Уинстън Чърчил за извънземните |1939г.| (ВИДЕО)

в Любопитно
Loading...

Уинстън Чърчил
(1974-1965г.)

Уинстън Чърчил става известен на световната сцена с ръководството си на Англия по време на Втората световна война, но новооткрито есе за извънземния живот разкрива друга страна от неговата личност, която е дълбоко запленена от Вселената и мястото на човечеството в нея. “Аз за пръв път не съм толкова впечатлен от успеха, който постигаме като цивилизация тук, и съм готов да мисля, че не сме единственото място в тази огромна вселена, която съдържа живи, мислещи същества”, пише той в новооткритото есе “или че ние сме най-висшият биологичен вид с умствено и физическо развитие, който някога се е появил в огромния кръг на пространството и времето”. Освен че е премиер на Обединеното кралство през бурните години на Втората световна война, британският държавник също е плодовит писател и проповедник на науката. Всъщност той е бил първият премиер, който има научен съветник. Тези черти се сливат в новооткритото му есе от 11 страници за търсенето на извънземен живот, открито в Музея “Чърчил” във Фултън, щата Мисури, САЩ. Есето е озаглавено “Сами ли сме във Вселената?”и е открито в началото на 2017 г., където прекарва 37 години в едно чекмедже, дарено през 1980 год. от неговия литературен агент Емери Ревес и от тогава е бил забравено от администраторите на музея.

Уинстън Чърчил и Емери Ревес

Директорът на музея Тимъти Райли показа документа на астрофизика Марио Ливио, който описва работата и подхода на Чърчил към науката в статия, публикувана на 15 февруари 2017 год. в списание “Nature”. “Бях изумен от заглавието на това есе, преди всичко”, казва Ливио, ръководител на отдела за научни изследвания. “И тогава го прочетох. Останах още по-изненадан, когато видях, че този велик политик се замисля за една истинска научна тема, една интригуваща научна тема и разсъждава по същия начин, по който днес един учен би разсъждавал.” Чърчил не е бил учен, а когато политикът съставя есето, Европа вече е била на ръба на Втората Световна Война. “И все пак, по това време, той намира време да размишлява за такива проблеми и да мисли за подобни неща така ясно”, добавя Ливио.

Есето на Уинстън Чърчил (1939г.)

В есето първо, Чърчил поставя живота, като характеризира най-важното му качество, способността да се възпроизвежда. Той го разглежда като “сравнително високо организиран”, което според Ливио е препратка към многоклетъчния живот. Чърчил вероятно е направил това, за да избегне двусмисленост за неща като вируси, които са в състояние да се възпроизвеждат, но имат други характеристики, които не са ужасно реалистични, казва още Ливио. След което Чърчил обсъжда къде във Вселената да се търси живот: на места с течна вода (или зони където водата може да съществува в течно състояние, което днес учените наричат “обилна или златна зона” около звездите).

“обилна или златна зона”

В есето Чърчил продължава: “Добре, какви са необходимите съставки за съществуването на живота?” И той идентифицира течността като една от съставките “, казва Ливио. “И това е точно това, което правим днес. Нашите търсения за живот във Вселената днес се ръководят главно от наличието на течна вода .”

В есето си Чърчил разглежда и слънчевата система, като прави заключението, че само Марс и Венера могат да изпълнят тези условия. Външните планети са прекалено студени, Меркурий е твърде горещ от едната страна и прекалено студен от другата, а луната и астероидите имат твърде слаба гравитация, за да създадът атмосфера, пише Ливио, обобщавайки аргументите на Чърчил. След това Уинстън обсъжда и възможността интелигентен живот да съществува и на планети извън слънчевата система, които днес са наречени от съвременните учени – екзопланети, които тогава още не са били открити. Моделът, който той разглежда, е описан от астрофизика Джеймс Жан още през 1917 г.

В статията си Ливио цитира още от есето на Чърчил: “Дълбоко съм възмутен да се мисли, че нашето слънце е единственото със семейство от планети”. Чърчил продължава да твърди, че голяма част от възможните планети с живот извън слънчевата система ще бъдат с правилния размер, за да поддържат вода на повърхността си и може би атмосфера и че някои ще бъдат на правилното разстояние от звездите си, за да поддържат благоприятна температура за живот. “Тази верига от логика е поразителна, по мое мнение, за политик”, казва Ливио, като подчертава, че освен новооткритите екзопланети, днес науката има много по-сериозни проблеми, особено по отношение на хранителните ресурси, изменението на климата и болестите. Подходът на Чърчил към ролята на науката в процесите за добруването на цивилизацията ни е невероятен, казва Ливио.

 

Етан Крузе използва архива на Екзопланети, за да генерира визуализация на всички многопланетни системи, открити от космическия телескоп Кеплер от ноември 2015 г. насам. Сините зони са планети в “златна среда” или с други думи, планети, на които е възможно да съществува живот.

Що се отнася до вероятността за живот на други планети, през последните 20 години учените са открили хиляди екзопланети, обикалящи около други звезди, и са направили големи крачки при дистанционно определяне на характеристиките на тези светове. Но изследователите все още не са открили окончателни признаци на живот в тези зони на Вселената. Чърчил обаче не иска да поставя граници върху това, което може да донесе науката или технологията в бъдеще, казва Ливио. “Нещата, които днес не са възможни, не бива да мислите, че в бъдеще няма да бъдат възможни.” казва Чъчил. Все пак той не случайно е озаглавил есето си с еднозначния въпрос “Сами ли сме във Вселената?” Всъщност като главнокомандващ Уинстън Чърчил е бил информиран много подробно за забелязани странни летящи обекти от пилоти на ВВС на Англия. Това стана ясно от разсекретени документи на Министерството на Отбраната на Великобритания (Виж тук).

Разсекретен документ на Сър Уинстън Чърчил с бележка за “летящи чинии” – юли 1952 г. (каталожен номер PREM 11/855)

Нека не забравяме, че през Втората Световна Война, тези обекти били наречени в докладите на военните пилоти “фуу файчърс” или “Foo fighter” (Виж тук). Аз лично не се съмнявам, че Уинстън Чърчил, на най-малко трета сутрешна чаша уиски е решил да напише подобно есе, след като е бил запознат много добре с подобни факти. Всеки грамотен човек би го направил, ако е имал за времето си подобна информация, нали? Същото се отнася и за днес.

 

Автор: Петър Симеонов, Peshakoffstudio.com

 

loading...
loading...

Последни от Любопитно

Отиди Горе