Вашият виртуален всекидневник за новини,анализи и коментари,като никой друг

Д-р Мохд Абуаси: В отношенията си с Русия водим антибългарска политика

в България/Свят
Loading...

Турция винаги ще бъде по-важна за Щатите от България


Интервю на Десислава Пътева от a-specto с д-р Мохд Абуаси, директор на Центъра за близкоизточни изследвания


Д-р Абуаси, преди срещата на турския президент с представителите на ЕС във Варна, Реджеп Тайип Ердоган обвини европейските институции в това, че се подиграват на Турция. Заяви, че ще ги притисне до стената и ще изиска от тях да му изплатят обещаните средства за близо 3.65 млн. бежанци, на които страната му е домакин. Трогва ли някого назидателната реторика на Ердоган? Не се ли изтърка вече тази плоча?

Ердоган изпреварва европейските институции, за да не го атакуват те първи. В крайна сметка европейците имат възражения срещу неговата политика спрямо кюрдите в Сирия, срещу неговите атаки на място, както и срещу някои процеси, които са свързани както с вътрешната, така и с външната политика на Турция. Така че той започва пръв с атаките, а те трябва да се защитят и да проведат разговори с него. Той отново изведе на дневен ред историята с бежанците, въпреки че сега ситуацията е коренно различна. В момента бежанци от Сирия навън почти няма. Освен това той може вече да върне тези бежанци, които му гостуват, както той твърди. Той контролира голяма част от териториите в Сирия.

А каква е причината да не ги връща в Сирия? Само за да се опита да изкопчи още пари за тях от Европейския съюз ли? 

Точно за това става дума – да измъкне част от тези пари, ако може. Все пак те са договорени с него. Според мен върху този въпрос няма да бъде поставен акцент по време на срещата. Ние трябва да търсим от Ердоган обяснение за много неща, свързани с неговата емоционална обвързаност към част от България, по-специално към Родопите. Ако тази обвързаност беше към България, можеше да разберем думата „емоционалност” в добрия ѝ смисъл. Но когато говори за част от България, според мен става въпрос за кодирано емоционално послание спрямо част от българския народ, който живее в тази част от България. Имам предвид хората от турски произход.

За да могат да гласуват за него на предстоящите избори тези, които имат гражданство и в България, и в Турция?

Това е едната страна на въпроса. Другата е да им покаже, че твърдо стои зад тях. Това обаче не е добре за България на фона на братските отношения между него и министър-председателя на България, поне като такива ги определя господин Борисов. Много е важно да му се поиска обяснение за това. Друг е въпросът защо срещата ще се състои във Варна. Това отново е свързано с нашата вътрешна политика и недоразуменията, които се случват между президента и министър-председателя. Хубаво е с Ердоган да се срещнат както министър-председателят на България, така и президентът.

Очаквате ли да бъдат взети конкретни решения по време на тази среща? Или отново ще станем свидетели на лицемерни усмивки и „дружелюбни ръкостискания между европейския елит и Ердоган?

Не очаквам да има някакви коренни договорки. Могат да стигнат до споразумение по някои точки, които на практика няма да бъдат приложени. В момента разстоянието между Европейския съюз и Ердоган се увеличава все повече и повече на фона на събитията в Близкия изток, както и на външната политика на Ердоган. Той се опитва да си играе с конфликта между Русия и Западна Европа, както и с конфликта между Русия и САЩ, обича да извлича дивиденти, като изнудва и двете страни. Така че едва ли ще има конкретни договорки. Ще слушаме емоционални речи, че срещата е успешна, че са стигнали до споразумение, но нищо конкретно и окончателно няма да има по нито един въпрос.

Някои анализатори казват, че Ердоган цели единствено да се снима с европейските лидери, за да покаже на избирателите си, че и Европа се съобразява с Турция.

Цялата външна политика на Ердоган е свързана с изборите през 2019 г. И преди референдума за превръщането на Турция в президентска република имаше ескалация в отношенията между Турция и Европейския съюз. Ердоган продължава да действа по същия начин, а ескалацията е спрямо Щатите и кюрдите. И сега може да се похвали, че ликвидира „тероризма” и заплахата за националната сигурност с атаките в Северна Сирия. Никой не може да го спре към момента. Всякакви действия от страна на Щатите или на Европейския съюз срещу него ще го бутат към Русия. И обратно, руснаците гледат да не оказват особен натиск върху него, за да не отиде при Щатите и това да не доведе до подобряване на отношенията между него и САЩ.

Доколко сигурен се чувства Ердоган по отношение на позициите в страната си, като се има предвид, че спечели референдума от миналата година по доста неубедителен начин? Имаше съмнения, че част от бюлетините са фалшифицирани. Смята се, че сега предприема атаките в Сирия, за да докаже на електората, че се бори с тероризма и защитава националната сигурност, да покаже колко е силна Турция при неговото управление.

Той се чувства сигурен във вътрешен план, особено след като вкара своите хора по всички етажи на властта. Замести с негови хора всички офицери, генерали, които арестува или уволни. И не само в армията, и в университетите. В момента Ердоган, неговата партия и олигархията, която синът му оглавява в Турция, контролират всички области в Турция. Те контролират икономиката чрез сина му и компаниите, които са с тях. Почти нямат политическа конкуренция. Вече няма сериозна опозиция. Армията е почистена, службите са почистени, полицията е почистена. В училищата започва да се налага нов тип възпитание в духа на неоосманизма, чийто проводник е Ердоган. Това, че направи голяма чистка в управлението, не означава, че народът ще го обича. Затова винаги ще има такива мерки за фалшификации на избори, както и натиск срещу опозиционери. Тоест почистване на терена преди изборите винаги ще има. И преди изборите отново ще има ново почистване.

Как разчитате това, че Ердоган отново заговори за преразглеждане на договорите, свързани с териториите на Балканите, за изучаването на автентичен османски език в училищата? Смята, че композитори и поети трябва да увековечат съвременни събития като битките, водени от турската армия в Африн, както и опита за преврат от 15 юни 2016 г. Какво е намислил?

От преврата насам Турция вече мина официално от ататюркизма към ердоганизма, който се води в момента в Турция. Настъпи нова ера, която винаги ще бъде свързвана с личността на Ердоган. Докато този човек е жив, и неговите синове ще управляват, и внуците му ще управляват, ако няма кой да ги спре по един или друг начин. Щом продължават в същия дух, значи няма кой да ги спре.

А какви са настроенията в самото турско общество по отношение на тази промяна? Толкова ли е недалновидно то, че да не може да види, че медиите са контролирани от властта, че съдии, прокурори, военни и журналисти влизат в затвора, като голяма част от тях все още нямат обвинителни актове…

По-голямата част от хората се интересуват от икономиката и от жизнения стандарт. Икономиката на Турция е здрава до момента. Неговата политика досега не води до катастрофални икономически последици. Да, има спад на лирата, но той се дължи на това, че започнаха да оказват натиск върху инвеститорите. Започнаха и те да работят по примера на някои държави в Западна Европа – или ще ми станеш съдружник, или бягай.

Сега, когато САЩ смени държавния си секретар, има по-остри послания към Турция. От Вашингтон я призовават да свие размера на своите операции, защото в противен случай може да се стигне до сблъсък между американските и турските сили на в Сирия. Смятате ли, че отношенията между двете страни, които са съюзници в НАТО, могат да ескалират?

Надявам се отношенията да ескалират, защото двете страни са окупатори в Сирия. САЩ са окупатори, защото са там без покана на законното правителство в Сирия, която е признато в целия свят, включително и от САЩ. Турците също са неканен гост, а в момента окупират значителна част от Северна Сирия, дори от Северозападна Сирия. И двете страни са окупатори. Трябва да се уточни, че според международното право нито САЩ, нито Турция имат право да нахлуват там. Двете страни навлязоха в Сирия с лозунга, че искат да воюват срещу „Ислямска държава”. Турция поне точно това направи в началото. Но в Северна Сирия „Ислямска държава” вече я няма. Какво правят турците там?

Открито се говори за това, че избиват кюрди с мотива, че са терористи. 

Избиват кюрдите на едни места, но има и други места, които биват окупирани, макар в тях да няма нито кюрди, нито бойци на „Ислямска държава”. В момента турците завладяват значителна част от територията в Северна Сирия, на границата между Турция и Сирия. И не само там, където има кюрди. Това трябва да бъде уточнено. По-голямата част от тези територии, които са на границата между град Манбидж на изток и Афрейн, не са в ръцете на кюрдите. А щом Ердоган иска да унищожи тероризма, ако има добри намерения и иска да заплаши единството на Сирия, както твърди, нека предаде тези територии на сирийското правителство и на сирийската държава.

Дали обаче това ще се случи и на каква цена? 

Това ще бъде свързано с намиране на някакво политическо решение, но няма да се случи скоро. Това може да трае повече от година или две. Ердоган ще продължава да използва тази карта и да контролира тези богати територии – там се развива селско стопанство, има заводи и т.н. В момента Ердоган е един от основните играчи в Сирия. И благодарение на заниманието на турския президент в Сирия, в момента вниманието към Източна Европа, по-специално към Балканите, намалява. В момента приоритетът му е в Сирия. След като се установяват нещата в Сирия, ще се върне към тези кодирани послания, за които говорихме – за привързаността му към Родопите, за привързаността му към Босна… Какво има предвид? Той има емоционална привързаност към Мосул в Ирак и направи опит да стигне дотам. А това, че не успя е друг въпрос. Емоционалната привързаност на Ердоган е към бившата Османска империя и към териториите, които някога са били под нейна окупация. Това включва и не само България, а доста голяма част от територията на Балканите.

Да очакваме ли тогава, че и нас ни грози същото? Ще се опита ли да завладее територии от България? Вечно ще ни държи в подчинена позиция, за да получава онова, което иска?

В момента срещу България няма офанзива, но това ще бъде голяма карта, с която винаги ще изнудва България. Това е много опасно. Ние трябва да внимаваме и винаги да търсим обяснение. Не съм чул до него да е изпратено официално искане на обяснение.

Интересно е и това, че още няма позиция спрямо призива на българските съдии Бойко Борисов да постави пред Ердоган въпроса за задържането на над 50 000 души в турските затвори. Те настояват българският премиер да се застъпи пред турския президент за справедлив съдебен процес по отношение на всички турски граждани, спрямо които е започнало наказателно преследване. Смятате ли, че Борисов е склонен да го направи? И то на фона на решението на Европейския съд за правата на човека в Страсбург, който осъди Турция за незаконосъобразното задържане на двама журналисти.

Що се отнася до вътрешната политика – това е лицемерието на западните държави. Всъщност Ердоган не е спрял този процес към едноличната власт. Положението на медиите в Турция е катастрофално, а той продължава да оказва натиск върху тях. Освен това има ограничения и срещу опозицията. Политиката с арестите във всякаква област, която води от няколко години, продължава. Но критиките от Запада спрямо Турция се намалиха доста. Обяснявам си го именно с лицемерието, което е обичайно в Сирия, обичайно е в Ирак, обичайно е в Близкия изток, обичайно и сега и спрямо Турция. Тоест те предпочитат своите тесни интереси пред своите принципи.

Намаляването на критиките от страна на Запада могат ли да се свържат с подобряването на отношенията между Турция и Русия? Загубил ли е Вашингтон влияние върху Турция?

Това, че намалява влиянието на САЩ, би трябвало да увеличи критиките спрямо Турция. А ние не чуваме това. Дори когато влязоха в Африн и избиха съюзниците на Щатите, не чухме американците да са взели каквито и да било мерки. Напротив, чуваме от Ердоган, че почти са се разбрали.

Не смятате ли, че хаотичната политика на САЩ в Сирия напоследък дава смесени сигнали както на турците, така и на кюрдите. Не се ли чувстват последните предадени от действията на своя съюзник?

Те винаги ще се чувстват предадени, особено от съюзник като САЩ. Вместо да търсят права в Сирия и да търсят диалог с държавата и с правителството на Сирия, кюрдите се съюзиха със своите врагове и това ще е фатална грешка за тях. Направиха такава и в Ирак и видяхме, че изгубиха доста покрай този съюз със САЩ. Кюрдите не могат да получат от САЩ повече от това, което може да бъде дадено от собствените им държави. Говорим за Ирак, говорим за Сирия. Дори ако се търси диалог, включително с Ердоган, все пак е по-добре, отколкото да се съюзят с такъв враг на народите в Близкия изток. Визирам САЩ и Израел.

Преди турците да нахлуят, сирийската армия потърси възможност да се разбере с кюрдите, но кюрдите отказаха сирийската армия да влезе в техните територии. Или искат сирийската армия да воюва срещу турците, а те да си останат със своето оръжие, с техния съюз с Щатите и т.н.? Да подхранят конфликта между сирийската армия и Турция, но от тази ситуация да спечелят те? Нормално е, когато сирийската армия влезе в тези територии, кюрдите да предадат своите оръжия, да станат част от държавата, да воюват от страната на държавата и да се разберат с нея. Но те не поискаха това, разбира се, под натиска на Щатите. Техният съюз е с Щатите. Сирийската армия и руснаците предложиха друго. Това би могло да спре и Ердоган. Той няма сметка от пряк конфликт със сирийската армия. Но кюрдите, за съжаление, предпочетоха САЩ.

В своята политика кюрдите винаги допускат такива грешки, особено в Ирак, в Иран, в Турция. Допускат това да се случи и в Сирия. Винаги залагат на губещи коне. Това не е в техен интерес, ще получат само омраза. Сирийският народ не е доволен от съюза между кюрдите и американците. Каквито и права да искат кюрдите, винаги ще се сблъскват с тази политика, която водят техните ръководители. Видяхме какво се случи, когато искаха да се отделят в Ирак. Иракската армия напада и в момента кюрдите изгубиха много повече от това, което имаха преди референдума, който направиха. Целият свят беше срещу него. Никой в Сирия няма да им позволи да се отделят. Да не говорим, че самите Щати не могат да позволят на кюрдите се отделят, иначе щяха да помогнат на кюрдите в Ирак. Исторически погледнато кюрдите винаги са били използвани и това продължава да е така. Вместо да търсят диалог с народите около тях, те тръгват да се съюзяват с враговете на тези народи. Резултатът е налице, включително в Източна Сирия, където са сега кюрдите и американците. Американците няма да стоят там вечно.

Американците вероятно ще си намерят нов мним враг, с когото да се борят, за да останат още време в Сирия. Ако не „Ислямска държава”, то няма ли да намерят друг противник, с когото да се борят?

В момента не воюват срещу „Ислямска държава”. Единствените територии, в които в момента се намира тя, са под американски контрол. Забранява се и на сирийската армия, и на руснаците да атакуват „Ислямска държава” на тези територии. Едва ли има разумен човек или наблюдател, който не вижда какво се случва, как ръководителите на „Ислямска държава” се местят с американски хеликоптери от едно място на друго място. А техните семейства са под защитата на Щатите в териториите, които са контролирани от кюрдите, разбира се, и от американците. Никой не знае какво се случва с офицерите и терористите от „Ислямска държава”, които се предадоха на американците, на кюрдите. Разбира се, има разни документи и данни, че ги местят от едно място на друго, просто за да съществуват и американците да имат повод да останат в Ирак и в Сирия, защото иракчаните сега искат да се оттеглят. Сирийците, разбира се, в началото също бяха против американското присъствие, но американците се оправдаха, че воюват срещу тероризма. Добре, но като ги няма, какво ще правят там?

Освен това американците и западноевропейците оказаха натиск върху Съвета за сигурност, но не и върху Русия и Китай, за да се направи трагедия от случващото се в Гута, както беше в Алепо. И водят силна война срещу Русия, дори има обвинения в използване на химическо оръжие. Не виждам логиката да се явяваш, да защитаваш около 200 000 души население в Гута и да пренебрегваш всекидневния обстрел на 4 млн. души в столицата от тези терористи, които контролират Гута. Разбира се, в Гута нещата почти приключиха и армията вече контролира около 90% от Гута. Останаха само 10% от териториите, а в момента текат преговори за изтеглянето на терористите – или при турците на север, или в Идлиб при „Ал Кайда”. Нали има резолюция на ООН да се воюва срещу тероризма? Защо, когато воюват срещу тероризма, се сещат за цивилните, а когато унищожават цял град като Ракка, както направиха американците, остават доволни. Нито един апартамент, да не говорим за сграда, не остана здрав… Заплахата на американците, че ще нанесат военни удари в Сирия, според мен беше много сериозна заплаха, но изказванията на Путин за новото оръжие ги накараха да премислят нещата. Но и Лавров каза, че ако такива удари се случат в Сирия, руснаците ще отвърнат.

Може ли да се каже, че се преобърнаха геополитическите сили, че Западът започва да гледа на Русия по-сериозно?

Едва ли някога американците и руснаците са мислили за Трета световна война. В момента баланса на силите се потвърди. Но консерваторите в Щатите, Военно-индустриалният комплекс имат нужда от връщането на Съветския съюз, тоест на руската заплаха, под формата на путинизъм. Вече се говори за разцвет на бизнеса с оръжия, за военна надпревара във въоръжаването. Когато се разпадна Съветският съюз, много бивши шпиони при тях останаха безработни. Виждаме, че американски шпиони, някои от които дойдоха при нас, станаха антиислямисти, тоест експерти по тероризма, по ислямските въпроси, защото са били антикомунисти. Оказа се, че терористите са техни съюзници. Няма смисъл да воюват срещу тях. По-добре да има по-глобална заплаха. Тръмп се опитва да накара Китай да стане такава, не играе по свирката му.

Затова сега цялата тази политика спрямо Русия, целта на консерваторите в Щатите, на Военно-промишления комплекс, е да се върне руската заплаха. Произвеждат оръжие, службите стават по-силни, дават им се повече пари, както и на изследователските центрове за проучване, на медиите. Цялата тази пропагандна машина и целият този апарат, който едно време беше насочен срещу Съветския съюз, сега се възвърна срещу Русия. И това са стотици милиарди, дори можем да говорим за трилиони. Тръмп да иска над 700 милиарда бюджет. За какво са му? Няма такива конфликти, които да заслужават отделянето на такива средства. Тази ескалация се цели умишлено. Антируската пропаганда няма да спре скоро, ако Тръмп се ръководи от Военно-промишления комплекс в Щатите и от петролните компании. Целта им е точно това – да покажат каква голяма заплаха е Русия и затова трябва да се харчат повече пари.

Докога смятате, че ще продължава този фарс, който разиграват Щатите?

Според мен няма да приключи в близките една-две години. Не се знае какво може да се случи след това, защото ще се яви някаква голяма съпротива срещу американското присъствие там. Тази съпротива може и да не е от държавата Сирия, а от народа. А Тръмп води бизнес политика, в съюз с Израел, разбира се. В случая американският президент залага много на еврейската група в Щатите. Затова води такава политика. Призна Йерусалим за столица на Израел, призна спорните селища за законни. Това, което прави в Сирия, е пряко свързано с политиката на Израел, за да бъде оказан натиск върху иранците в Сирия и върху сирийския режим, които не са в добри отношения с Израел. Това е причината за твърдата политика на САЩ в Сирия, но тя не е насочена директно спрямо руснаците. Американците нямат проблем с руснаците в Сирия. Проблемът е иранското присъствие и самият режим. Американците и израелците не го искат.

Наскоро Израел призна, че е атакувал център за изследвания през 2007 г. Тези атентати са много, а дали ги признават, или не ги признават е друг въпрос. Тогава никой не се усъмни, че Израел е извършил това нападение. На международната арена всички знаеха, че Израел е виновен, както страна в Ирак през 1981 г. Същото се случи и в Сирия. Миналата година Израел атакува многократно цели в Сирия, което е в нарушение на спирането на огъня между Сирия и Израел. Но това, което в момента се случва в Близкия изток, е далеч по-комплексно от това, което се случваше в предишните години. Скоро няма да има мир в Близкия изток, напротив. Особено между палестинците и част от арабските държави и Израел. Този процес вече замря с признаването на Йерусалим за столица на Израел. Място за палестинска държава вече няма.

В момента решаването на този конфликт ще бъде по военен начин – въпросът не е дали ще се случи, а кога ще се случи. Според мен до най-много 5-6 години ще има такъв голям конфликт, който ще има катастрофални последици за всички. От тази война ще пострадат и противниците на Израел. Но тя вече е неизбежна, благодарение на израелската политика – бяха затворени всички пътища за постигане на мир. Беше убита и последната надежда за постигането му в Близкия изток.

Изглежда, че единствената подкрепа, която има САЩ сега в Източна Сирия идва от Саудитска Арабия, която разкритикува Турция за подкрепата ѝ за Катар.

Не знам кой съветва Тръмп, но знам, че трябва да се направят поне две неща. Той се съюзи с еврейското лоби, за да може да получи неговата вътрешна подкрепа в Щатите, защото рейтингът му пада непрекъснато. И затова има нужда от тяхната подкрепа, те контролират доста голяма част от медиите, контролират Конгреса, контролират много неща. И затова той има нужда от такава подкрепа. Затова е неговата агресивна политика.

Второ, той използва мафиотски методи, тоест изнудване, във външната политика, включително и по отношение на Саудитска Арабия. Но това няма да спаси икономиката на САЩ, докато Тръмп пресмята всичко с манталитета на бизнесмен. Политика не се прави с налагане на мита, както мисли той. Казва: „Изгубихме 800 млрд. долара”, но ще разбере, че Щатите спечелиха повече от 800 млрд. долара в други сфери, въпреки че търпят загуби с алуминия и желязото.

Политиката не е само бизнес. Бизнесът е свързан с политиката, но не можеш да пресмяташ нещата икономически и после да вземаш политически решения, за да мине някоя сделка тук, да наложиш някакво мито там. И доказателството е, че спрямо тази политика стойността на долара пада все повече и повече. Тръмп иска силен долар, но виждаме, че процесът е обратен. Щатите са в огромна изолация в световен мащаб. Той има икономически конфликти и с Европейския съюз, и с Китай, и с Русия. И какво? Иска да се похвали с успех със Северна Корея? Едва ли това може да го спаси.

Виждаме, че се раздели дори с Тилърсън. A Майк Помпео мисли като Тръмп, де факто мисли като офицер от ЦРУ, а не като дипломат или като политик. Знаем каква е тяхната мисия, какви са мръсните им задачи. Мисиите на ЦРУ се извършват в подкрепа на тероризма. А новият ръководител на ЦРУ е тази жена, която отговаряше за тайните затвори на САЩ по света. Само това е показателно за това с какви бандити имаме работа в момента в администрацията на Тръмп.

Рекс Тилърсън, чиито изказвания звучаха в дисонанс с тези на американския президент, нарече Вашингтон „злонамерен”. Това последен, отчаян опит да нанесе удар върху администрацията на Тръмп ли беше?

Тилърсън мисли политически, докато Тръмп мисли като хората на СИК у нас в миналото. Тилърсън поне направи опит да се държи като политик. Ето затова не успяха да се разберат с Тръмп. Най-близките съветници на Тръмп или го напуснаха, или ги уволни, защото не са съгласни с него. Твърди, че Путин е диктатор или че не харесва политиката на Ердоган, а той прави същите неща. Ако имаше възможност, Тръмп щеше да въведе авторитарен режим в Щатите, и то без да се поколебае. Просто не може да го направи. Затова, докато е на власт, ще се държи така.

Американският президент буквално беше разкъсан от медиите и в социалните мрежи за това, че поздрави Владимир Путин за преизбирането му за президент, отново се заговори за вмешателството на Русия в изборите на САЩ. Това не е ли просто дипломатически жест? Защо продължават да се търсят доказателства за връзка между Кремъл и администрацията на Тръмп?

Това, че разкритикуваха Тръмп, е част от вътрешния натиск срещу него от страна на демократите. Критикуваха го и от страна на консерваторите, например сенатор Маккейн. Де факто, това, че поздрави Путин, е по протокол. Президентите по целия свят се поздравяват, когато са спечелили избори или когато има национален празник. Макрон също го поздрави, както и Меркел.

Но не знам доколко е оправдана тази критика, въпреки цялото ми неуважение към Тръмп. Тази критика едва ли е правилна, по-правилно би било да го критикуват, че помага на Саудитска Арабия да ликвидира Йемен. Вместо Конгресът да гласува против спирането на такава помощ и намеса в Йемен, беше гласувано срещу спирането на намесата на Щатите. А Саудитска Арабия всеки ден извършва военни престъпления с помощта на САЩ. Цяла държава съсипаха, а почти никой не говори за това, което случва там.

Интересно е, че сега, когато Русия обяви създаването на нови ядрени оръжия, шефът на Пентагона заяви, че САЩ са отворени за взаимодействие с Русия, която според него е избрала да бъде техен „стратегически опонент”. В същото време обаче Щатите са готови да налагат санкции заради участието на европейски фирми в изграждането „Северен поток – 2” заедно с Русия. Как си обяснявате раздвоението в поведението на САЩ?

Няма държава в света, която да не каже, че е отворена към диалог. В същото време приветстват подкрепата на Русия в Северна Корея и молят Русия да им помогне за успеха на срещата на Тръмп със севернокорейския лидер. Но САЩ дали са готови да отстъпят или поне да приложат международното право в техните отношения с Русия или в Сирия – там, където има конфликти? Би трябвало господството да е на международното право, а Щатите нарушават абсолютно всички правила. Важно е на практика каква е истинската политика, която водиш.

За съжаление, Тръмп успя да въвлече Европейския съюз в още по-сериозното влошаване на отношенията с Русия покрай атентата срещу Скрипал, който е извършен от ЦРУ в Лондон. Ясно е, че в момента Западна Европа се колебае – хем не иска Тръмп да се оттегли от ядреното споразумение с Иран, защото това е катастрофално за Европа. В Европа до голяма степен има консенсус, че това споразумение е в полза на мира и на Европа, и защитава интересите ѝ. А Тръмп иска да го анулира. Според мен в момента той шантажира Западна Европа: „Ако не искате САЩ да се оттеглят от това споразумение, водете по-строга политика и налагайте санкции спрямо Иран и спрямо Русия. В стремежа си да спазват това споразумение европейците се поддават, поне частично, на това, което иска Тръмп.

Иначе за какво ѝ е на Русия да прави това със Скрипал? Защо никой не говори за това, че точно на 13 километра от мястото, където стана този инцидент, съществува лаборатория на Пентагона за биохимическо оръжиеСлучайно ли е това или не? И ако искаш да отровиш един човек, то какво е виновна дъщеря му? А на Путин само това му липсва в разгара на предизборната кампания. Опитват се да плуват в мътни води, но това няма да доведе до какъвто и да било резултат.

От влошаването на отношенията с Русия няма да пострада само Русия. Европейската икономика също ще пострада. Голяма част от европейските фирми са против санкциите срещу Русия. Някои от държавите пострадаха, включително и ние. Ние имаме интерес да имаме добри отношения с Русия. Но виждаме, че в отношенията си с Русия водим антибългарска политика, а не антирускаНашите национални интереси са да имаме както добри отношения със Запада, така и добри отношения с Русия. Русия не е заплаха за нашата национална сигурност, нито за нашата териториална цялост, какъвто е случаят с Ердоган. С Турция, с историческия враг на България имаме братски отношения, а денонощно плюем хората, които ни освободиха от турско робство.

Когато нашата външна политика се диктува от американското посолство в България е нормално да виждаме такива неща. Ще ги виждаме и в бъдеще. Иначе туризмът у нас до голяма степен зависи от руските туристи. Русия е най-големият пазар за нашите стоки, дори не говорим само за онези, които отговарят на европейския стандарт. И не знам защо трябва да водим спора за русофилите и русофобите. Нашите интереси къде са? Те са да имаме добри отношения с всички големи държави. Когато влизаш под чадъра на едните, другите ще те намразят и ще работят срещу теб. Не е ли странно сега, че след 140 години търсим в руската армия хора от Финландия, от Полша. Кой глупав съветник реши да накара нашите политици да говорят по този начин? Как е възможно да паднат на това ниво, че да не знаят, че тогава такива държави не са съществували? А ако руският император беше решил, че не иска да дойде? И защо изключиха Казахстан и Узбекистан от списъка, все пак имало е войници и оттам?

В редиците на османската армия е имало и българи, и босненци, и сърби. Защо да не скъсаме отношения с тях или да плюем тези държави, като същевременно плюем и себе си? Както в турската армия е имало други националности, така е имало и в руската, но политическите решения се вземат от Русия или от Истанбул. Как сега след 140 години се стигна до гениалната идея да се омаловажи руската роля? Не знам кой има сметка от това, освен американското посолство и тези, които работят за тях, тоест хората на Сорос и „Америка за България”. Това са единствените, които искат да изкривят цялата наша история. Не само това.

Доколко уместно обаче беше изказването на руския патриарх Кирил, дори и наистина да е бил засегнат от принизяването на ролята на Русия в освобождението на България? Ако това изказването е било съгласувано с висшето ръководство в Кремъл, какъв е сигналът, който се изпраща към България?

Няма значение дали изказването е съгласувано. Дори само като руски гражданин той е огорчен. Защото това, което се случи е глупаво, не е уместно. Това не е дипломатично. Това даже е враждебен акт спрямо Русия. Разбира се, че е огорчен. Защо се чудим, че е огорчен. Защо го нападаме за това, че се чувства огорчен? Това, което се случи, е безобразие. Как да не е огорчен? На негово място дори най-обикновеният руски гражданин ще бъде огорчен да чуе такова изказване от български политици, без значение какви са политическите му пристрастия. Защото ти работиш срещу цяла Русия, а не просто срещу Путин. Да плюеш Русия заради това, че не си съгласен с Путин или с неговата политика, е също като грешката, която някои допускат сега – заради политиката на управляващата партия у нас плюят България… Това не е правилно. Не трябва да падаме ниско, да изкривяваме и историята, и нашите собствени традиции заради временни политически противоречия.

С Вас сме имали възможност да говорим за това, че при евентуална чужда инвазия, България би могла да разчита на Русия. Възможно ли е обаче това в сегашната ситуация, при която още усещаме вторичните трусове в отношенията между двете страни, например ако Турция реши да излезе от НАТО и да започне да завладява наши територии?

В отговор на този въпрос ще кажа следното: Турция винаги ще бъде по-важна за Щатите от България – и защото е голяма държава, и заради нейното месторазположение. И в никакъв случай няма да бъдат с България срещу Турция. На думи може би ще подходят дипломатически, но няма да попречат на избухване на конфликт с Турция или да влязат в него заради България. Независимо дали това ще се случи скоро, или в бъдеще, Щатите никога няма да жертват Турция заради хубавите очи на България. Турция все пак е голяма държава с 70-90 млн. души население, която е фактор в региона, докато ние не сме фактор, ние сме играчка в ръцете на американците.

Тогава защо продължаваме да снишаваме глава? Няма ли начин да водим балансирана външна политика?

Кога сме водили балансирана външна политика? Винаги съм казвал, че за да имаме балансирана политика, политика, която да служи на нашите национални интереси, трябва да имаме поне четирима министри българи – външен министър, финансов министър, министър на енергетиката и министър на вътрешните работи. За съжаление, от доста време не се сещам да сме имали такива.

Искате да кажете, че хората, които са на тези постове, не служат на българските национални интереси.

Както искате го разбирайте. Аз казвам, че ни трябват четирима българи, които да управляват.

Как гледате на скандала, който предизвика Валери Симеонов с изказването си срещу руския патриарх? Не изпращаме ли за пореден път лош сигнал към Русия?

Не мога да давам оценки на морала на хората и на тяхното възпитание. Валери Симеонов е против Русия, докато Волен Сидеров има симпатии към нея, а е в същата коалиция – „Обединени патриоти”. За съжаление, безпринципните политики в България не са нещо ново. Управляващите никога не се водят от принципи или от морала.

Възможно ли е разцепване на коалицията на „Обединените патриоти”? Ще успее ли да дестабилизира то кабинета „Борисов -3”?

Едва ли, не мисля. Все пак вкусът на властта е сладък. И гаранцията да останат във властта е обвързана с тяхното обединение, а не с техните принципи. Имат търкания, но властта си е власт. Защото ако говорим за принципи, патриотите изобщо не трябваше да влизат в такова правителство и в управляваща коалиция. Но ако говорим за други критерии, вече виждаме какъв е резултатът. Политиката, която водят не съответства на техните принципи и техните традиционни политики, към които се придържаха, когато бяха извън властта.

Не е ли в разрез с българските интереси това да внасяме чужди работници, за да можем да удовлетворим директивите на ЕС. Готови ли са работниците от Молдова и Украйна, които Валери Симеонов казва, че ще дойдат да работят у нас, да получават нашите заплати за нискоквалифициран труд например?

Украйна няма да се съгласи на по-малки доходи. Идеята е да вземат работници от Пакистан, от Афганистан, от Бангладеш, от Африка. Нали през цялото време говореха срещу бежанците? По-близките държави нямат по-нисък доход от нас. Къде имат по-ниски доходи, за да дойде някой да работи за нашите доходи? Наблизо никъде нямат, включително и в Украйна.

Хем искат работници, хем искат да дават по-ниски заплати, хем не искат чужденци. Не мога да го разбера това. Никъде няма по-ниски доходи от нашите. И никой не взема по-малко пари от нашите работници, които работят за 900 или 1000 лв., с които едва ли могат да се издържат. Кой ще дойде да работи за 100 долара? Само от Бангладеш и от Пакистан. И после ще започнат да говорят за вкарване на исляма и за ислямски джихадизъм. Щом имаме нужда от толкова работна ръка, защо протестираме, че имаме бежанци. Защо да не работят. Дори те бягат от България и не искат да работят за такива заплати.

Впрочем наскоро НАТО обяви, че Украйна получава статут на страна, която е кандидат за член в алианса, САЩ я снабдяват с оръжие, провеждат обучения за военните. Само за да бъде дразнена Русия ли се прави всичко това?

Това едва ли ще промени нещо. Разбира се, че целта е да подразнят Русия, но едва ли Русия се интересува от това дали Украйна ще бъде член, или не. В момента Украйна е бананова държава под контрола на Щатите. Това едва ли доведе до коренни промени в политиката. Щатите и в момента подклаждат размирици между Русия и Украйна. На Щатите и на ЕС дори им е по-удобно да използват сегашния статут на Украйна в конфликта с Русия. Но ако влязат в съюз с НАТО, тогава ще носят отговорност за политиката на Украйна. Според мен това скоро няма да стане. Предпочитат Украйна да е марионетка в техните ръце и в същото време да я шантажират в политиката спрямо Русия – ще ви приемем, няма да ви приемем…

Този текст не може да бъде препечатван и копиран в други медии без изричното разрешение на редакцията на a-specto

Loading...

Последни от България

Отиди Горе