Реклами

Вашият виртуален всекидневник за новини,анализи и коментари,като никой друг

Договорената война

в Свят

Защо ракетните удари на САЩ и съюзниците срещу Сирия се оказаха изгодни за всички?


В нощта на 14 април САЩ, Великобритания и Франция нанесоха удари срещу Сирия, които бяха оценени като агресия в Москва. Според информация на вестник Wall Street Journal, президентът на САЩ Доналд Тръмп е обсъждал различни варианти, включително удар срещу руски и ирански обекти. Това не се случи, а ударите, изглежда, се оказаха „изгодни” за всички страни.

От всички сценарии за евентуална война между великите сили в Сирия – включително ядрен сблъсък – които през цялата минала седмица бяха обсъждани по-често от прогнозата за времето, както от политолозите, така и от потребителите на социалните мрежи, се случи най-невероятният… и най-щастлив сценарий. Ракетните удари на САЩ, Великобритания и Франция срещу Дамаск изглеждат повече като договорен мач по футбол. Резултатът действително устройва всички страни. Това обаче е единствената добра новина. Всичко останало е много лошо.

В действителност практически всички заинтересовани страни по свой собствен начин изразиха своя дипломатически „възторг” от ракетните удари в нощта на 14 април. Президентът на САЩ радостно написа в „Туитър”, че „мисията е изпълнена” и не е било възможно по-добре да се извърши удар. При това Щатите и техните съюзници запазиха положение, тъй като публично бяха обещали възмездни удари за химическата атака в Дума (дали тя се е състояла, е друг въпрос, от който, изглежда, малко страни се интересуват) и в противен случай щяха да изживеят голям позор.

Президентът Асад заяви, че атаката още повече е сплотила сирийския народ около настоящата власт, а в самия Дамаск след ударите се проведоха многочислени митинги в подкрепа на сирийския режим. Руското Министерство на отбраната побърза да отбележи, че сирийската противовъздушна отбрана (съветско производство противоракетен комплекс) е свалила 71 ракети от 103. Истина е, че Щатите до голяма степен изстреляха „Томахоук”, постъпили на въоръжение още през 80-те години на миналия век.

Ударът няма да повлияе върху хода на войната – това призна публично дори министърът на външните работи на Великобритания Борис Джонсън. При това Русия, Иран и Сирия получиха възможност да заявят, че САЩ и техните съюзници помагат на терористите чрез своите бомбардировки. Тръмп пък, от своя страна, показа, че Щатите могат да бомбардират всяка страна, дори в нея да има руски войски.

Извънредното заседание на Съвета за сигурност на ООН, свикано по инициатива на Русия след ракетните удари, показа, че „световният парламент” отново не е в състояние да решава въпросите на войната и мира поради непреодолимите различия между страните – членки на Съвета за сигурност. Предишните шест резолюции по темата Сирия бяха блокирани с вето от Русия. За руската резолюция с обвинения в агресия по адрес на САЩ и техните съюзници гласуваха едва три членки на Съвета за сигурност (Русия, Китай и Боливия), против бяха осем, а четири страни (включително Казахстан, въвлечен в преговорния процес за Сирия, макар и напълно неуспешно) се въздържаха.

В същото време заседанието протече на фона на разпространяващото се в социалните мрежи видео, на което представителите на Русия и САЩ в ООН Василий Небензя и Ники Хейли общуват в кулоарите не просто дружелюбно, но и нежно. Не е много вероятно дипломатите на двете страни да общуват по подобен начин, дори в кулоарите, ако техните държави наистина се готвят да воюват една с друга.

Показателно е, че ракетните удари не взеха човешки жертви и бяха прицелени само по такива обекти, на които не се намират нито руски, нито ирански войски, и които не са в зоната на отговорност на руската противовъздушна отбрана в Сирия. Русия очевидно е била предупредена предварително за ударите. В неделя, 15 април, посланикът на САЩ в Русия Джон Хантсмън предупреди Москва и за това, че САЩ ще въведат нови санкции „заради Сирия”. Тоест това е дежурна война по разписание, дежурни санкции при пълно отсъствие дори на намек за съдържателен изход от продължилия дълго дипломатически тупик в международната политика, също и от военната безизходица в Близкия изток.

Разбира се, добра новина е, че „големите воюващи страни” си дават сметка за недопустимостта на преки военни сблъсъци между страните от Запада и Русия както в Сирия, така и където и да било другаде.

От друга страна, населението на Сирия се превърна в „жертвено агне” в опитите на великите, и на не толкова велики държави да установят някакви правила на играта в международната политика. Представителите на проамериканската коалиция (в частност Франция и Германия, както и формалният съюзник на Русия по сирийския въпрос, но при това член на НАТО, Турция) открито говорят, че смисълът на тези удари е в това „руснаците да заставят Асад да седне на масата за преговори.

Опитите за организиране на преговори на сирийската опозиция със сирийската власт било в Женева, в Астана или в Сочи не доведоха до нищо. Нито зоните за деескалация, нито проектът за нова конституция на страната, подготвен при активното участие на руски експерти, не донесе мира в Сирия. Въпреки очевидния военен успех на армията на Асад обаче, той едва ли ще може да вземе под контрол цялата страна, особено ако САЩ и Турция не пожелаят да излязат от Сирия (при това последната настоява за оттегляне на Асад по-остро дори от Щатите). Ясно е, че Русия има нужда в Сирия не толкова от самия Асад, колкото от възможността да изпита оръжия в бойни условия (за това говори и руският президент), да запази военните си бази в Близкия изток и да се върне сред „великите държави”, решаващи въпросите на „голямата политика” по целия свят.

Може ли Сирия да стане обект на сделка между Русия и Запада за Украйна – въпросът е открит. При всички случаи обаче войната срещу забранената в Русия „Ислямска държава” (а това е официалната причина за разполагането в Сирия както на руски, така и на американски войски – в което мотивацията на страните напълно съвпада) очевидно не е реалната цел. „Ислямска държава” де факто е разгромена, а краят на войната не се вижда.

Разбира се, управляемата „договорена война” за отдалечените от границите на страните участници земи не е най-лошият вариант на дипломатическата игра в днешната ситуация. Очевидно обаче това е палиативна мярка. Взаимното доверие между САЩ и страните от Запада, от една страна, и Русия, от друга страна, практически е сведено до нула. Сирия се превърна в допълнително основание за антируски санкции, които сами по себе си се превръщат в главния инструмент за сдържане на Русия.

Вероятно съботните ракетни удари показват как в настоящата ситуация страните могат да избегнат пряк военен сблъсък. Самите основания за такива стълкновения обаче не стават по-малко. Русия и Западът продължават да балансират на границата на голяма война, подобно на въжеиграч на въже, надвиснал над планинска пропаст. Това определено не е нормален начин за придвижване. Дори най-добрият въжеиграч може да падне в пропастта във всеки един момент.

Източник: Газетару

* Този текст не може да бъде препечатван и копиран в други медии без изричното разрешение на редакцията на a-specto

Loading...
Реклами

Последни от Свят

Отиди Горе