Вашият виртуален всекидневник за новини,анализи и коментари,като никой друг

България – куцият кон на на европейската политика към Русия

в България
Loading...

На пръв поглед изглежда, че посещението на руския министър-председател у нас имаше чисто протоколни измерения. От него не излязоха никакви конкретни резултати, а се запомниха единствено добрите намерения: да се облекчи визовият режим между двете страни, готовност на “Росатом” да строи АЕЦ “Белене” при определени условия, готовност на “Газпром” да прекара „Турски поток“ през България при „железни гаранции“ от страна на ЕС и мъгляви обещания на гостуващата страна да улесни експорта ни към Русия.

Всъщност така зададените репери представляват и рамката, в която България може да взаимодейства с Москва, от гледна точка на членството си в ЕС и НАТО. Като цяло и двете организации превалира желанието да се редуцира руското икономическо, а и политическото влияние в Европа. В този смисъл може да се окаже, че няма да ни е възможно да изпълним и ангажимента си за визовите улеснения, който поехме. Ще е достатъчна една негативна публикация в западна медия, за да затегнем допълнително правилата за издаване на визи на руснаци.

Този тесен формат на взаимодействие, който можем да ползваме, очевидно не отговаря на нашите обществени настроения. Поне докато Сърбия не стане член на ЕС, ние ще си останем най-русофилски настроената негова част. Не зная точно какъв е делът на русофилите в България, но има един безспорен косвен показател за тяхната сила. И той се заключава в електоралните нагласи на населението. Силите, които имат ясна проатлантическа и антируска позиция, се ползват с маргинална обществена подкрепа, а тези които са обвинявани, че тайно или явно прокарват руските интереси – ГЕРБ, ДПС и БСП, практически са монополизирали политическия спектър у нас. Сиреч, ореолът (действителен или мним) за обвързване с Москва се счита за достойнство, а не порок.

Което предопределя външнополитическата дихотомия на страната ни: ние хем се стараем да бъдем прилежни евроатлантически членове, хем ни се иска максимално да си сътрудничим с Русия. Което ни превръща наистина в своеобразен куц кон. Който има желание, но няма сили и възможности да се справи с два еднакво тежки товара: нито можем да убедим западните си партньори, че сме лоялни техни съюзници, нито пък смеем да поведем енергична борба за руските енергийни проекти. С което сами си подриваме геополитическата стабилност. Защото създаваме усещането, че сме на ръба и ни трябва някакво побутване, за да се определим в една или друга посока. И не е изключено да ни „побутнат“. Както знаят и могат и двете страни.

Дали е имало или не руско участие в отравянето на Гебрев не е ясно, но начинът, по който бе дадена гласност на инцидента говори, че английската страна умишлено търсеше разрастване на скандала, за да се създаде определен антируски фон на обществените ни нагласи. Лек опит за „побутване“, който ако няма ярко продължение, може да се отчете като провал. Въпросът е следващият път с какво ще бъдем пробвани. Как ще отговори Кремъл? Няма ли той пък да се опита да продуцира създаването на ясно определен проруски политически субект, нещо като мега-АТАКА.

Днес сами създаваме условията, при които политическият ни живот може да се превърне в производна на мащабните геополитически двубои. Нещо, от което уж всички се страхуваме и се пазим. Но неволно го предизвикваме с неуместните си външнополитически действия.

Може да ни говорят, че посещението на Столтенберг и Медведев не са свързани, но това са приказки за наивници. Несъмнено основната тема на генералния секретар на НАТО, с българските управляващи е касаела политиката за възпиране на Русия и доколко твърдо можем да се придържаме към нея. В този контекст за него е било показателно, че е намерил слушатели, но не и съмишленици.

Изобщо по време на цялата визита на Медведев, Бойко Борисов се стремеше да се извинява и на двете страни. Да внуши на западните си партньори, че „преследваме чисто прагматични интереси“, а на госта си да намекне, да не възприема сериозно геополитическия избор на страната ни, зер ще купуваме изтребители, ама те ще бъдат такива… безобидни. Не се поколеба да нагази и в дълбоката политика, изказвайки гениалната мисъл, че е по-добре Западът и Русия да се договорят, отколкото да се впускат в нова надпревара във въоръженията. Ха сега някой да каже, че премиерът ни не е дипломат от световна класа.

Министър-председателят на Русия бе видимо отегчен от срещите си. В момента той и Путин са принудени да осъществяват визити, само колкото да опровергаят твърдението на някои западни медии и политици, че страната им се намира в изолация. Посещението тук бе донякъде от този род. Показателно е, че от София Медведев отпътува за друга световна столица – Люксембург.

Но освен опипване на почвата, руският премиер може да отнесе със себе си и определен позитив. България изяви сама желание да се включи към “Турски поток”. Да се противопоставя на европейската солидарност изгодата от търговията с Русия представлява mainstream-а на дипломатическите усилия на Кремъл. И в България капанът сработи. Сега или на нас ще ни бъде позволено изграждане на газово разклонение от “Турски поток”, което ще означава, че се вписваме в руските усилия да се елиминира преноса на синьо гориво през Украйна, или Еврокомисията ще ни откаже и ще влезе в ролята на лошия „чичко“, който ни е отнел възможността да печелим едни 300 млн. долара годишно. Със съпътстващото разгаряне на евроскептичните страсти в родината ни.

А колкото до така рекламирания от Борисов хъб “Балкан”, той не е нищо повече от опит да замажем очите на Брюксел и да минем по ръба на европейските директиви. Споменатият хъб ще бъде просто маска, под която ще се осигури транзита на газ за България, Сърбия и Унгария, прескачайки Украйна.

Може би по-честната и печеливша позиция ще бъде България открито да декларира, че с резерви и нежелание се е присъединила към западните политики за възпиране на Русия и го е направила само с цел запазване на евроатлантическата солидарност. И вече на тази основа, ако може, да търси определени компенсации от своите партньори и да очаква определени жестове от страна на Русия. Сегашното положение е жалка мимикрия.

Автор: Георги Георгиев
Източник: ГЛАСОВЕ

Последни от България

Отиди Горе