Само ние имаме Кръстова гора

в България
Поглед към Кръстова гора

В Родопите е вградена символиката на Христовото разпятие

Константин Велики праща майка си Елена да търси разпятието

Днес е Кръстовден, в който християнството скланя глава пред разпятието. Реликви от Христовия кръст са пръснати по широкия свят. Споменът за светинята е съхранен и у нас. Само ние имаме Кръстова гора.

Елена с животворящия кръст в базиликата „Св. Петър“ в Рим

Тя издига клони към небето близо до родопското село Борово. Според библейски историци Исус е прикован на разпятие от борово дърво.

Гробът Господен в Йерусалим

Римляните обръщат цели гори в инструмент за мъчителна смърт. Само по време на обсадата на Йерусалим през 66-70 г. дневно са разпъвани около 500 жертви.

Синодалната палата

Търсенето

Парчето от кръста, което проф. Божидар Димитров показа през 2009 г.

на Светия кръст

Той е наричан още Честен и Животворен. Именуват го кръст Господен, кръст на истината и Дърво на живота. Символ е на победата на Христос над сатаната. Като символ сменя рибата на ранните християни.

След целувката на Юда в Гетсиманската градина Исус е осъден по “кратката процедура”. Така както днес съдят апашите. За 24 часа неговото дело минава през пет инстанции. Пилат си измива ръцете и Спасителя тръгва към Голгота. Разпнат е между двама разбойници.

Константин Велики първи се сеща за реликвите около сакралната смърт. Императорът легализира християнството и праща майка си Елена да търси светините. Тя пристига в Йерусалим през 326 г. Вижда, че над гроба Господен е вдигнат езически храм.

Елена нарежда да съборят поруганието

После сочи на работниците да копаят надолу. Показват се три кръста. Кой е на Исус и кои са на разбойниците?

Според римския историк Руфинус загадката е решена по следния начин. Умираща жена докосва трите кръста. Два пъти нищо не се случва, при третия се изправя на крака. Така е идентифициран Животворният кръст.

Той е нарязан на парчета, някои остават в Йерусалим, основното е пренесено в Константинопол. След превземането на града от османските турци реликвата влиза в султанската съкровищница.

Легендата гласи, че руският цар пратил богати дарове на падишаха. Заръчал на хората си: “Като поиска и той да ви даде подаръци за мене, кажете му, че вашият цар не желае нищо друго освен дървения кръст, който е научил, че се пази в съкровищницата ви.”

Султанът харизал на царя реликвата

“Що си сторил? – рекла майка му. – Знаеш ли, че този кръст крепеше твоята власт и сила. Веднага пусни потеря подир московците и го върни!”

Главата на империята послушал майка си, но преследвачите останали с празни ръце. Московците потънали в дебрите на Родопа планина и станали неоткриваеми. Тук изкачили днешния връх Кръстов, където имало български манастир. Дали на монасите Христовата светиня да я скрият докато мине бедата.

Скоро обаче манастирът бил бастисан от турците. Огън и сеч сринали Божията обител. Преди да се разбягат, черноризците успели да скрият, реликвата в подземен тайник. Така е поставено началото на култа към Честния кръст.

Родопският Паисий

Това е атонският йеромонах Григорий, който пристига през 1838 г.

Отчето е с изключителни заслуги за пробуждането на Родопския ислямизиран край. Открива духовни огнища, които сеят просвета.

Историчката на Кръстова гора Мария Манолова пише: “В своите проповеди отец Григорий наричал Средните Родопи Кръстогорие или Кръстата гора. Той непрестанно убеждавал християните, че няма от какво да се боят и тревожат, тъй като те живеят в Кръстатата гора, която се закриля от Честния кръст и Господ и св. Богородица ще ги пазят!”

“Този факт – аргументира се тя – е потвърден в записките на неговата ученичка Рада Казалиева и в историческите изследвания и статии на Христо Попконстантинов, Андрей Печилков, Петър Маринов, Стефан Барбов, Мария Манолова, Иван Ставракиев, свещ. Константин Канев, свещ. Петър Станчев, Щильон Казалиев, Христо Гиневски.”

Видението на Йорданчо

Йордан Стойчев е родом от село Ковачевица. Йорданчо, както му викат, бил странник. Бягал от светския живот, имал видения. През 1933 г. пристига в Борово.

Една нощ прекарва в бдение на връх Кръстов. Там звездите му разказват историята на землището. За кръста Господен, скрит в разрушения манастир. Небесен глас му заръчва да вдигне висок кръст на същото място.

Йорданчо се среща с цар Борис III. Докато му разказва преживяното, влиза офицер, който също “не е от мира сего”. На него му било обяснено как точно трябва да изглежда новият кръст. Решено е да се изработи 66-килограмова метална отливка.

На 1 май 1936 г. разпятието е осветено на източното възвишение на върха. “В края на водосвета – описва ритуала Манолова – на менчето със светена вода кацнало бяло гълъбче, което след това литнало към западното възвишение на връх Кръстов. Йордан Стойчев посочил гълъба и казал на хората да го последват, защото той ще им покаже къде се е намирало старото манастирско аязмо.”

Тодор Живков стреля наоколо

В годините на зрелия социализъм Кръстова гора е част от ловното стопанство “Кормисош”. В района Тодор Живков стреля по едър дивеч. Не взема на мушка обаче кръста на Йорданчо, защото е православен комунист.

Сега Кръстова гора е култов комплекс от църкви, параклиси и монашески килии. Поклонниците влизат през арка, палят свещи, целуват икони, казват молитви. Извършват и други ритуали.

На Кръстовден най-ревностните вярващи пренощуват на тази осветена земя. Както приснопаметният Йорданчо.

Каквото сънуват, това ще им се случи, казва поверието. Денем събират камъчета, които наподобяват Христовия кръст.

Светият синод вижда в гората “окултизъм”. Това е най-опасната дума за ортодоксалните богослови

Кръстова гора е свидетелство за разминаването между Българската православна църква и миряните. Догматиката проповядва едно, народът скланя глава пред друго. Чернокапците не могат да го приобщят към себе си.

Богословите в Светия синод не признават Преподобна Стойна и Ванга. Двете незрящи пророчици били “врачки”, отсъждат ония с дебелите заплати от свещоливниците. Хората обаче ги имат за светици.

Същият е случаят с Кръстова гора, между клоните на която синодалните старци виждат да се провира злото.

В “Църковен вестник” излезе статия като в “Работническо дело”

Едно време партийният официоз громеше всяка стъпка встрани от научния комунизъм. Синодалният го направи срещу ония, които не зачитат догматичния катехизис. През 2002 г. “Църковен вестник” излезе със статията “Кръстова гора – предизвикателство и мисия”.

“Явлението Кръстова гора е едно предизвикателство за нашия църковен живот. Това е най-бързо развиващото се поклонническо средище у нас. Преди 15 години там не е ходил почти никой. Преди 10 години там е имало само една църквичка”, лъже църковният орган.

Дори когато гората вече е в свободна България, а Смолянско още е под османска власт, с риск на живота вярващи минават границата за поклонение.

Синодалното издание продължава:

“Днес това е постоянно разрастващ се православен поклоннически комплекс с две църкви и 15 параклиса. Хиляди българи тръгват всеки петък към този родопски връх, за да присъстват на уникалната полунощна литургия под открито небе. В нито един храм или манастир в България не се събират толкова много люде всяка седмица, които да вземат участие в православно богослужение. Дошлите веднъж после се връщат втори, трети път. Какво ги привлича?”, питат журналистите в расо. “Преданието за средновековния манастир и за заровената част от Светия Христов кръст не се основава на никакви документи и исторически извори”, възмущават се те сякаш религията е научнообоснована.

По-нататък четем:

“Мнозина тръгват към Кръстова гора с очаквания за свръхестествени “феномени” и небесни експлозии. Някои се отдават на странни действия като “зареждане” чрез прегръщане на дървета и промушване през клоните им. Други търсят и намират “енергетичните места”. Трети очертават с камъчета кръгове и лазят в тях на четири крака.”

“Подобни суеверия и окултистки практики, сергийките с парацърковен кич и кебапчийниците карат някои да поставят под въпрос православния характер на явлението.”

Думата “окултизъм” винаги е плашела ортодоксалните чернокапци. Тя съдържа мистика, която не могат да обяснят. “Парацърковен кич” пък е ново явление в българския език.

Сега богословите влизат в дълбочината на проблема

“Но Кръстова гора не е завършена даденост, която да коментираме отстрани. Тя е един процес, в който ние – с действие или бездействие – участваме. Тя е това, което ние направим от нея. Това е най-жадното за мисионерство място в България. Защото десетките хиляди, които тръгват на път към него, се отправят към чудото на Кръста, т. е. към Христа. Далеч не всички от тях познават православието, но нали Лечителя е дошъл не за здравите, а за болните. Тъкмо затова е и спасителната православна проповед.”

Ето го пак новото словотворчество: “Парацърковният кич не се ражда на Кръстова гора. А ние, православните християни, можем да направим много, щото той да умира там.”

Финалът е пак за проклетия окултизъм

“На Кръстова гора окултизмът се опитва да дели мегдан с Православието. Нашата църква е призвана всеки път да удържа победата в този вечен двубой. Защото на това място тя е неоспорваният център чрез храмовете и литургията, докато окултистките практики са периферни. И още, защото тя е въоръжена с непобедимото оръжие на Светия кръст.”

Реликвите от Перперикон и Охрид

През Възраждането кервани българи пътуват до светите места да се поклонят на Божи гроб. Връщат се с титлата хаджия и планина от армагани. Освен вода от река Йордан, божигробски щампи и броеници има и “палестински кръстове”. Това са реликварии с парченца от разпятието.

През 2002 г. проф. Николай Овчаров откри такъв образец в подножието на Перперикон. Той обаче е далеч по-ранен, направата е от IX-X век. Върху едната страна на бронзовия кръст е стилизиран разпнатият Исус, на другата е Богородица.

В кухината специалистите откриха материя, наподобяваща дърво. Без съмнение с претенция за произход от Христовия кръст. Сега може да се види в църквата “Св. Успение Богородично” в Кърджали.

Според проф. Божидар Димитров друг реликварий е пратен лично от майка Елена в Охридската епископия Юстиниана Прима. “Няма съмнения за произхода на тази реликва”, категоричен е професорът.

Парчето от Честния кръст е около 10 сантиметра, положено в сребро с позлата. През Първата световна война е спасено в старите предели на България. Съхранявано е в секретния фонд на Националния исторически музей. През 2009 г. Божидар Димитров го извади на светло.

По стародавна традиция находката беше нарязана. Основната част отиде в Кръстова гора, другите заминаха по други краища на българската земя. Частица прибра и Вселенският патриарх срещу мощи на св. Власий.

Росен Тахов, 24 Часа

Въздвижение на Св. Кръст Господен (Кръстовден)

Въздвижение на светия и животворящ Кръст Господен

Светата православна църква извършва поклонение на светия Кръст Господен четири пъти през годината: на третата неделя от Великия пост, наречена Кръстопоклонна, на Велики петък, на 1 август и на 14 септември.

Празникът Въздвижение на светия и животворящ Кръст Господен е установен във връзка със следните събития в историята на Христовата църква: 1. Чудесното явяване на св. Кръст на император Константин Велики; 2. Намирането на светия Кръст на Голгота; 3. Връщането на животворящия Кръст от персийски плен.

В началото на четвъртия век няколко съуправители или кесари разделили помежду си обширната територия на Римската империя. Максентий управлявал Италия със столицата Рим. Той бил жесток, користолюбив, властолюбив. Проявил се като тиранин. Римляните страдали много от тежкото иго, което им наложил. Затова те потърсили избавление, помощ срещу него от Константин, под чиято власт се намирали земите на днешните държави Англия, Франция и Испания.

През октомври 312 г. Константин потеглил с войските си към Рим, гдето Максентий решил да се отбранява. Силите на Максентий били по-големи от тези, с които разполагал Константин. Настъпващият от север Константин чувствал, че му е нужна помощ от небето. Той вярвал, че с тая помощ ще може да освободи Рим от тиранина. Езическата религия му била съвсем чужда. Но не бил още и християнин. Обхванат от тревога, не знаел как да се моли за подкрепа от Небето. И Бог му помогнал. В чудно видение му открил истината.

Слънцето клоняло на запад. Константин видял на небето сияещ кръст и над него надпис: „С това ще победиш“!

Войниците видели също това чудно знамение и силно се уплашили. Дотогава кръстът бил считан за лош предвестник, понеже е бил използван като оръдие за позорно наказание.

През настъпилата нощ Сам Господ Иисус Христос се явил насън на Константин и му заповядал да направи знаме, подобно на кръста, и да начертае кръст на щитовете и шлемовете на войниците. Константин изпълнил заповедта. В същото време повикал при себе си войници християни и ги запитал какво значат тези видения. Те му отговорили, че Иисус Христос е Единородният Син на истинския Бог, че е слязъл на земята да спаси човеците и че кръстът е знак за победа над смъртта и символ на безсмъртие.

Константин останал поразен от случилото се. И оттогава започнал да почита истинския Бог и да изучава Свещеното Писание.

Със силата на Кръста Константин предприел нападение за освобождението на Рим. Пламнала жестока битка. Войската на Максентий била разбита. Той побягнал, за да се спаси. Но се удавил в реката Тибър.

Константин влязъл тържествено в Рим. Той разбрал, че победата му е дадена от Господа. Затова, когато по-късно му издигнали статуя, заповядал да поставят в ръката й дълго копие във вид на кръст и да напишат думи: „С това спасително знаме спасих и освободих този град от игото на тиранина“.

В памет на това събитие светата Православна църква прославя божествената сила на Кръста Господен като оръжие на победата и пее: „Спаси, Господи, Твоите люде и благослови Твоето наследие, като даруваш на нашия благочестив народ победа над враговете и като пазиш чрез Кръста Си Твоето общество“.

Видението на кръста се повторило на Константин още два пъти. Това усилило до такава степен разположението му към християнската вяра, че най-после се решил да я приеме. Това негово решение се затвърдило от факта, че майка му, царица Елена, била вече християнка. Тя и той са причислени от Православната църква към лика на светиите. Наречени са равноапостолни, защото, подобно на апостолите, разпространявали ревностно християнската вяра.

Света Елена отишла в Палестина, за да види страната, гдето живял и страдал Спасителят. По поръка на своя син тя се погрижила да се издигнат църкви на местата, осветени от евангелските събития.

Езичници и евреи, от омраза към християните, се опитали да заличат и спомена за тези места. Те затрупали с пръст пещерата на Гроба Господен и поставили над нея идолско капище. Изображения на езически богове били дигнати и над Голгота и над Витлеемската пещера. Света Елена заповядала да разрушат капището, да съборят идолите и да разкопаят пещерата на светия Гроб. Близо до нея Константин изградил храм в чест на Христовото Възкресение. Той писал на Йерусалимския архиепископ Макарий и на палестинския управител да украсят храма великолепно. Църкви били издигнати също на Елеонската планина, над Витлеемската пещера и другаде.

Света Елена пожелала най-вече да открие самия Кръст, на който бил разпънат Спасителят. След дълги издирвания били намерени трите кръста, зарити в земята. При тях се намирала дъската с надписи. Но как да узнае кой от трите кръста е бил кръстът на Спасителя? По съвета на архиепископ Макарий били допрени кръстовете един след друг до болна жена. Щом се допрял до нея Христовият кръст, тя оздравяла. Умрял човек, когото носели към гробището, възкръснал, като бил доближен до животворящия Христов кръст. Тези чудеса разрешили всички съмнения.

Архиепископ Макарий застанал на специално издигнато място. Въздигнал високо кръста, та целия многоброен народ да го види и да му се поклони. След това го раздвижил на всички посоки. Християните се покланяли ниско и възклицавали радостно и умилително: „Господи, помилуй!“

Множество езичници и юдеи повярвали в Христа и приели свето Кръщение.

Това станало в 326 г.

Света Елена взела със себе си в дар за своя син част от светия Кръст и намерените при него гвоздеи, които някога са били забити в ръцете и нозете на Богочовека. Останалата част от Кръста, сложена в сребърен ковчег, се пазела благоговейно в йерусалимския храм „Възкресение Христово“. На Велики петък се изнасяла на Голгота за поклонение.

В 614 г. персийският цар Хозрой бил във война с Византийската империя. Той превзел Йерусалим, разрушил църквите там и отнесъл със себе си в Персия всички скъпоценности, които се намирали в тях. Между задигнатите светини бил и животворящият Господен Кръст.

Войната продължила дълго. Византийският император Ираклий успял да победи Хозрой, който скоро след това бил убит. Наследникът му сключил мир с Ираклий. Задължил се да върне пленниците и всичко, което баща му бил задигнал от Йерусалим и задържал в продължение на 14 години.

Тържествено император Ираклий възвърнал светинята – честния и животворящ Господен кръст – в Йерусалим. Християните от Йерусалим и околността, начело с Йерусалимския патриарх Захарий, всички с палмови клонки в ръце, излезли на Елеонската планина да посрещнат светия Кръст. Императорът бил облечен в разкошни царски дрехи, украсени със злато и скъпоценни камъни. На главата си носел царски венец. Като се приближил до Йерусалим, той поискал да носи сам Кръста. Но когато трябвало да мине през портите на Голгота, Кръстът бил задържан от невидима божествена сила. Невъзможно било да го носи по-нататък. Всички били изумени. Не знаели защо става това.

Патриарх Захарий видял ангел Господен на портите, светъл като мълния. Ангелът му казал:

– Не тъй нашият Господ е носел тук тоя Кръст, както вие го носите!

Смутен и развълнуван, патриархът се доближил до императора и му казал:

– Господарю, не в разкошни дрехи трябва да носиш Кръста, който обеднелият и страдал за нас Спасител е носел на раменете си в смирение и унижение!

Императорът веднага снел от себе си венеца и багреницата и облякъл прости дрехи. С непокрита глава и бос, без всякаква дреха внесъл в църквата Кръста Господен.

Патриархът го поставил на предишното му място за радост и утеха на целия християнски свят. Всички се молели и повтаряли:

– Господи, помилуй!…

Жития на светиите. Синодално издателство, София, 1991 година, под редакцията на Партений, епископ Левкийски и архимандрит д-р Атанасий (Бончев)

КРОСС

Честито на имениците!

На 14 септември имен ден празнуват: Кръстьо, Кръстина, Кристина, Кристиан, Кънчо.

Последни от България

Отиди Горе