Денят на победата: История на празника

в Свят

Денят на Победата е празникът на победата на Съветския съюз над нацистка Германия във Втората световна война – 1941-1945 г., който се отбелязва на 9 май в Абхазия, Азербайджан, Армения, Беларус, Грузия, Казахстан, Молдова, Приднестровието, Русия, Таджикистан, Туркменистан, Узбекистан, Украйна и Южна Осетия.


Денят на Победата води началото си от 9 май 1945 г., когато в предградие на Берлин е подписан актът за безусловната и пълна капитулация на вермахта. Той е подписан от главнокомандващия генерал-фелдмаршал В. Кейтел, от заместник Върховния главнокомандващия маршал Георгий Жуков и от маршала от авиацията на Великобритания А. Тедър.


Берлин е завзет на 2 май, но германските войски оказват съпротива на Червената армия още над една седмица, преди командването им да вземе решението за капитулацията.


Преди това Сталин подписва указ на Президиума на Върховния съвет на Съветския съюз, че 9 май става Ден на Победата.


В шест часа сутринта московско време този указ е прочетен по радиото от Левитан.


На 9 май вечерта в Москва е даден Салют на Победата, най-мащабният в историята на Съветския съюз; от хиляда оръдия е дадени 30 залпа.


Девети май остава почивен ден само три години. Усилията на страната през 1948 г. са хвърлени за възстановяване на народното стопанство.


През 1965 г. при управлението на Брежнев празникът е възстановен.


Девети май отново става почивен ден, подровяват се Парадите и мащабните салюти в страната, честванията на ветераните.


В чужбина Денят на победата се празнува на 8 май. Това е поради факта, че актът на капитулацията е подписан по централното европейско време на 8 май, 1945 г., в 22 часа и 43 минути. Тогава в Москва, с нейната двучасова часова разлика, вече е настъпил 9 май.


Изтерзаната от войната Европа също отбелязва Деня на Победата, искрено и всенародно. На 9 май 1945 г. почти във всичките европейски градове хората се поздравяват.


В Лондон център на тържествата са Бъкимгамският дворец и Трафалгарският площад. Хората поздравяват крал Георг Шести и кралица Елизабет. Чърчил държи реч.


В САЩ има два Дни на Победата – Денят на победата в Европа и Денят на победата над Япония. Тези два дни американците празнуват с размах, чествайки своите ветерани и спомняйки си президента Франклин Делано Рузвелт, направил толкова много за Победата.


Знамето на Победата


Знамето, снето от Райхстага, където е забито от Егоров и Кантария, не участва в първия парад на Победата. То е наречено на името на 150-а дивизия; правителството счита, че това знаме не може да бъде символ на Победата, която е извоювана от целия народ, а не само от една дивизия. Тази грешка е поправена по времето на Брежнев.


През 2007 г. около знамето на Победата се разгаря спор, защото на него са изобразени сърп и чук, символи на държавата, която не вече не съществува. 


Освен празничните паради в градовете на страната Денят на Победата има и други атрибути и традиции.


Поднасяне на венци и цветя на мемориалните гробища и паметници на войниците от Великата отечествена война. 


Тържествено-траурните церемонии по поднасяне на цветя традиционно се съпровождат с минута мълчание в памет на загиналите във Великата отечествена война.


Денят на Победата завършва с празничен салют. Първият салют е даден в Москва през 1943 г. в чест на успешното настъпление на Червената армия; след това се появява традицията да се организират салюти след операциите с германските войски.


Един от най-грандиозните салюти е даден на 9 май 1945 г., в деня, в който е обявена безусловната капитулация на Германия.


Георгиевската лента е биколор, оранжев и черен. Тя води началото си от лентата на войнишкия орден „Свети Георги Победоносец“, учреден през 1769 г. от Екатерина Втора. Тази лента влиза в наградната система в Съветския съюз като „Гвардейска лента“ – знак за особено отличие на войника.


Петербург има свой особен атрибут в Деня на Победата – звук на метроном от всички радиоточки. По времето на 900-те дни блокада на Ленинград този звук нито за миг не затихва, показвайки, че градът живее и диша. Звуците придавали жизнени сили на изтощените от обсадата ленинградци. 


Празничният Парад на Победата в Русия традиционно се провежда на Червения площад в Москва.


Парадът на Победата на 9 май се подготвя много внимателно. Той започва в десет часа сутринта; през цялото време вали дъжд. В парада участват около 40 хиляди души. Жуков и Рокосовски излизат на Червения площад, на бял и кафяв кон. Йосиф Висарионович наблюдава Парада от трибуната на Мавзолея на Ленин. На трибуната са Калинин, Молотов, Будьони, Ворошилов и други членове на Политбюро на ЦК на КПСС. Жуков приема Парада от Рокосовски.


Преминават в тържествен ред Карелският, Ленинградският, Първи Прибалтийски, Трети, Втори и Първи Белоруски, Първи, Четвърти, Втори и Трети Украински фронт, полк от ВМФ.


В състава на полка от Първи Белоруски фронт преминава специална колана от представители на Полската войска.


Знамената на съединенията носят герои на страната и други орденоносци. След тях се движи колоната с войници от специалния батальон сред героите на страната и други специално отличили се в боевете войници. Те носят знамената на фашистка Германия, които хвърлят в подножието на Мавзолея и те са запалени.


След това на площада минават части на Московския гарнизон, след това – кавалеристи, легендарните тачанки, последователи на части на ПВО, артилерия, мотоциклети, леки бронирани машини и тежки танкове. В небето излитат самолети, пилотирани от прославени асове.


След разпадането на Съветския съюз празничните паради са прекратени и се подновяват през юбилейната 1995 г., когато в Москва са проведени два парада: първият – на Червения площад, и вторият – на мемориалния комплекс Поклонная гора. Оттогава всяка година се провежда Парадът на Победата.

Издателство PACПEP

НА 30 април в 1945 година в 22,40 часа е забито Знамето на победата на покрива на Райхстага

 

Loading...

Последни от Свят

Отиди Горе