Циганите – златният шанс на България, който тя пропилява

в България

Тази година завършва поредната соросоидна инициатива – с високопарното (а как иначе?) заглавие “Десетилетие на ромското включване”.
Както можеше да се очаква и както предупреждаваха още в началото на въпросното мероприятие всички, които що-годе се замисляха за последиците му – то се превърна не толкова в циганско “включване”, колкото в ГОЛЯМО БЪЛГАРСКО ИЗКЛЮЧВАНЕ.
Прословутата “интеграция” се проваля и рухва с гръм и трясък.
Ограбените, “телефонно измамени”, изнасилени или просто убити българи-пенсионери се увеличават с главоломна бързина.

Наскоро писателят Христо Буковски (баща на известната актриса Йоана Буковска), нападнат от циганин в жилището си НА 13-ИЯ ЕТАЖ (не зная дали някой си представя какво означава криминален циганин да се добере до софийски апартамент НА 13-ия ЕТАЖ),  разказа как сестра му забранявала да си ходи на село, защото там вече имало неколцина убити пенсионери.
Не зная също така дали някой от нас, вече обръгнали на новините за цигански престъпления, вниква какво по-точно означава това: българин в България не може да отиде в родната си къща на село, защото е възможно да бъде убит от не-българи?!
Не в Дунавския вилает.
Не в Източна Румелия.
А в днешна, демократична България, член на НАТО и ЕС и на какво бе още там…

Криминалните хроники във вестниците и сайтовете вече напомнят повече на комюникета от фронтовете на етническа война, по-точно: на етническо прочистване. Където прочистващите са цигани. А прочистваните – българите, които биват изчегъртвани от собствената им земя.


И на този фон, както също може да се очаква, българският интернет е пълен с разни интересни предложения за решаване на циганския проблем: от масово стерилизиране на циганите до експедиране с еднопосочен билет за родната им Индия. Естествено, без предлагащите да се замислят как точно ще стане “стерилизирането” и дали самите цигани или някои от т. нар. “международна общност” не ще имат нещо против; или пък дали самата Индия ще поиска да приеме някогашните свои чеда…
Сред предложенията, също без особена изненада, четем препоръки за газови камери, носталгия по Хитлер (който на времето, всъщност, сам прекратява геноцида срещу циганите, когато антрополозите му съобщават, че циганите са повече арийци от самите германци), и т. н., и т. н.
Тук няма да коментираме въпросните “идеи” нито от морална, нито от друга гледна точка – времето е достатъчно ценно, за да си го губим с дивотии.
Само ще ги обобщим и доразвием в следния хипотетичен вариант.
Нека да си представим, че изведнъж отнякъде – от романите за Хари Потър или от добрите стари приказки, или от някой извънземен галактически контрабандист, се снабдим с вълшебна пръчица, която изпълнява желания.
Значи, ето я пръчицата пред нас.
В ръцете ни е.
За момент оставяме настрана личните си желания: последен модел айфон; последен модел… да го кажем деликатно… жена с леко поведение; последен модел ламборджини или нещо от този автомобилен сорт, почивки на Хаваите, парти на Малдивите и прочее.
И решаваме да направи нещо благородно за българското общество. Да решим веднъж завинаги проблема с интеграцията на циганите. Всъщност, въобще да решим проблема с циганите, независимо с интеграция, полуинтеграция или въобще без никаква интеграция.
Как да решим проблема с циганите?
По най-лесния начин: махваме с вълшебната пръчица и си пожелаваме циганите да ги няма.
Мечта, нали? Бяла и розова.
Вярно, мечта.
Но нали вълшебните пръчици са за това, да изпълняват мечтите?
И ето, да си представим, че мечтата ни е изпълнена: в България вече няма нито един циганин.
Изпарени в небитието!
Вълшебна пръчица е това, не е майтап.
И в България са останали само българи.
Сега ни остава да пляскаме с ръце от радост, да пием по една ракия с шопска за изпроводяк на мургавата напаст, после по още една, както си му е редът, трета и прочее…
А като изтрезнеем, да се опитаме да помислим: ами сега, какво ще се случи с българите в България, след като така щастливо се отървахме от циганите?

Много ясно е какво ще се случи: българите ще продължат да измират. Както го правят и сега.

По най-обикновения начин: ще продължат да намаляват.
Както и досега.
Защото са НА ПЪРВО МЯСТО В СВЕТА по депопулация. Тоест по намаляване на населението.

Слава Богу, независимо от глупашките увъртания, шикалкавения и неумели опити за замазване на проблема, предприемани от официалната статистика (няма как да не замазва, нали е подчинена на правителството!), в България са останали неколцина достойни демографи и социални психолози, групирани най-вече около неправителствения Център за демографска политика (многозначително – със седалище в Русе, по-далеч от прекия политически натиск на централното правителствено чиновничество), които са изчислили коректно: българите (етническите българи в България!) намаляват със 70 хиляди души годишно.
На всичко отгоре това съвпада с данните от гореспоменатата официална статистика, която няма как да скрие, че като цяло населението на България намалява с 40 хиляди души годишно – а разликата между намаляващото въобще население и намаляващите само българи се покрива от циганския прираст. Защото българите намаляват, а циганите се увеличават.
Този цигански прираст също беше изнесен, при това доста отдавна, още през 1995 г., от професор Петър Иванов в станалата вече класическа негова статия “Циганска каруца по път незнайно закъде”.

В тази статия, въз основа на данни от Освобождението ни от турско робство през 1878 г. насам, се установява, че циганите СЕ УДВОЯВАТ НА ВСЕКИ 20 ГОДИНИ.

Тоест, нарастват в геометрична прогресия.
За силата на геометричната прогресия може само да се припомни старата приказка за онзи юнак, който си поискал от царя толкова жито, колкото се побере върху една шахматна дъска, като върху първото квадратче се постави само 1 зърно.
До последното квадратче не стигнало житото в хамбарите на цялата държава…
Та, с нашата вълшебна пръчица се отърваваме от страховито (тук “страховито” е без ирония, но, разбира се, зависи от гледната точка) увеличаващите се в геометрична прогресия цигани.
И, след като се отървем, какво става с нас?
С българите?

Ами, става все същото: продължаваме да си измираме със скорост 70 хиляди годишно. Педалът на етническата ни смърт е настъпен докрай.

Това е чистият минус. Минус 70 хиляди българи (етнически българи, не “български граждани”!) всяка година.

На всичко отгоре – само засега.
Естествено, скоростта на тази българска смърт се увеличава успоредно с все по-засилващото се застаряване на населението.
Но ние сме щастливи. Доволни сме. И радостни. Нищо, че измираме. Нали, благодарение на вълшебната пръчица, циганите вече ги няма.

С други думи: ще измрем като народ, нация, етнос и пр. щастливи, доволни и радостни.

Браво на вълшебната пръчица!
И тук, ако някой се опита да мисли в дълбочина на проблема (не зная защо в българското публично и интернет-пространство такива хора се срещат крайно рядко!), ще се замисли по въпроса: добре де, решихме радикално проблема с циганите, благодарение на вълшебната пръчица – но как да решим проблема с българите?
Тоест: как да решим проблема НА БЪЛГАРИТЕ?
Нали, щом българите ще измрат и изчезнат в едно съвсем обозримо бъдеще, независимо, че циганите вече ги няма – значи, някакси проблемът е решен едва наполовина?
А един проблем, решен наполовина, въобще не е половин проблем. Не се е превърнал в 50% проблем. Той все така си стои цял-целеничък, на 100%; както, например, при боксов мач – ако нокаутираш противника си само на 50% и грохнеш, защото нямаш сили за повече, ясно е, че проблемът ще се изправи и ще те нокаутира на 100%.

Разсъждавайки за измирането на българите, от само себе си изниква и следният въпрос: а кои ще дойдат след нас? Нима тази прекрасна територия, където са събрани такива природни дадености: планини и равнини, чернозем и море, реки и гори, ще остане незаселена? Необитаема?
Наистина, любопитно е.
Но всъщност, какво значение има? Ако ще, и марсианци да дойдат.
Нали българите отдавна ще бъдат в гробищата, а оцелелите ще се претопяват бавно, но сигурно в чужди страни.
С други думи (което е и съвсем логично): за българите няма никакво значение кой ще населява България след българите, щом това няма да са българи.
За българите е важно едно-единствено нещо: в България да останат българи. И не просто да останат – защото те може да си останат като малцинство, в някакви пенсионерски бантустани или гета, където ще продължат да се топят, пак бавно и пак сигурно.

Не!

За българите единственото положително решение на етническия проблем в България е българите да останат мнозинство.
Всичко друго е неприемливо.
Всичко друго е гибел, смърт и изчезване завинаги от историята.
Нищо, че във фейсбук и в целия български интернет ни убеждават как сме били най-великите от великите, как сме дали едва ли не началото на цялото човечество. Хубаво, нека да сме били, ако е вярно и доколкото е вярно. И какво от това?
Голем праз, щом в момента изчезваме завинаги от състава на същото това човечество!
Но как българите да оцелеят етнически, как да останат мнозинство в собствената си държава, щом катастрофално и убийствено (в буквален смисъл!) измират поради една-единствена причина: пак убийствено (и пак в буквален смисъл!) ниската им раждаемост?

По въпроса ми се е случвало да чета и слушам различни коментари.

Най-идиотският сред тях е следният: какво толкова, нали това се случва с коренното население в цяла Европа?

Трябва наистина да си крайно немислещ човек (много меко казано, някой със склонност към силните изрази би употребил думи като “кретен” и прочее емоционално обагрени термини), за да използваш подобен “аргумент”. Сякаш, щом европейците измират, българите са длъжни също да измират, само и само да докажат, че и те са “европейци”?
А логичното поведение в тази ситуация от страна на българите е пределно ясно: европейците може и да измират, но това си е техен проблем.
Обаче ние не желаем да измираме, защото измирането не е естественото състояние на един етнос, народ или нация, кой както иска да го нарече.
И понеже не желаем да измираме, трябва да търсим начин това да не ни се случи.
Какъв обаче е проблемът? Проблемът е, че именно това сега се случва: българите измират с невероятна скорост и всички обективни изследвания сочат, че около 2040-2050 гг. ще бъдат малцинство в самата България – но никой не предприема АБСОЛЮТНО НИКАКВИ мерки това да не се случи.
Оказва се, че дори вълшебната пръчица не помага.
Ето, с нейна помощ, макар и само виртуално, изчистихме България от цигани. И какво?
Липсата на цигани означава ли, че българите ще престанат да измират?
Не означава.
Защото не е проблемът циганите да ги няма или поне да раждат малко.

Проблемът е българите да раждат много!

А това сега е точно наопаки – българите раждат малко. И се оправдават с бедността и липсата на пари и добри условия за отглеждане на децата.
Което са доста фалшиви оправдания. Защото има и богати българки, с добри условия за отглеждане на деца – а и те не искат да раждат повече от 1-2. Максимум. Да не говорим, че и за тях се сещат, след като минат 30-годишна възраст.
Да не споменаваме и това, че липсва, няма, не съществува пряка корелация, връзка между заможността на едно семейство и големият брой деца в него.
Дори напротив! В най-заможния континент – Европа, в най-заможните му страни, раждаемостта сред заможното му коренно население е най-ниска в целия свят. Затова и Европа сега измира, също както България, макар и с малко по-бавни темпове, защото са повече хора и процесът там не е толкова ускорен. Но и там механизмът цъка и отброява гибелта, смъртта, края на коренното население и на неговата култура и цивилизация. Завинаги.
Също както в България.
Тук дори вълшебната пръчица не помага – още повече, че е въображаема.


И така, да формулираме ясно и точно проблема: какво трябва да се прави, за да не изчезнат българите в една България, в която българите не искат да раждат и не се предвижда да променят нагласите си в обозримо бъдеще? 
На пръв поглед решение няма.
Задънена улица.
Какво да се направи? Да се забранят абортите?
Дори това да стане – нали има други начини за предотвратяване на раждане, че дори и на зачеване. За какво са всичките тези хапчета и презервативи?
Тогава?
Тогава решението е под носа ни. И то ще гарантира, че българите ще останат и ще пребъдат във вековете, както гласи помпозната изтъркана фраза. И културата им ще остане, и народопсихологията, и самите те като народ и нация ще останат върху етническата карта на човечеството.
Какво е това решение?
Преди да го потърсим, трябва обаче да дадем отговор на друг важен въпрос. Може би най-важният. Въпросът на въпросите: а какво всъщност е българин?
Или, казано другояче: кой е българин?
Нека си представим човек, който има само българско гражданство (без чуждо!), носи българско име, говори български, прекланя се пред Ботев и Левски, става на крака, когато чуе националния химн, пее със сълзи на очи народни песни, готов е да тръгне на война, ако трябва, понеже за него България е Родина и няма друга…
Може да се изброят още сигурно десетина или стотина характеристики. Но мисля, че и тези са достатъчни, за да се каже: този е стопроцентов българин.
Сега нека си представим друг човек: пак с българско гражданство без друго, пак носи българско име, пак говори български, но мрази Ботев и Левски, даже показва среден пръст пред техните паметници, кикоти се и се гаври с националния химн, българските народни песни са му скучни и досадни, предпочита чалга, въобще не смята България за нещо свято като Родина или други там подобни “високопарни простотии”, и изобщо мнението му съвпада с това на Жан-Клод Юнкер: че понятията “родина” и “нация” трябва да отидат на боклука.
Смятате ли, че този човек е българин?
Аз не.
Той може да е всякакъв друг: космополит, гражданин на човечеството, интернационалист, мултикултуралист, европеец и т. н. – но щом не се чувства българин и не носи българския дух в себе си, какъв българин ще е това говедо, а?
Но да продължим с образите на двамата. Явно първият е кристално чист българин, а вторият – интернационално или мултикултурно говедо.
Сега, след като уточнихме вътрешните им харатеристики, нека се вгледаме малко и във външния им вид. Така, въображаемо.
И да си представим, че първият, кристалният българин, е малко мургав. Всъщност, може и повече. А бе, мургав българин.
А вторият, интернационалното или мултикултурно говедо, е с руса коса и сини очи.
Ще си промените ли мнението за двамата?
Аз не. Първият за мен ще си остане кристално чист мургав българин.
А вторият ще си остане интернационално или мултикултурно говедо с руса коса и сини очи…Има един великолепен разказ на Чудомир (всъщност кой ли негов разказ не е великолепен?) – “Лъжлив Съби”. В един от епизодите му действието е по време на Първата световна война в Македония, срещу нашите са френски колониални части и в тях – войници-сенегалци. Ротният обещава на шега по десет дена отпуск за всеки заловен жив сенегалец. Лъжлив Съби и групата му пълзят в калта цяла нощ, на заранта домъкват вързани двама черни като катран сенегалци. Шегата си е шега, но ротният трябва да изпълни обещанието си и дава на всички от патрула по двайсет дни отпуск. “По трийсет дни трябва! – обажда се Лъжлив Съби и сочи Нено. – Какъвто е черен като арапин, не мяза ли на същински сенегалец?” Какво да се прави, след като като смехът утихнал, ротния им дал по още пет дни отпуск. И на Нено му останал прякор “Сенегалецът”.
Явно мургавината на Нено не му е пречела да го смятат за българин…Сега да обобщим глобално и локално: Европа измира – малко по-бавно от България, но горе-долу със същите темпове. Явно, че “бедността” и “недобрите условия за отглеждане на деца” там не са валидни като оправдания за ниската раждаемост. Но все пак тази ниска раждаемост е налице. Европейците изчезват. На тяхно място нахлуват пришълци от Африка и Азия, които вече са завладели цели квартали, обявили са ги за “шариатски зони” и в тях обикалят “шариатски патрули”. Полицията в Копенхаген официално съобщи, че не влиза в такива квартали. Във Франкфурт пък “шариатските патрули” обикалят също с полицейско разрешение. Най-разпространените имена на новородени момчета в Лондон, Париж и Берлин са Мохамед, Хасан и Али.
Въобще, европейската трагедия е във вихъра си и европейците нямат отникъде никакви резерви, чрез които да компенсират по някакъв начин ниската си раждаемост.
Да не говорим, че е почти нонсенс изразът “да се компенсира ниска раждаемост”. Как ще я “компенсираш”? Единственият начин е да накараш жените да раждат повече деца, ама това вече няма да е “ниска раждаемост”.Почти е нонсенс изразът “да се компенсира ниската раждаемост” – но не съвсем.

Защото България, за разлика от Европа, разполага с такъв човешки резерв, който да компенсира ниската раждаемост на българите!
Всъщност, това е спасението на България.
Нейният златен шанс!

С едно уточнение: ПОТЕНЦИАЛЕН резерв.
ПОТЕНЦИАЛЕН златен шанс.
Защото този резерв и този златен шанс засега остава неизползван. Нещо повече: сега той е използван СРЕЩУ България и българите.
Естествено: този резерв, този златен шанс са циганите.

И България трябва да прави всичко възможно не да намалява – а да УВЕЛИЧАВА циганската раждаемост. 

При едно много важно условие обаче: тази циганска раждаемост да бъде използвана държавнически. Иначе няма смисъл. Иначе се връщаме към призивите за някакви форми на стерилизиране, независимо дали ще бъде наричано “семейно планиране” или с друг засукан израз.
Но циганската раждаемост може да бъде златният шанс на България, на българите, да излязат от демографската пропаст, където са се сгромолясали.
Защото, при едно държавническо използване циганите, те могат да се превърнат в спасението на България, на българите, на българския дух за пребъдване във вековете; и прочее, и прочее…
Но веднага се появява съвсем резонният въпрос: та какво общо имат циганите с българската раждаемост? Циганската раждаемост си е циганска, българската – българска. Откъде-накъде златен шанс, резерв, спасение и прочее глупости?
И отново отговорът е пред очите ни, и може би затова е толкова трудно да се забележи.

Просто циганките трябва да раждат българи. 

Нищо друго.
Това е.
Това е единственият изход за българите, ако не искат да изчезнат като народ от световната историческа сцена.
Разбира се, такова едно твърдение се посреща с недоверие. Недоверието в случая е естествено. Как пък циганките ще раждат българи? Циганките си раждат циганчета, българките – българчета, може ли да бъде другояче?
Може.
Не само може, но вече се е случвало нещо подобно и в нашата, и в световната история
Достатъчно е да се вгледаме в собствения си исторически опит.

Как българките са раждали турци-еничари?
По-точно: как децата, родени българчета, са ставали турци-еничари?
Много просто: били са възпитавани като турци-еничари, като за целта са били поставяни в съответните условия.
И след завършване на възпитанието и обучението им в тези съответни условия, вече са били завършени еничари.
Някои смятат, че през Късното Средновековие в Европа най-елитният род войска е испанската пехота. Според други – турските еничари. Но това са подробности. Важното е, че са били най-свирепите родоотстъпници. Гвардията на султана. Който иска, може пак да гледа “Време разделно” – там е показано нагледно…

Има и други примери.

Преди тридесетина години Израел, който е в състояние на перманентен страх от демографско претопяване сред околното арабско море, обяви фалашите – народност в Етиопия, за евреи от едно от някогашните “изгубени колена Израилеви”. После без много-много церемонии, в светкавичен прядък, им даде израелски паспорти и прие 2 милиона от тях като свои граждани. Нищо, че са не просто мургави – а направо черни като въглени.

Някой да каже, че евреите не са интелигентни?

Друг пример. В средата на 17-ти век султанът на Мароко, чиято страна изнемогвала пред военния натиск на Турция, установява, че няма достатъчно бойци за войската си. А турците не мислели да се откажат да присъединят земите му към империята си. Тогава султанът заповядал да бъдат купени и отвлечени 150 хиляди робини, които раздал на войниците си с изричното условие: родените момчета остават собственост на държавата. След двайсетина години султанската армия се попълнила с около 70-80 хиляди войници. А Мароко и до днес се гордее, че е една от малкото държави в Северна Африка, която никога не е била покорена от Османската империя…

По отношение на етническия си проблем България се намира в много по-изгодно положение, отколкото държавите в приведените исторически примери.
Няма нужда да отнема деца от семействата им – както са били отнемани еничарите в Турция.
Нито да търси 2 милиона сънародници (кандидати за преселение всъщност има, но не са милиони, а и процедурите, кой знае защо, са максимално затруднени!) – както Израел.
Нито трябва да купува или отвлича робини – както Мароко.
В България циганите, така или иначе, волю-неволю, хъката-мъката – но изпращат децата си на училище. Ако се затегнат още финансовите мерки по този въпрос, ще ги изпращат много повече “волю”, отколкото “неволю”.
Децата, които всяка година са все повече.
Децата-циганчета, първокласниците сред които още от 2012 г. насам са повече от българчетата.
И ако България имаше политици на място, тоест – ако имаше ДЪРЖАВНИЦИ, решението на проблема, което е под носа ни, щеше да бъде отдавна намерено и пуснато в действие.
Просто тези деца-циганчета трябва да бъдат превръщани в деца-българчета.
С други думи: в училището трябва да влезе циганче – но оттам да излезе българче. Което да се хвърли без много мислене, за да счупи главата на онзи, който показва среден пръст на Левски. А не както сега…
Как?
Решението отдавна е измислено, няма нужда да ровим много.
Китайците са го казали:
“Ако искаш да победиш врага си – направи така, че да възпитаваш децата му”.
Можем да добавим и Бисмарк:
“Войните се губят и печелят зад училищните чинове”.

С две думи: циганчето, което влиза в училище циганче, трябва да бъде подложено там на 12 години съответно ВЪЗПИТАНИЕ – и да излезе чистокръвно (чистокръвно по дух!) българче. Да, вярно – мургаво българче. Но мургаво българче, което, щом види паметник на Ботев или Левски, няма да му показва среден пръст – а ще потърси цвете да сложи в подножието му.

По същия начин, по който някога турците са възпитавали българчета, за да ги превръщат в турци-еничари. Една нация е умна, когато се учи от историческия опит. И още по-умна е, ако се учи от горчивия си исторически опит.

 

Чрез една такава политика – със силен, яростен акцент най-вече и преди всичко върху ВЪЗПИТАНИЕТО, ако тази политика беше започнала веднага след 1989 г., излишно е да казваме, че сега и етническата война щеше да бъде невъзможна, и демографската катастрофа въобще нямаше да е проблем на България.
Това обаче не се прави.
В продължение на 25 години не се прави.
Затова сега и етническата война чука на прага ни. Всъщност на много места вече е факт, не само където нашумя в последно време – Гърмен, Орландовци, Нови хан, но и навсякъде, където цигани грабят, изнасилват и убиват българи-пенсионери. И ние, българите, сме навлезли в една ускорена спирала на демографско изчезване, от която спирала не се вижда излизане.
А всъщност може ли да се направи така, че училището, където циганите така или иначе са принудени да изпращат децата си, да послужи като база и инструмент за предотвратяване на демографското изчезване на българите? Чрез възпитанието, а и превъзпитанието – тоест, преодоляването на наслоените през първите 7 години лоши навици от циганските семейства, гета и бантустани?
Теоретично – може. На практика трябва да констатираме с опасение, че вече почти е невъзможно.
Защо?Първо: нека да си припомним как тръгна разрастването на циганския проблем след 1989 г.
Сега навсякъде се говори за “интеграцията”, обсъжда се “интеграцията”, търсят се пари за “интеграцията”, дискутира се и се дебатира “интеграцията” – и всички са свикнали с мисълта, че именно “интеграцията” е нещото, което е най-важното за циганите.
Само, че в началото на 1990-те години не беше така. Тогава думата “интеграция” почти не се споменаваше.
Тогава акцентът и ударението при работата с циганите се слагаше съвсем на друг проблем. Проблем, който е точно обратен на интеграцията и, всъщност, е насочен точно срещу нея.
Тогава т. нар. “неправителствени организации”, (обозначавани отскоро като “соросоидни” – по името на главния патрон и спонсор на някои от тях, а често и като “полузащитни” вместо “правозащитни” – според дискриминационната им практика да защитават правата само на някои етноси и “малцинства”), издигаха като основен постулат в своята дейност не “интеграцията” – а “идентичността”. По-точно: “етническата идентичност”. А “етническата идентичност” е точно обратното на “интеграцията”. Защото тогава, през 90-те години, в името на тази “идентичност” ги учеха да говорят не български – а цигански. Да не би случайно да си загубят “етническата идентичност”. С други думи: същите тези “неправителствени”, финансирани от правителството на САЩ и от правителствата на Западна Европа, организации правеха всичко възможно не, за да интегрират циганите – а напротив, да ги ДЕЗинтегрират, да ги отделят, да ги сепарират, да ги откъснат от възможността за интеграция и да ги херметизират в разрастващите се гета.А това, че сега смениха риториката и заговориха за интеграция – е просто смяна на риториката, но не и на практиката. Най-характерен пример за това са финансите, отпускани по всевъзможни линии за въпросната “интеграция”. На пръв поглед – резултатът е нула, защото интеграцията върви точно наопаки, циганите все повече се отделят от българите и гаврите с паметници са само външният израз на това задълбочаване на сепарацията: нима можеше някой само допреди десетина години да си представи, че някой ще се гаври с български светини, а полиция, прокуратура и въобще държава ще гледат безпомощно отстрани и ще свиват рамене?Но резултатите от милионите, хвърлени за “интеграцията”, въобще не са нулеви. Тоест, по отношение на самата интеграция те са си нулеви, дори със знак минус, защото само задълбочават етническото разделение в обществото, като създават една добре платена прослойка от заможни цигани, на които, разбира се, никой не задава въпроси откъде имат пари за мерцедесите, “майбах”-ите, кичовите дворци и замъци, които са си построили. Но кой е казал, че тези пари са предназначени за “интеграция”? Тоест, казват го, и то неведнъж – но защо трябва да се вярва на платените манипулатори, които вече неведнъж доказаха, че единственото им предназначение е да провеждат дискриминационна спрямо българите политика?

Въобще: трябва ли да вярваме, че тези, които дават парите, са толкова глупави да изливат милионите си в каца без дъно, без да се интересуват от резултата?

Аз мисля, че не са глупави. И мисля, че щом продължават да изливат милионите в създаване на привилегирован и заможен слой сред циганската общност, точно това е целта: да се създаде привилегирован и заможен слой сред тази общност. А децата на този слой ще се изучат в елитни учебни заведения. У нас и в чужбина. И несъмнено със съответните стипендии от съответните зловещи фондации. Може би ще учат не всички, със сигурност не всички – но достатъчен брой, за да поемат след време управлението на държавата България. Мисля, че точно затова се изливат милиони сред циганската общност: за да се създаде бъдещия управленски елит на България, който обаче да бъде не от българи, а от цигани.
Защо ли?

Ами погледнете картата!

Как да бъде оставен Балканския полуостров, този великолепен плацдарм, този готов полигон, който контролира пространството от Черно море до Близкия изток и Северна Африка – в ръцете на православни християни? Православните християни по презумпция са русофили. Ето, сега казусът с Гърция за сетен път го доказа. Уж членка на НАТО и ЕС – ама все я тегли към Русия. За Сърбия да не говорим…
И ето, че се отваря великолепната възможност без война, без излишен шум, кротко и спокойно, да бъде извършено етническо прочистване на централната държава на Полуострова, тя да бъде изчистена от православни християни, които по презумпция са русофили – и на тяхно място да дойде население, което гарантирано не може да бъде русофилски настроено.
И полигонът “България” е готов.
Именно затова вече 25 години във всички документи, “програми”, “платформи”, “реформи” и пр. на образователното министерство не може да откриете думата “възпитание”.
“Образование” се среща хиляди пъти – но не и “възпитание”.
А нали е ясно, че двете вървят задължително ръка за ръка – защото ако образовате един човек, без да го възпитате, ще получите просто един образован простак; а ако пък отнякъде получи възпитание на крадец, убиец или пък терорист – ще получите образован крадец, убиец или терорист.

Затова и възпитанието беше изхвърлено от учебните програми – защото беше ясно, че учениците, включително и циганите сред тях, не може да бъдат възпитавани другояче, освен като българи. Няма “роми”, няма даже и цигани – а българи. А точно това трябваше да бъде избягнато, защото дори да не са религиозни, българите, повече или по-малко, усвояват православните духовни традиции и ценности. Може да е непълно, осакатено, изкривено и изопачено – но това са духовните традиции и ценности на българите, от които те не могат да избягат. Ако пък избягат – остават само формално българи, като куха черупка, но без съдържание. Митрополит Климент (писателят Васил Друмев) го е казал най-концентрирано, точно и ясно: “Има Православие – има България, няма Православие – няма България”.

Но възпитанието, като потенциален ключ към благоприятно за българите решаване на най-фаталния, демографския проблем, не просто беше изхвърлено от училищата.
Всъщност, то изобщо не бе изхвърлено. Просто беше подменено. Защото, когато не възпитавате децата в определена насока, тогава ще се намесят други, които ще ги възпитават в друга насока; дори никой да не се намеси целенасочено и съзнателно, тогава самата среда, т. нар. “улица” ще ги възпитава в своите си бандитско-мутренски ценности.
Какви са резултатите от това възпитание ли?
Ами погледнете снимки от сегашните абитуриентски балове, на които момичетата са облечени по-скоро като проститутки – и ще ви станат ясни “ценностите”.

Вслушайте се в чалгата по дискотеки и заведения – и “ценностите”, в които се възпитават днес и българчета, и циганчета пак ще ви станат ясни.
А който се съмнява в това, колкото е важно възпитанието – може да прочете какви са исканията на поредния парад на хомосексуалисти в центъра на София, подкрепен от западните посланици; и да установи, че тези искания са насочени главно към училището и имат претенции главно КЪМ ВЪЗПИТАНИЕТО на днешните български деца. Разбира се, внимателно се избягва думата “възпитание”, за да не се получи нежелателно демаскиране – затова отново се говори за “образование”. Но всъщност посланиците настояват за съответно възпитание и превъзпитание на българските деца.

Но възможно ли е да бъде решен демографския проблем на българите чрез така предложения по-горе модел на, да я наречем, “интензивна интеграция чрез възпитание” – като циганчетата бъдат усилено ВЪЗПИТАВАНИ, за да се ПОЧУВСТВАТ българи? Без да забравяме, че българите нямат друг шанс да запазят културата си?
Кои са пречките пред този модел на интеграция?
Пречките са сериозни.

Първо: главната пречка ще е дейността на доста “неправителствени” организации, които ще сторят всичко възможно, за да попречат на този модел на интеграция. Ще бъде вой до небесата, веднага ще припомнят за “идентичността”. Накрая ще обявят самата “интеграция” за “асимилация” – и ще се опитат с всички сили да я стопират.

Второ: за това се иска силна воля от страна на управляващата политическа сила – а партията на жалката карикатура, която сега също така карикатурно изпълнява функциите на “президент”, и на страхливия илитерат тип “бай Ганьо”, който именно чрез гласовете на циганите, на ДЕЗинтегрираните цигани, се е докопал до властта, тази партия очевидно не може да бъде необходимата волева политическа сила.

И трето, най-важното: демокрацията като политическа система ПО ПРИНЦИП не може, не е в състояние и не е способна да решава проблеми с времеви обхват над 4 години. Максимум 6.
Причината е проста: управляващите в една демократична система във времево отношение са подчинени на срока на мандата си. През първата половина от управленския си мандат те мислят как да не го изгубят преждевременно, тоест, мислят в рамките на предстоящите 4 години, а през втората половина – как да спечелят следващия мандат, тоест, в рамките на оставащите 2 и следващите 4 години.

Ако мандатите са с други срокове, може да се направят съответните корекции.

Но механизмът си остава същият. Управляващият в “демокрацията” няма никакъв стимул да разсъждава и да пилее време и енергия в размисли, а още по-малко в действия за решаване на проблеми, които изискват 10 – 15 – 20 години срок. Забелязали ли сте, че Бойко Борисов ДОВЪРШВА започнати вече проекти – защото това обещава рязане на лентички, фотоапарати, тържества, триумфални информации в медиите. Но някой да посочи поне един-единствен проект, който Бойко Борисов е ЗАПОЧНАЛ и завършването на този проект да надхвърли рамките на мандата му? Няма и да посочи, защото такъв проект няма и не може да има. Всъщност, спомням си завода за преработване на боклук, и то само защото тогава ножът опря да кокала и София замириса на клоака в буквалния смисъл на думата…

 


И Бойко Борисов за себе си е съвсем прав, като не се вторачва в проекти извън рамките на мандата му, и постъпва като напълно адекватен политик в условията на демократичната Система, защото подобен проект ще означава само разпиляване на политическа енергия – а от резултатите ще се ползват някои други в някакво друго време. Отделен е въпросът защо тази Система дава път на подобни байганьовци…
А проблемът за интеграцията на циганите очевидно е такъв дългосрочен проблем. Кой ще се захване да планира неговото решаване, което ще даде видими резултати (ако изобщо ги даде) след, примерно, минимум 15 години? Гореспоменатят Бойко Борисов? Хайде, де – там не се предвиждат лентички за рязане, защото след 15 години я камилата, я камиларя…

Но това е изходът за България от демографската катастрофа, в която се намираме. За разлика от умиращата Европа, която няма нашия шанс, ние разполагаме с голям, енергичен, “пасионарен” по израза на Лев Гумильов, човешки резерв – и най-умното нещо е да го използваме.
Да превърнем циганите в българи.
Средството – възпитанието.
Да, не е лесно. Да, ще има много съпротива. Да, ще са необходими нови управленски структури, необходимо е и пречупване на съзнанието, което да изхвърли на боклука досегашните неработещи нагласи и модели.
Но друг път няма.
Иначе все ще търсим вълшебна пръчица, която да реши “циганския проблем” – без да разбираме, че това е български проблем.
И няма да я намерим докрая.
До нашия окончателен край…

И нещо като послепис: не се отказвайте от родния си български език! В него НЯМА дума “роми”.

Има дума “цигани”. Не се оставяйте да ви манипулират – а принуждаването към отказ от собствения език е една от първите стъпки към промиване и манипулация на съзнанието.

 

loading...
Циганите - златният шанс на България, който тя пропилява by

Последни от България

Отиди Горе