The Bulgarian Times

Учени още търсят обяснение на феномена на племето Хунза

в Начин на живот

Долината на реката Хунза се намира на границата между Индия и Пакистан; наричат я още “реката на младостта”. Местните жители от племето хунза живеят по 110-120 години. Те почти не боледуват и изглеждат млади. Изследователите още си бият главите над тяхното дълголетие.

Външно хунзитите много приличат на европейците.

Според една легенда миниатюрната държава била заложена от воините на Александър Македонски по времето на неговия поход до Индия – през 334 г. пр.н.е.

Хунзитската държава се намира в точката, наречена “мястото на планинската среща”, където се срещат трите най-високи планински системи в света – Хималаите, Хиндукуш и Каракорум.

Днес Хунза се управлява от пакистанското Министерство на делата на Кашмир и Северните територии. Една от забележителностите на Хунза е ледникът, който като широка студена река се спуска в долината.

Хунзитите говорят на езика бурушасхи, който няма сходство с нито един познат на света друг език. Но местните хора знаят също урду и английски. Хунзитите изповядват исмаилитската религия – едно от тайнствените и мистични направления в исляма.

Хунзитите се къпят в ледена вода при минус 15-градусов студ, до сто години играят подвижни игри, 40-годишните жени изглеждат като девойки и до 60 години запазват стройността и изяществото на фигурите си, а на 65 години дори раждат деца. През лятото хунзитите се хранят с пресни плодове и зеленчуци, през зимата – с изсушени на слънце кайсии, кълнове и овче сирене.

Учени установиха, че този народ не боледува от онкологични заболявания. Според тях причината за този феномен е, че той употребява кайсиеви ядки, които са богати на противораковия витамин В17.

Интересен факт е, че по времето на “гладната пролет” – периода, когато плодовете още не са узрели, който продължава 2-4 месеца, те почти нищо не ядат и само два пъти на ден пият напитка от изсушени кайсии.

Този пост е издигнат в култ и строго се спазва.

Шотландският лекар МакКарисън, който първ описал Щастливата долина, подчертава, че хунзитите употребяват много ниски дози белтъчини.

Средната калоричност на храната им е 1933 калории и тя включва 50 грама белтъчини, 36 грама мазнини и 365 грама въглехидрати.

В книгата си “Хунза – народът, който не познава болести” Р. Бирхер подчертава следните достойнства в храненето на хунзитите:

То е преди всичко вегетарианско;
Употребяват много пресни продукти;
В ежедневното им меню преобладават зеленчуците и плодовете;
Продуктите са естествени без химизация, приготвени със запазване на всичките съдържащи се в тях биологично ценни вещества;
Алкохол и сладкиши употребяват много рядко;
Употребяват сол умерено;
Употребяват продукти, които са отгледани в тяхната родина;

Имат редовни периоди на гладуване.

През 1984 г. хунзитът Саид Абдул Мобуд кацнал на летището Хитроу. Той шокирал летищния персонал, когато показал паспорта си. Според него той се родил през 1823 г. и би трябвало да бъде на 160 години. Лицето, което съпровождало Саид, посочило, че в страната Хунза той се смята за светец. Саид имал отлично здраве и ясен разсъдък. Добре си спомнял събитията след 1850 г.

Хунзитите препоръчват за здраве и дълголетие вегетарианство, физически труд, движение и постоянен ритъм на живота.

Жителите на страната Хунза притежават висока трудоспособност, която проявяват по времето на работа и в игрите. За тях е нещо обичайно да изминат 100-200 километра. Те се изкачват с лекота на върха на планината, предават някое известие и се връщат вкъщи освежени и весели.

Хунзитите са много жизнерадостни, постоянно се смеят, винаги са добро разположение на духа, дори да са гладни и да страдат от студ.

Те са изключително издръжливи, имат здрави нерви, никога не се сърдят и оплакват, не нервничат и не проявяват нетърпение, не се карат помежду си и са изпълнени с душевно спокойствие, с лекота понасят физическата болка, неприятностите, шума и пр.

Издателство”Распер”

 

ПО ТЕМАТА:

 

 

 

Последни от Начин на живот

Отиди Горе