Убийствената помощ на МВФ води страните до банкрут

в Свят

Шансовете за преизбиране на президента на Аржентина Маурисио Макри на изборите догодина се топят с всеки изминат ден, и за да оцелее дотогава, той се старае да убеди всички, че след пореден транш от МВФ, инвеститорите ще повярват в платежоспособността на страната и ще се върнат с парите си.

Но и инвеститорите, и аржентинският президент, и чиновниците от МВФ знаят, че когато дойде времето за плащане по дълга, Аржентина ще обяви дефолт (т.е. неплатежоспособност) по всичките свои задължения пред фонда. И това е главната цел на МВФ, – страната да бъде задушена с дадените и заеми, и цялата и собственост да се купи на безценица, от «правилните» инвеститори (т.е. от същите световни банкери, начело с Ротшилд, които са собственици и на МВФ!).

МВФ вече многократно е отработвал тази схема в Аржентина, и то съвсем неотдавна. През 90-те години министърът на външните работи и на икономиката на Аржентина, Доминго Кавальо проведе редица монетарни реформи, като привърза курса на песото към долара, обяви масова приватизация на държавната собственост и освободи чуждестранните инвеститори (пак, същите световни банкери, начело с Ротшилд), от данъци, за срок от пет, до 25 години.

Икономиката тогава действително се оживи, и МВФ поощряваше действията на Кавальо, отпускайки на страната кредити, за разплащане по старите дългове. Но щом 1999 година в съседната Бразилия (по съветите на МВФ) девалвираха своята валута, инвеститорите (същите световни банкери, начело с Ротшилд) се прехвърлиха там, Аржентина останала, и без собственост, и без пари.

Тогава МВФ обяви, че вече е късно да се спасява страната от дефолта, и отказа поредния транш…

Успехите на МВФ по разрушаване на националните икономики съвсем не се ограничават с Аржентина. Истински кошмар за Югоизточна Азия стана 1997 година. Тогава «Азиатската криза» се предшестваше от инвестиционен бум, осигуряван предимно със средства от заеми…

Главата на правителството на Малайзия, Мохамед Махатхир бързо разбра източника на финансовата агресия и нареди да се закрие представителството на МВФ, и изгони от страната неговите „специалисти“.

Останалите страни, обаче останаха верни на международния кредитор и се задължиха да изпълняват предписанията на МВФ, в замяна на кредити за възстановяване на икономиките си.

Най-показателен е случаят с Южна Корея. Срещу заем от 60 милиарда долара правителството се съгласи да продаде на чуждите компании (на същите световни банкери, начело с Ротшилд) активите на двете си най-големи банки, и да даде право на същите финансови организации, без ограничения да провеждат финансовите си и икономически операции в страната.

В добавка, Корея свали забраната за продажба на земя, на същите (мили) чуждестранни инвеститори, и ликвидира традиционната форма за производствена дейност — «чеболи», ненавиждана от (същите, – еврейски, юдомасонски) транснационални корпорации… Икономиката бе възстановена, но сега тя практически цялата се контролира от (същите) американски капитали.

Така се процедира с всички, които се обръщат към МВФ.

Когато властите на Руанда помолиха за финансова помощ, след многогодишната суша, на страната бе предоставен кредит — при убийствени условия.

Наложи се Правителството да се откаже от държавната подкрепа на фермерите, за самоосигуряване с храни, и да девалвира националната валута… – и „добрите“ чужди инвеститори веднага изкупиха земята, почти без пари. Резултатът от либералните реформи, както винаги, е — хиперинфлация, петократно увеличаване на държавния дълг и преминаване на фермерските земи в собственост на „западните“ корпорации.

Едва ли не, единствената страна, която все още устоява на натиска на МВФ, е Гърция. Но това е заслуга на Евросъюза, понеже излизането от ЕС и еврозоната, с което заплашваха Гърция, щеше да е страшен репутационнен удар по Брюксел и ЕС. Затова Европа взе върху себе си значителна част от разходите за стабилизация на гръцката икономика.

Но за втория по големина, дълг пред МВФ, на държавата Украйна, не може да се очаква такъв вариант. Въпреки всичките обещания, страната така и не я приеха в ЕС, а външният дълг на Киев, след свалянето на президента Янукович, се вдигна, от 76,5%, на 122% от целия национален продукт на страната.

Сега МВФ иска, дълговете на недалновидното украинско правителство, да платят сами те украинци, и обявиха ултиматум: или да се увеличи двойно цената на газа за населението, или да забравят за новия транш от два милиарда долара. Който, впрочем, почти три четвърти, ще отида за плащане на лихвите по „външните“ заеми.

Александр Лесных
Источник: //rusvesna.su/news/1535831234
Центральное информационное агентство Новороссии
Novorus.info

//novorus.info/news/economy/51221-ubiystvennaya-pomosch-kak-mvf-delaet-strany-bankrotami.html

Превод, с кратки добавки в скоби, – Григор Симов

 

Последни от Свят

Отиди Горе