The Bulgarian Times

Затворникът казва „не” на Големия брат

в Свят
Loading...
Джон Пилджър за срещите си с Джулиан Асанж и за васалното поведение на властите в Австралия, които отказват да зачетат позицията на ООН, че той е жертва на своеволно задържане

Джон Пилджър

Всеки път, когато посещавам Джулиан Асанж, се срещаме в стая, която той отлично познава. В нея има гола маса и снимки от Еквадор по стените. Има и рафт с книги, които винаги са едни и същи. Завесите винаги са спуснати и вътре не влиза естествена светлина. Въздухът е застоял и зловонен.

Това е стая 101.

Преди да вляза в стая 101, трябва да предам паспорта и телефона си. Претърсват джобовете и другите ми лични вещи в тях. Преглеждат храната, която нося. Пазачът на стая 101 седи в нещо като старовремска телефонна кабина. Той наблюдава един екран, който следи Джулиан Асанж. Има и други държавни агенти, които наблюдават и слушат, но не се виждат.

В стая 101 камерите са навсякъде. За да ги избегнем, Джулиан ме води в един ъгъл, където сядаме един до друг, опрени в стената. Общуваме като шептим и си пишем в един тефтер, който той крие от камерите. Понякога се смеем.

Времето ми е фиксирано. Когато изтече, вратата на стая 101 се отваря рязко и пазачът извиква: „Времето изтече!”. В навечерието на Нова година ми дадоха 30 допълнителни минути, а човекът в телефонната кабина ми пожела щастлива нова година – но не и на Джулиан.

Разбира се, стая 101 е стаята от пророческия роман на Джордж Оруел „1984”, в която Полицията на мисълта наблюдава и измъчва затворниците си, но което е по-лошо – прави го, докато не се откажат от човечността и принципите си, и не се подчинят на Големия брат. Джулиан Асанж никога няма да се подчини на Големия брат. Издръжливостта и смелостта му са удивителни, въпреки неговото влошаващо се физическо здраве.

Джулиан е известен австралиец, променил начина, по който мнозина възприемат лицемерните правителства. Така се превърна в политически бежанец, подложен на това, което ООН нарича „своеволно задържане”. ООН казва, че той има право на достъп до свобода, но такъв му е отказван. Има право на медицински грижи без да се страхува от арест, но такива са му отказвани. Има право на компенсации, но и те са му отказвани.

Като основател и редактор на Уикилийкс, неговото престъпление е, че внесе светлина в тъмни времена. Уикилийкс има безукорно досие на точен и достоверен източник, с което не може да се мери никой вестник, никой телевизионен канал, никоя радиостанция – нито Би Би Си, нито „Ню Йорк таймс”, нито „Вашингтон поуст”, нито „Гардиан”. Всъщност Уикилийкс ги засрамва.

Ето защо Асанж трябва да бъде наказан.

Ето един пример. Миналата седмица Международният наказателен съд постанови, че британското правителство няма никаква законна власт над островитяните от Чагос, които през 60-те и 70-те години са тайно прогонени от своя роден остров Диего Гарсия и запратени в изгнание и бедност. Загиват безброй деца, много от които от мъка. Грандиозно престъпление, за което знаят малцина. Почти 50 години англичаните отказват на островитяните правото да се върнат в родината си, отстъпена на американците, които я превръщат в голяма военна база.

През 2009 г. британското външно министерство скалъпи създаването на „морски резерват” около архипелага Чагос. Трогателната загриженост за околната среда бе изобличена от Уикилийкс с публикуването на таен разговор, в който британското правителство уверява американците, че „за предишните обитатели ще бъде трудно, ако не и невъзможно, да се борят за повторно настаняване на островите, ако целият архипелаг Чагос бъде обявен за морски резерват”. Истината за този заговор явно е повлияла на взетото от Международния наказателен съд важно решение.

Уикилийкс разкри и как Съединените щати шпионират съюзниците си, как ЦРУ може да ви наблюдава чрез айфона ви, как кандидат-президентът Хилъри Клинтън е вземала огромни суми от Уолстрийт за тайни речи, в които е уверявала банкерите, че ако бъде избрана, ще бъде техен приятел. През 2016 г. Уикилийкс разкри и пряка връзка между Клинтън и организирания джихадизъм в Близкия Изток, с други думи – с терористите. От един имейл стана ясно, че когато Клинтън е била държавен секретар на САЩ, е знаела, че Саудитска Арабия и Катар финансират Ислямска държава, но въпреки това е приела огромни дарения за своята фондация от двете държави. След това е одобрила най-голямата до момента продажба на оръжия за саудитските си спонсори – оръжия, които в момента се използват срещу клетия народ на Йемен.

Ето защо Асанж трябва да бъде наказан.

Уикилийкс публикува и над 800 хиляди тайни файлове от Русия, включително на Кремъл, които ни разкриват повече за машинациите на властта в тази държава, отколкото показната истерия на пантомимата „Русиягейт” във Вашингтон.

Това са истинските журналисти – вид, който днес се смята за екзотичен. Антитеза на „Виши-журналистиката”, която говори с думите на народния враг и чието прозвище е взето от марионетното правителството във Виши, което окупира Франция от името на нацистите. Виши-журналистиката е цензура чрез премълчаване на факти като например премълчания скандал за тайната договорка между австралийските правителства и Съединените щати Джулиан Асанж да бъде лишен от своите права на австралийски гражданин и да бъде заглушен.

През 2010 г. министър-председателят Джулия Гилард стигна дотам да нареди на австралийската федерална полиция да разследва и по възможност да заведе дело срещу Асанж и Уикилийкс, докато полицията не я информира, че няма извършено престъпление.

Миналия уикенд вестник „Сидни морнинг хералд” публикува голяма реклама на честването на движението „Аз също” в операта на Сидни на 10 март. Сред водещите участници е и наскоро подалата оставка като министър на външните работи Джули Бишъп. Оставката ѝ се смята за загуба за политиката, а напоследък Бишъп е нещо като звезда за местните медии – „икона”, както я наричат някои, достойна за уважение. Издигането на толкова политически първобитен човек като Бишъп до статута на феминистка звезда ни показва до каква степен т.нар. политики на идентичността разрушават една основна, обективна истина: че преди всичко е важен не твоят пол, а класата, на която служиш.

Преди да влезе в политиката, Бишъп е адвокат на добиващата азбест компания „Джеймс Харди”, като я защитава срещу съдебни искове от нейни работници и техните семейства за причиняване на ужасна смърт от пневмокониоза. Адвокат Питър Гордън си спомня как Бишъп „реторично е попитала съда защо на работниците се дава правото веднага да се редят на опашки за дела, само защото умирали”. Бишъп казва, че е „действала по инструкции… професионално и етично”. Вероятно е „действала по инструкции” и когато е летяла до Лондон и Вашингтон миналата година заедно с началника на кабинета си, който намекваше, че австралийският външен министър ще повдигне въпроса с Асанж с надежда да се започне дипломатически процес по връщането му у дома.

Бащата на Джулиан написа трогателно писмо до тогавашния министър-председател Малкълм Търнбул, молейки правителството да се намеси дипломатически, за да освободи сина му. Пишеше още, че е разтревожен, че Джулиан може да не излезе жив от посолството.

Джули Бишъп разполагаше с всякакви възможности във Великобритания и Съединените щати да представи дипломатическо решение, което да прибере Джулиан у дома. Но за целта се изисква не васално поведение, а смелост на човек, който гордо представлява суверенна, независима държава. Вместо това, Бишъп не направи никакъв опит да опонира на британския външен министър Джереми Хънт, когато той безобразно заяви, че срещу Джулиан има повдигнати „сериозни обвинения”. Какви обвинения? Няма такива.

Външният министър на Австралия загърби задължението си да се застъпи за австралийски гражданин, срещу когото няма повдигнато обвинение и който не е виновен в нищо. Дали на тези феминисти, които ще ласкаят една фалшива икона в операта идната неделя, ще им бъде напомнено за нейното сътрудничество с чуждестранни сили с цел да бъде наказан един австралийски журналист, чиято дейност разкри как грабителският милитаризъм е разбил животите на милиони обикновени жени в много държави? Само в Ирак водената от САЩ инвазия, в която участва и Австралия, превърна във вдовици 700 хиляди жени.

Какво може да се направи? Австралийско правителство, което бе готово да действа в отговор на обществена кампания за спасяването на футболиста Хаким ал-Арайби от преследване и мъчения в Бахрейн, би могло да доведе Джулиан Асанж у дома. Но отказът на Министерството на външните работи в Канбера да зачете позицията на ООН, че Джулиан е жертва на „своеволно задържане” и му е отказано правото на свобода, е позорно нарушение на международното право.

Защо австралийската държава не е правила сериозен опит да освободи Асанж? Защо Джули Бишъп се подчинява на желанията на две чужди сили? Защо нашата демокрация е очерняна от сервилно поведение и сътрудничество с разюздана външна сила?

Преследването на Джулиан Асанж е опит да покорят всички ни: нашата независимост, нашето самоуважение, нашия интелект, нашето състрадание, нашата политика, нашата култура. Затова спрете да скролвате. Организирайте се. Окупирайте. Настоявайте. Вдигайте шум. Действайте директно. Бъдете смели и останете смели. Не се подчинявайте на Полицията на мисълта. Войната не е мир, свободата не е робство, невежеството не е сила. Щом Джулиан може да се опълчи на Големия брат, можете и вие. Всички можем.

*Авторът Джон Пилджър e легендарен австралийски журналист и писател, който живее и работи във Великобритания. Двукратен носител на британския приз „Журналист на годината“, както и на още над 20 награди. Като военен кореспондент е отразявал войните във Виетнам, Камбоджа, Никарагуа, Източен Тимор и др. Продуцент и режисьор на множество документални фирми. Почетен доктор на осем университета.

Превод: Илиян Станчев
Източник: baricada.org

Loading...

Последни от Свят

Почина Ники Лауда

Loading... На 70-годишна възраст почина световният шампион от Формула 1 и бизнесмен
Отиди Горе