The Bulgarian Times

Георги Марков: В колиби ли да живеем? Или в наколни жилища?

в България
Loading...

«Аз съм буржоазно момче и наследих два апартамента в София от времето на Царска България – не ми се е налагало да купувам при комунизма и демокрацията. Хората се притесняват да не се прехвърли червената нишка и от имоти на депутати и магистрати да не се мине към гражданите – отново омраза към частната собственост. Ако някъде има търговия с влияние или корупция, имаме достатъчно много органи и опираме до това защо няма контрол – превантивен и последващ. В основата на акциите са платените неправителствени организации – тези хрантутници на демокрацията, които разбутват държавата. Създаде се всеобща патологична омраза към имотите на властта – предсказах я в “24 часа” по повод на царските имоти.»

– Г-н Марков, днес вие пламенно защитихте Делян Добрев, който напуска парламента, като обяснихте, че е принципно. Понеже не трябва да се лишаваме от хора така лесно. Известно е, че вие вземате думата само при знакови гласувания.

– Аз трябва да направя уговорката, че изказването ми в парламента беше на човек, който не е в конфликт на интереси – стана модерно да се правят тези уговорки, по простата причина, че Господ ми е помогнал. Аз съм буржоазно момче и мама и татко, които починаха, ми оставиха по бащина и по майчина линия два апартамента в София от времето на Царска България. Поради което не ми се е налагало да купувам жилише при комунизма и демокрацията.

Изказването, което направих днес от парламентарната трибуна, стана по повод на едно неволно гледане – казвам “неволно”, защото не гледам нашите неолиберални телевизии, а унгарската. Неволно видях едно политическо изтезание над един млад български политик, който ми е симпатичен, тъй като гледа честно и е добре подготвен. И той за втори път за 2 г. говори за политически рани, политическа смърт и т.н. Както знаете, в България смъртното наказание го отмениха и наказателният съд не може да осъди на смърт дори най-тежките престъпници. А колкото до политическото, аз мисля, тъй като по мой законопроект се закриха другарските съдилища през 1990 г. във Великото народно събрание, политическа смърт могат да обявяват, условно казано, в кавички, само избирателите, като дойдат избори. Защото народният представител не може да бъде уволняван. Той не е работник и служител по Кодекса на труда. Народният представител е представител на всички. Това, за което аз бих камбаната, за пореден път при вас, както го правя и сега, е, че казусът с апартаментите взе такива мащаби и такава психоза, че не остави незасегната нито една от институциите в България. Това за мен има една формула: България – в институционална недостатъчност и в институционална и политическа лудница.

И понеже аз исках днес да дам един възможен изход от създалата се ситуация, тъй като сме в омагьосан кръг, предложих следното: да се възстанови, чрез нов законодателен акт, Законът за собствеността на гражданите от 1973 г., когато другарят Живков нареди на академик Ярослав Радев да се изготви този закон. И предложих да приемем следната точка първа: Всяко семейство да има право само на едно жилище. Втора точка: Никой не може да купи второ жилище, такова може да получи само по наследство. Трета точка: Ако семейството получи по наследство жилище, трябва да го прехвърли в двугодишен срок на децата. Четвърта точка: Ако семейството няма деца, да се развежда. Както при комунизма. За да запази двете жилища, ще се развежда. В клета България, когато няма вече и бракове, тези, които имат, ще се развеждат, за да си запазят жилищата. Но ще е мир и любов – никой няма да има над едно жилище. Освен че ще може само по едно жилище, ще може и само по една вила. Продължавам с шеста точка: Жилищата не може да надхвърлят 120 кв. м. Вилата да не бъде над 60 квадрата. И сега, ако Иван иска да продаде на Иванчо, ще стане чрез общинския народен съвет. Навремето той се наричаше районен народен съвет.

– Не пазарът определя цената и сделката, а общината.

– Няма. Цената и купувача определя народният съвет. Така ще се миряса. Така всички депутати, всички съдии – конституционни, върховни, всички органи на местна власт и т.н., ще имат до 120 квадрата, няма да има пазар на имотите.

– И народът няма да се дразни.

– Народът няма да се дразни. Народът ще се отпусне и ще каже: “Най-после, в тая държава няма богати!”.

Затова благодаря на Цвета Караянчева, че ме санкционира със забележка, тъй като аз си позволих неконституционна дума. Казах: “Майната му.” И сега, за да не я повтарям тази неконституционна дума, казвам: Долу на неприкосновената частна собственост и член 17 от конституцията (който урежда неприкосновеността на частната собственост – б.а.), за който толкова много се борихме. Долу презумпцията за невинност.

Второ, долу свободната стопанска инициатива. Трето, долу чл. 6, който казва, че гражданите са равни и не се допуска злоупотреба, но не се допуска и дискриминация на хора със служебно положение. Значи българският народен представител, министър, съдия или президент към момента не е лишен от граждански права. Към момента те могат да участват в гражданския оборот. И още нещо: Долу на свободното договаряне. Долу на член 9 от Закона за задълженията и договорите, който от 1951 г. прокламира принципа на свободно договаряне на купувач и цена. Законът за собствеността на гражданите през 1973 г. го ограничи, след демокрацията го възстановихме. Значи общо е това: България да се откаже от всички тези конституционни принципи. Защото се получи комедия – един депутат или министър, или президент, или председател на върховен съд не може да участва в гражданския оборот и в придобиването на имоти. Не може да държиш сметка на Иван защо е продал апартамента на Иванка и на каква цена. Сега, ако Иванка е злоупотребила със служебното си положение, ако Иванчо – депутат, министър и т.н., е използвал търговия с влияние и е извършил нарушение на закона, има си органи, които да го санкционират. В България се създаде всеобща омраза към собствеността на държавниците. Обаче на страниците на “24 часа” аз я предсказах, и то точно при вас, тази омраза – по повод на царските имоти. Тя има патологични измерения.

Няма държава в света, в която най-висшият орган на държавата – Велико НС, съвременник на Симеон и на царската фамилия, да е признало, че той има недвижими имоти и да е посочило средствата, с които са купени, и изрично да е казало, че са лично придобити, след това Конституционен съд да е обявил това за противоконституционно. Защото е очевидно, че царят е имал имоти. И накрая някакъв министър да заведе дело, и сега, в XXI век, да каже граждански съд, че царят нямал имоти.

В България върви целенасочена акция и обработване на общественото мнение, че всички държавници не трябва да имат имоти, трябва да живеят в колиби, наколни жилища и т.н.

– Кой я прави тази акция?

– В основата ѝ са платените неправителствени организации – тези хрантутници на демокрацията, които искат да разбутат държавата и да поставят под съмнение всички институции. Неслучайно толкова много пари се хвърлят да нямаме втори лифт над Банско и се получава следният парадокс: премиерът Борисов направи от невъзможното възможно да пласира в последните 18 месеца България на едно добро европейско ниво – при всички случаи с една глава над останалите Балкански страни, та да дойдат тук 34-ма премиери, след това китайският с още 16, накрая руският. Няколко пъти у нас заседава балканска четворка. Всичко това отиде по дяволите, след като в цяла България се създаде впечатление, че депутати, министри, магистрати, президенти, контролните органи за борба с корупцията са се ояли до гуша.

– А няма ли?

– Всеки случай е сам за себе си – ако някъде има търговия с влияние или корупция, имаме достатъчно много органи и опираме до това защо няма контрол – превантивен и последващ? Защото сбъркахме модела – на 30-ата година от демокрацията създадохме над 150 агенции, комисии, дирекции и комитети, които дублират дейността на министерствата. България има конституция, според която следствието, прокуратурата и съдът са органите за борба с престъпността. Разбира се, вътрешната политика в борбата с престъпността си има също орган в изпълнителната власт – това е МС, в който има министерства, в които може да има 30 отдела, 30 управления и 30 дирекции за борба с различните видове корупция, и т.н. Защо създадохме тези мегаагенции, неподлежащи на контрол от парламента, които, вместо да решат проблема, се оказаха част от него? Малък ли ни е НК? Малък ли е?

– Не трябва да има нов закон за борба с корупцията ли 1 г. след приемането на сегашния?

– Защо са ни тия излишни органи?Защо ни е специализирано звено? Наказателният закон може да е като хармоника – да вкараме всички текстове. Ние сбъркахме модела и затова аз не виждам изход. Това е моята прогноза за “24 часа” – България се вкара, и то 45 дни преди евроизборите, в един омагьосан кръг, от който няма излизане, освен да си върнем ЗСГ, да се откажем от новата конституция и от завоеванията на демокрацията и да вървим на принципа “Няма човек – няма проблем”. Да, обаче проблем има. Как да махнем президента? Депутати, министри ги маха Борисов. Как да махнем президента? Той е пряко избран? Как да махнем председателя на ВКС? Вкарани сме в омагьосан кръг. Както казах, създаде се едно обществено настроение, че депутатът трябва да е беден, да живее в колиба. Съгласен съм, че не трябва да има лакомия, съгласен съм, че някъде може да има прекаляване, но в крайна сметка нашите депутати след 10 ноември, като изключим тези, които откраднаха парите с търговските дружества, дойдоха от провинцията, от малки села и паланки, и трябва да си купят имоти в София. Е, къде да си купят? В някой подлез под гарата? Като им дават една цена, да викат: “Не, ще платим по-скъпо, да не ме обвинят”, и т.н. Нещата са комични и затова аз взех своя лична позиция – да върнем Закона за собствеността на гражданите! Едно жилище, развод при две жилища, 120 квадрата.

Днес направих проучване от социологическа агенция “Бул. Витошка” и съседните преки. Хората ме поздравиха за речта ми в парламента и считат, че България може да прехвърли червената нишка и от имоти на депутати, съветници, магистрати и държавни органи да се мине към гражданите. Отново омраза към частната собственост.

– Ще се отрази ли скандалът на резултата на евроизборите за ГЕРБ?

– Аз ще гласувам за ГЕРБ – СДС, защото това е емблематичен съюз на 30-ата година от промените. Партията, започнала битката комунизъм – демокрация и нанесла първия удар на БСП на 13 октомври 1991 г., вкарала България в Съвета на Европа през май 1992-а, когато аз и Сашо (Александър Йорданов – б.а.) присъствахме под знамената в Страсбург, с тази партия, която европредседателстваше, която е член на ЕНП и удържа 4 поредни победи на парламентарни избори над БСП. Считам, че е въпрос на чест БСП да бъде победена на тези избори. Ще гласувам за ГЕРБ – СДС, което значи, че ще гласувам за ЕНП, което значи, че ще гласувам за Манфред Вебер. Но моите прогнози не са оптимистични. В смисъл че ЕНП ще е вероятно първа политическа сила, но тя ще има резултат далеч под…

– …под сегашните 217 евродепутати?

– Не, далеч под този, който ѝ дават социолозите. Дават ѝ 180 сега. Само на Орбан, като махнеш 12-15, те слизат надолу. Но ще паднат още. Истинска катастрофа ще настане за ПЕС. Големият проблем на ЕНП е, че има в себе си прекалено голямо ляво либерално крило, което с единия крак е към Макрон, но ще остане в ЕНП, защото Макрон не можа да направи т.нар. Движение на прогресистите поради това, че 21 седмици се занимава с “жълтите жилетки”. Това олевяване на ЕНП ще проличи на този евровот и те ще бъдат в много жестока конкуренция.

– Тоест има доближаване ЕНП – ПЕС.

– Точно така. Ако вземеш германските социалдемократи и християндемократите на Вебер, то няма никаква разлика. Те дори взаимно се изтощиха. Резултатът е избуяването вляво на зелената вълна в Германия, която смуче много гласове от социалистите. Вдясно – вълната на “Алтернатива за Германия”, която взема към момента между 10 и 12% от ХДС и ХСС. Това е голям проблем. И понеже България не е подготвена, но от 27 май ще започне дебатът християнска или християнско-ислямска да е Европа? На традиционното или на нетрадиционното семейство? Да има ли Коледа, или да няма? И България не е подготвена за този дебат. И се създава следният мощен алианс: оня ден гледах форум на Салвини, на който бяха и Датската народна партия, партията “Истински финландци” и “Алтернатива за Германия”. Този форум ще прерасне в голям митинг, вероятно през май, на който ще бъдат Льо Пен, много вероятен победител във Франция, и Салвини, който ще е сигурен победител на изборите в Италия, и Щрахе от Австрия. 2 партии се явиха вече в Холандия – Партията на свободата на Вилдерс и новата “Форум за демокрация” на г-н Боде, която буквално преди 10 дни направи политическо земетресение в Холандия и влезе в Сената и развали играта на Марк Рюте. Тази партия, както и “Вокс” от Испания са нови явления.

– А ние чакаме от Холандия да ни даде положителен сигнал за Шенген…

– Този г-н Боде каза: “Аз няма да спирам кампанията – когато стана стрелбата и турчин изтрепа хората в трамвая. – А ще сложа пръст в раната – ние сме една лабава държава.” Качински и Орбан вероятно ще бъдат в този алианс на християнска Европа, който няма да е формален и да копира ЕНП и ПЕС, където имат структура, председател, секретарки. Мисля, че Орбан след изборите ще излезе от ЕНП.

– След като наскоро ЕНП го замрази в Брюксел по негова инициатива.

– Да, той се замрази доброволно от ЕНП и от германците. Те взаимно се разбраха преди евроизборите да не се стига до резки движения. Самият Орбан има много голямо лоби в Германия. Това е лобито на консервативното крило в ХДС и баварското, както и на бизнеса в Германия – “Мерцедес”, “Ауди” и т.н., и т.н. Неслучайно само преди една седмица цялото ръководство от Баден-Вюртемберг се стовари в Будапеща на гости на Орбан. Тоест Орбан е между крилото на Меркел и крилото на консервативната част от ЕНП.

– Не е загубил цялата Бавария?

– Не е загубил цялата Бавария и цялото ХДС. Но мисля, че идеята му да промени отвътре ЕНП по посока консервативна партия няма да успее. Една от причините е фактът, че член на ЕНП е партията ДСБ, която работи срещу премиера на ЕНП (Бойко Борисов – б.а.) и която е открито неолиберална. Те си говорят на брюкселски, те са в съюз със “Зелените” и т.н. Аз мисля, че Виктор направи три знакови изказвания на откриването на 5-и. Първото беше: “Ако Манфред Вебер беше баварски баварец, никога нямаше да гласува срещу Унгария. Но той е брюкселски баварец.”

Второ: “С какво ще се запомни Юнкер в 5-годишния си мандат?” И отговаря риторично: “Великобритания – вън, мигрантите – вътре.”

И третото, което събра много аплодисменти, беше: “В Унгария какво ще се случва – ще решаваме ние, а не ЕНП.”

Това бяха три знакови изказвания. Сега е много интересно очакваното посещение на Тръмп.

– На Тръмп при Орбан, нека уточним.

– Да. При Орбан, в тази малка страна се очаква Тръмп да дойде на официално посещение. Дали ще бъде в навечерието на евровота, ще видим. Ако това се случи, ще е един голям жест на американския президент…

– Който неглижира ЕС като цяло. Преди ден обяви отново търговска война на еврообщността.

– Той каза в ООН: “Ние се отказваме от глобализацията, а сме за патриотизма. И ще подкрепяме всички национални правителства, които работят за своята национална идентичност. Орбан единствен има топки да каже преди изборите: “Да, ние сме за Тръмп. Малка страна сме, с малък глас – пропорционален на мащаба ни, за да се месим в световните дела, но искаме да се чуе. Ние сме за Тръмп, защото той е срещу миграцията.”

– Унгария има традиции да подкрепя Америка още от времето на соца.

– Но с републиканското крило.

Крайно време е в България да започне дебат за евроизборите, а именно с каква Европа ще се събудим на 27 май? Защо Европа 2019-а няма да е Европа 2014-а? Кой е виновен? Къде сме ние и накъде ще вървим?

24 Часа
Loading...

Последни от България

Отиди Горе