„Взгляд“: „Руският шпионин“ се представи сам пред контраразузнаването на България

в България
Loading...

В Европа избухна нов шпионски скандал, свързан с Русия. Този път България изгони първия секретар на посолството на Русия в София. С какво този дипломат привлече вниманието на българското контраразузнаване и свързана ли е тази история с цяла серия подобни скандали, случили се в последно време в Източноевропейските страни, пише руското издание „Взгляд“ в материал, представен без редакторска намеса.

Българското контраразузнаване (Държавната агенция за национална сигурност – ДАНС) обяви, че е разкрило пореден „руски шпионин“, който е работил в посолството на Русия в София на длъжността първи секретар. Българската прокуратура поиска той да напусне страната в течение на 24 часа, а руският посланик бе привикан в Министерството на външните работи на България. Дипломатът, според различни източници, е напуснал страната още в понеделник.

Преди няколко месеца ДАНС също така обвини няколко български граждани в нелоялност и сътрудничество с руски организации, както и в пране на пари за политически цели. Макар че сега изгонването на руски дипломатически служител и това дело не изглеждат свързани.

Руското посолство в София въобще не коментира случващото се. В него работят деветима дипломати със статут на първи секретар. Един от тях, според версията на българите, чрез различни форми на подкупи се е опитвал да получи секретни сведения както от български граждани, така и от граждани на ЕС. Не се казва доколко успешен е бил той в това.

Според информация на „Взгляд“ може да става въпрос за Владимир Р., пристигнал в България през миналата есен.

Теорията и практиката на българската вътрешнополитическа борба предполага постоянни нападки срещу президента Румен Радев заради неговата уж проруска ориентация. В отговор Радев се кълне във вярност на курса към влизане в шенгенската зона и въвеждането на еврото и твърди, че „външната политика не може да бъде приватизирана от правителството“. А правителството в момента е оглавявано от Бойко Борисов, който до съвсем неотдавна се считаше за последователен атлантист и русофоб, но преди няколко месеца доброволно „се предаде“ на Москва на почвата на икономическите перспективи от транзита на руски газ през България.

Преди това именно премиерът Бойко Борисов погреба предишните варианти на този проект заедно с модернизацията на атомната електроцентрала в Козлодуй, за да угоди на Европа, като по този начин хвърли на вятъра милиони евро, които вече бяха вложени в този момент. Той дори си подаде оставката, но сега бе принуден да отиде в Москва, за да реанимира онова, което по-рано сам закопа. Заради този проект и президентът Радев, и премиерът Борисов влязоха в конфликт с Европейската комисия, но в дебатите за вътрешна употреба продължават да се обвиняват един-друг в русофилия.

Взаимоотношенията с Русия, степента на историческата дружба и други елементи както на русофилията, така и на русофобията – сега едва ли не са единственият въпрос, по който преминава линията на фронта във вътрешнополитическите политически спорове в България.

Партията на Бойко Борисов ГЕРБ, която дойде на власт в страната за първи път през 2009 година, не иска да се разделя с водещите си позиции и й се налага да отчита цикличният ръст на проруските настроения в българското общество.

Именно в тази игра попадна и първият секретар на посолството на Русия в София Владимир Р. Впрочем, източници на вестник „Взгляд“ предполагат, че човекът сам се е забъркал в неприятностите. Колегите му от посолството, както съобщава източникът, са говорили за редица неблагоприлични постъпки на дипломата, които са могли да привлекат вниманието, включително и на българското контраразузнаване.

Освен това има основание да се предполага, че щатната позиция в посолството, заемана от Владимир Р., изначално е „закрепена“ за военното разузнаване. При това за едногодишното си пребиваване в България първият секретар на посолството Владимир Р. е присъствал само на две мероприятия на посолството: говорил е в български университет, където е „споделил практическите аспекти на дипломатическата си кариера“ и е бил на детски танцувален фестивал през август тази година (това също не е шега).

Ако версията на нашите източници е правилна, тогава такъв герой просто нямаше шанс да оцелее до края на пътуването без приключения. Дори ако той, както твърди българското контраразузнаване, не е „провеждал редовни конспиративни срещи с граждани на България и с ръководния състав на държавни организации, имащи достъп до секретна информация за България, ЕС и НАТО“. Макар че изгонване след година и малко престой е своеобразен рекорд.

Дипломатически източници на вестник „Взгляд“ предполагат, че именно пребиваването на Владимир Р. на „осветена“ длъжност в посолството е облекчило българското контраразузнаване в проследяването му. Руското посолство в София е голямо по численост (а има още и консулство във Варна, в състава на което по-рано бе на длъжност официален представител на ФСБ – Федералната служба за сигурност на Русия), а българското контраразузнаване е малко и не може физически да следи всички руснаци. Но за българите е достъпно да действат избирателно.

В София се считат за постоянна „мишена“ на руското разузнаване, защото на нейните евтини курорти постоянно се събират чиновници и военни от ЕС и НАТО. „Курортният шпионаж“ е прастар, а някои курортни зони на Европа (България, Черна гора, Испания и Португалия) се считат за рай за вербовчиците. Съответно, там е голяма и активността на контраразузнаването.

В момента и в България, и в редица други страни от Източна Европа и Балканите се пропагандира версията, че техните контраразузнавания през последните месеци водят съгласувана кампания по „изчистване на територията“ от руските разузнавателни мрежи просто така, без конкретен повод. За да ги няма и за да не им е сладък животът. Много е трудно да си представим степента на координация, да речем, на поляци и българи, но поне се създава упорито образът на тази широкомащабна операция.

Многобройните и чести скорошни истории за арестите на „руски агенти“ и експулсирането на дипломати от източноевропейски и балкански страни все още не изглеждат като единна и координирана операция, но, може би, търсят такъв ефект. А слуховете, разпространени от поляци и чехи, могат да бъдат само пропагандна мъгла.

Междувременно историята от преди няколко месеца с обвиненията срещу няколко български политици и обществени дейци в „нелоялност“ и сътрудничество с руски обществени организации не е свързана по никакъв начин с днешната. Макар че мнозина бяха съблазнени да обвинят Русия в планирана русофобска кампания.

Предишната история бе свързана с опита на един руски инвеститор да купи чрез обществената организация „Двуглав орел“ телевизионната компания „ТВ7“, което бе оценено от българското контраразузнаване като стъпка към инструмент за пропаганда по-страшен от RT. Горе-долу същата история се разигра по-рано в Сърбия и Черна гора. От всички тези истории могат да се предположат няколко заключения.

Първо, получаваме още едно потвърждение, че „руските шпионски скандали“ се използват като бухалка в местните политически игри.

Второ, трябва да се направи нещо с набора от кадри за някои позиции.

Трето, ако контраразузнаването на източноевропейските страни сериозно реши да обяви тотална война, тогава на това трябва да има адекватна реакция.

И четвърто, някой от българските дипломати в Москва трябва да се приготви да си заминава. Никой не е отменял принципа на огледалност.

Източници: “Фокус”, “Епицентър”

Loading...

Последни от България

Отиди Горе