Европейският съюз вече не ме кефи!

в България
Loading...

ЕВРОПЕЙСКИЯТ СЪЮЗ ВЕЧЕ НЕ МЕ КЕФИ!

Отново ще избираме европейски депутати и се замислих какво ли беше, преди и след и защо в голяма част от населението остава усещането за голямо прецакване.

Малко като голяма любов по снимка, а след това булката се оказва Мара общата, за която всички освен нас знаят.

Още от деветдесетте години психодесните ни размахват като бонбон намеренията на България да влезе в ЕС и НАТО.

На народ, който доскоро е мечтал за западния начин на живот, за истински „Тоблерон” и да си купува свободно дънките, които ги имаше само в „Кореком”. А след това наивно се надявахме, че дивият капитализъм, който настъпи в България, може да бъде озаптен от строгите и справедливи правила на Европейския съюз. И ето, повече от десетилетие след това, установяваме, че много, ама много сме се минали, и ЕС не е това, което искахме.

– Ние искахме да няма режим на тока, а получихме затваряне на блокове в АЕЦ „Козлодуй” и цена на тока, която направи всеки втори българин енергийно беден. Искахме евтино производство на ток, а получихме „зелена” енергия, от фотоволтаичните паркове на тези, които използваха наивността ни и сега им плащаме.

– Ние искахме свобода на словото, а получихме новговор и политкоректно говорене, което не ни разрешава да казваме това, което мислим. Вече нямаме право да назоваваме проблемите с истинските им имена. Нямаме право да казваме кои ни убиват, изнасилват, ограбват, кои са заплаха за нас. Имаме право само да ги издържаме и да им угаждаме на претенциите.

– Искахме равноправие за всички, а се оказа, че доскорошните уж неравноправни, станаха по-пълноправни от нас. Равноправието се оказа розова илюзия, която в реалността се оказа задължение да мълчиш и да спазваш нечии други права, докато ти нямаш дори правото да възразиш.

– Искахме да се опази природата, а получихме бетон навсякъде. Искахме зелени гори, а получихме европейски програми за броене на комарите за по 1,6 милиона лева. Вместо защита на хората, получихме защита на мечките. Вместо разходки в гората, получихме частни гори, частни плажове, частни имоти, изсечени безмилостно дървета.

– Искахме правосъдие, а получихме корупция. Надявахме се ЕС да контролира тогава малкото подкупни съдии и прокурори, а получихме 90 % такива. Вместо да осъществява контрол и да помогне за правосъдната ни система, ЕС си пише едни доклади, а българинът се съди по 30 години и губи имоти, пари и какво ли още не, заради несправедливата и корумпирана съдебна система. Вместо справедливост, получаваме политически арести, тайни арести на възрастни и деца и всичко това под благия поглед на Европа.

– Искахме пазари, а получихме катастрофа с икономиката ни. Защото някой някъде беше договорил квоти. Защото ЕС има изисквания, които поставят българските производители в невъзможност да бъдат конкурентоспособни. Защото в същността си ЕС си остана ИКОНОМИЧЕСКИ СЪЮЗ на най-силните европейски държави, а те защитават своите производители, а нашата икономика я убиха. Забраниха ни да търгуваме с традиционни пазари като Русия, заради политическите борби на Брюксел и Москва. Загубихме и арабските пазари, заради безумната политика на европейските държави.

– Искахме развитие на селското стопанство, а получихме избиване на животните и убиване на земеделието. Вместо прочутите български домати, праскови, ябълки, получихме пластмасовият вкус на европейските ГМО продукти.

– Искахме мир, а получихме разруха в армията, унищожаване на цялото ни въоръжение и след това покупка на второ качество оръжие от стратегическите ни съюзници.

– Искахме децата ни да растат спокойно и да са сигурни в бъдещето, а получихме Истанбулска конвенция, джендърпаради, отнемане на деца от родителите и Стратегия за детето.

– Искахме свобода, получихме Големият брат.

– Искахме инвеститори, а дойдоха колонизатори, които ни ограбват златото и другите метали, които изсякоха горите ни и отровиха реките. Които вместо европейски заплати, превърнаха работниците си в азиатски роби.

– Искахме да станем богати и доволни като западните капиталисти, а се превърнахме в роби на труда в България и берачи на ягоди в техните уредени държави. Интелигентните, образовани и кадърни избягаха да работят за повече пари в стратегическите ни партньорски държави, а тук затваряме болници и хората умират от липса на лекарска помощ. В университетите ни се учат специалисти, които след това работят в други държави, а не тук.

– Искахме европейски пътища, а получихме най-скъпите в света и най-некачествените магистрали.

– Искахме европейски доходи, а получихме 200 лева пенсия и хора, умрели от глад и други, самоубили се от мизерия.

– Искахме свободен бизнес, а получихме капиталистически акули, близки до управляващите, които удушиха малкият и среден бизнес.

– Искахме ЕС да контролира продажните ни политици, а се оказа, че всички са такива, а ЕС има нужда от политици, които да са послушни и манипулируеми и за едно конгречулейшънс готови да продадат народа си. Българинът наивно вярваше, че ЕС няма да позволи мафията да управлява България, а се оказа, че именно това е най-удобно на Брюксел, защото не искат втори Орбан и Салвини.

– Искахме свободно движение на хора, а получихме 3 милиона избягали от България и различни на границата.

– Искахме ЕС да ни помага с пари от еврофондовете, а се оказа, че тези пари се разпределят само между управляващите. Вместо за нови стада, за опазване на горите на Черноморието, на приюти за бедни, болници и училища, парите отиват за къщи за гости и апартаменти на политиците.

И….тогава за какво? За да имаме честта да сме „европейска” държава. За да могат политиците да получават огромни заплати и да крадат от еврофондовете!? За да отнемат децата ни? За да гледаме София-прайд?

ЗА КАКВО???

Време е да си отговорим какво точно очакваме от Европейския съюз, време е да поставим НАШИТЕ ИЗИСКВАНИЯ НА ДНЕВЕН РЕД, и ако се окаже, че ЕС не може да ги даде – развод! Ако ни пуснат, разбира се, защото, както се говори, са ни договорили за буферна зона на гостите на танте Меркел. И никой не се интересува от нас….

Адв. Елена Гунчева, Фейсбук

Последни от България

Отиди Горе