The Bulgarian Times

Газовите полутонове, които правят „музиката“

в Свят

В края на месец ноември 2018 г. Реджеп Ердоган беше много щастлив. И не го криеше. По време на церемонията при полагането на последната морска тръба на „Турски поток“ той припкаше като юноша около Владимир Путин. Турският президент аплодираше всяка една дума на своя руски гост. Реджеп Ердоган при полагането на тръбата даже подаде гръмко командата на руски език: „Начинайте!“. Тези, които познават добре турския президент, едва ли са го виждали скоро в подобно празнично настроение. Реджеп Ердоган се радваше истински. И определено имаше повод за тържествуване.

Само два дни след мероприятието около „Турски поток“, на 21 ноември, се състоя още едно тържествено събитие. На река Марица (на турски Мерич), която разделя Турция и Гърция, се състоя официално стиковане на газопроводите TAP (Trans Adriatic Pipeline, Трансадриатически газопровод) и TANAP (Trans-Anatolian Natural Gas Pipeline, Трансанадолски газопровод). TAP е готов 86% за експлоатация сгласно съобщение на държавната нефтогазова компания на Азербайджан SOCAR (State Oil Company of Azerbaijan Republic). Турция се превърна в енергиен търговски център благодарение на това, че България се отказа от „Южен поток“ и той се превърна в „Турски поток“. Тръбопроводното съоръжение ще има две тръби. Общо годишен капацитет за доставка на газ от 31,5 милиарда куб. метра. Всяка линия с капацитет от 15,75 милиарда куб. метра. Първата тръба ще осигурява природен газ за турския пазар, а втората ще снабдява с газ европейските държави по трасе през балканските страни.

Турците повече от 30 години унизително чакат за покана пред вратата на ЕС. Но турците, чакайки не стояха със скръстени ръце. Бавно и методично с ясна стратегия през последните десетилетия превърнаха Турция в огромен въглеводороден хъб, който е с регионално значение и има очертаваща се глобална проекция. Анкара със завидна настойчивост постигна изключителен успех. Турция освен че е страна, която транзитира въглеводороди, се превърна и в център на търговия с енергия. Да, Турция получи стратегическа позиция и се превърна в портал на европейската енергийна сигурност. През 2018 година нашата югоизточна съседка всъщност стана голям европейски газов хъб. Вече 25,75 млрд куб. метра газ за Европа ще се транзитират през газотранспортната мрежа на турците. От друга страна, само през 2017 г. потреблението на природен газ от самата Турция се увеличи с 27%.

За същия период от време се наблюдаваше и един необясним феномен по отношение на София. Турците се стремяха да прекарат през своята национална територия всички газопроводи и нефтопроводи с направление Изток-Запад. Привличаха инвеститори и изпълнители, които да строят на турска територия АЕЦ. За разлика от България. Всеки един газопровод или нефтопровод, който имаше вероятност да премине през българската национална територия, се превръщаше в „икономически неизгоден“, „безперспективен“, „поробващ“, „опасен за българската екология“ и други подобни „непреодолими“ пречки. Рояк от „експерти“ към финансирани от чужбина НПО-та „научно“ обясняваха защо не трябва да се изгради „Южен поток“, нефтопровода „Бургас-Александруполис“, АЕЦ „Белене“ и всеки друг голям енергиен проект, който можеше да се появи на хоризонта. Особено ако е свързан с руски инвестиции, руски технологии и руски суровини. Турците в това отношение се оказаха „всеядни“ и много смели, а това, което оставаше от „турската трапеза“ по трасето, го прибираха гърците. Годините минаваха, тръбите и проектите за изграждане на АЕЦ ни заобикаляха и преминаваха или засядаха на територията на нашите съседи. Необяснимо за хора, които имат здрав разум, могат да мислят самостоятелно и имат малко усещане за това какво значи български национални интереси. Поне влязохме в историята с поредния рекорд на Гинес. България е единствената страна в света, която три пъти влиза и излиза от гигантски трансграничен енергиен проект, в случая „Южен поток“. С което станахме за подигравка сред енергийните експерти по света. Наричат ни деликатно „особен случай“.

Газов хъб „Балкан“

След гръмкия пореден провал на „Южен поток“ се появи идеята за изграждане някъде около Варна на газов хъб „Балкан“. До този момент всичко изглежда като тривиален кризисен PR за наивници. Рекламата на газовия хъб „Балкан“ гласи, че „той гарантира на европейските потребители прозрачен и недискриминационен достъп до широк спектър захранващи източници“. Предполагаеми клиенти на газовия хъб „Балкан“ са Босна и Херцеговина, България, Хърватия, Гърция, Македония, Унгария, Румъния, Сърбия, Украйна и Турция. Още по-интересни са предполагаемите източници на природен газ, които ще захранват бъдещия газов хъб. А те са Русия, Румъния, България, САЩ, Азербайджан, Алжир, Египет, Катар, Нигерия, Туркменистан, Казахстан, Ирак и Израел. Преди броени дни даже Македония обяви, че е заинтересована от участие в газовия хъб „Балкан“ и АЕЦ „Белене“. До тук добре! Трагедията настъпва, когато се стигне до конкретика. Малко е вероятно газовият хъб да се захранва от местен добив в Черно море. Това са розови мечти и актуални фантазии. Рано е да очакваме газ от блока „Хан Аспарух“ или блока „Силистар“. За газовия хъб „Балкан“ липсват пълни и задълбочени професионални и независими изследвания. От пазарни до финансови, икономически, търговски, правни, технологични и други. Липсва проверка за съответствие с реалността. Ако се говори сериозно по въпроса, то  вариантите за захранване в обозримо бъдеще на газовия хъб с неруски газ се свеждат практически до минимум. Да не кажем, няма такива. Единственият реален вариант е захранване с „тоталитарен руски природен газ“ от хората на „агресивния диктатор Путин“. Може да се разчита на евентуална псевдодиверсификация с азербайджански природен газ. Вече близо две десетилетия чакаме онзи прословут един милиард азерски природен газ, който Александър Йорданов в качеството му на председател на НС обеща да докара от Баку в София. После и Първанов като президент обещаваше същия този азерски милиард природен газ. И така до днес всяка една българска делегация на високо равнище до Баку се прибира у дома със същото обещание. Но всъщност нищо не се случва. Ако се говори реално за създаване на газовия хъб „Балкан“, то основен доставчик на суровина може да бъде само „Газпром“. Това е. Ако говорим още по-откровено, то най-добрият вариант е да се прекара тръба през Черно море от Крим до Варна. Това е минималното разстояние за газопровод. Ако искаме да влезем в регионалната търговия с природен газ на Балканите, то трябва да преосмислим отношението си към проектите за проучване и съхранение на природен газ в България. На дневен ред е да се обърне внимание на подземното газохранилище (ПГХ) Чирен. Съхранението на природен газ е неотменна и задължителна дейност, без която не може да има оптимално, пълноценно и безопасно функциониране на нито една газопреносна система. Не може да има целогодишна сигурност на газовите доставки за потребителите съгласно сключените договори. И естествено, покриване на сезонната неравномерност на консумацията на суровината.

Умните и хитри британци не следват зигзагообразния път на София

Британците както винаги се интересуват само и предимно от своите интереси. Те не намират руския природен газ за „тоталитарен и агресивен“. Приказват много за случая „Скрипал“, но си гледат интересите. И не раздухват темата внос на руски въглища или руски природен газ в Обединеното Кралство. За какво става дума? Великобритания е могъща държава, когато става дума за политика. Но в енергетиката нещата не стоят по този начин. През първото тримесечие на 2018 г. вносът на въглища в Англия се е увеличил с 30% в сравнение с първото тримесечие на 2017 г. При това доставките от Русия са нарастнали с 40% и са достигнали 1,8 млн тона. Руската федерация осигурява на британците 60% от целия внос на каменни въглища, а американците едва 21%. Липсва каквато и да е атлантическа или съюзническа солидарност, за която апелират към София редица наши „независими“ енергийни експерти. По отношение на вноса на въглища британците не се борят с влиянието на „агресивната и тоталитарна Русия“. Как е по отношение на природния газ? Великобритания консумира годишно 77 милиарда куб. метра газ. От тях 41 милиарда са собствен добив. Около 10 милиарда се внасят във вид на LNG (втечнен газ). Останалото пристига под формата на тръбопроводен природен газ. Доставят го три страни – Холандия, Белгия и основно Норвегия. По магистралните газопроводи Interconnector и BBL. Основният доставчик Норвегия през последните години увеличава обема на своите доставки на природен газ. Отникъде не се вижда сянката на „Газпром“. Значи няма нищо лошо „Норвегия да увеличи значително доставките на природен газ във Великобритания“. Но стигаме до една мистерия. Вече няколко години норвежката държавна компания Equinor (бившата Statoil) не увеличава своя добив на природен газ. Тихо и кротко, без много шум си вървят суаповите сделки между Equinor и „Газпром“. Руснаците поемат задълженията на норвежците към континентална Европа, а Equinor изпраща освободените количества природен газ във Великобритания. Рязко се увеличават и доставките на „Газпром“ в Белгия и Холандия. А белгийските и холандски доставки на природен газ в Англия нарастват ли нарастват. Иначе по документи всичко е точно. Отникъде не се вижда сянката на „диктатора“ Путин, но мирише определено на руски газ. Какъв е балансът в крайна сметка? От внасяните от британците 36 милиарда куб. метра природен газ 17 милиарда са руска стока. Или това прави 47%. В общия баланс 17 милиарда от 77 милиарда са 22%. Ето защо Лондон не се включва в антируския хор на Полша, Литва, Латвия и Естония срещу „Северен поток-2“ и не коментира „Турски поток“.

Сега да видим как стои въпросът с американския LNG. Необходимо е да се знае ценообразуването на американския втечнен газ. Ако някой иска да изнася LNG от САЩ трябва съгласно американското законодателство да отиде на националната газова борса Henry Hub и по текущи цени да закупи количества. После да плати още 15% за доставка на природния газ до LNG завода. Услугата за втечняване на газа е 129 американски долара за 1000 куб. метра. За пренасяне на стоката през Атлантическия океан се заплаща средно по 36 американски долара за 1000 куб. метра. Загубата на газ при транспортиране и регазифициране е от порядъка на 4%. Например, ако вземем цената на природния газ на 14 декември миналата година на борсата Henry Hub, то ще установим, че тя е била 3,79 долара за милион британски топлинни единици (BTU). По-ясно казано, стигаме до цена от 333 американски долара за 1000 куб. метра газ. За сравнение, средната цена на европейския износ на „Газпром“ по данни на руското Главно митническо управление е 210 американски долара за 1000 куб. метра. Както се казва… без коментар.  

Забележка: Една Британска топлинна единица (BTU) е топлината, която трябва да бъде използвана за затопляне на 450 грама вода с 0,56 градуса по Целзий.

Автор: Проф. Боян Чуков
Източник: Infacto

* Този текст не може да бъде препечатван и копиран в други медии без изричното разрешение на редакцията на infacto

Последни от Свят

Отиди Горе