Вашият виртуален всекидневник за новини,анализи и коментари,като никой друг

Време е табуто върху евреите да падне

в Свят
Loading...

Евреин болшевик нахлува в църква на Великденската нощна служба. Детайл от по-голяма монументална картина на Иля Глазунов от 1999 г.

(Картините, използвани за илюстрации в тази статия, са взети от уебсайта на Иля Глазунов, където могат да бъдат видяни в пълен размер. Russia Insider е публикувал пълния му профил и картините му през 2016 г.. Голяма част от работите му, както картини, така и книги, се занимават обширно с ролята на евреите в руската история.)

  1. Въведение
  2. Евфемизмите
  3. Враждебността към Русия на Путин е в голяма степен еврейски феномен
  4. Медиите
  5. На практика посегателство върху свободата на словото
  6. Разстрел на честното изследване на руската история
  7. Най-добрите журналисти от алтернативните медии са кастрирани
  8. По-голямата част от това, което се пише за руската история и отношенията ѝ с другите страни, е безсмислица или лъжа
  9. Урок по уместност от алтернативните медии
  10. Злонамереност към никого
  11. Проблемът се отнася до всички сфери на обществения живот
  12. Имаме нужда от сериозни научни проучвания и анализи
  13. Малко очаквания към съществуващите алтернативни медии
  14. Призив за статити и подкрепа

1.) Въведение

Мнозина знаят за него, но малцина са тези, които искат да осъдят строгото медийно табу върху критикуването на евреите като група, да използваме този термин.  Човек не може да критикува даже някаква малка подсекция от евреи, минимален процент от еврейската популация, дори и когато те в голяма степен го заслужават.

Очевидно това е абсурден начин да се ръководи издателство, чиято цел е да стигне до истината, така че пиша това, за да обясня защо от сега нататък Russia Insider  ще е отворено за статии, които открито и честно ще говорят за влиянието на еврейските елити, включително и ще посочват когато те са злонамерени, което често е така, и ще опитват да разберат и да обяснят това, без злоба към никого.

Убедих се, че докато не премахнем това табу, нищо няма да се подобри в човешката катастрофа, разгърнала се в геополитиката. Милиони хора загинаха през последните 30 години и ако искаме да спрем тази тенденция и да избегнем катаклизма, който изглежда наближава неизбежно, трябва да имаме свободата да критикуваме тези, които са отговорни. За мен е пределно ясно, както и за мнозина други, че голяма част от вината за това е на еврейските групи за натиск, по-специално в медиите.

Детайл от монументалната картина „Големият експеримент“ от 1990 г., който има много препратки към ролята на евреите в Руската революция

Като издател мога да видя, че голяма част от това, което се пише за геополитиката в „публичното пространство”, въпреки че в други отношения може да е похвално, е без връзка, след като заобикаля този ключов въпрос.

В медийния свят аз съм новак, на когото неочаквано преди три години му беше поверена ролята на собственик, издател и редактор на това сравнително доста четено издание. Ние имаме 10 милиона посещения на месец от страна на образована публика по всичките ни платформи и ни следват доста от т.нар. „влиятелни личности”. За кратко време станахме голямо име и го направихме с това, че казвахме неща, които другите не искаха да кажат. Много от темите, по които ние говорихме за първи път на главната ни платформа, сега влязоха в мейнстрийма.

Russia insider е масов феномен и понякога прилича повече на политическо движение, отколкото само на издание. Ние съществуваме благодарение единствено на малки дарения от наши читатели. Не ни финансират големи спонсори, а за правителство, фондации или други организирани групи, да не говорим. Това са само частни лица. Единственото ни по-голямо дарение през миналата година беше 5000$, като подаръкът за медията беше 30$. Миналата година стигнахме до 80 000 $. Това ни даде свободата да казваме това, което искаме, нещо, което не може да се каже само за няколко издания дори и в пространството на алтернативните медии, повечето от които са зависими от големи спонсори.

Всеки ден виждам как някой може да повлияе на обществения живот, като се обърне към, или пък пренебрегне определени теми. Човек наистина може да види разликата и аз се опитвам да оказвам положителен ефект така, както го разбирам. Това е забележителен опит – да управляваш медия, дори и да е нашата малка Russia Insider.

Но това табу е голямото изключение. Наистина е изключително необичайно да осъзнаеш, че можеш да публикуваш за почти абсолютно всичко, освен за това. Както казах, почти всеки знае за табуто, аз също го спазвах в предишната си кариера в бизнеса, но съвсем друга работа е едновременно да го прилагаш, което аз доскоро се чувствах задължен да правя, и всеки ден да се натъкваш на него, докато се опитваш да разбереш същността на световните събития.

 2.) Евфемизмите

Някои се опитват да прикрият табуто с евфемизми. Появи се истинска индустрия, даже бяха изобретени нови евфемизми. Слушаме много за „ционисти”, „елити”, „глобални елити”, „неокони”, „либерални активисти”, „партията на войната”, „израелското лоби”, „дълбоката държава”, „банкерите”, „нов световен ред” (така и не разбрах какво в действителност е това), а „билдербергерите” звучи като добрия герой от централноевропейска приказка. Приятелят ми Сакър (Saker) използва „англоционисти”.

Но нито един от тези термини не работи, нали? Те всички замъгляват въпроса, като всъщност увеличават присъщата на табуто измама.

Ционисти? Наистина? Не съм чул някой да се описва по този начин, или други хора да го описват така – „Видя ли Макс? Той е ентусиазиран ционист!” Не съм видял да се споменава в профилите в социалните медии (може би фейсбук ще трябва да го включи като емотикон). Може би Рейчъл Мaдоу (Rachel Maddow) Е ционист, знам ли, но доколкото аз знам, ционизмът беше политическо движение, което загуби актуалността си, откакто държавата Израел пое по щастливия си път.

Елити? Добре, без съмнение мога да причисля много евреи към елитите, но повечето евреи не са в елита, а много елити са нееврейски, така че и това не върви. Добре, схванахте мисълта ми. Това са опити да се приспят ревностните цензори и служат за продължаване на объркването и заблудата.

Не, единствената обща черта, която имат тези хора, е тяхното еврейско наследство. Някои са либерали, други консерватори. Някои са религиозни, други не са. Някои са от смесен произход, други не са. Някои ги е грижа за Израел, други не. Някои подкрепят Израел, други го критикуват. Това са политици, журналисти, академици, комедианти, актьори или бизнесмени. Някои произхождат от Западна Европа, други от Източна, а трети от Близкия Изток.

3.) Враждебността към Русия на Путин е в голяма степен еврейски феномен

Мисията на Russiа insider е да обясни и опише Русия и нейната роля в света. Веднага след като човек започне да се задълбочава във въпроса как се отнасят другите нации към Русия и руската история, става ясно, че безпричинната враждебност спрямо Русия на Путин, идваща най-вече от САЩ и Англия, е в голяма степен еврейски феномен, а и е била векове наред.

И да, „евреи” е единственият термин, който точно описва това, а не един от множеството евфемизми, които често използваме.

Най-язвителните и маниакални, бичуващи Русия, журналисти в медиите са преобладаващо евреи. Издателствата, които най-енергично тикат напред тези журналисти, ВСИЧКИ са собственост на евреи и като издател знам, че с това нещата приключват.

В политиката неоконсервативното движение, най-суровият враг на Русия, е съставено, ръководено и се състои главно от евреи. А създаваните от тях проблеми излизат много извън границите на Русия – те са отговорни за катастрофалния разгром на Америка в Близкия Изток през последните 20 години, където престъпленията им бяха възпрени от точно една страна – Русия. Психясалите анти руски настоящи посланици в ООН, Ники Хейли и Саманта Пауър, бяха поставени там от израелското лоби и им беше дадена възможност за независими изказвания, с други думи те отговарят не пред президентите си, а пред еврейските си спонсори.

В Конгреса най-големите радетели на руската заплаха са явни евреи – Шиф (Schiff), Шумер (Schumer), Kарден (Cardin), Блументал (Blumenthal), Франкен (Franken) (въпреки че не преобладават така, както в медиите). Еврейското лоби рутинно налага враждебно към Русия законодателство. Бил Броудър (Bill Browder) с неговите Санкции на Магнитски, е евреин.

4.) Медиите

Но нека поговорим за медиите, защото в тях е истинската власт. Всички други правителствени лостове и отрасли бледнеят пред тях, когато стане дума за реално политическо влияние.

В двата водещи вестника в Америка, New York Times и The Washington Post, и двата много еврейски по отношение на собствениците, редакторите и персонала, се водеше настървен джихад срещу Русия на Путин. Тяхна е вината за най-гротескната измама, клевета и журналистическа злоупотреба, обширно засвидетелствана от един от най-авторитетните и уважавани журналисти-ветерани в Америка, Роберт Пери (Robert Parry), носител и на наградата „Полк” между всички други останали високи отличия. Можете да видите архива на неговите изключителни трудове, критикуващи тези две издания, най-вече по отношение на Русия тук. Тръмп и неговите последователи са готови за борба със серийните лъжи за него на тези два вестника преди и след изборите. Да, те правеха същото с Путин и Русия в продължение на 18 години и стигнаха твърде далеч в безчестието си, толкова далеч, че е трудно да се повярва.

PBS (Public Broadcasting Service), със своя бял като лилия образ на доставчик на Театър на шедьоври и други интелектуални предложения, е изцяло зависим от дарения на богати евреи. Като една нееврейска звезда, подчинена на Харви Уайнщейн, което положение му позволи да се остави да бъде използван да излива безмилостен поток от най-смехотворна анти руска пропаганда, което щеше да е смешно, ако не беше толкова ефективно за посредствените местни жители на Америка и техните дълбоки портфейли. CNN, много еврейска компания, налагаше руската заплаха като религия, докато не стигна точката, в която марката им тежко пострада.

Рейчъл Мадоу (Rachel Maddow), домакинът на най-популярното и влиятелно американско политическо шоу, е еврейка. Тя така прекали с демонизирането на Русия и налагането на руската заплаха, че стана смешна. В печата списъкът е същият – тези, които пищят най-високо, са главно евреи и диспропорционално жени, а това е също много важно – Маша Гесен (Masha Gessen), Ан Aпълбаум (Anne Applebaum) и Джулия Лоф (Julia Loffe), за да споменем няколко.

Рефренът на мъжкия хор е не по-малко рязък. Дейвид Ремник (David Remnick), Дейвид Фрум (David Frum), Бил Кристъл (Bill Kristol), Чарлз Краутхамер (Charles Krauthemmer). Дори и комедийните новини мразят Русия – Джон Оливер (John Oliver), Джон Стюарт (Jon Stewrat преди), Бил Махер (Bill Maher), всичките евреи, положиха огромни усилия да убедят американците, че Русия на Путин е, съвсем буквално, при това терминът се използва често, „хитлеристка”.

Притежаваните от евреи интелектуални списания водеха обвиненията срещу Путин – New Yorker на Newhouse, NY Rewiew of Books (ръководството на това уважавано списание е направо обсебено от темата). The New Republic, Newsweek, The Atlantic и притежаваният от Ротшилд Economist бълваха история след история пълни с това, което може да бъде наречено единствено лъжи, масирана кампания за демонизирането на Русия и Путин.

Тимоти Снайдър (Тimothy Snyder), историк от Йейл и Майкъл Вайс (Michael Weiss), неоконите подстрекатели, чийто уебсайт, The Interpreter, се финансира от еврейския олигарх в изгнание Михаил Ходорковски, са две забележителни фигури от този феномен.

The Economist заслужава да бъде споменат специално заедно с Ед Лукас (Ed Lucas), който водеше обвинението (преди), (той е великият племенник на Чарлз Портал (Charles Portal), както се твърди евреин, шеф на британските въздушни сили по време на ВСВ, за който се твърди, че е бил неумолим поддръжник на бомбардирането на германското цивилно население и се смята, че стои зад изгарянето на Дрезден). Предполагам, че да имаш в семейството си човек, за който се предполага, че е военен престъпник, означава никога да не кажеш, че съжаляваш. Също толкова язвителни са писанията на Бен Джуда (Ben Judah) и баща му Тим.

Но да привлечем вниманието върху всичко това, или да изследваме дали има нещо в тяхната еврейска същност, което ги прави толкова враждебни към Русия, е просто забранено. Неизбежно, когато подчертая този преобладаващ етнически дисбаланс, хората казват добре, а какво ще кажеш за многото критици на враждебността към Русия, които също са евреи? – великолепният и будещ възхищение Глен Грийнвалд (Glenn Greenwald) е прочут пример, но има и много други. Отговорът е, че изключението в тенденцията не я опровергава, а често може да служи и за замаскирането ѝ.

5.) На практика посегателство върху свободата на словото

Истината е, че в страната, която трескаво се потупва по рамото, че свято пази „свободата на словото” като свое национално кредо и непрестанно поучава другите по този въпрос с помпозно лицемерие, словото на практика не е свободно по този главен, заплашващ света въпрос, едно забележително и опасно състояние на нещата. Няма да ме набутат в затвора заради тази статия, но табуто работи като магия, която държи темата извън обществената дискусия. Кой има нужда от репресивни закони, след като може да принуди хората да се автоцензурират? В Германия, доминиращата сила в Европа, а също и в други европейски страни, можеше да бъда затворен заради тази статия, друга шокираща мисъл за един син на Германия.

Доминирането на евреите в явлението „удар по Русия” е доста по-обширно и не мога да го предам с няколко кратки параграфа, затова призовавам някой да го направи в по-систематизиран вид. Ще бъда щастлив да го публикувам.

6.) Разстрел на честното изследване на руската история

Един от най-грандиозните аспекти на табуто е как се замазва едно от най-изключителните събития в историята на човечеството, руската революция.

Множество Бели руснаци, избягали от революцията, смятат, че тя е в голяма степен еврейски преврат, финансиран от богатите банкери в Ню Йорк и Лондон, които са заклети врагове на християнския царизъм. Всъщност има твърди доказателства да се предположи, че това е истина. Според това мнение терорът в Русия по време на гражданската война и след това, продължаващ също и по времето на Сталин, защото дори той не е можел да го контролира, е еврейски терор. Бегли свидетелства също предполагат, че е така, дори и само заради това, че такава голяма част от болшевишките лидери са евреи, в частност Троцки, но също и много други злокобни личности, особено в тайната полиция, които са тероризирали руския народ.

Хенри Форд е доста повлиян от тази гледна точка, която чува от руските емигранти, което увеличава неговия антисемитизъм и нещо, което е добре документирано от историците на либералния мейнстрийм – че движението на германските национал-социалисти става радикално много по-антисемитско като реакция по отношение на тази интерпретация. Те приемат това от притока на Белите руснаци, търсещи убежище в Европа. Обаче никой не чува дори и шепот по въпроса в историческите статии от мейнстрийма, дори и само за да го отрече, евентуално, защото някой може да усети „чувствата” си наранени.

Всичко това има отражения и в днешни дни. Опасният и траен антисемитизъм в днешна Украйна е пряк наследник на мнението на тези бели руснаци. Това е така, защото нацистите са имали дълготрайна разрушителна програма, осъществявана от техните Бели руски съюзници в Украйна и Балтика, в които немският елемент е бил доста силен. Гладоморите от 30-те години усилват това чувство. Когато нахлува Хитлер, това великолепно се изплаща с това, че западна Украйна го посреща ентусиазирано и се бие на страната на неговата армия, както правят и множество балтийци. След войната германската интелигенция за благодарност предава тази мрежа на ЦРУ, което продължава програмата по дестабилизация на СССР, а тези програми, представляващи значителна финансова и институционална подкрепа, продължават както по време на Студената война, така и в днешни дни.

Това, което се случи в Украйна през 2014 г., има стогодишен произход и е неразривно свързано с предполагаемата вина на евреите за революцията. Но независимо от тоновете изписано мастило за събитията от 2014 г., този съществен фон въобще не се обсъжда дори и в алтернативните медии (мога да свидетелствам за това).

Такъв е гигантският и унищожителен ефект на табуто.

Огромните размери на този пропуск са умопомрачителни. Страданията на руския народ в десетилетията след революцията бяха огромни. Дори и по този въпрос няма съгласие, съвременните ревизионисти настояват, че революцията и нейните последствия взимат вероятно два милиона жертви, други казват, че жертвите достигат десет милиона. И не става въпрос само за броя на жертвите, а за начина, по който е извършено това – разделяни семейства, бащи арестувани посред нощ, изгаряни църкви, свещеници измъчвани и подлагани на ритуални убийства, безцеремонни екзекуции без процеси, наложена култура на доносничество, милиони изпратени да работят като роби в лагерите – народът е държан под терор десетилетия наред и е травматизиран и до ден-днешен. И ако има дори и най-бегли съмнения, че това по същество е еврейски погром върху руснаците, със сигурност заслужава обществено разследване.

Но няма, изглежда хората смятат, че табуто е по-важно.

Ние в Russia Insider се опитваме да излагаме тази гледна точка върху събитията, която, убеден съм, заслужава да бъде чута. Не съм достатъчно голям експерт, за да кажа дали е вярна, но табуто е толкова ефективно, че трудно се намира нещо качествено. Има значително количество от трудове по въпроса на руски език, много от тях писани след падането на комунизма, за разлика от Запада, в Русия това е широко дискутирана тема, така че трудната промяна беше направена, остава да бъде изразена и на Запад.

7.) Най-добрите журналисти от алтернативните медии са кастрирани

Едно от нещата, които правим в RI, е да преглеждаме алтернативните медии за това, което смятаме, че са най-добрите статии за Русия, и да ги препубликуваме с връзка към оригинала. Ние също така държим под око това, което смятаме за най-безчестни статии и ги критикуваме. Това подробно проучване на авторите и публикациите е, което ми дава възможността така добре да разбирам еврейския характер на враждебността. За читателя, който е по-небрежно запознат, това може да звучи като анекдот, но аз мога да ви уверя, че се говори много повече, отколкото хората осъзнават. Когато четеш, каталогизираш, анализираш, проследяваш и критикуваш тази река от мисли по осем часа на ден, това става много очевидно.

Редовно и щастливо се изумявам от фантастичните писания за Русия от страна на леви, десни и в центъра, а също и в алтернативните медии, дължащо се на многото изразителни видове почерци, по-голямата част от които свързани с геополитиката. Интелектуалната тежест и начетеността са изключителни. Като заемаме от това интелектуално изобилие, ние правим по-дълбок и старателен анализ на нещата свързани с Русия, отколкото организации с бюджет 20 пъти по-голям от нашия.

Някои от тези хора са истински герои, които казват истината на властта, борят се срещу станалата ужасно грешна система, те са умни, безкористни, често жертват кариерата и финансовото си благополучие, но има една линия, която никога няма да преминат.

8.) По-голямата част от това, което се пише за руската история и отношенията ѝ с другите страни, е безсмислица или лъжа

Тъжно е, че по-голямата част от това, което те пишат, е без значение и е почти равно на професионална злоупотреба, защото еврейският натиск за конфронтация с Русия е всъщност най-значителният фактор. Да изключим това от обсъждането на геополитиката е не толкова като да игнорираме слона в ъгъла, а по-скоро да не забелязваме този, който танцува мазурка в центъра на стаята. Не трябва да забравяме, че преднамереното пропускане е вид лъжа и се признава за такова в съдебната зала, а този случай не е по-различен.

Пропускането подвежда и създава безкрайно объркване, защото принуждава пишещите да отправят обвинението там, където не му е мястото – списъкът на виновниците е безкраен: „демократите”, „либералите”, понякога е „Америка го направи”, или „американците го направиха”, или това е Тръмп, или Обама, или Хилари, или Рекс Тилърсън, или Джон Маккейн, или военноиндустриалният комплекс, дълбоката държава, разузнавателните служби и т.нт. и т.нт.. Да, тези лица са съучастници (с изключение на „Америка”, смехотворна е представата, че ние, 350 милиона души, колективно сме се съгласили с нещо), но не тяхното безгръбначно предателство е това, което е от първостепенно значение, а по-скоро влиятелните евреи сред американските политици и медии са тези, които ги принуждават да им играят по свирката.

8.) Урок по уместност от алтернативните медии

Алтернативното дясно е полезно в разбирането за Русия, защото то има интелектуална тежест и произвежда доста голямо количество добри статии за Русия и връзките ѝ с други страни, много от които са на място. Ние следим алтернативните десни медии и препубликуваме отделни статии, които неизменно стават много популярни в Russia Insider, мисля, че най-вече те предлагат нова гледна точка и засягат жизненоважни теми, с които другите отказват да се занимават.

Алтернативното дясно е младо движение. Лидерите му са приблизително в своите 30 години, редниците и ефрейторите, които наистина са многобройни, наближават по някои преценки 10 милиона в глобален мащаб и изглежда са главно на възраст от средно тийнейджъри до средно 20 годишни. Голяма част от алтернативно десните напълно пренебрегват това табу и се забавляват да му се надсмиват, като всъщност го използват за трамплин, каквото е и желанието на младите хора по отношение на най-досадните и нелепи привички на всяка епоха.

Мисля, че е аксиоматично, че по определен начин младежта допринася за обществото с това, че тя поставя под въпрос това, което казват възрастните – малко да поразклатим нещата, да проучим предположенията им. Не е съвпадение, че в детската приказка Царят е гол именно детето е, което казва очевидното, което възрастните се преструват отчаяно, че не виждат, защото това ще навреди на материалното им благополучие.

Подчертаването на гибелните ефекти, които има влиянието на определени еврейски елити върху много аспекти на американското и европейското общество и политика, както прави алтернативното дясно, допринася много за разбирането на това как в действителност работи политиката.

Ако се съмнявате в това, силно ви препоръчвам да изслушате няколко предавания на най-популярните алтернативно десни станции, като например Fash the Nation, или Alt-Right Politics на Ричард Спенсър (Richard Spencer), леснодостъпни през смартфоните. Домакини на Fash the Nation са неуморните в политиката младежи от Белтуей, които звучат така, сякаш са в късните 20 или ранните си 30 години, които всяка седмица прекарват няколко часа в разговори за политика. В анализите си, където е уместно, и без да преувеличават, те посочват къде играят интересите на евреите, когато политици, журналисти, лобисти, издатели, публикации, фондации или главните им основатели, съюзници, съпруги и поддръжници, са евреи. Бандата от Alt-Right Politics прави същото. Става съвсем очевидно това, което е интуитивно ясно – изтриването на всяко споменаване на този факт възпрепятства каквато и да било дискусия по въпроса.

(За Fash the Nation препоръчвам предаванията с Марк Халберстрам (Marcus Halberstram), като това, а за Alt Right Politics годишният преглед беше много добър. Домакините на Fash the Nation използват сквернословия в шоуто си, което за съжаление не е в полза на надеждността им, но не се оставяйте това да ви отблъсне, припишете го на младежкото невежество, защото си струва да ги слушате).

С взривяването на табуто, алтернативното дясно става уместно, а тези, които се придържат към него – неуместни. Табуто работи само тогава, когато се спазва универсално. Ако значителен брой хора започнат да го пренебрегват, всички останали започват да изглеждат все по-смешни. Либералите прекарват прекалено много време в писане за алтернативното дясно. Като отказват да обсъждат открито и честно влиянието на евреите, те дават на алтернативното дясно мощно конкурентно предимство.

Алтернативното дясно осъществява обществения си дълг, като се обръща към тема, която спешно се нуждае от осветляване, а също като създава система от уебсайтове и подкастове, където авторите могат да бъдат публикувани и критикувани, а темите да бъдат обсъждани надлъж и нашир. Много от дискусиите върху влиянието на евреите в алтернативното дясно са много научни, честни и балансирани, т.е. работите на Кевин Макдоналд (Kevin MacDonald) или Майкъл Хофман (Michael Hoffman).

Убеден съм, че алтернативното дясно ще набира сила, просто защото те интелигентно обсъждат две свещени крави – еврейския въпрос и тясно свързания с него въпрос за расовата равнопоставеност от гледна точка на способностите и привлекателността на расово смесеното общество. Докато те се занимават с тези две ключови теми, а никой друг не го прави, те ще се развиват.

10.) Злонамереност спрямо никого

Друг гибелен ефект от табутата е, че те могат да доведат до гневни изблици. Когато проблемите не се разглеждат, те имат склонност да се задълбочават и влошават, докато станат нетърпими и тогава понякога се стига до внезапна и бурна реакция. Можете да видите тази динамика в общественото обсъждане на зловредното влияние на еврейските елити. Някои хора, когато най-накрая разберат за тяхното богатство и вреда, бивайки подведени от хора, на които имат доверие и уважават, избухват в гняв – обикновена реакция, когато някой разбере, че е бил измамен за нещо от жизнена важност. Уверен съм, че това е другата причина, поради която трябва да се отървем от табутата колкото е възможно по-скоро, защото те ще направят нещата по-лоши.

Очевидно е, че тази дискусия ще трябва да се води без каквато и да било омраза и гняв спрямо евреите като цяло. Евреите, които създават проблема, тези, които са на върха на политическата и медийната власт, са в действителност малка група. Всеки, който е израснал със, или познава евреите добре, както аз, знае, че те са хора като всички останали – обикновено свестни, такова е моето преобладаващо впечатление. Техните елитни институции са тези, които по някаква причина са откровено злонамерени, а това изисква обществено обсъждане, не на последно място и от страна на самите евреи.

Това, към което призовавам, е да се критикуват елитите, които са дали на нацията си много лошо име и да се разбере защо този модел се повтаря непрекъснато в историята.

11.) Проблемът се отнася до всички сфери на обществения живот

Продължаващите секс скандали, които украсяват първите ни страници, изглежда дават удивителна гледна точка към феномена. Повсеместно, от Холивуд до забавната индустрия, до медиите и Вашингтон бедните педерасти, извикани на дуел от крещящата мафиотска тълпа, насочват към една определена етническа принадлежност, без да споменаваме водещата фигура в спектакъла. Сред всички приказки, глупости и безсмислени размишления, които предизвика драмата, никой друг, освен алтернативното дясно не споменава този очевиден факт, защото няма да е учтиво.

Изглежда, че проблемът възниква, когато евреите се окажат на влиятелна позиция, т.е. когато се присъединят към страховитите „елити”. Тогава, по някаква причина, независимо от политическите им симпатии и други подробности, те тръгват към лошото, а понякога в сериозно погрешна посока. Може би могъщите еврейски институции – медиите, банките, филмовите студиа, филмовата индустрия и пр. са в ръцете на дегенерати, които изискват лошо поведение като цена за приемането и така го налагат. Аз наистина не зная, но очевидно въпросът плаче за изследване, тъй като доказателствата предполагат, че голяма част от човешката дейност, доминирана и оформяна от евреи, е бездънна яма от проблеми със специален вкус към лъжовност и цинизъм, враждебност към християнството и християнските ценности, а в сферата на геополитиката – на кръвожадност.

Холивуд и телевизионните драми? Изцяло доминирана от евреите индустрия и бездушна спирала от поквара и цинизъм, която с всяка изминала година само се влошава. Финансовите пазари? – същата картина – просто гледайте филмите The Big Short и The Wolf of Wall Street за по-конкретна и ярка илюстрация. Поп музиката и рап кошмарът? – същото. Държавата Израел и отношението ѝ към палестинците? – повече от същото. Американската външна политика? – явна катастрофа, в която загинаха милиони, трилиони долари прахосани през последните 30 години.

Мисля, че думата „убиец” е правилната дума в случая. Мисля, че ако попитаме близките на приблизително двата милиона иракчани, либийци, сирийци, йеменци, източноукраинци и сърби, които загинаха във войните подстрекавани от преобладаващо доминираната от евреи външноамериканска политика през последните няколко десетилетия, ще се съгласят с мен.

Във всеки един от тези случаи, човек вижда безчестието. Всъщност, целият феномен „фалшиви новини” е в основата си еврейски. Това са притежаваните от евреи американски и европейски медии, които изливат удивително голямо количество от неща, които могат да бъдат наречени единствено лъжи.

12.) Имаме нужда от сериозни научни проучвания и анализи

Да, 1900 години след като побеснелите римляни разпиляват еврейските племена по четирите посоки на света, еврейският въпрос е все още огромен, объркан, нерешен проблем, който в наши дни предизвиква друга криза. Аз мога да говоря от позицията на нещата, за които знам много – външната политика на Запада спрямо Русия и еврейското влияние в нея, което не е нищо друго, освен заплаха за цялата планета. Сигурен съм, че експертите по Близкия Изток ще твърдят нещо подобно.

Всичко това изисква проучване и сериозно изследване, за да се стигне най-накрая до същността на тази продължителна трагедия, трагедия както за евреите, така също и за неевреите. Някои писатели стигат до важни заключения, като например Кевин Макдоналд, но е необходимо да се направи много повече, за да бъде разбран проблема.

Един сериозен писател, Майкъл Хофман, твърди в книгата си „Странните богове на юдаизма”, че проблемът е в съвременния юдаизъм, който радикално се различава от религията на Стария завет, ефективно измамен от разнообразни еврейски секти, като например Фарисеите от ерата на Новия завет, които внушават на елитите мизантропично отношение. Наистина не мога да кажа, но нещо точно от този вид проучване е това, което е необходимо да се направи, за да се разбере, както казва нашият президент, „Какво, по дяволите се случва?”.

13.) Малко очаквания към съществуващите алтернативни медии

Знам, че много автори издатели в алтернативните медии и алтернативната литература, в частен разговор се съгласяват с това, което съм написал, но не може да се очаква от мнозина от тях скоро да нарушат табуто по някакъв начин. Причината е, че са финансово зависими и често работят за малки заплати, а каквато и да била промяна в издателската им политика ще отреже голяма част от финансирането им (да не споменавам за най-добрите им автори) и ще направи финансовата им ситуация неудържима. Някои от тях са задължени на фондации или правителства, които им оказват подкрепа. Необходимата интелектуална работа трябва да бъде извършена на няколко платформи, чиито бази за подкрепа ще го толерират, а това ще стане най-вече в алтернативното дясно, или в издания, които могат да вървят срещу течението, като Russia Insider.

14.) Призив за статии и подкрепа

Срещнах твърд отпор на изразените тук идеи от страна на колеги, персонал и колумнисти, които сътрудничат на RT. Обширно обсъдих въпроса с много от тях. Някои от най-добрите автори в сайта и някои от най-отявлените критици на глупавата американска политика спрямо Русия, са евреи. Някои в частен разговор се съгласиха с мен, но казаха, че ако това се направи публично, ще навреди на кариерите им, така че не могат да го направят. Някои дори не са съгласни с мен.

Russia Insider зависи изцяло от дарения на читатели и предполагам, че тази статия ще съкрати някои дарения, така че, ако сте съгласни с нея, сега е времето да натиснете бутона за дарения.

Обсъждането на еврейския проблем (и „проблем” е точната дума тук) очевидно няма да е фокусът на Russia Insider, ние се занимаваме предимно с Русия, но аз имам желание да направя място за тази тема не само защото тя се отнася до Русия. Каня всички автори, в това число и от алтернативното дясно, да се свържат с мен директно на charles@russia-insider.com с идеи за статии, предложения, или каквото и да било друго и да, ние ще публикуваме статии, които преповтарят други.

Съжалявам много, че не сме в състояние да заплащаме статиите на авторите. Ако някой, който чете това, е в състояние да помогне, като осигури заплащане на авторите по тази важна тема, ще бъде от голяма полза, защото това веднага повдига качеството и задълбочеността на написаното. Ако проявявате интерес, свържете се направо с мен.

И накрая, не ме интересува дали другите са съгласни с мен по този въпрос, или не, дали ще загубя или спечеля автори или дарения, трафик и влияние, или дали големите технически платформи ще се опитат да ни заглушат (те вече активно го правят). Отворих този сайт през есента на 2014 г., за да разкрия едно ужасно престъпление, една огромна лъжа, която повтаряха медиите, най-гръмогласно евреите във всяко влиятелно, притежавано от евреи издание, (Андрю Крамер (Andrew Kramer) и издателският борд на New York Times са главният пример) за конфликта в Украйна. Тогава не виждах това като еврейски проблем, само знаех, че не е истина. По това време знаех относително малко за влиянието на евреите. Но след тригодишно потапяне в политическия анализ и медийния критицизъм, стана ясно като бял ден, че точно това е случаят.

Автор: Charles Bausman 
Източник: russia-insider.com
Превод: Д. Атанасова / Българска легия за защита

 

Последни от Свят

Отиди Горе