Вашият виртуален всекидневник за новини,анализи и коментари,като никой друг

За всяко прасе идва Коледа

в България

И преди да се разрази бурята с апартаментите на Цецко, Цецка, Ваня и Вежди, беше ясно на всички, че така повече не може да продължава. Колкото и да се напъваха вещерите на държавното управление, колкото и да ги целуваха „четиримата папи“, беше въпрос на време, за да рухне картонената им кула. Умните и честните само трябваше да си намерят майстора, за да замирише прекалено и шамарите по изненаданите им лица да прозвучат оглушително.

Затова и гръмна скандалът!

Кой каквото да казва, но аз съм убеден, че краят на Борисов отдавна е дошъл, но понеже той намира все политически и пропагандни хватки да го отлага, сега вече ще бъде шумно, мъчително и болезнено сбогуването с него и камарилата му. Но краят без съмнение е непредотвратим и позорен. Такъв е краят на всяко политическо парвеню, взело се прекалено на сериозно, повярвало си, че е избавител и спасител на държавата. А всъщност е посредствен, неподготвен, необразован и бездарен. Най-обикновен пожарникар и по действия, и по манталитет. Може би само малко по-хитър от другите. Сега все повече ще се забелязва колко е елементарен и безкултурен, с просташко поведение и говорене.

За зла участ тези му качества, благодарение високия пост, който заема в държавата и агресивното му публично държание, повлияха пагубно върху духа, езика, начина на мислене на българите. Той и неговите подведомствени дори сносно на български не умеят да говорят. Езикът им е ужасяващ, вулгарен, с изкривен словоред.

През тези десет мизерни години само арестите на Цветанов и историческите характеристики с антикомунистическа риторика на Борисов посяха толкова омраза и сквернота сред хората, колкото никога преди никой не го е правил.

В началото тази простащина изглеждаше дори симпатична в своята естественост и непринуденост, поради което обществото не искаше да повярва, че в държавата се извършват далавери, мошеничества, кражби, облагодетелствания. Пък то не бе раздаване не постове, длъжности, служби; то не бяха лобизъм, нагаждане на закони. Но че чак така са се навързали един за друг – досущ като свински черва, едва ли някой е допускал.

Случаят с апартаментите на четиримата гербаджиите воглаве с Цветанов бе капката, която преля чашата на търпението. Борисов им се разсърди, че са направили това лошо нещо и ги призова да покажат документи. Закани се, че ще върне поправките в лобисткия закон в полза на фамозната строителна фирма. Уж не знаел. Уж през главата му го направили. А ето че се оказа, че още доста високопоставени цецковци и цецки са си купили на безценица жилища в кооперацията. Кой не е знаел какво е ставало? Борисов ли? Хайде, бе! Кой не е знаел, че променят закон, за да може същата тази фирма да строи безпрепятствено небостъргачи? Борисов ли? Я стига! Всичко е знаел и не само той го е знаел. Но нали са навързани като свински черва, не им е правело впечатление или са го приемали като нещо напълно в реда на нещата.

ГЕРБ се срути и вече е в кома. Дали ще умре веднага или агонията ще продължи още известно време, няма кой знае какво значение. Свърши се не само с Борисов и Цветанов, но и с ГЕРБ.

Но съдбата на тази партия, на нейния пръв лидер и на всички, които са я управлявали, е поучителна. Тя трябва винаги да напомня, че рано или късно парвенюшкото самочувствие и простащина биват измитани от политическия театър и то непременно подиграни и опозорени. Борисов, Цветанов, Цачева и влачещите се след тях излизат от историята, в която ги бяха вмъкнали. Никой не е вечен и винаги настъпва времето за разплата.

Народът казва: за всяко прасе идва Коледа!

Ала ГЕРБ не се пръкна от самосебе си и на празно място. Борисов и хората му неслучайно бяха определени да се разпореждат с държавата. ГЕРБ е еманация на упадъка на социалния живот, на убожеството на политиката, на компрадорството, продажността, корупцията във властта; на неолибералния модел на общественото устройство, безнравствеността и политическата глупост. И най-вече – ГЕРБ е знак за обезличаването на левицата. Отказалата се от идеология и традиционни принципи българска левица носи огромна вина за десетте години на ГЕРБ и за последиците, които те вече са оставили.

В крайна сметка получихме, каквото заслужавахме.

Нека честно си го признаем. Нека тези десет позорни години ни бъдат обеца на ухото!

За да не се повтарят повече!

Панко Анчев, Поглед.инфо

Loading...

Последни от България

Отиди Горе