The Bulgarian Times

Граници на еволюцията и инволюцията

в Свят

Звездите рядко се създават поединично. Обикновено те се изграждат като планетарна Система, състояща се от една или от няколко звезди и определен брой планети. Всяка звезда има няколко планети.

Допълването на звездното светило с планети е свързано с неговите „фини” обвивки. Цялата планетарна Система се явява космически механизъм, взаимосвързан с функциите за производство, преработка и транслация на енергия. Планетите работят за „фините” обвивки на звездата, както и за своите собствени също.  

Въз основа на постоянната трансформация на енергията чрез материята, се извършва еволюция и на материите на звездите и на планетите – материята се  изменя. Разбира се, външно това остава незабелязано. Но качествено се изменя абсолютно всичко, а най-напред – одухотворените състояния.

Самата Вселена се изменя само въз основа на съвкупността от дейностите на всички   съществуващи форми: галактики, звезди, планети, черни и бели дупки, квазари и т.н. Всички те  изменят качеството на вътрешно ѝ съдържание. Обаче при  процесите трябва да се разделят тези, които способстват за прогреса на Вселената, за Нейната  еволюция, от тези, които се отнасят към инволюцията. Това са две противоположни направления. Но на всяко направление съответства някакъв процес, някаква работа. Затова при подробното разглеждане на тези две направления се оказва, че те се образуват от  множество функции и действия.

Инволюцията се състои от разрушения и намаляване на енергопотенциала на материята, а еволюцията – в увеличаване на натрупваните енергии, в повишаване на техните порядъци и ръст на потенциала им.

Тук присъства ускоряването и забавянето на процесите за развитие, а освен това съществуват паралелни процеси, позволяващи усъвършенстването веднага в множество направления. Например, ако се вземе  нашата планета Земя като мирови обем, то тя се развива наведнаж в няколко направления едновременно. Така в планетата се развиват седем тела: едно физическо и шест енергетични. Става развитие на всичките Нива. И всички процеси в нея стават едновременно. Но тъй като Земята преминава на нов орбитал, като следващо, по-високо Ниво на развитие, то на Нея Висшите добавят още три „фини” обвивки и техният общ брой става десет, а това говори, че планетата ще работи още в три нови енергийни диапазона. Нейните процеси се разширяват. Изменението в конструкцията на „финия” плана води до изменение на функциите на планетата.

Увеличението на броя на „фините” тела ще способства за натрупване от тях на нови енергийни спектри, което ще повиши общия енергопотенциал на  Земята. Всичко това говори, че Земната еволюция продължава и в настояще време.

В човека, все още не всичките му „фини” тела са въвлечени в активното прогресиране, например, в младите души еволюира само външната обвивка и астралната заедно с ефирната. Ако се вземе Вселената като мирови обем то, безусловно, нараства броя на Нивата в нейното развитие. Еволюционните процеси се развиват в нея в доста големи направления.

Еволюцията на Духа се състои в набора на енергия, нейният количествен ръст, а инволюцията – в нейната загуба. Всяка единица, съставяща Вселената, еволюира по-своему, но сбора от частните процеси на развитие съставят общия единен процес на еволюцията за Мирозданието. Аналогично и инволюцията се съставя от съответните процеси от частен порядък.   

В огромния вселенски обем процесите на еволюция и инволюция вървят едновременно. Едно нещо се създава, друго се разрушава, и върху разликата от тези два процеса се изгражда прогресирането или деградацията на мировия обем, в зависимост от това, кои от тях преобладават, а освен това се извършва и обновление.

Но тъй като всички световни обеми се намират под контрола на Висшите Личности, то Те няма да позволят на процесите на инволюцията да преобладават над тези на еволюцията. Обаче първите не трябва да се премахват напълно от световния обем, тъй като деградационните процеси и процесите за разрушаване са необходими вътре в космическия организъм за премахване на всичко, построено некачествено, и остаряло. Те очистват световете, самата Вселена. И едновременно върху процесите на разрушенията и понижаване на Нивата на деградиращите елементи, прогресират самите инволюционни процеси, създавайки в Мирозданието опозиционна насоченост на движението.  

Еволюцията – това е движение в една посока, а инволюцията – в противоположната. Но тогава няма ли и нещо друго между тези два  процеса?

Преди всичко, тези два противоположни процеса разделят и едновременно обединяват настоящия момент на Времето.   

И още един интересен момент може да се отдели при тези процеси. Известно е, че еволюцията е безкрайна. Но също така ли е безкрайна инволюцията, и може ли нещо да я ограничава и държи в рамките на позволеност?  

Оказва се, че инволюцията винаги се ограничава с определени защитни мерки или защитни процеси. Към първите (защитни мерки) може да се отнесе това, че инволюцията изкуствено се ограничава в пределите на това Ниво, в което тя се развива. Нали разрушенията вървят по низходяща линия. Самият инволюционен процес се развива на едно Ниво и се изгражда с едни механизми, които действат само за енергиите на даденото Ниво, а на друго нискостоящо Ниво, същия процес ще се изгражда различно и ще се изчислява за разрушаване на други типове енергия. Но, както се казва популярно – ако ракетата работи с ядрено гориво, то със слънчогледово олио няма как да полети.  Така и инволюционните процеси, развиващи се по Нивата, идвайки до долната граница на най-ниското Ниво ще спрат, тъй като по-надолу идват други енергии, за които те не са разчетени.

Обаче има случаи, когато инволюцията набира такава мощ, че преминава на нижестоящото Ниво. Тя е способна да прескочи границата, тъй като в пограничната зона между две различни Нива съществуват идентични енергии. Обикновено това става  само в тези обеми, които се намират на ниското Ниво на развитие. В този случай се включват защитни мерки, препятстващи инволюционните процеси да се развиват по-нататък. Такива защитни мерки се явяват процесите за самоунищожаване.

Всяка деградация завършва със самоунищожение. Това се отнася абсолютно за всичко, затова този постулат, човекът е особено длъжен да го запомни. Същото се отнася и за всяка материя, която деградира до самоунищожение.

Всяка инволюция съществува само в определени граници. Тези процеси не се изземват от обръщение напълно, тъй като все пак е необходимо да се унищожава брака и всичко остаряло и ненужно. Но инволюцията работи само в своя мирови обем. А в обема на следващото Ниво ще действа инволюцията за своето си Ниво със същите ѝ ограничения.  

Често, за причина на инволюцията може да послужи неправилния избор, осъществяван в света от душите, които го  населяват. Това се отнася до ниските светове (касае и нашия свят; бел.прев.). В преследване на свободата и неправилната постановка на целите за развитие, съществата излизат извън контрола на обществените инстанции и започват да вършат това, което им хрумне в главата. Тъй като интелекта им е малък, то те се оказват способни само на разрушение. Затова започва да се разрушава абсолютно всичко, което вече е построено. При това на тях им се струва, че се борят за правдата, за своите права, а в действителност става  унищожение на създаденото по-рано, в резултат от което те разрушават нормалната си среда за обитаване, а отсъствието ѝ унищожава самите тях.

Ако инволюцията касае голяма галактическа конструкция, то тя засяга много частни единици, влизащи в нея. Отначало в галактиката започва упадък, процесите за натрупване се забавят, след това започва постепенното разрушаване на частните форми. Разрушават се планети, звезди. Започва разбалансиране на пространствените структури. Упадъкът завършва с тяхната гибел. В резултат загива всичко, което има в галактиките.

Инволюцията в различните форми на съществуване също става индивидуално.   

 

Лариса Секлитова и Людмила Стрелникова за Bultimes.com

Превод: Николай Николов

© Copyright, Bultimes.com All rights Reserved

Този текст не може да бъде препечатван и копиран в други медии без изричното разрешение на редакцията на biltimes.com

Последни от Свят

Отиди Горе