The Bulgarian Times

Американският позор в Залива на свинете

в Свят

На 17 април 1961 г. със силите на кубински емигранти САЩ започват операцията по свалянето на Фидел Кастро от власт.

Доктрина за „задния двор“

През 1823 г. американският президент Джейсън Монро провъзгласява американския континент за зона, закрита за намеса от страната на европейските държави. „Доктрината Монро“ предвижда господстваща роля на Щатите в Западното полукълбо. През 1904 г. Теодор Рузвелт развива тази доктрина и въвежда понятието „дипломация на голямата тояга“. Тя предвижда правото за силова намеса във всеки вътрешен конфликт във всяка държава в Северна и Южна Америка за урегулирането му. Реализацията на тези принципи превръща страните в Латинска Америка в „задния двор на САЩ“. Опитите на отделни лидери да излязат от опеката им завършват плачевно.  На 1 януари 1959 г. дръзкият водач на кубинските партизани Фидел Кастро, който три години води война против американската марионетка – Фулхенсио Батиста, взема властта на Острова на свободата. Във Вашингтон трескаво обсъждат изконно руския въпрос – какво да правят. От една страна, на американците им е ясно, че Батиста е потънал в корупция, че голяма част от кубинците живеят в бедност, а в същото време в Хавана елитът се развлича в луксозни ресторанти и казина. Но Батиста е американско протеже, а кубинското „самоуправство“ дразни Вашингтон.

Заповядано – да се отстрани!

В първите месеци във властта Кастро охотно контактува с американците и няма намерение да влиза в конфликт с тях. Но през юни 1959 г. е взето решение кубинският лидер да бъде отстранен, защото не отговаря на интересите на Щатите. Отстраняването на неудобни лидери в „задния двор“ е рутинно дело за американците. В края на октомври 1959 г. на американския президент Дуайт Айзенхауер е представен планът за премахване на режима на Кастро. Той предполага падане на революционното правителство под въздействие на негови грешки, с малка помощ отвън – саботаж и диверсии. През януари 1960 г. Айзенхауер настоява за по-решителни и енергични действия срещу Куба. По това време Кастро вече е със стабилни позиции в страната, което не устройва Вашингтон.

Планът на Айзенхауер

На 17 март американският президент утвърждава плана за сваляне на правителството в Куба. През юни 1960 г. от около 200 групировки кубински емигранти е създаден Кубинският демократичен революционен фронт – КДРФ, който трябва да смени Кастро. По това време в Куба започва пропагандистко излъчване на радиостанция на противниците на Кастро. ЦРУ подготвя малки партизански групи, които трябва да десантират в Куба за диверсионна дейност и да вдигнат въстание против Кастро. Но групите диверсанти много успешно се ликвидират от хора на Кастро и плановете на ЦРУ претърпяват неуспех. Айзенхауер е гневен.

„Бригада 2506“

На 4 януари президентът получава нов план, който предвижда мащабно нахлуване на кубински емигранти на Острова на Свободата, вдигане на въстание против Кастро и създаване на проамериканско правителство. През януари 1961 г. в Белия дом встъпва в длъжност новият американски президент – Джон Кенеди, който в предизборната си кампания клейми своя предшественик, че не се е справил с „комуниста Кастро“. В това време в Гватемала се подготвят кубински емигранти за десанта в Куба. През ноември 1960 г. те са сведени в „бригадата 2506“, в която влизат четири пехотни батальона, един моторизиран и един парашутно-десантен батальон, една танкова рота и един артилерийски дивизион. Общата численост на диверсантите е 1400 души. През януари 1941 г. кубинският представител в Куба заявява в ООН, че САЩ се готвят да нахлуят в Куба. Американските представители отричат.

„На помощ ще дойде морската пехота“

От многото варианти на плана за нахлуване в Куба е утвърден планът с кодовото име „Запата“. Той предвижда десант на основните сили в слабонаселения район в Залива на Свинете, провеждане на отвличаща операция в района на Пинар дел Рио, бомбен удар с цел ликвидирани на ВВС на Куба и авиодесант. По план ударът трябва да започне на 5 април, но след това той е пренесен на 17 април. На 9 април 1961 г. „бригада 2506“ от подготвителните лагери на десантни кораби се придвижва към Залива на Свинете. Командирът на бригадата е бившият капитан от армията на Батиста – Хосе А. Сан Роману. Полковникът от ЦРУ – Франк Бендер, обещава при необходимост на помощ на диверсантите да бъдат изпратени части на американската морска пехота. Сутринта на 15 април 1961 г. осем бомбардировача В-26 с опознавателни знаци на кубинските ВВС нанасят удари по три летища; след бомбардировките пилотите – кубински емигранти, съобщават, че кубинските ВВС са унищожени. Това е първата грешка. От 24-те самолета на Куба са унищожени само три; останалите са спасени. Кубинската ПВО поврежда два самолета на противника, които участват в нападението. Провалите продължават. В нощта на 15 срещу 16 април „отрядът със специално назначение“ от 168 емигранти под командването на Ихинио Диас е доставен до бреговете на Куба с американския кораб „Плайя“, под костарикански флаг; той трябва да пусне котва в провинция Ориенте и да отвлече вниманието на частите на бреговата отбрана. Но десантът е провален от кубински патрули. Следобед на 16 април два десантни и пет товарни кораби, съпровождани от група кораби на американските ВМС, поемат курс към Куба.

Сюрпризът на кубинската авиация

Около полунощ на 17 април започва десантът на „бригада 2506“ в района на Залива на Свинете. Според плана на операцията морският десант трябва да се извърши в три точки: Плайя-Ларга – предвижда се там да десантират 2-ри и 5-и пехотен батальон; Плайя-Хирон – там се предвижда да десантират основните сили – шести пехотен и четвърти танков батальон и артилерийският дивизион; на 25 км източно от Плайя-Хирон – десантира трети пехотен батальон. С десантчиците влиза в бой кубински патрул, към който се присъединяват около 100 бойци от народната милиция. Те не успяват да спрат „бригадата“, но печелят време и съобщават в Хавана за нахлуването. Около три часа през нощта Кастро и обкръжението му са в курс със случващото се и започват да се готви за ответни мерки. На разсъмване американците и десантчиците от „бригада 2506“ са посрещнати от сюрприз. Бомбардировачите на Куба, смятани за унищожени, нанасят удари по корабите на десанта. Потопени са четири кораба и заедно с тях и част от въоръжението и снаряжението на „бригадата“.

Фидел атакува

В средата на 17 април настъплението на „бригадата“ е спряно от части на кубинската армия и от опълченци. На 18 април става ясно, че планът на Вашингтон се проваля. Въстание срещу Кастро не избухва. 11-и батальон на кубинската армия разбива отряд парашутисти, а 12-и батальон изгонва противника от Плайя-Ларга. Вечерта „бригадата“ е блокирана в триъгълника Плайя-Хирон-Кайо-Рамона-Сан Блас. Десантчиците искат помощ от САЩ. Над района на бойните действия преминават американски щурмуващи самолети, но те не произвеждат нито един изстрел.

Кенеди каза „не“

В ЦРУ съществува мнението, че ако ситуацията се развива неблагоприятно за САЩ, Кенеди ще бъде принуден да даде заповед за военна намеса в Куба. Кенеди обаче е наясно, че такова нападение ще разгневи съветските лидери, с които Кастро се сближава, Съветският съюз може да атакува Западен Берлин и да започне други операции в Европа, което означава Трета световна война. Следобед на 19 април два американски есминеца се опитват да доближат Залива на Свинете, за да започнат евакуация на десанта, но части на кубинската армия откриват по тях огън от оръдия и те отплуват. Бойците от „бригада 2506“ разбират, че са оставени на произвола на съдбата и вечерта започват да се предават масово. Организираната съпротива приключва. Още една седмица кубинските опълченци прочистват местността, излавяйки отделни групи, останали от десанта.

Пълният провал

Т.нар. бригада 2506 губи около 120 убити и над 1200 пленени. Провалът на ЦРУ е пълен и оглушителен. Съветският съюз изпраща гневни ноти във Вашингтон, искайки да прекрати агресията срещу Куба; в ООН 40 държави осъждат действията на САЩ.

Андрей Сидорчик, издателство PACПEP

 

Loading...

Последни от Свят

Отиди Горе