вашият виртуален всекидневник

Създаването на света

в Свят

По дадения въпрос, ние бяхме подтикнати да се обърнем за изяснение, след като прочетохме статията на един доктор на науките, относно теорията му за създаването на света. В тази статия бе направен опит за обяснение, как е бил създаден света от нови позиции, но за съжаление, всичко ново се свеждаше до обяснение, чрез въвеждането на теория за създаването на геометрични фигури, каквито са известни на нашите математици. Учените се опитват да напишат нови неща за съществуващи явления или предмети, оттласквайки се от старите и съвместявайки ги с вече добре известни истини, открити от други хора. Ползвайки се от остарели вече понятия, техните теории дават твърде малка яснота по този въпрос.

Действително, за съвременното му ниво на разбиране за света, на човека почти нищо не му е известно и затова Висшите Същности са счели за необходимо да спуснат свежа струя от знания по този въпрос.

Но в началото, бихме желали да кажем нещо за мирогледа на съвременника ни. Великото действие на свободата в настоящия период се състои в това, че тя даде на всеки, в чието сърце е жива Вярата, да се повдигне до Бога, независимо от десетките години на атеизъм. Човека успя да възроди в себе си Вярата в Бога, която бе скрита зад завесата на атеизма. Свободата пусна забранените дотогава знания за теософията, за езотеризма, изплува информация за посещението върху нашата планета на извънземни кораби, върна се религията. Получи се така, че хората изведнаж започнаха да откриват религията за себе си, почувствуваха, че вярват в Бога.

Даже някои научни работници откриха за себе си и този удивителен факт, че те също признават наличието на Висшия Разум, на Бога, който е създал и управлява нашия свят. Затова един от тях започна да обяснява, че торсионните полета  са част от Светия Дух, а пък друг започна да говори за участието на Духа в сътворението на света. Тоест, това именно говори за първите и засега неумели опити на учените да обединят Бога, религията и науката. Те бяха озарени от прозрението, че света няма как да възникне от хаоса сам по себе си. Все пак твърде разумно е устроен този свят, дотолкова разумно, че да бъде признат този Свръх Разум независимо от мнението на мнозинството от хората, че по-висш от човешкия разум не е съществувал на Земята.

И те признаха наличието на Бога и на Духа тоест, дойдоха до осъзнаването на старите истини. Но какво се крие зад едното и зад другото, за човека тези понятия си остават неразбрани и неопределени.  

Обаче, всичко ново се дава от Висшите Учители. Затова, цялата информация от предишните ни книги, която бе получена Свише, обяснява много от нещата, но вече от нови позиции, разкривайки дълбоките процеси на Мирозданието и давайки представа за реалното сътворение на света. Новата информация вече дава конкретност за абсолютно всичко. Кой и какво върши, по каква схема и защо.

Повечето хора считат, че Духа и Висшият Разум са нещо безформено и размито в пространството. Че Те съсредоточават в себе си Вселенското Съзнание, също неизвестно откъде появило се в Мирозданието. Според тях – „ …Духът се носи в безкрайното пространство, където няма абсолютно нищо ”. И това е написано от доктор на техническите науки, вярвайки в това, че Духът се носи там, свободен като вятъра. Ние не назоваваме фамилии, тъй като нашата задача не е да подлагаме на критика и да покажем погрешното човешко мислене, основаващо се на стари догми в разбирането на някои истини, а да се даде възможност на търсещия да се придвижи напред. Човешкото съзнание по този въпрос, се е зациклило в такива размити формулировки за създаването на света, като ( написано е в Библията ) :  „Отначало Бог сътвори небето и Земята. Земята беше безформена и пуста, и тъмнина се стелеше над бездната, и Дух Божий се носеше над водата. И каза Бог: да бъде светлина. И настана светлина.” Това е неоспорима истина. Но също така и приблизителна, както фразата : „Теб са те създали майка ти и баща ти”. Разбира се тази истина не може да бъде оспорена, обаче, какви сложни и огромни процеси се крият зад тази фраза и каква е истината за създаването на детето в утробата на майка му? Следва да се прочетат томове с информация, за да може напълно и точно да се опише как се създава това дете на „финия” и на физическия  план. Към това се добавя и социалната история на любовта и развитието на взаимоотношенията между бъдещите родители. Освен това трябва да се добави и информация за програмата, според която ще протече живота на новия човек, съставена от Висшите Личности на „финия” план. Тогава се получава твърде сложно описание на процеса по създаването на човека, което трудно би могло да се даде като обикновен пример.

Повечето хора, четейки за сътворението от Бога на нашия свят за шест дни, си представят този процес на нивото на манипулацията на фокусника, който от нищото е способен да създаде предмет. Но можем да ви уверим, че от „нищото”, от „пустотата”, не се създава никакъв предмет. Всичко се създава от някого и от някаква конкретна материя. Ако ние не виждаме самите Творци и материята, с която Те творят, то за това е виновно само нашето ниско ниво на развитие и устройството на зрителния ни апарат.

По повод създаването на света от Бога, може да се каже, че светлината е била създадена за човека в този смисъл, че е бил разработен очния апарат, който възприема света само в ограничен диапазон на честотите. Именно за този диапазон са настроени човешките очи, който се приема за светлина, а всичко, което е извън тези граници, в едната и в другата посока не се възприема от зрителния апарат и затова се превръща за него в тъмнина.  

За друг вид устройство на зрителните органи, тъмнината не съществува. Затова много Висши Личности, когато ние им задавахме въпрос за мрака (напомняме за това, което вече  бе писано по-рано), не разбираха за какво ги питаме. При Тях светлината е навсякъде и липсва тъмнина. Така, че светлината и тъмнината зависят от органите за възприятие. Даже и в световете, където липсва централното светило като директен източник на светлина, обитаващите ги същества виждат прекрасно, защото техните зрителни органи са ориентирани към възприемане на обкръжаващата ги материя. При тях изобщо не съществува тъмнината. Ние само напомняме за това, с цел да се покаже как може да се създава светлина:   

1). Може да се създаде светило и зрителни органи, възприемащи неговия спектър;

2). Може и да не се създава никакво светило, а да се изградят по съответен начин органите за възприятие.

Например, външната „фина” обвивка на душата, може да възприема целият съществуващ спектър от честоти на дадения свят. В такъв случай не е задължително да съществуват очите. Света ще се възприема обемно от самата защитна обвивка. При прехода от свят в свят се разширява диапазона на възприеманите от външната обвивка енергии, като се усъвършенства нейната способност за по-фино възприемане в по-висшия свят.

Да се създаде светило и такива органи като очите, това вече не е лека задача. За това е нужен колосален интелект. Но сега вече ние разбираме, че е нужен не само един интелект, а множество помощници. И всичките Те са Високоразвити Личности, самостоятелни и индивидуални, подчиняващи се на още по-мощния интелект на Бога, на Висшия Разум и така нататък по възходяща линия. Някога и човека ще достигне до тяхното състояние и ще стане част от Висшия Разум.

Човек възприема Духа като Вселенско Съзнание, като нещо общо и напълно непонятно. Той си го представя като нещо абстрактно, разлято, неоформено, нямащо собствен строеж. Но всяка частна единица, която въплъща в себе си Разума, в каквато и форма да би била облечена, и каквито безкрайно големи размери да е достигнала, това винаги е ярко изразена индивидуалност, способна да мисли, да планира, да създава, да изгражда и преустроява светове. И всичко във Вселената, всичко което човек вижда или не вижда, се създава от такива космически труженици, обединени в определени съобщества, с единни цели и задачи.  

За да се разбере това по-добре, е необходимо да се пренесат тези понятия в човешкото общество. То е създало атомни и хидроелектростанции, огромни заводи, промишлени комплекси, самолети и ракети. И всичко това е било построено със съвместните усилия на частните единици – хората. Само по себе си, понятието „хора” също е безлично, но то се състои от ярки, интересни индивидуалности, имащи свой частен живот.

За всички хора взети заедно може да се каже, че те като единици съставят земния Разум на човечеството, който строи заводи, издига градове и прочее, изпълнявайки общите цели и задачи. Затова, когато от общото се преминава към частното, тогава се появява тази любопитна конкретност, която обезличеното от нашето неразбиране Цяло, превръща в прекрасни образи.

Всяка Висша Личност е не само високоинтелектуална, високосъзнателна, но и прекрасна по своя външен и вътрешен строеж. Висшите Същности са хармонични, самите те излъчват светлина, любов и доброта. Те имат такива свойства, за каквито човек засега може само да си мечтае. Това са Висшите Творци.

Ние вече знаем, че освен положителните съзидатели, съществуват и отрицателни, също високоинтелектуални и целеустремени, но те се развиват в други процеси и затова имат противоположни качества. Но едните и другите работят за една обща цел – поддържане нормалното състояние и функциониране на този Обем, в който те обитават. Те не си губят времето в разпри или безсмислени доказателства за своето превъзходство, а просто работят, всеки в своето направление разбирайки, че ако той не изпълни добросъвестно своето малко в мащабите на Вселената дело, то това, което го обкръжава с определено благосъстояние, може да рухне изцяло.

Основно е разбирането, че от частното дело зависи общото. Затова човек се учи към всичко да се отнася добросъвестно. С максимална отговорност, старание и любов да изпълнява даже и най-малкия си ангажимент, който му е възложен. Дали ще помете двора, ще измие съдовете или ще изпере бельото, е необходимо към всичко да се отнася добросъвестно и с любов, за да може по-късно така добросъвестно и с любов, но вече на следващия стадий на развитие, да строи здания и самолети, а след това светове и планети, Галактики и Вселени.  Но винаги всичко се започва от малкото, тъй като Законите за добросъвестното отношение и любов, се превръщат във функции на душата. Когато тя придобие тези качества за дребните неща, то вече и към големите не ще се отнася по друг начин.

Ние започнахме разговора за създаването на света от най-главното – от Личността, защото без нея е безполезно да се говори за каквото и да било творение.

С гореизложеното накратко напомнихме, че нашите Създатели съществуват във Висшите сфери. Там няма никакъв самостоятелен Дух, като отделен образ. А това, което е прието всред земните хора да се нарича Свети Дух, се отнася до одухотворяващата енергия тоест, енергия с особено качество, която одухотворява материята и благодарение на която съществува и самото Естество*.

Всичко се създава от Разума, от различните Му Нива на развитие. Степента за нарастване на мощта Му е безкрайна и тя нараства по възходяща линия, от Ниво на Ниво. Според това нарастване Той се нарича Бог за съответното Ниво на развитие, до което е достигнал Бога или Абсолют – до Нивото на Бога, превърнал се в Абсолют. До Висш Разум – развивайки Естеството, в което се намира всичко одухотворено, но вече достигнал до Нивото на Мирозданието и т.н. до безкрай.

Но както и да Го наричаме, Той винаги си остава необясним за човека и всичко, което ние виждаме около себе си е създадено от Него. Интересен е разбира се самия процес на творчество. Но нека да се опитаме да си представим преобразуващата Му роля в Естеството, във Вселената ни, в Слънчевата Система, на Земята…?   

————————–

Естество*- пространствен обем принадлежащ на огромния
космически организъм, в който се развива всичко останало.

 

Следва продължение

 

Л.Л.Стрелникова и  Л.А.Секлитова за Bultimes.com
Превод: Николай Николов

 

© Copyright, Bultimes.com All rights Reserved

* Този текст не може да бъде препечатван и копиран в други медии без изричното разрешение на редакцията на biltimes.com

 

Loading...
loading...
loading...

Последни от Свят

Духовните вселени

Първата от 4-те части, които следват в продължение на темата, касаеща основни
Отиди Горе