Вашият виртуален всекидневник за новини,анализи и коментари,като никой друг

Защо Джон Кери беше у нас?

в България
Loading...

Защо Джон Кери беше у нас?
БЪЛГАРИЯ – В ЕПИЦЕНТЪРА НА БУРЯТА!
• Превърнахме ли се в обект на новата Студена война?
• В битката ударите са асиметрични и в болните места. За Европа са две – приобщаването на малцинствата, породени от емиграцията и Балканите

Забутаната в кьошето на Европа третостепенна територия България изведнъж се превърна в обект на персонално внимание от световните лидери. На персонално внимание е и премиерът й, който я управлява.
Виждаме, че той е щастлив от оказваното внимание и широко го използва за вътрешни пропагандни цели – ей на, ГЕРБ извади България от международната изолация, в която беше попаднала. А би трябвало да е обратното – да е повече от притеснен.
Защо?

Нека първо да погледнем трескавата хронология на втренчването на Запада към страната ни.

Това втренчване стартира парадоксално – чрез поглед от Изтока.
Защото първи ни визира руският президент Владимир Путин при визитата му в Анкара – на 1 декември той посвети част от пресконференцията си в онази държава на оценка на родината ни.

————————————————————
“С оглед на това, че до момента не сме получили разрешение от България, смятаме, че Русия в тези условия не може да продължи реализацията на този проект (Южен поток)… Ако България е лишена от възможността да се държи като суверенна държава, то нека те поискат от ЕК пари за пропуснатите печалби…”
Родните власти дори не извикаха руският посланик Юри Исаков да протестират пред него за грубата нападка срещу суверенитета ни.
Замълчаха и когато под патронажа на руското външно министерство поредният конгрес на руската диаспора и младеж зад граница се проведе у нас (България от началото на организирането им е мястото на тези срещи). Премълчаха официалното твърдение, която беляза събитието – „руснаците са второто по численост малцинство в България”. Не знаех, че закупилите имоти у нас са български граждани, ама явно в Кремъл руските паспорти ги броят и като родни. Неофициалното „малцинството” се спряга на повече от 200 000 техни сънародници.
“Искам всички да разберат. Нашата страна ще продължава енергично да отстоява правата на руснаците, на нашите сънародници зад граница, ще използва за това целия арсенал на наличните средства – от политически и икономически до предвидените в международното право хуманитарни операции, правото на самозащита”.
Думите са на Владимир Путин. Точен цитат са от стенограмата. Заявени са по същото време – на последната среща на руският президент с посланиците по света на Руската федерация.
————————————————————

Сякаш като отговор (всъщност именно и това беше) последва светкавично официално посещение на българския премиер в Германия на 15 декември. То падна като от небето за Бойко Борисов, ощастливен в досегашната си кариера на държавен ръководител само с един-единствена възможност за официално гостуване на Запад – през 2010 г. отново в Германия с мотива “и България да получи шанс” (цитирам Меркел).
Този път обаче не стана дума нито за шансове, нито за доверие в ГЕРБ. На сайта на немското правителство и канцлера за това последно посещение днес може да се види единствено предварителния анонс за него, в което е акцентирано на обсъждането на „отношенията с Русия”.
Втората крачка беше „Маршът на мира” в Париж. Вместо президента Плевнелиев, както би било резонно според дипломатическия протокол (президент при президента) там Оланд се срещна с премиера ни. А защо с него – защото министър-председателите са фактически управляващите държавата ни, а не обитателите на Дондуков 2.
Не измина и месец време и на 14 януари изненадващо ни гостува английският външен министър Филип Хамънд. Ден по-късно, на 15-ти (вчера) довтаса американският държавен секретар Джон Кери, до края на януари ще последва визита на шефа на НАТО Йенс Столтенберт. (а днес отпътува от страната генерал-лейтенант Марк Шислер, зам.председател на Военния комитет на НАТО.)

——————————————————–
България като обект на агресия?!
АКЦЕНТЪТ ЧЛЕН 5
цитат:
“На 14 януари канцлера Меркел се срещна с генералния секретар на НАТО.
Ангела Меркел и Йенс Столтенберг обсъдиха и успешната среща на върха на НАТО в Уелс. Сега мерките, приети на тази среща трябва да бъдат изпълнени, каза Ангела Меркел.
************** Сигурност за източни партньори*******************
Решенията, приети на заседанието на срещата на върха са свързани с мерки за защита на източноевропейските партньори. Канцлерът спомена балтийските държави, Полша, Румъния и България. Германия е поела ангажимент за солидарност с държавите от Централна и Източна Европа “, не само на хартия”, но в практическа форма, заяви тя.
Германия е приела много и големи отговорности в този контекст. Канцлерът каза, че по силата на член 5, НАТО е призован да защити всички страни-членки.”
(из официалното съобщение на сайта на правителството на Германия)
http://www.bundesregierung.de/…/2015-01-14-besuch-nato-gs-s…
——————————————————————————

ЗАЩО ДОЙДЕ ДЪРЖАВНИЯТ СЕКРЕТАР НА САЩ?

Джон Кери се стовари у нас на път от Индия и Пакистан. Т.е. подчертано пропусна Турция, която лежи на пътя му, макар че прелетя над нея. И имаше работна закуска в посолството с английския външен министър у нас, на която беше и ген.-лейтенант Марк Шислер.
А защо пропусна Турция, прелитайки над нея?
Анкара от съюзник на САЩ на практика вече се ориентира към сътрудничество с Москва (икономическо, политическо, военно – отказа например да даде разрешение да се използва базата Инджерлик за атака срещу Ислямска държава, оказва логистична подкрепа на мюсюлманските фундаменталисти, отказа да допусне големи американски военни кораби през Проливите в Черно море и т.н.)
Напрежението не е от днес. Тук, в моя профил във Фейсбук може да прочетете обвиненията на ген.секретар на турската управляваща партия, че Вашингтон е организирал протестите в Инстанбул срещу политиката на Ердоган и това било опит за преврат. Пак в моя профил може да видите и данните за секретни дипломатически грами от 2010 г., че ЦРУ работи с кюрдите срещу Турция, а МИД ( (турска секретна служба) с (!)… Ал-Кайда срещу САЩ.

Както и канцлерът Меркел в предишния ден, така и Джон Кери също акцентира на чл. 5 от Устава на НАТО.
Да проследим официалните ремарки за това:
Държавният секретар потвърди заявената от президента Барак Обама позиция на САЩ, че стоят твърдо зад всички съюзници от НАТО в контекста на ситуацията в Източна Украйна.
“Тук в България не става въпрос само за укрепване на демокрацията, а и за създаване на необходимия климат за инвестиции и да можем да предпазим страната от тези, които експлоатират ситуацията и искат да отнемат правото ви да можете свободно да избирате като суверенна държава”, заяви Джон Кери на пресконференцията.
Опаа – това е контрарепликата на Вашингтон срещу репликата на Путин за липсата на суверенитет.

“Тук съм днес, за да кажа на всеки български гражданин ,че Америка е абсолютно ангажирана с просперитета, сигурността и здравето на всеки един от вас. Като съюзници в НАТО стоим рамо до рамо повече от десетилетие. На първо място искам да ви уверя, че Член 5 на Вашингтонския договор е абсолютно непоклатим. Проектът за изграждане на мирна Европа не е завършен. Америка е ангажирана за постигането на една силна и суверенна България”

По-ясно не може да се каже.
Запада очаква и много е вероятно да има информация за асиметричен отговор от Русия, вероятно и военно силов на Москва покрай кризата в Украйна. Вече и тук, и в България! Иначе какво ще търси в заявлението на американския държавен секретар парадоксалният израз „и здравето на всеки един от вас”. Както и поредното споменаване от западен държавник на чл. 5 от Договора за НАТО

НАМЕЦИТЕ НА ДЖОН КЕРИ

Центърът на София, покрит с жълти павета, напомнил на Джон Кери за книгата „Вълшебникът от Оз” (но цитира като заглавие филмовата интерпретация „Магьосникът от Оз” от 1939 г. Всъщност само у нас се използват двете заглавия, навън е само едно)
В устата на дипломат нито една дума, дори и запетайките между тях не са казани случайно.

——————Книгата – филм—————————————————
В историята на книгата/филма се разказва за малката Дороти, чиято къща по времето на Великата депресия е отнесена от торнадо в щата Канзас до вълшебната страна Оз. Има зли вещици от Изток и от Запад. Добра вълшебница от север посочва път, направен от жълти павета, който води до двореца на магьосника, който ще й помогне да се върне у дома. По този път тя намира сподвижници, сред които са Тенекиеният човек, Страхливият лъв и Плашилото. Те не търсят дом, а онова, което нямат – респективно сърце, смелост и разум.
Ясно е, че споменът на Кери е преднамерена метафора.
Жълтите павета са удобни за нея, понеже ги има наяве у нас и затова Кери пое риска да се разходи пеша по тях.
Още повече, че книгата „Вълшебникът от Оз” има интерпретация и като алегория за спора около биметализма в САЩ в края на 19 век. (бел.: Oz – оз е съкращение на унция, а биметализмът е дебат какъв стандарт – златен или сребърен, да се използва за долара). Надали е случайност, че в същия ден – 15 януари, финансовият ни министър декларира, че ще започнем преговори на мястото на лева да въведем еврото)
————————————————————

Явно загубената Дороти в алегорията на американският държавен секретар е България, която трябва да се завърне у дома си на Запад. Магьосницата от Севера, която ни сочи пътя е Североатлантическият панкт и ЕС. Вълшебникът за завръщането у дома по „жълтите павета” според спора около биметализма и книгата като негова интерпретация е американският президент. Злите вещици от Запад и Изток в книгата символизират инфраструктурни и нефтени магнати от американския Запад и финансовите и банкови интереси на американския Изток. (у нас респективно като алегория вероятно се сочи проектът Южен поток, монопола на Лукойл и широкомащабното, но скрито руско финансово участие в банковата ни система)
Любопитната питанка е кои са Тенекиеният човек, Страхливият лъв и Плашилото, съпровождащи Дороти (България) по пътя й. Те са алегорични образи в книгата, но и в посланието на Кери у нас.
В България американският държавен секретар се срещна и разговаря с трима души – външният министър, президента, премиера. Нима са те?! Респективно: човек без сърце, лъв без смелост, демагог без мозък?!
Освен това намекът за историята Оз и Плашилото (на английски: The Scarecrow) e с втори, вече почти ултимативен подтекст. Плашилото освен герой без разум от книгата/филма е измислен персонаж, суперзлодей в комикси, негативен образ и в историята за Батман.

*** *** *** ***
Всъщност на фона на тази алегория с жълти пътеки Джон Кери разказа и друга – по-директна история, без никакви метафори. Пак за жълти павета, но съвсем конкретизирани – софийските. Явно американската дипломация се е подсигурила, считайки (не без основание), че с примитивизма си българският елит може и да не разчете посланието.
За мен същественото е, че нямаше позоваване на паветата пред църквата „Александър Невски”, където се провеждаха митингите на едновремешното СДс, на наследниците му и всякакви видове протести и досега. Надали причината е в това, че те не са жълти на цвят както в книгата-филм метафора, която използва Кери.
Хм, май ще трябва да отбележа, че първият опозиционен митинг, несъгласуван с тогавашната БКП беше организиран от мен – именно на жълтите павета и беше първият на това място. Това стана през декември 1990 в ден, в който в Партийния дом заседаваше Централният им комитет. От тогавашните „опозиционери”, част от които са днешни видни антикомунисти и демократи, нито един не одобри идеята и дори се противопоставиха енергично. И естествено, никой не набра смелост да подпише уведомлението за митинга до Софийската община, та го направих аз с моето име и подпис. Не създадоха и организация за провеждане на митинга, та я създавах аз с мои приятели. Поборниците за свобода и демокрация спестиха за публичен прочит подготвената от мен декларация с искания за незабавно отваряне на досиетата, лустрация на хората от висшите етажи на комунистическата власт, разследване на натрупването на дълга и изчезването на авоарите на България (червените куфарчета) и т.н. Успяха да потулят тези искания заради моята грешка, че глупаво им се доверих – в същата привечер, когато течеше митингът аз вече се преборвах с ледената буря по блокирания път Гюргево-Букурещ, където отивах, за да репортерствам за тамошното въстание срещу диктатора Чаушеску.
Допускам, че във Вашингтон са наясно с генезиса на родните „антикомунисти” и техните протестни павета пред избраната църква в столицата. Храмът е кръстен на канонизирания княз Александър Невски, считан за родоначалник на руския етнос, поборник за православието и войн срещу католицизма и Запада, вкл. в съюз с монголите от „Златната орда”. И предтеча на царство Русия. (московските царе са коронясвани в гр. Владимир – център на неговото царство).
А сега да прочетем директната история на Джон Кери за жълтите павета, разказана на срещата му с персонала на посолството на САЩ у нас. Давам част от стенограмата от тази среща (в оригинал):

*********************************************************************************************
Secretary of State
U.S. Embassy Sofia
Sofia, Bulgaria
January 15, 2015
Share
AMBASSADOR RIES: (In progress.) Our purpose was to show a deep and broadened relationship with Bulgaria, and I certainly think we’ve done that. And Mr. Secretary, we thank you so much for everything you do. And I want to thank everyone here who worked so hard to make the visit possible, and all the people who came from Washington who were just fabulous.

So Mr. Secretary, over to you.

SECRETARY KERRY: Thank you, thank you, thank you. Hi guys, how are you? (Applause.) Good morning – afternoon, actually. Dobar Den – (laughter) – good afternoon. Hi guys, how are we doing?

AUDIENCE: Hi.

SECRETARY KERRY: You’re doing better than everybody else. You’re louder. (Laughter.) Let me ask you again. How are we doing?

AUDIENCE: Good.

SECRETARY KERRY: All right. Who’s having the most fun here? Everybody is. (Laughter.) You’re very lucky. You guys look great. Thank you for coming here. Who’s 11 years old? Anybody? That’s how old I was when I first went away with my parents when they joined the Foreign Service. So it’s a good omen. You want to be Secretary of State? (Laughter.) Okay. You got it. (Applause.)

So thank you, everybody, here at this terrific Embassy Sofia. I’m really happy to be here. This is a beautiful building, one of our great ones, good ones, and I think the first one that was a LEED building. Am I right?

AUDIENCE: (Off-mike.)

SECRETARY KERRY: A LEED building which is an environmental design. Everybody knows that, right? You’re all educated in that. But it’s a pleasure for me to be here, and I’m particularly happy to be here with Marcie Ries, who is one of our great ambassadors, unbelievably fearless, as I think you’ve all learned. She – that’s why the Air Force nicknamed her – her call sign in the Air Force is Scrappy. Did you guys know that? (Laughter.) I’m giving it away. Anyway, I’m told if you need a guide up in the Vitosha mountains, she’s your guide right here. (Laughter.) But anyway, we’re lucky to have her. She was ambassador in Albania and chief of mission in Kosovo, Pristina, and likewise, she was the principal deputy assistant secretary for the Europe mission out at the State Department, and so she knows this region, she knows this area, and frankly, we couldn’t have a better person to lead our efforts in a country that is in transition, and I’m very grateful to you. Thank you very, very much, Marcie, for what you do. (Applause.)

And a huge thank you to all of the rest of you here. I want to thank Foreign Service officers and Civil Service employees, contractors, independent operators, those of you who are on assignment, TDY, whatever, and thank you particularly to all of our locally employed folks who are here. Will all the local employed people please raise your hands so I can just see? A lot of you. Thank you very much. Thank you. (Applause.)

I was very – I was in the United States Senate in my second term when the Berlin Wall fell, and the stories that unfolded in countries that had been stamped by – stamped and stomped on by communism for years were really quite remarkable. And one of the most remarkable unfolded right here in Sofia, where right after the Berlin Wall fell, you had citizens who went down and gathered on those yellow cobblestones down there in the square where there was then a statue of Lenin and they camped. They created what they called the City of Truth. And they stayed there, and you had artists and taxi drivers and students and all these people who wanted freedom and democracy, demokratsiya, I guess it was, something that – that’s how you say it, I think? Anybody – no, don’t go there. (Laughter.)

And it’s an amazing story. I guess some priests were out there on flatbed trucks and they were baptizing people in blue jeans and kids and musicians, and it was just this incredible fervor taking place. But it was risky. Nobody knew if the government at that point in time was going to come back and crush it, and that was the history. Obviously, the battle was won.

And here we are today, 2015, and Russia is still trying to impose on people its will, still trying to reduce people’s choices, and still trying to affect the internal politics of another country in order to control it. So this is still a time of trial. It’s a time of challenge. And all of you local employees, we are particularly grateful to you, because the story I just told about these folks who are fighting for their independence and freedom and democracy represents a shared value. The United States – we’re not asking you to represent something that you don’t believe in and we’re not asking you to represent something that isn’t worthwhile. You’ve chosen to come and work with us, and all the people who are here in this embassy who are American are here because they believe it’s worth dedicating their lives to the effort to try to represent those values and help take them to another country, and allow people to make their own decisions about their own future, and determine what their country can do, not have somebody else tell them what it can do.

That’s what we’re about, and we do it in so many different ways. We do it with the visit like I’m engaged in here today, we do it with all the work you’re doing to help restore that church in Nessebar, we do it in the visits you do every day, we do it in the visas that you approve and meetings that you have. There isn’t anybody here who isn’t an ambassador, and I mean that. That’s not a euphemism. Some of you may be the only person as an American that somebody will meet. And wherever you go, whatever you do, you’re carrying those values and you’re representing your country. And for those of you who are here and locally employed, we thank you, because we couldn’t do what we try to do here without you. You’re essential to that mission.

So for all of you, I just wanted to come here today to say hello, to thank you for engaging in this great enterprise. There are a lot of jobs in life. Some of them are pretty tough and miserable. Not a lot of people get to get up every morning and go out and try to make a difference and save the world, change the world, be able to help people change their lives. So it’s a worthwhile enterprise, and I’m proud of every single one of you. I thank you for your incredible service to our country, for those of you in uniform and our Marines particularly who guard us every day. We thank you for your service to the country and to every single one of you here.

I think we have three employees I particularly want to single out, if I can. Let me just check here. We’ve got three folks who have given 30 years of service to this embassy – not this one, obviously – but to the embassy. (Laughter.) And I want to single them out. I don’t know if they’re here.
*********************************************************************************

Който не знае английски, може да си я откопира и преведе с Гугъл транслейт.

В резюме акцентирам на съществените моменти според мен.
1 . суперлативи за посланичката Марси Райс. С основание – за разлика от някои др. посланици на Вашингтон у нас тя е „тежка артилерия” в американската дипломация и освен това човек с опит от конфликтни региони (например Косово), както акцентира преднамерно и Кери на този факт. Такъв човек се изпраща само в държава, която се превръща в геополитически важна от бившия й статус на някаква затънтена провинция на света.
2. Кери се връща към спомените си за падането на Берлинската стена и забележителните истории покрай нея. Според него една от тях е тук, на жълтите павета в столицата, където е имало Град на истината и хилядни множества са искали свобода и демокрация, свещеници обръщали във вярата лишените от право на вяра хора и т.н. Разказва го, за да подчертае, че тогава е творена история, че е било и рисковано, понеже никой не е знаел дали ВЛАСТТА НЯМА ДА СЕ ОБЪРНЕ ОТНОВО (знаменателно – това ли е заплахата за България днес) и да използва насилие. И завършва „Очевидно е, че битката беше спечелена”. Т,е. връщане назад няма да има и няма да се допусне.
3. Непосредствено следващият пасаж е също много съществен и директно визира целта на низа от срещи и визити на западни политици: „И ние днес отново сме тук, в 2015 г., защото Русия все още се опитва да наложи на хората волята си, все още се опитва да ограничава избора им, все още се опитва да повлияе на вътрешната политика на друга държава и да я контролира. … Това е време на предизвикателство.”

ВЪВ ФОКУСА НА АСИМЕТРИЧНАТА ВОЙНА

Безспорното е, че няма капка съмнение, че новата Студено-гореща война в Европа се разгаря.
На 15 януари европарламентът гласува резолюция към Европейския съвет (на правителствените ръководители), с която препоръча запазване на санкциите срещу Русия и евентуално въвеждане на нови при необходимост.

———————————————————————————-
http://www.europarl.europa.eu/…/Ukraine-MEPs-condemn-terror…
Ето го официалното съобщение в превод:
Депутатите осъждат силно “агресивната и експанзионистична политика” на Русия и “актовете на тероризъм и престъпно поведение, извършено от сепаратистите и други нередовни войски в Източна Украйна”. Те призовават Съвета на ЕС на заседанието си през март 2015 за запазване на настоящите санкции на ЕС срещу Русия и одобри ха”критерии” за отмяната им. Те следва да включват спазване на примирието, безусловно изтегляне на руските войски и незаконни въоръжени групи, обмен на всички затворници и възстановяване на контрола на Украйна на цялата й територия, включително Крим. В случай на по-нататъшни действия на Русия да дестабилизира Украйна, Съветът следва да се разшири кръгът на санкции, като в него се включат ядреният сектор и международните финансови транзакции.
Членовете на ЕП призовават ЕС да обърне специално внимание на “информационната война”, провеждана от Русия и да поискат от Комисията да предложи, в рамките на два месеца, комуникационна стратегия за противодействие на руската пропагандна кампания, насочена към ЕС, неговите източни съседи и самата Русия.
(из Съобщението)
——————————————————-

Асиметричния отговор на Путин предполага да се атакуват уязвими точки. Най-уязвимите точки на НАТО и ЕС са използването срещу тях на инструмент като етническите малцинства, техни религиозни фанатици и регионът на Балканите.
* * *
За родната общественост незабелязано остана още едно посещение.
На същата дата 14 януари, когато Меркел обяви чл. 5 от Договора за НАТО, цитирайки и България в този контекст, у нас пристигна генерал-лейтенант Марк Шислер, зам.председател на Военния комитет на НАТО.
Военният комитет на НАТО е върховният военен орган на съюза. Той е нещо като генералният му щаб. Генералните щабове планират и ръководят военни операции, които политиците са одобрили. Или противодействат на чужди военни операции и замислите за тях. Шислер си замина тази сутрин. Очмакваме генералния секретар на НАТО.
ЕС и НАТО знаят с кого си имат работа у нас. Знаят за ролята на „троянския кон”, както нарече навремето България руският посланик в Брюксел. И недвусмислено заявиха, че ако се наложи, че използват чл. 5 от Устава на НАТО – сила, за да остане страната ни на Запад, а не на Изток.
Кери предупреди с алегорията си за сложния път към новия ни дом. Явно още не сме се изнесли от старата къща, в който пребивавахме 45 години + още 20. И освен на чл. 5 от Устава на Североатлантическия пакт (въоръжена сила) акцентира на паветата – жълтите, спонтанните.
Със сигурност е прав – милион българи, най-малкото заради децата си или по икономически причини няма да допуснат по никакъв начин включването на страната ни в Евразийския съюз.
Нека не забравяме, че в историята на България всеки досегашен геополитически избор на родните политически елити е бил погрешен. Но този път надали ще успеят да осъществят погрешния избор.
Затова бяха и ще са тези срещи и визити.

В съвкупността на тези и други факти уж поласканото его на Бойко Борисов, което той размахва наляво и надясно, отъждествявайки се неволно с Плашилото от Оз, (героят без разум) е най-нелепото в такава ситуация.
Всеки нормален държавник би бил повече от притеснен от случващото се и два пъти повече от онова, което евентуално би могло да се случи и неслучи.

=============================================
Член 5 от Устава на НАТО
http://www.nato.int/cps/en/natohq/official_texts_17120.htm
Article 5
The Parties agree that an armed attack against one or more of them in Europe or North America shall be considered an attack against them all and consequently they agree that, if such an armed attack occurs, each of them, in exercise of the right of individual or collective self-defence recognised by Article 51 of the Charter of the United Nations, will assist the Party or Parties so attacked by taking forthwith, individually and in concert with the other Parties, such action as it deems necessary, including the use of armed force, to restore and maintain the security of the North Atlantic area.
• Страните се договарят, че въоръжено нападение срещу една или повече от тях в Европа или Северна Америка, ще се разглежда като нападение срещу всички тях, и следователно те се съгласяват, че в случай на такова въоръжено нападение всяка от тях, упражнявайки правото си на индивидуална или колективна самоотбрана, признато в член 51 от Хартата на Организацията на обединените нации, ще окаже помощ на атакуваната страна или страни, като незабавно, индивидуално и съгласувано с останалите страни, предприеме такива действия, каквито смята за необходими, включително употребата на въоръжена сила, за възстановяване и поддържане на сигурността на Северноатлантическата зона.

Григор Лилов, Фейсбук

Последни от България

Отиди Горе