вашият виртуален всекидневник

Тайственият витамин В 17

в Полезно

През 1984 г. вестник “Айшауик”, който излиза в Хонконг, публикувал следната история: Саид Абдул Мабуд кацнал на лондонското летище “Хитроу” и поразил служителите от имиграционната служба, когато показал паспорта си; в него пишело, че е роден през 1823 г. Излизало, че старецът е на 160 години… Моллата, който го съпровождал, посочил, че старецът бил смятан за светец в родната му Хунза. Мабуд имал отлично здраве и ясен разсъдък, добре помнел събитията от 1850 г.

Коя е причината за това чудо на дълголетието? Тази книга ще ви отговори на този въпрос.

Витамин В17 за пръв път бил изолиран от немския химик Юстус Лебиг през 1830 г. Той го нарекъл амигдалин (C20 H27 NO11) и го получил от ядките на горчивия бадем. Лаетрилът, открит по-късно, е по-концентрирана и лесноразтворима форма на амигдалина.

Витамин В17 е един от основните източници на хранене в културата на ескимосите, племето хунза, абхазците и др.

Амигдалинът се съдържа в ядките на горчивия бадем, кайсиевите, прасковените, сливовите, вишневите и др. костилки и в други растения.

Защо съвременната медицина заобикаля всичките натурални методи за лечението на рак?

Отговорът се съдържа не толкова в науката, колкото в подхода към онкологията, който се крие в икономическата мотивация, която доминира в медицинския бизнес. Всяка година милиарди се харчат за изследвания в областта на рака, други милиарди отиват за купуването на медицинска техника, хирургия, хоспитализация и фармацевтични препарати. Много е вярно твърдението, че от рака “живеят” повече хора, отколкото умират. Ако лечението на онкозаболяванията се крие в един прост витамин, само за миг ще рухне гигантската индустрия, която се противопоставя с всички сили на естественото лечение на рака, което е евтино и достъпно. Фармацевтичните концерни изследват само химическите вещества, които сами са произвели; ако някое лекарството бъде утвърдено, те веднага получават правата за продажбата му. Тези фармацевтични гиганти никога няма да изследват обикновените храни, които те не могат да патентоват, а се продават във всеки супермаркет.

Витамин В17 – амигдалинът, или лаетрилът, е един от най-противоречивите витамини, обект на много дискусии през последните десетилетия. От химическа гледна точка това вещество е съединение между две захарни молекули (бензолдехид и цианид); се съдържа се най-вече в ядките на кайсиите.

Наричат витамин В17 “съвършения химиотерапевтичен агент”, който действа изборно върху клетките; той се залепва към раковите клетки, които съдържат бета-глюкозидаза, унищожава ги, без да разрушава здравата тъкан. Витамин В17 има специфични свойства, които предпазват и задържат раковите болести. Освен това той действа като болкоуспокояващо средство, подобрява обменните процеси и забавя процесите на стареене в организма.

Още в Древен Египет и Китай горчивият бадем бил използван като лекарство. През 1802 г. един химик получил от него синилна киселина (циановодородна киселина – HCN), а през 1830 г. учените стигнали до извода, че тя се получава при разпадането на амигдалина.

 

Ракът – хроничен дефицит от витамин В17

Хроничният дефицит на В17 води до нарушена обмяна на веществата и нарушено деление на клетките. Т.е. този витамин трябва да се употребява и за профилактика, и лечение на онкоболестите. Всеки ден в организма ни се образуват много ракови клетки; спасява ни само добрият имунитет. За целта е нужно правилно хранене и витамин В17, който помага да се възстанови балансът и да се задейства механизмът на възстановяването на клетките.

През 50-70-те години на миналия век в медицинската общност се разгаря дискусията по отношение на новия вид лечение на рака, описан в нашумялата книга на д-р Ърнест Кребс “Свят без рак”.

През 1952 г. д-р Ърнест Кребс-Младши, биохимик от Сан Франциско, извлякъл от кайсиеви ядки очистената форма на витамин В17. След съвещания с доктор Дийн Бърк (от Националния онкологичен институт в САЩ) този препарат получил името лаетрил, което е образувано от пълното име на откритото химическо съединение “лавоманделонитрил”. Лаетрилът в сравнение с амигдалина съдържал по-висока концентрация на В17 и по-лесна разтворимост; д-р Кребс заявил, че неговият противораков ефект е много по-силен отколкото смятали преди това.

Според д-р Кребс на човек му трябват дневно 100 мг витамин В17, които са еквивалент на приблизително седем кайсиеви ядки, което гарантира на човек живот без рак.

През 70-те години алтернативното лечение на рака с витамин В17 било много популярно; един доктор заявил, че е излекувал 30 хиляди болни и получил отлични резултати. Говорейки за ефективността на В17 в борбата с рака, някои изследователи се позовават на народността хунзакути, която живее в Северозападна Индия и в азиатските планини Каракорум, които употребяват много лаетрил и не боледуват от рак. Учените обяснили това явление по два начина. Първо, раковите клетки изсмукват цианида от лаетрила, отравят се и загиват. Второ, ракът възниква заради недостиг на витамин В17 в организма, следователно, ако се попълни, болестта изчезва. С лаетрил се лекува не само рак, но и артрит и хипертония.

Агенцията по контрола на хранителни продукти и лекарствата в САЩ (FDA) обаче отхвърля витамин В17. Тя провела клинични изследвания под егидата на Националния раков институт, но не получила доказателства за ефективността на това вещество в борбата с рака. В Щатите лаетрилът бил забранен заради факта, че съдържа цианид, който може да бъде отровен за човека.

Веществото, което убива рака, било открито в повечето плодови костилки – кайсиеви, прасковени, ябълкови, вишневи, сливови, бадемови, освен това и в някои зърнени култури, гроздови семки, билки и др. Още преди 35 години ядките на кайсиите били обявени за лекарство за борба с много известни видове рак. Учени заявили, че ако те присъстват в ежедневната диета на човека, раковите клетки никога няма да се развият в организма.

Транснационалните фармацевтични компании и медицинската общност в САЩ принудили FDA да обяви за незаконна продажбата на “сурови” кайсиеви костилки, както и витамин В17 като лекарство с антиканцерогенен ефект.

Оказва се, че твърдата кайсиева костилка, тази плътна обвивка защитава едно от най-забележителните хранителни и лечебни вещества на земята.

Д-р Ърнест Т. Кребс разработил теорията, че ракът, подобно на скорбута, не се предизвиква от някаква тайнствена бактерия, вирус или токсин, а е болест на витаминния дефицит, предизвикан от недостига на съществени компоненти в храненето на съвременния човек. Той идентифицирал този компонент като част от нитролозидите, които се срещат в изобилие в природата – в повече от 1200 растения. Най-голямо количество витамин В17 се съдържа в семената на растенията от семейство Prunus Rosacea (бадем, кайсия, вишна, слива и пр.), също в царевицата, соргото (растение от семейство житни, народът го нарича “метла”), просото, тапиоката (нишесте, което се добива от растението маниока – тропически храст), лененото семе, ябълковите семки и много други хранителни продукти, които липсват в храненето на днешния човек.

Преди няколко века хората, включително и нашите прадеди, употребявали богатия на витамин В17 просен хляб, но сега ядем бял хляб, който не го съдържа.

Как преди много години хората победили скорбута – дефицита от витамин С, а днес са безсилни срещу рака?

Отговорът е лесен – западните правителства са под натиска на фармацевтичните транснационални компании, Агенцията за контрол на продуктите и лекарствата и Американската медицинска асоциация. Те се обединиха и проведоха мощна кампания срещу витамин В17, мотивирайки се с цианида, който съдържа, е сол на циановодородната (синилната киселина – НСN). Във витамин В12 също съдържа доста цианид, но никой не го е изземвал от магазините. Вече посочихме, че лаетрилът на д-р Кребс бил получен от кайсиеви костилки и след това бил синтезиран във формата на кристал. Но FDA внезапно засипала пресата с историята на една нещастна двойка от Сан Франциско, която се отровила от сурови кайсиеви костилки. Журналистите така и не успели да открият тази двойка. Публикацията обаче свършила своето. Оттогава употребата на витамин В17 и кайсиевите костилки се асоциирала с акт на самоубийство.

През юни 2004 г. Джейсън Вале бил осъден на пет години и три месеца затвор в САЩ, защото рекламирал и продавал противораково лекарство на основата на лаетрила, получен от кайсиеви костилки, което било забранено през 2000 г.

Забраната била обоснована от доктор Лестър М. Кроуфорд, упълномощен представител от FDA. Той обявил, че не съществува никакво научно доказателство, че лаетрилът може да излекува рак и че той дал само фалшива надежда на болните.

Но на основата на проучвания и изследвания за свойствата на витамин В17, отразени в документи, била издадена книгата “Свят без рак” на Едуард Грифин и д-р Ърнест Кребс. Двамата автори твърдят, че ежедневната употреба на 7-10 костилки от кайсии предпазва организма от коварното заболяване. Ако раковото заболяване вече се е появило, при употребата на витамин В17 намаляват размерите на туморите, не се образуват метастази и дори безнадеждно болни побеждават рака. В експерименти под микроскоп изследователи наблюдавали как след вкарването на витамин В17 в организма раковите клетки се разрушават и загиват.

Общественото мнение и експертите смятат, че Джейсън Вале, който се излекувал от рака и се опитал да помогне на други боледуващи да оздравеят, е жертва на всемогъщите официални медицински учреждения и фармацевтичната промишленост, които не могат да извлекат изгода от непатентования натурален продукт и това е причината да го отрекат.

Италианският професор Гуидети от Медицинското училище в Торино в доклад на Конференцията на международната общност против рака, която се състояла в Бразилия през 1954 г., демонстрирал резултатите от използването на лаетрил върху болни от рак. Той показал, че лаетрилът разрушава много видове тумори, включително тумори на правото черво, матката и гърдата. В много от неговите случаи група от тумори бързо се разсейвала.

НАУЧЕТЕ ПОВЕЧЕ ЗА ВИТАМИН В17 ОТ КНИГАТА НА ИЗДАТЕЛСТВО „РАСПЕР” – „ВИТАМИН В17: УБИЕЦЪТ НА РАКА”

 

 

През 1984 г. вестник “Айшауик”, който излиза в Хонконг, публикувал следната история: Саид Абдул Мабуд кацнал на лондонското летище “Хитроу” и поразил служителите от имиграционната служба, когато показал паспорта си; в него пишело, че е роден през 1823 г. Излизало, че старецът е на 161 години… Моллата, който го съпровождал, посочил, че старецът бил смятан за светец в родната му Хунза. Мабуд имал отлично здраве и ясен разсъдък, добре помнел събитията дори от 1850 г.
Коя е причината за това чудо на дълголетието?
Тази книга ще ви отговори на този въпрос.

 Росица Тодорова,Издателство”Распер”

ПО ТЕМАТА:

Фармацевтичните гиганти от години крият за обикновен витамин, убиващ рака

Учени още търсят обяснение на феномена на племето Хунза

 

Loading...
loading...
loading...
Тайственият витамин В 17 by

Последни от Полезно

Отиди Горе