The Bulgarian Times

Свръхчовекът от подземната академия на КГБ

в Любопитно

Той беше дългокосо и невероятно интелигентно за възрастта си момче, което твърдеше, че е полковник от КГБ, завършил специална Подземна академия. 17 години от живота му бяха преминали под земята. Академията била затворена биологична система ­ лаборатория за създаване на свръхчовеци. Над 4000 деца на 5-годишна възраст били отвлечени от родителите им, за да участват в чудовищния експеримент. Половината от тях загинали или полудели от свръхвисоките психически и физически натоварвания. Обучението се извършвало с най-модерните методи на езотеричните учения ­ от садомазохизма до психогенетиката, които превръщали децата в хора на върховния ужас…

И тогава, и сега неговият разказ звучи невероятно и мнозина не могат да повярват, че всичко това е възможно. Една по една обаче “забранените теми” падат и изповедта на Андрей С. започва да става все по-достоверна. Днес нито подземните градове, нито някои от способностите, които са притежавали командосите от така наречената Подземна академия на КГБ, могат да учудят средно информирания човек. Но загадката остава? Кой, защо и до каква степен управлява нашия разум и психика? Надявам се, че тази книга ще отговори до голяма степен на тези трудни и страшни въпроси.

 

През есента на 1993 г. случайно или не съдбата ме срещна с един много интересен, бих казал, нестандартен човек. Твърдеше, че се казва Андрей. С., че е полковник от КГБ и че е завършил специална Подземна академия.

Тогава, преди 17 години, разказът му за мнозина изглеждаше невероятен, а дори и налудничав. Дори в света на глобалната информация човекът не вярва, докато “око не види и ръка не пипне”. Нещо повече, по някаква странна логика хората са склонни да възприемат за истина откровените лъжи и небивалици, отколкото реално възможното, но непознато за тях. Ето защо колкото по-невероятно звучи една история, тя е толкова по-лесна за приемане или отхвърляне. Истината ­ гола и неопровержима, е най-ужасното нещо за неподготвения човешки ум. За нагласата му да приема света в двоичен код ­ добро и зло, бяло и черно, вярвам ­ не вярвам. А разказът на Андрей С. не можеше да остави безразличен дори и последния лумпен в тази държава, където сме свикнали всеки ден да стават по три чудеса. За сметка на това народът ни е родил поговорката: “Всяко чудо за три дни!” Тук обаче не става дума за чудо. Невероятното идваше от желязната логика, в която не извънземните и боговете, а хората бяха надскочили себе си.

 

Андрей С. имал звание капитан I ранг (полковник) и бил командир на спецотряда на КГБ LH-33 ­ “Върховен ужас”, съставен изцяло от офицери, завършили Подземната академия под Белгород. Той бе дошъл в София, след като оцелял по чудо след августовския пуч в Москва през 1991 година. Тогава неговият отряд получил заповед да ликвидира около 20 командоси, които били използвани за черна работа от Генадий Янаев (вицепрезидент на СССР и председател на Държавния комитет за извънредно положение) и Владимир Крючков – председател на КГБ (организаторите на псевдопреврата срещу Михаил Горбачов). Някои от тях били измежду задържалите Горбачов във вилата му в Крим.

Андрей завършил първия курс на Академията, която започнала да функционира през 1973 г. В приказния подземен град, който бил замислен още през 1937 г., попаднали 1400 деца на петгодишна възраст. Всички били родени в петък, на 13 декември 1968 година. Според митологията това е денят, в който се обединяват силите на Сатаната и Бога. Затова Академията се състояла само от три набора през 6 години и всички били родени на 13 декември в петък. Появилите се на бял свят на тази дата се доближавали до съвършенството и онаследявали не само божествената, но и сатанинската сила. Едва 800 деца от първия випуск успели да завършат пълния дванадесетгодишен курс на обучение. Останалите 600 измрели или полудели от нечовешките натоварвания. Бъдещите командоси били подбирани по специален научен метод, който включвал и антропометрията. Това било широкомащабна операция на КГБ, проведена перфектно не само в СССР, но и във всички социалистически държави. Между избраниците имало и българчета. Самият Андрей твърдеше, че е германец, роден във Висбаден.

Още след раждането се вземали антропометричните данни на децата, родени на 13 декември в петък, без значение дали са момичета или момчета. Търсел се съвършеният организъм. Тези, които отговаряли на изискванията, към 4-годишна възраст се “разболявали” от “много заразна болест”. След кратко лечение от лекари на КГБ “умирали”, а за да не се разпространява “заразата”, били “кремирани”. Родителите получавали кутийката с праха на детето си. А “възкръсналият” малчуган, вече с ново име, попадал в Подземната академия. По-лесно било с децата от детските домове, които нямали родители.

Другите два випуска били приети в Академията с кодовото наименование ВУДУ през 1979 и 1985 година. След закриването й през 1990 година неуспелите да приключат пълния курс на обучение били избити.

Завършилите и трите нива на Академията, всяко едно по 4 години, били удостоявани със звание майор или капитан трети ранг. Те получавали допуск до по-висшите нива на секретност в Подземния град, където можели да ползват информацията в пълен обем. В зависимост от специализацията си, били включени в състава на свръхсекретни формирования на КГБ, специализирани в борбата с тероризма, преодоляването и създаването на обществени кризисни ситуации, провеждането на специални операции за етническо прочистване в Чечения, Нагорни Карабах и Казахстан и разработването на научни програми, свързани с психотропните оръжия.

Випускниците на Подземната академия излизали с умения и знания, които в отделни области изпреварили човечеството най-малко с 200­300 години. Със специално разработената цифрово-кодова система “MARS-FODULA” командосите и учените от Подземния град можели да зомбират човечеството и биха използвали способностите си при изключително голяма опасност за цивилизацията. Повечето от тях били изпратени да работят под прикритие не само в държавите от бившия Съветски съюз, но и в цяла Европа. Можели да осъществяват помежду си както телепатична, така и радиовръзка, използвайки специална комуникационна гривна.

Още от второто ниво на обучение, на 9-годишна възраст, наред с йогизма и бойните изкуства, възпитаниците на Подземната академия можели само с усилието на волята си да набират даден телефонен номер, да осъществяват телепатична връзка или да четат мисли. Те били включвани в съставите на детските и юношеските спортни отбори, които участвали в различни световни и европейски състезания. С помощта на съветските посолства получавали пълната информация за икономиката, разузнаването и контраразузнаването на дадена страна.

LH-33 всявал ужас не само сред престъпния свят, но и сред властниците в Кремъл. Многократните опити за унищожаване на командосите от “Върховен ужас” завършвали с неуспех. Полковник С. твърдеше, че при открита атака срещу тях от други командоси в Русия щяла да избухне гражданска война. По време на двумесечен рейд в Чечения и Нагорни Карабах 33-мата командоси от “Върховен ужас” избили над 30 000 души, провеждайки етническо прочистване. По всяка вероятност, за да не се вдига много шум, властващите групировки са се разбрали хората от LH-33 да напуснат Русия.

По нататък в тази книга ще стане ясно, че не става дума за красива приказка или за ужасна измишльотина. Доказателствата едно след друго ще превръщат разказа на Андрей С., ако не в жестока, то в горчива реалност, от която и да искаме няма как да избягаме. Трудно ще е и да я приемем без съмнения и без догадки. Но е време да излезем от пещерата си. Време е да разберем, че животът не е само онова, което виждаме и чуваме.

 

ЧОВЕЧЕСТВОТО Е МЪРТВО

 

Тази констатация на Андрей С. тогава звучеше зловещо, но не и изненадващо. Днес, когато светът е вперил очи в съществуващата или несъществуваща тайнствена планета “Нибиру” и когато очаква с ужас апокалиптичната дата 21 декември 2012 г., подобна констатация за мнозина звучи като “Добър ден!”. Апокалипсисът ­ краят на света, е бил предсказван и вещан от стотици гадатели, шамани, адепти, екстрасенси и вещици. За разлика от всички проповедници на смъртта Андрей С. издигаше в култ любовта към живота. Именно подчинени на този култ, ние решихме да напишем тази книга. Защото човечеството е мъртво, но човекът, възроден и пречистен, остава на майката Земя. Тук приликата с потопа и Ноевия ковчег е само на пръв поглед. Не Бог протяга спасителна ръка към човека, а самият човек подготвя и извършва своето спасение, а според мнозина и своята гибел.

Разказът на Андрей С. не е хленч на слабия насилван човек. Не зловещ експеримент, а гениално проникновение е заложено у момчетата и момичетата, скрити от слънцето под земята. Израснали под изкуствените слънца на ядрените реактори, те трябва да спасят светлината на човешката душа, която е започнала да деградира в безсмислен мрак. От малкото подземно отшелничество, преминали през рая и ада, общували с Бога и дявола, прегазили реки от кръв, възпитаниците на Подземната академия днес са сред нас. Реални или измислени, те са тук, за да ни научат на многозначност. Да оцелеят, такива каквито са, за тях е последното и най-голямо изпитание. Всъщност това е нашето изпитание. Нашият отговор на Хамлетовия въпрос: “Да бъдеш или да не бъдеш?” Опустошените ни души и ледените ни сърца са голямото отшелничество, на което не само Андрей С. трябваше да издържи. Трябваше да издържим и всички ние.

Колкото и невероятно да звучи тази приказка, колкото и трудно е да си представим, че не става дума за шизоидни бълнувания, нейната жестока, но и красива реалност, ни докосва със сянката на кървавото си крило. Представата за свръхчовека като двуметров стокилограмов исполин, който чеше бога по петите, е отровила човечеството. Свръхчовекът е обикновено момче, с ръце на пианист, талия на йога и сократово чело. Той не е Мойсей, Йехова или Христос. Той е Лазар преди Исусовото чудо. Преди възкръсването. Преди зомбирането… А може би са и милионите индигови деца, които според многобройните писаници трябва да оцелеят и в следващото измерение. Да не бързаме с голите отрицания или с още по-голата вяра. Ние не знаем почти нищо за света и Вселената. Не знаем нищо и за човека.

Нали приказката е единствената ни защитена позиция пред невъзможността да признаем съществуването на нещо, до което обремененото ни съзнание отказва да се докосне. Човекът е цар на доказателствата, че е нисш и обречен, а така също и на измислени богове, пред които трябва да се кланя, да се страхува и да страда. Но стане ли дума за нещо реално и осезаемо, той винаги възкликва: “Такова животно нема!” Явно така сме устроени – да предпочитаме мрачните пропасти на отрицанието пред острите зъбери на съмненията, но и на светлината. Да изберем предизвикателството на познанието…

 

Петък, 3 декември 1993 година. Това бе първата ни официална среща с Андрей С. Той бе избрал за свое убежище слатинския ресторант “Ранкуза”, където работеше нощем като бодигард. Ресторантът бе празен. Андрей седеше с гръб към бара. Здрависахме се и тръгнахме към близкия нощен бар, който заради космическите си цени бе празен дори и след полунощ. Андрей си поръча чай и коняк в подгрята чаша. Говореше твърде добре български. Докато вадех репортерския си касетофон, на масата падна поетичната ми книга “Небесен корен”, от чиято корица гледа чудновато око, обрамчено в триъгълник. Андрей веднага впи поглед в нея.

Твоя ли е? А знаеш ли какво означават това око и знаците около него?

Никой не знае ­ отговарям категорично.

Аз обаче знам. Тези знаци отразяват психофизичното състояние на 18-годишно момиче. И мога да кажа какво е записано тук.

Наистина корицата и останалите илюстрации в книгата са рисунки на 18-годишната Таня Траянова от подбалканското градче Шивачево. Самата тя не знаеше смисъла на своеобразните знаци, които изписваше машинално към своите рисунки след един от сеансите на Кашпировски.

Андрей бавно и уверено започна да разчита неведомите символи. Всичко бе повече от впечатляващо. За разлика от филмовите герои той не бе с квадратна глава, дебел врат и планина от мускули, свикнали да се превръщат при необходимост в костотрошачка. Не изглеждаше на повече от 22 години. Дори русолявите му мустачки бяха съвсем девствени. Какъв ти полковник и какво ти КГБ? Но как разбра за Таня? Импровизира ли, или наистина знае какво означават причудливите знаци и рисунки? Сякаш отгатнал мислите ми, Андрей затвори книгата и каза:

Е, какво! Не приличам на полковник от КГБ, нали? Наздраве! Има все пак неща, за които можем да си поговорим. А за истината доказателства ще се намерят.

 

Москва,
14 септември 1991 година

 

…Толкова е трудно да отвориш очи. Повече от час опитвам да преодолея нежеланието си да се разделя с тази успокояваща окървавена мъгла, която се мержелее през затворените ми клепачи. Не знам дори дали съм жив и къде се намирам. Нямам спомени. Поне си мисля, че нямам спомени. Значи мисля. Всъщност, никой не ми е казвал дали мъртвите мислят. А защо мъртвите да не мислят? Глупости. Щом мъртвите мислят, то и живите трябва да мислят. Идиотщина! Слухът ми улавя някакво далечно жужене. Това не е жуженето на куршума, което все някога те настига. Куршум. Стоп! Какво е куршум? Опитвам се да подредя мозайката. Куршум. Стрелба. Битка. Войници… Много войници. Десант. Стоп! Десант. Висока сграда. Пожар. Взрив. Терористи. Спецотрядът на КГБ LH-33 ­ “Върховен ужас”! Стоп!

Отварям очи. Лежа в някаква болнична стая. Сам съм. Жуженето идва някъде откъм прозореца. Опитвам се да извърна глава, но внезапна болка като светкавица пронизва мозъка ми. Нямам сили дори да извикам. Потъвам в огромния мрак на крещящата тишина…

С кървави очи към мен се спускат кучетата на мрака…

Светлина… Светлина! Искам светлина…

 

ТЪРСЕТЕ КНИГАТА НА ИЗДАТЕЛСТВО „РАСПЕР” „СВРЪХЧОВЕКЪТ ОТ ПОДЗЕМНАТА АКАДЕМИЯ НА КГБ”, ПРЕВЪРНАЛА СЕ В СЕНЗАЦИЯ ПРЕЗ ПОСЛЕДНИТЕ ДЕСЕТ ГОДИНИ

ТОВА Е КНИГА СЕНЗАЦИЯ. ИСТОРИЯТА НА ЕДНО МОМЧЕ, ПОЛУЧИЛО СВРЪХПОДГОТОВКА В ТАЙНСТВЕНА СЕКРЕТНА АКАДЕМИЯ НА ВСЕСИЛНОТО КГБ.

 

Той беше дългокосо и невероятно интелигентно за възрастта си момче, което твърдеше, че е полковник от КГБ, завършил специална Подземна академия. 17 години от живота му бяха преминали под земята. Академията била затворена биологична система лаборатория за създаване на свръхчовеци. Над 4000 деца на 5-годишна възраст били отвлечени от родителите им, за да участват в чудовищния експеримент. Половината от тях загинали или полудели от свръхвисоките психически и физически натоварвания. Обучението се извършвало с най-модерните методи на езотеричните учения от садомазохизма до психогенетиката, които превръщали децата в хора на върховния ужас… И тогава, и сега неговият разказ звучи невероятно и мнозина не могат да повярват, че всичко това е възможно. Една по една обаче “забранените теми” падат и изповедта на Андрей С. започва да става все по-достоверна. Днес нито подземните градове, нито някои от способностите, които са притежавали командосите от така наречената Подземна академия на КГБ, могат да учудят средно информирания човек. Но загадката остава? Кой, защо и до каква степен управлява нашия разум и психика? Надявам се, че тази книга ще отговори до голяма степен на тези трудни и страшни въпроси.

Росица Тодорова,Издателство”Распер”

 

 

Loading...

Последни от Любопитно

Отиди Горе