За учебниците и „изъмите“ в главите на титулуваните им автори

в България

Учебникът не е катехизис утвърждаващ догматичното възприятие на случилото се по тази земя преди нас – казваше един стар даскал по история без никакви титли пред името му освен даденото явно свише призвание “учител”, който разказваше миналото с притворени очи и никога не диктуваше списък със задължителната литература за изпитите. Да проумееш историята, според Даскала означаваше – да си овладял умението да й зададеш своите си лични въпроси след прочетеното, чутото, видяното. Историческата памет на човечеството е библиотеката съхраняваща личната интерпретация на всеки един участник в събитията от време оно, до днес и в бъдното. Казано на модния днес уебжаргон, фактите и документите са само събраните през епохите от “бисквитките” (cookies) на Вселенския компютър лични данни на участниците в историческия процес.

Поредната вакханалия около поредното съдържание на поредните учебници по история между поредните фактори в поредната българска образователна реформа нажежи и без това твърде подпалената вече отвсякъде все по-доказваща се несъстоятелност на родния политически дискурс. Предишната беше за една екстравагантно подхвърлена уж антропологична теза за “робството като метафора”, а сегашната – за една все още несбъднала се никъде по света утопия наречена комунизъм. Как този бродещ повече от столетие из Европата призрак размътил главите български, тоталитарната му хватка така стиснала гърлото на нашенеца през втората половина на двадесетото столетие, че ето на – дори след тридесетина вече години на демокрация все още не можем да вържем двата края на една по-щастлива българска съдба, заради тоя пусти комунизъм. Затова ако не напишем в читанките на днешните дечурлига, с ей такива големи букви трижди “АНАТЕМА!!!” на това зло затрило Българията, щели сме да обречем на невежество и немотия бъдещите поколения. Колко концептуално прозорливо звучи, нали!?!… Какво ли си мисли за нас, невръстните някога негови ученици, гледайки ни вече отгоре оня стар даскал без никакви титли пред името му, освен призванието “учител”…

Това, че България доброволно се отказа от най-важния суверенитет даващ суверенно изконното право на един народ сам да решава на какво и по какъв начин да учи децата си е незаличим вече исторически факт. Това, че по земята българска и най-вече из коридорите на образователните ни учреждения шетат всевъзможни фондацийки, сдружения и филиали на задгранични уж НПО-та на т.н. “безродници”, които срещу “тридесетина сребърника” (я в долари, я в рубли) го играят на главни рецензенти на паметта ни, пренаписвайки с чуждоземен акцент историята ни е вече нещо повече от реалност. Това, че в креслото на български министър на просвещението, срещу оня знаменит портрет на дядо Вазова, не е сядал българин с достойнството да удари юмрук по отрупаната му с глобални методики за формиране самосъзнанието на бъдещите български граждани министерска маса – е видно отвсякъде. Това, че поради инфлационните съображения на окаяното ни битие девалвирахме понятието “учител”, развенчахме го като безспорен авторитет и лишихме от насъщите за достойнството му потребности – е грях, чиято непростимост вече усещаме от поведението на собствените ни питомци когато се върнат от даскалото.

Но има нещо много по-важно, което ние българите допуснахме, а може би сами си самовтълпихме, че тази хилядолетна страдалница мадам Историята се самовъзпроизвежда единствено чрез поредния “… ИЗЪМ” щукнал в главата на поредния самовлюбено изправен пред огледалото homo sapiens обладан от прозрението, че нему е възложено да промени света и съдбата ни. И все чакаме, ние българите, поредния Месия да ни формулира Божествения си план чрез неговия си “… ИЗЪМ” и да ни поведе към светлото бъдеще, разтваряйки морето на ширналата се реалност пред нас, която упорито отказваме да осмислим на трезва глава. Без да си даваме сметка, че не бъдещите авторски колективи от титулувани казионни историци и фондационни експерти, а ние днешните обикновени хорица сме истинските автори на днешния исторически период който сами сътворяваме и само един Господ знае, като какъв “… ИЗЪМ” ще бъде наречен след стотина години.

“Време е да се научим, как да учим днешните поколения” – отчайващо въздъхна Генералният секретар Гутереш признавайки от трибуната на ООН за глобалната криза в образованието и обявявайки спасителния план под формата на инициативата “Поколение на неограничените възможности”… Забележете! – не КАКВО, а КАК да учим!!!… Препатилият какво ли не в политиката португалец Гутереш навярно си е спомнил потеглилото преди време от родния му бряг колумбовско поколение, което благодарение именно на неограничените си възможности е успяло да достигне до един нов свят. И рецептата за преодоляване синдрома на “глобалната образователна недостатъчност” предписа домоуправителят на комуналната квартира на всички нации Гутереш – РАЗВИВАНЕТО НА УМЕНИЯ за усвояване на трупаното хилядолетно, явно и скрито познание, което трудно би се побрало във всички сбрани накуп “… ИЗЪМИ” формулирани сякаш като оправдание за грешките човешки довели света и цивилизацията до критичната точка на саморазрушението…

П.П. Днес младите хора са около 25% от световното население, но представляват 100% от бъдещето на света…

Димитър Недков, Фейсбук

Димитър Недков е висш масон, посветен в най-високата, 33-та степен на масонството и член на международната академия на илюминатите в Рим

Още от  Димитър Недков

Последни от България

Капитал-но извращение

Преди 10-на дни, в предпоследния си брой любимият (дез)информационен инструмент на фондация
Отиди Горе