Вашият виртуален всекидневник за новини,анализи и коментари,като никой друг

Един по-различен поглед относно катастрофата в България

в България
Loading...

Освен нещата които всички виждаме – напр. корупция, разруха, бедност, мизерия – в България има още една голяма катастрофа, за която малко хора си дават сметка. Но резултатите от която стават все по-страшни. Това е катастрофата с българската наука и с кадрите казано по-общо.

Вчера говорих с мой приятел, който се явил на конкурс за главен асистент в един университет в София. Забележете, става въпрос за човек защитил докторска дисертация в чужбина, човек с много научни публикации и цитирания от други автори, българин, върнал се в родината си… който обаче не е назначен. Защо?? Ами защото е публична тайна, че у нас конкурсите за асистенти, доценти и професори се обявяват не за да се търси подходящият човек, а за да се назначи нашият човек на длъжността. Когато се случи нашият човек да има конкурент, който го превъзхожда по всички показатели (трудове, публикации, цитирания) се прилагат всякакви мръсни номера за да бъде елиминиран конкурента: крият се документи, обявяват се срокове в последния момент и т.н. При подобен случай, на друг мой друг приятел му заявиха, че са решили да не му признаят американската диплома, въпреки че той я беше легализирал т.е. те нямат право да не му я признаят. Ако подобни номера не помогнат, то “натрапникът” бива елиминиран на самия конкурс чрез всевъзможни идиотщини. На моя приятел са му задали въпрос: “Какво друго заглавие би сложил на презентацията си?”. Що за идиотизъм?? Щом съм избрал това заглавие, то значи не бих сложил друго!! Да оставим настрана, че тези, които са оценявали приятеля ми са разбирали много по-малко от него. Нормално ли ви се вижда на конкурс за главен асистент по пчеларство само един от четиримата в комисията да е в пчеларската наука, другият да е специалист по конярство, а останалите двама да са специалисти по овцете? На мен не ми се вижда нормално!! На всичкото отгоре, понеже нямало как да изкарат, че моят приятел няма научни трудове, просто са му заявили, че всичко това “няма никакво значение”. Как да няма значение бе? Ами какво има значение тогава?? Явно, че това какви са качествата на кандидатите вече няма никакво значение…

Разказвам това за всички онези, които каканижат, че умните, способни и образовани българи трябва да се връщат и да работят за България. То това хубаво, ама как да го направим, когато в България не ни се дава възможност за работа?? Не ме разбирайте грешно, въпросът не е само в назначението. Дори (по някаква вселенска случайност) да те назначат, то как да работиш когато си потопен всред корумпирани, некадърници и глупаци?? Та те ще те спъват на всяка крачка. Разберете, науката е нежно цвете, иска грижи и добро отношение за да може да дава плодове, иначе нищо не става.

Да, катастрофата с кадрите в България е страшна. За тези които още не са разбрали – старите кадри, образовани по време на соца (доколкото все още ги има тук-там) си отиват, а от новите в (огромната част от случаите) чеп за зеле не става. Както се изрази моят приятел – всичко е леш… Ако мислите, че това е маловажно – представете си, че хора подобни на тези, които са “оценявали” моя приятел ще ви лекуват. Или пък ще дават “компетентни” становища, които ще бъдат претворени в конкретни управленски решения и държавни политики. Ще творят безумия. Говоря в бъдеще време, но мисля, че всички вече виждаме резултатите от катастрофата с кадрите на всички управленски нива. Е, да ви успокоя: още по-зле ще става. Досега все можеше и да се намери някой малко по-компетентен, но вече няма да може.

Йордан Христов, Фейсбук

Добри Божилов:
И аз минах лично по тази идиотска пътека. Смешното е, че асистентските заплати са позорни, и няма наплив от желаещи. Но дори като се появи някой, го кълцат. Вместо това назначават ДОРИ ХОРА, НЕЗАВЪРШИЛИ ВИСШЕ ОБРАЗОВАНИЕ! Избрали си някой студент ги кефи и го слагат. Завършва като асистент, после става докторант.
А собствената ми докторантура беше по 3 (три) различни теми и все нещо не им харесва. И като питам, какво не е наред, дайте препоръки, получавам отговор: “Трябва сам да откриеш”. А като откриеш – “не става”.
Присъствах на докторантски защити, за да “се уча”. Някакви идиоти говорят пълни идиотщини и непрекъснато се подмазват на професорите. И ония се кефят. Безсмислени теми, никакъв научен принос. Но всичко е на 6.
Аз им предлагам конкретен проблем – който дори се върза с новата вълна протекционизъм на Тръмп. И… нищо, нямаш “научна стойност”.
В момента съм отчислен с право на защита, но не ме допускат до защита. Поради “липса на научна стойност”.

Йордан Христов:
Разбирам те, Добри. Аз също минах по тоя път – държал съм четири (!) конкурсът за научен сътрудник, демек асистент преди да уеднаквят наименованията. Изпитах на собствен гръб как се вкарва “правилният” човек, въпреки че конкурента може да е класи над него. Присъствах и на достатъчно защити, за да се убедя, че в повечето случаи те са пълни глупости или пък са пълни с подправени данни (една доцентка даже ми каза направо – измисляй си!). В най-добрия случай докторантурите (и останалите научни трудове) у нас имат само потвърдителна стойност. Тоест, у нас всичко вече е пълна пародия и имитация, българската наука е мъртва. Мир на праха ѝ. Е, аз поне се усетих навреме и реших, че в пародии няма да участвам. Скъпо си платих, но поне дисертацията която скоро ми предстои да защитя действително има някаква стойност.

Добри Божилов:
Науката не е мъртва, просто не е там където трябва да бъде, а е в ръцете на ентусиасти извън системата.

Loading...

Последни от България

Отиди Горе