Вашият виртуален всекидневник за новини,анализи и коментари,като никой друг

Жилетките не могат да бъдат спрени: Сега елитите вече се страхуват

в Свят
Loading...

Статията е мегасмислена, всъщност е интервю с Кристоф Гюий – френски икономически географ, който прави сензация през 2014 г. със студията си “Периферна Франция” /”La France périphérique” (peripheral France)/, в която доказва вкратце, че френската работническа класа /която в огромното си мнозинство понастоящем е съставена от разорената и затова пролетаризирана някогашна френска средна класа/ е изхвърлена от големите градове, в които единствено има работа, но до които градове огромното мнозинство от тези хора на практика нямат достъп заради огромните разходи, които изисква живеенето в голям град. По този въпрос Гюий даже казва:

“Целият растеж и динамика са в големите градове, но хората не могат просто да се преместят там. Градовете са недостъпни, особено благодарение на нарастващите разходи за жилища. Днес големите градове са като средновековни цитадели. Сякаш се връщаме в градовете-държави от Средновековието. Колкото и да е странно, но помнете ми думата – Париж ще започне да таксува хората за влизане, точно както акцизите, които е трябвало да се плащат, за да се влезе в градовете през Средновековието”.

И всъщност той обяснява, че сега въстанието на “жълтите жилетки” е бунт на всички тези отхвърлени френски хора – които някога не им се е налагало да се замислят ще имат ли каква да е работа или не, а сега – както казва той – “всъщност „периферната Франция“ в действителност обхваща по-голямата част от френския народ”.

“Преди 15 години установих, че по-голямата част от хората от работническата класа всъщност живеят много далеч от големите глобализирани градове – далеч от Париж, Лион, Тулуза, както и много далеч от Лондон и Ню Йорк.

Технически погледнато, нашият глобализиран икономически модел се представя добре. Той произвежда огромно богатство. Но на този модел не му е необходимо мнозинството от населението да работи. Той няма реална нужда от работници, трудещи се и даже от собственици на малки предприятия извън големите градове. Париж създава достатъчно богатство за цяла Франция, както Лондон прави същото във Великобритания. Но не можете да изградите общество около тези два града. “Жълтите жилетки” са бунт на работническите класи, които живеят на тези места.

Те искат да работят, но не печелят много – между 1000 и 2000 евро на месец. Някои от тях са много бедни, особено ако са безработни. Други бяха някогашната средна класа. Общото между тях е, че живеят в райони, където почти няма работа. Те знаят, че дори да имат работа днес, могат да я загубят още утре и вече няма да намерят нищо друго.”

“Отношението на средната класа към “жълтите жилетки” е известна, тя беше вече описана. Протестиращите моментално бяха осъдени като ксенофоби, антисемити и хомофоби. Елитите се представят като антифашистки и антирасистки, но това е просто начин за защита на техните класови интереси. Това е единственият аргумент, който могат да извадят, за да защитят статута си, но той вече не работи.

СЕГА ЕЛИТИТЕ СЕ СТРАХУВАТ. За първи път се появява движение, което не може да бъде контролирано чрез обичайните политически механизми. То не дойде от синдикатите или от политическите партии. То не може да бъде спряно. Няма бутон “изключване”. Или “интелектуалците” ще бъдат принудени да признаят действителното съществуване на тези хора, или ще трябва да изберат някакъв вид, сравнително мек тоталитаризъм.

Много интерпретации се направиха на факта, че изискванията на жълтите жилетки са много различни. Но преди всичко това е искане за демокрация. В основата си те са демократи – искат да бъдат взети насериозно и искат да бъдат интегрирани в съществуващия икономически ред.

В:Как да започнем да отговаряме на тези изисквания?

Гюйи: На първо място, буржоазията се нуждае от културна революция, особено в университетите и в медиите. Те трябва да спрат да обиждат работническата класа, да престанат да мислят за всички жилетки като за имбецили.

Уважението на стоящата срещу теб друга култура е от основно значение: няма да има икономическа или политическа интеграция, докато не се осъществи културна интеграция. Тогава, разбира се, трябва да мислим по различен начин за икономиката. ТОВА ОЗНАЧАВА ОТХВЪРЛЯНЕ НА НЕОЛИБЕРАЛНАТА ДОГМА. Трябва да започнем да мислим извън Париж, Лондон и Ню Йорк.”

Българска Легия за защита / Bulgarian Defense Legion

 

Послушайте милиардера: Виждам разгневена тълпа… И идва за нас… Плутократите

 

Последни от Свят

Отиди Горе