Защо Евросъюзът трябва да бъде възроден на една нова демократична основа

в Свят
Loading...

Днес по отношение на ЕС има две антагонистични позиции. Привържениците на първата защитават тезата, че трябва да се запази статуквото. То трябва да се подобрява козметично и с красива риторика, но същината, базата, идеологията, върху които е изграден ЕС след Втората световна война да се запази. По-ясно казано, Евросъюзът да съхрани своята роля като защитник на транснационалния капитал и транснационалните корпорации. Да защитава либералната глобализация и нейните ценности, които унищожават националните държави, пропагандират джендър идеология. Да продължи да има релефно проявена русофобска нагласа и да търси конфронтация с руснаците. Тази категория фенове на ЕС се самонаричат прогресисти. В действителност те са регресисти, които виждат бъдещето на обединена Европа като Европа на регионите. Меркел и Макрон са едни от най-ярките изразители на тази линия. Повече от очевидно е, че не става въпрос за сблъсък между ляво и дясно.

Другата група, която набира сили в Евросъюза, е тази на патриотите, които са наричани от техните идеологически противници популисти. В действителност става въпрос за патриоти, традиционалисти, етатисти. Те защитават Европа на свободните и демократични нации. Привърженици са на плана Фуше, който е изграден върху идеите и вижданията на Шарл дьо Гол за обединението на Стария континент след Втората световна война.

Днес Брюксел популяризира изпраните биографии на „бащите-основатели на Европа: Роберт Шуман и Жан Моне, хора работели за интересите на САЩ след 1945 г.; Валтер Халщайн, изтъкнат нацистки юрист натоварен от Хитлер да концептуализира и подготви „Нова Европа“. Хубаво е да се знае истинската история на зараждането на Евросъюза. Защото и днес той носи своите „родилни петна“.

Според Франсоа Аселино, френски политик, бивш генерален инспектор в министерството на финансите, кандидат за президент на Франция през 2017 г. , ЕС е заченат порочно. Процесът на изграждането на Евросъюза е опорочен още от самото начало от неговите създатели, които са всичко друго, но не и демократи. Основният концептуален мейнстрийм, в който европейците влизат още от самото начало, е създаден от германеца Валтер Халщайн. Той е роден през 1901 г. и умира през 1982 г. Халщайн е преподавател по право в Германия и е изтъкнат нацистки юрист. На 30 септември 1935 г. той е изпратен като представител на нацисткото правителство в университета в Рощок. По времето на Хитлер управляващите са изпращали доверени лица да контролират висшите учебни заведения. Писмото на нацистите, с което Валтер Халщайн е изпратен в Рощок, се намира в архивите и може да се прочете. В него той декларира, че след Първата световна война е член на следните организации: Асоциация на асистент-адвокатите на нацисткия Райх; Асоциация на преподавателите на нацисткия Райх; член на Асоциацията на германските юристи национал-социалисти. Членството на Валтер Халщайн в изброените нацистки организации е необходимо, за да бъде назначен от нацисткото правителство за наблюдател в университета в Рощок. На 9 май 1938 г. Адолф Хитлер отива в Рим и се среща с Бенито Мусолини с цел стартирането на проект за изграждане на европейска диктатура наречена „Нова Европа“, която да бъде под техен контрол. Те решават да обединят за тази цел усилията на своите доверени юристи. В периода 21-25 юни 1938 г. Валтер Халщайн е представител на нацисткото правителство във фашистка Италия. Неговата задача е съвместно с италианските юристи фашисти да изгради юридическата рамка на „Нова Европа“. На 1 февруари 1941 г. френският вестник „Пари-соар“ публикува статия със заглавие „1941 ще бъде историческа година на голямото прегрупиране на Европа“, което повтаря направената вече декларация от Адолф Хитлер. Това ще бъде „Новата Европа“, концептуализирана от Валтер Халщайн. По този повод в колаборационистка Франция на маршал Петен се издава брошура „Европейска Франция“. На 6 юни 1941 г. в Париж при откриването на експозицията „Европейска Франция“ присъстват представители на нацистката власт. Церемонията е открита от маршал Петен. На експозицията е представена карта на вчерашна Европа, която е разпарчетосана на „неефикасни“ демокрацииНо посетителите могат да видят и картата на бъдеща Европа без граници, нарисувана от Адолф Хитлер и Бенито Мусолини. В нея няма да има пречки за трансевропейските комуникации, които ще подсилят проевропейските чувства и ще благоприятстват търговията. Режимът във Виши разпространява афиши с надписи „Аз работя в Германия за моето семейство и за Франция“. Германия от своя страна разпространява плакати, на които пише „Германският войник се сражава за свободата на Европа“. По време на Втората световна война Валтер Халщайн е в редовете на Вермахта като нацистки офицер. Той е пленен от съюзниците по време на битката при Шербур.

Валтер Халщайн влиза в политиката след Втората световна война. Той става член на ХДС (Християндемократически съюз). През 1951 г. Валтер Халщайн е назначен за държавен секретар по външните работи на канцлера Конрад Аденауер. Заемайки този пост, той разработва „Доктрината Халщайн“ и преговаря от името на ФРГ условията за изграждане на европейската конструкция. На 25 март 1957 г. той преподписва заедно с Конрад Аденауер Римския договор. В действителност „Доктрината Халщайн“ представлява разработките на Валтер Халщайн направени през 1938 г. за „Нова Европа“ по поръчка на Адолф Хитлер.

Странно! В Брюксел всички страдат от тежка селективна амнезия. Никой не си спомня тези съществени „детайли“. Година по-късно през 1958 г. Валтер Халщайн е първият президент на Европейската комисия. Тогава тя се нарича „Комисията Халщайн“. Той заема този пост до 1967 г. Валтер Халщайн е предшественик на Жозе Мануел Барозо и Жан-Клод Юнкер. През 1965 г. германецът представя плана „Халщайн“, в който се предвижда създаване на федерална Европа.

Шарл дьо Гол реагира незабавно. Той блокира проекта „Халщайн“ чрез налагане на вето„Кризата на празния стол“. Френската преса по това време е под влиянието на англосаксонците и критикува ожесточено Дьо Гол. След Втората световна война американците рециклират много нацисти и ги връщат на германската политическа сцена. Сред тях са известни учени, юристи и политици. По този начин редица идеи на Адолф Хитлер са пренесени в следвоенна Европа. През 1967 г. Шарл дьо Гол успява да предизвика оставката на Валтер Халщайн. Какво следва? Генералът през 1969 г. е свален от власт, а през 1970 г. – умира. Валтер Халщайн не потъва в забрава. Той е прехвърлен на нов пост и оглавява Европейското движение. През 2017 г. евродепутатката от ГЕРБ Ева Майдел става президент на движението. В статия на „Дейли телеграф“ от 19 септември 2000 г. се публикуват разсекретени конфиденциални документи на американското военно ведомство за периода 1950-1960 г. Те касаят Европейското движение, което най-вероятно още от тогава е обект на американската „мека сила“.

На 2 ноември 2011 г. гръцкото правителство с пълно мнозинство подкрепя решението на премиера Папандреу да бъде организиран референдум относно „Спасителния план“ за Гърция. Той заявява тържествено, че „демокрацията трябва да бъде запазена и тя стои над апетита на пазара“. Какво следва? Всички европейски медии скачат върху Папандреу. Никола Саркози е възмутен. Президентът Барозо е смутен и загрижен. Какъв е поводът? Реагират остро на идеята да има народно допитване? Страната, която изобрети демокрацията, през 2011 г. изпрати SOS. Франция като страна наследник на Френската революция и страна, която защитава правата на човека, трябваше да подкрепи Гърция. Но уви. Саркози осъди идеята на гръцкия премиер за референдум. Папандреу бе принуден да си подаде оставката и да бъде заместен от Лукас Пападимос. Кой е той? Лукас Пападимос е посочен от банка „Голдман Сакс“. Той е работил в банка в град Бостън.

Днес според Франсоа Аселино Европа е изправена пред предизвикателството да се бори за запазване на демокрацията в континентална Европа. Да се бори срещу проектираната от Валтер Халщайн диктатура. На 6 август 2012 г. неизбраният от никого Марио Монти, бивш италиански премиер и бивш еврокомисар, заяви: „Ако правителствата се оставят да бъдат оседлани от решенията на техните парламенти без да си оставят пространство за преговори, то Европа рискува да се разпадне, а не да се усили нейната интеграция“.Марио Монти съветва европейските правителства да не се тревожат много за решенията на техните парламенти. Самият той е президент на Италианския съвет. Монти никога не е заставал с лице към избиратели и е назначен за „пожизнен сенатор“ от президента на Италианската република след натиск от Европейската комисия и „Голдман Сакс“.

Множество отговорни германски политици се възмутиха от декларацията на Марио Монти. На 6 август 2012 г. говорителят на германското правителство Георг Щрайтер заяви на пресконференция: „Решенията на правителствата трябва да имат демократична легитимност. Канцлерката има съзнание, че в Германия текстовете трябва да бъдат подкрепени от парламента и той трябва да участва в тяхното изработване. Трябва да въведем малко спокойствие в този дебат“. Дават ли си сметка европейците, че даже още през 2012 г. говорителят на германското правителство е принуден да дава пресконференция, за да потвърди, че решенията на правителствата трябва да са легитимни и подкрепени от парламента! Оказва се, че призракът на Валтер Холщайн продължава да броди в ЕС. Днес има забрана за всякакви сериозни дебати на тема реконструкция или излизане от Евросъюза. Единствено британците с Brexit прекрачиха тази „червена линия“. Всеки противник на сегашното статукво се обявява от медиите за антиевропеец, антипарламентарист, принадлежащ към крайната десница или популист. Жан-Мари льо Пен е евродепутат от 1984 г. Той и неговата партия водена днес от неговата дъщеря никога не са призовавали Франция да напусне ЕС или еврозоната. В Италия „Движението 5 звезди“ на Бепе Грило също не предлага да се напусне ЕС или еврозоната. Привържениците на статуквото перманентно се опитват да представят тези, които искат да бъде изграден един нов Евросъюз на базата на плана Фуше и идеите на Шарл дьо Гол, като сили, които искат да разрушат ЕС. Важната битка между двете противоборстващи тенденции предстои и тя ще се състои на евроизборите през месец май тази година. Но с избирането на нов европарламент противопоставянето ще избухне с нова сила.

Автор: Боян Чуков
Източник: Infacto

 Този текст не може да бъде препечатван и копиран в други медии без изричното разрешение на редакцията на infacto

Последни от Свят

Отиди Горе