Вашият виртуален всекидневник за новини,анализи и коментари,като никой друг

В света се увеличава броят на хората със свръхспособности

в Любопитно
Loading...

Напрегнатата интелектуална дейност може да доведе до сливане на възприятието от няколко чувствени органа. Учените наричат това явление синестезия.

Защо синестетиците стават все повече?

Единно възприятие

През 1905 г. руският биофизик академик Пьотр Лазарев започнал да изучава механизмите на възприемане на външния свят от човека. За това написал статията „За взаимното влияние между зрителните и слуховите органи“. Издал няколко книги.

„Той открил, че синестезията, когато се сливат две рецепторни системи – не е блъф, а реален факт. И интуитивно издигнал постулата, че такова обединение е възможно и че то е естествен физиологичен процес…“ – разказвал Хенрих Иваницкий на конференцията „Хипокампът и паметта: норма и патология“, която се проведе през юни в Института за теоретична и експериментална биофизика в Руската академия на науките.

Въпреки големите заслуги на академик Лазарев, през 1937 г. той бил обвинен в лъженаука и го критикували в пресата, но изследванията в това направление продължили.

Чувствата помагат на паметта

През 1968 г. съветският невропсихолог Александър Лурия издал брошурата „Малка книжка за голямата памет“. Там той описал феноменалните способности на репортера, а впоследствие професионален мнемонист Соломон Шерешевски.

Младият човек бил изпратен при психолог от шефа си редактор. Станало ясно, че в паметта на Шерешевски „няма ясни граници“. Той възпроизвеждал заучени редове от думи след много години.

При него открили силно развита синестезия – сливането на информация от два сетивни органа. Музикалните звуци и гласовете в съзнанието му се оцветявали в различни цветове. Шерешевски имал няколко синестезии, в които се комбинирали потоци от петте сетивни органа.

Наблюденията над младия човек позволили на Лурия да направи извода: синестезията води до хубаво задържане на информацията в паметта.

Според Хенрих Иваницкий синестезията унищожава неопределеността.

Той привежда резултати от експеримент, извършен в неговата лаборатория. От шест фрагмента трябвало да се съберат две цели фигури – квадрат и правоъгълник. Всички се справяли с тази задача за броени минути, без да забелязват, че съществували много варианти за събиране. Украсяването на фигурите с различни цветове не премахвало многозначността. И само добавянето на още един признак – рисунка на змия, позволявала задачата да се реши правилно.

Според професора всеки нов признак облекчава запомнянето. На това са основани мнемоническите техники. Това обяснява също защо синестетиците имат добра памет.

Творчество и синестезия

Днес синестезията е в основата на вниманието на учените.

Невропсихологът Вилянур Рамачандран в книгата си „Мозъкът разказва. Кое ни прави хора“ описва възприятие на пациент синестетик. Около лицето на всеки човек той виждал цветен ореол. Алкохолът засилвал усещанията: цветът ставал по-интензивен и се разпространявал по цялото лице.

На този пациент диагностицирали синдрома на Аспергер, особена форма на аутизъм, която затруднява общуването. Той не можел интуитивно да разчита емоциите, налагало се да прави изводи за тях, изхождайки от контекста. При това всяка емоция имала свой цвят.

Няма единно мнение за това, как възниква синестезията. Тя може да се предава по наследство или да възникне в резултат от приспособяването на организма към промените в околната среда.

Според една хипотеза, синестезията се развива, когато детето се запознава с абстрактни понятия – букви, цифри.

„След като печатниците започнаха да произвеждат цветни буквари, броят на синестетиците се увеличил. Например буквата Б – банан, оцветяват го в жълто. Онзи, който генетично е предразположен към сливане на рецепторните системи, оцветява буквите в своята глава. Постепенно това става постоянен признак. И човек не си дава сметка за това…“ – казва Иваницкий.

Неслучайно най-разпространените видове синестезия са графемно-цветна и цифрово-цветна.

„По-рано броят на синестетиците беше два процента, сега е дванайсет…“ – твърди професорът.

В една статия, публикувана в списанието „Успехи на физическите науки“, той изказва предположението, че интелектуалният труд и творчеството стимулират увеличаването на броя на синестетиците.

Работата на художника, писателя, композитора, учения изисква асоциативно мислене, основано на прехвърляне на много връзки между кластерите неврони. Ако системата на потискане в мозъка е недостатъчна, може да се обединят информационните потоци.
„При много творчески личности при напрегната умствена работа рецепторните възприятия се сливат, което създава във виртуалния модел на мозъка ярък свят от нови образи…“ – заключава той.

Издателство PACПEP

Loading...

Последни от Любопитно

Отиди Горе