Вашият виртуален всекидневник за новини,анализи и коментари,като никой друг

Руският стратегически интерес в Сирия и военните действия

в Свят
Loading...
Изходната стратегическа обстановка: ВС на Руската федерация, решавайки стара съветско-руска стратегическа задача да не допуска строителството на газо-нефтопроводи от месторождението на саудитците към Европа чрез контрол на териториите, които са най-удобни за прокарване на магистрали, формира в Сирия сериозна ударно-отбранителна групировка, достатъчна за решаването на всички възможни предизвикателства. За изминалите три години в общи линии се реши задачата за разгрома на неправителствените въоръжени групировки, финансирани и снабдявани от „западната коалиция“, която на свой ред решава обратната задача – добива контрол над територии за прокарване на магистрали от саудитците към Европа, тъй като арабските енергоносители са в пъти по-евтини от тези, които Русия предлага на Европа. Израел се опитва да противодейства с усилване на Хизбула и увеличаване на иранското присъствие. Иран, на свой ред, пречи на Израел и тръгва на сближаване с Русия с цел укрепване на стратегическото партньорство, имайки предвид безопасен превод на суми за нефт в „златни динари“ (което САЩ не простиха на Муамар Кадафи и Саддам Хюсеин). Китай, реализирайки своите дългосрочни перспективи, обозначава присъствие в региона с оглед на бъдещия контрол на части по месторождение. Америкаците, както пише тяхната преса, изгубиха разбираема стратегия по въпроса за Близкия Изток и инерционно поддържат в района състояние на управляем хаос и даже не са против строителството на нефтопровод, но газопровод за Европа е табу – това не влиза в техните планове – Европа трябва да купува щатски шист.

 

Алексей Суконкин, снимка: Фейсбук

 

Удар от безсилие.

 

Всички, които не ги мързи, вече се изказаха. Аз също ще внеса своите пет копейки, добре, че за изминалото време, запасен с търпение, успях да събера достатъчно материал за анализ на ситуацията и формиране на изводи.

 

И така, изходната стратегическа обстановка: ВС на РФ, решавайки стара съветско-руска стратегическа задача да не допуска строителството на газо-нефтопроводи от месторождението на саудитците към Европа чрез контрол на териториите, които са най-удобни за прокарване на магистрали, формира в Сирия сериозна ударно-отбранителна групировка, достатъчна за решаването на всички възможни предизвикателства. Неправителствени военизирани организации (музикантите на „Вагнер“) с непосредствената помощ на руските въоръжени сили, взимат под контрол нефтодобивните райони, притеснявайки местните криминално-терористични групировки.

 

След сблъсъци със „западната коалиция“ през февруари тази година и смъртта на 14 души, в момента всички действия на „музикантите“ се прикриват с целия наличен руски арсенал и международната коалиция не е влизала повече в директни стълкновения, предпочитайки да сдава без бой райони, към които руските частници (и ирански доброволци) проявяват своя интерес.

 

За изминалите три години в общи линии се реши задачата за разгрома на неправителствените въоръжени групировки, финансирани и снабдявани от „западната коалиция“, която на свой ред решава обратната задача – добива контрол над територии за прокарване на магистрали от саудитците към Европа, тъй като арабските енергоносители са в пъти по-евтини от тези, които Русия предлага на Европа. Израел се опитва да противодейства с усилване на Хизбула и увеличаване на иранското присъствие. Иран, на свой ред, пречи на Израел и тръгва на сближаване с Русия с цел укрепване на стратегическото партньорство, имайки предвид безопасен превод на суми за нефт в „златни динари“ (което САЩ не простиха на Муамар Кадафи и Саддам Хюсеин). Китай, реализирайки своите дългосрочни перспективи, обозначава присъствие в региона с оглед на бъдещия контрол на части по месторождение. Америкаците, както пише тяхната преса, изгубиха разбираема стратегия по въпроса за Близкия Изток и инерционно поддържат в района състояние на управляем хаос и даже не са против строителството на нефтопровод, но газопровод за Европа е табу – това не влиза в техните планове – Европа трябва да купува щатски шист.

 

Ето такъв е силно повърхностният поглед върху сгъстяването на интересите на такава неголяма територия.

 

Сега преминаваме на оперативно ниво. По различни причини терористичния анклав „Източна Гута“ продължително време беше подложен само на пасивно удържане и чак след решаването на задачите на север в страната, сирийското командване реши да закрие въпроса с Гута, още повече че този район непосредствено граничи с Дамаск и следователно носи определена степен на заплаха за „правителствените квартали“. Тук бяха прехвърлени щурмови части, усилиха се разузнавателните мероприятия и след допълнителна изолация на района, предшестваща бойните действия, на бойците беше предложено от командването на сирийските войски да напуснат анклава по предоставени коридори.

 

Присъствието в Гута на „съветници“ на коалицията се потвърди от всички видове разузнаване, и доколкото местонахождението им на територията на Сирийската Арабска Република по мнението на сирийското командване се явява нелегитимно, то не възникнаха особени пречки за тяхното унищожаване заедно с останалите „умерени“ и „неумерени“ терористи. Опитите на „международната общност“ да спрат предстоящото клане бяха блокирани от Русия в Съвета за безопасност на ООН, след което се започна методично необратимо унищожение на наши западни партньори, лишени от възможност да се измъкнат от анклава.

 

При това военновъздушните сили доста бързо разбиха на пух и прах всички набелязани цели (за първи път в бойни условия бяха използвани най-новите Су-57), което причини „див възторг“ у цялата западна коалиция и огромни загуби в редиците на „съветниците“ и бойците от силите за специални операции на САЩ, Франция и Великобритания. Въпреки че имаше в непосредствена близост до местата на събитията най-мощна ударна авиационна сила, коалицията не посмя да възпрепятства Русия и Сирия да нанесат бомбено-щурмови удари по обекти в Източна Гута.

 

В резултат, след приключването на бомбените удари, от Гута заизлизаха потоци от бежанци, а останалите живи представители на коалицията в продължение на няколко дни бяха извозвани оттам с автобуси със затъмнени стъкла, измолвайки от Русия възможността да запазят живота им. После щурмовите части на сирийската армия разчистиха кварталите и в сегашния момент терористичен анклав не съществува – територията е изцяло под контрола на сирийските, иранските и руските военни.

 

И точно тук възниква ситуация, в която на коалицията е нужно нещо, с което да оправдае репутационните и човешките си загуби. Започва подготовка за „акция на възмездието“, в провеждането на която се въвличат тези страни, чиито военнослужещи са загинали при ударите на руските военновъздушни сили в Източна Гута. Германия, слава Богу, действа в Сирия много ограничено и не се интересува от последствията – в Източна Гута немци не е имало. Но ето, че британските SAS, американският SOCOM и френският Legion Etrangѐre пострадаха там немалко и затова именно тези страни участват в подготовката на предстоящия удар.

 

Коалицията не можа да измисли нищо по-умно от това да имитира химическа атака. Руските спец-служби днес предоставиха на ОЗХО участници в провокацията, които в един глас разказват как и кой ги е организирал да участват в поставения спектакъл, който те разирават в град Дума. Специалистите на ОЗХО в дадения момент потвърждават, че на предполагаемото място в град Дума не са намерени никакви следи от употребата на химическо оръжие.

 

А да се скрият следите от химическо оръжие в условията на градско застрояване практически е възможно само след неговото естествено разложение и изветряване – при бойните газове този период се състои от месец и повече. Освен това, в Гута е открита не постановъчна, а съвсем истинска оборудвана химическа лаборатория на бойците. Руският специалист от Радиационна, химическа и биологическа защита (РХБЗ) в Сирия Александър Родионов заяви, че по време на огледа в лабораторията са били намерени такива вещества като тиодигликол и диетаноламин, използвани за получаване на иприт. Но за всичко това – след удара.

 

И ето, че Тръмп заявява готовност да нанесе ракетни удари по обекти в Сирия, в които, по негово мнение, сирийското правителство изготвя химически оръжия, за да трови своето население. От мнението на ООН никой не се интересува.

 

Разбира се, никой в Русия и Сирия няма да игнорира подобно заявление, макар че и другите разузнавателни признаци за готвения удар, с които руското (и сирийското) командване разполагаше, бяха предостатъчни. Затова бяха предприети превантивни мерки:

  • Западните и Южните военни окръзи (ЗВО и ЮВО) на Русия бяха приведени в най-висока степен на бойна готовност, подразделенията излязоха в района на съсредоточаване;

 

  • Авиацията на ЗВО и ЮВО проведе частично разсредоточаване по запасните летища;

 

  • На самолетите на ударната авиация с далечен обхват са прикачени средства за поразяване, в това число и със специална бойна част;

 

  • В акваторията на Средиземно море в спешен порядък през Дарданелите влязоха СКР „Ладный“ и фрегатата „Адрмирал Есен“, които засилват бойните възможности на корабната групировка, базирана на Тартус;

 

  • Всички бойни кораби от базата в Тартус излязоха в морето, а подводните лодки „Новоросийск“, „Колпино“ и „Ростов на Дон“ пристъпиха към изпълнение на задачата за блокиране на действията на морските сили на коялицията – в готовност да нанесат поражения на ескадрените миноносци на САЩ Donald Cook и Porter, а също и на британската многоцелева подводна лодка Американската атомна подводна лодка John Warmer до момента на началото на ударите остана извън пределите на гарантирания контакт;

 

  • С помощта на радиоелектронни бомби (РЕБ) в източната част на Средиземно море е нарушено преминаването на сигнала на GPS, което беше отбелязано от екипажите на граждански пътнически лайнери, преминаващи през този район;

 

  • В режим на постоянно дежурство в небето над Сирия заработи самолет ДРЛО А-50У, под чието прикритие работеха изтребителите от авиобазата Хмеймим;

 

  • Самолети на ударната авиация на авиобазата Хмеймим бяха въоръжени с противокорабни крилати ракети, с които те започнаха да извършват облитания на бойните кораби на коалицията, курсиращи в Средиземно море;

 

  • Силите на ПВО на Русия и Сирия бяха приведени в най-висока степен на бойна готовност;

 

  • Силите на бреговите противокорабни ракетни комплекси „Бастион“ в Сирия бяха приведени в най-висока степен на бойна готовност;

 

  • За няколко часа преди удара цялата боеспособна авиация на сирийските ВВС беше пребазирана на аеродрума Хмеймим и няколко други летища, намиращи се под прикритието на руските средства за ПВО;

 

  • За няколко часа преди удара главният щаб и щабовете на бойните съединения на сирийската армия напуснаха пунктовете на постоянна дислокация и се преместиха в неизвестни райони; Началникът на Генералния щаб на ВС на РФ Валерий Герасимов още през март предупреди западните „партньори“: „В Дамаск в учрежденията и обектите на Министерство на отбраната на Сирия се намират руски военни съветници, представители на Центъра за примирие на враждуващите страни и военнослужещи от военната полиция. В случай на възникване на опасност за живота на военнослужещи от Русия, въоръжените сили ще предприемат ответни мерки на действие, както по ракетите, така и по носителите, които ще ги изпращат.“

 

Също така разузнаването наблюдава аеродрумите на коалицията, местонахожденията на наводните и подводните бойни кораби, анализирайки характера на тяхната дейност, отбелязвайки насищането на радиотрафика и даже местонахожденията на телефоните на ключовите военни специалисти на коалицията.

 

През нощта на 14 април руското радиоразузнаване разчита масово излитане на ударна авиация на коалицията:

  • От британската авиобаза Акротири на Кипър излита звено от четири ударни самолета Tornado GR.4 на ВВС на Великобритания;

 

  • От авиобазата Ел Удейд в Катар излитат два стратегически бомбардировача B -1B Lancer на ВВС на САЩ

 

  • От френската авиобаза Сен Дизйе се вдига звено от четири самолета Rafale и един Mirage

 

Това събитие е класифицирано от операторите в щаба на обединените войски като начало на удара. По всички руски и сирийски подразделения преминава оповестяване.

 

Примерно след час, от акваторията на Червено море ракетният крайцер CG-61 Monterey (тип Ticonderoga) и ескадрения миноносец DDG-58 Laboon (тип Arleigh Burke) на ВМС на САЩ извършват пускане на 30 и 7 крилати ракети UGM 109 C/D Tomahawk, от акваторията на Средиземно море пуск на 6 крилати ракети UGM 109 C/D Tomahawk осъществява многоцелевата атомна подводна лодка SSN-785 John Warmer (тип Virginia Block III) и още три крилати ракети тип SCALP Naval пуска френската фрегата D653 Languedoc.

 

При достигане рубежа на атаката, британските Tornado GR.4 пускат 8 крилати ракети Storm Shadow, френските Rafale и Mirage 2000 пускат 9 крилати ракети SCALP-EG, американските бомбардировачи В-1В Lancer пускат 19 крилати ракети AGM 158В JASSM-ER.

 

Общо са пуснати 105 крилати ракети от различни типове, 103 от които са зафиксирани и опознати с радиотехнически средства от ПВО и взети на съпровождане. Разликата от две ракети е обусловена от отказа на ракетите след пуска и падането им недалеч от старта.

 

Британската атомна подводна лодка Astute не успява да пусне ракети поради непрекъснатото маневриране, наложено от руската подводна лодка „Ростов на Дон“. Ескадрилните миноносци DDG-78 Porter и многострадалният DDG-75 Donald Cook така и не произвеждат пуск на ракети, но се намират в режим на очакване за отразяване на възможна атака, което се състои от радиотехническо разузнаване върху характерната работа на комплексите Aegis.

 

Последва противовъздушен бой, чиято резултатност удиви много експерти.

 

Всъщност няма нищо удивително, тъй като въздушните цели са били прекрасно видими от операторите на ДРЛО А-50У и нисковисочинните прихващачи от комплекса С-400, информацията от които се предава по единната информационна система към подръчните огневи средства.

 

Да, част от крилатите ракети е унищожена от старите комплекси на ПВО С-125, С-200, Квадрат, Куб и Оса-АКМ, но основната тежест ляга на плещите на новите комплекси ПВО, неотдавна взетите на въоръжение в сирийската армия Бук-М2Е и Панцир-С1.

 

В мрежата има видеоинтервю на командира на сирийската зенитно-ракетна батарея БУК-М2Е, където той обстоятелствено разказва как е отделял появяващите се цели от лъжливите и ги е обстрелвал от разстояние от 26 до 6 километра, унищожавайки ракетите една след друга по реда на приближаването им.

 

Освен това в пълна степен са използвани средствата на радиоелектронните бомби (РЕБ), прикриващи сирийските летища, което довежда до загубата на част от крилатите ракети, без прилагане на огнево въздействие върху тях. В резултат ударът по летищата Дювали, Думейр, Блеи, Шайрат е напълно осуетен (унищожени са само 46 ракети), на летище Мезе попадат 4 от 9 ракети, на летище Хомс попадат 3 от 16 ракети. Тези летища се използват от руската армейска авиация и наличието на сили от ПВО-Панцири, което да прикрива дадените обекти, някак не предизвиква съмнение.

 

30 ракети се насочват към Барзе и Джарамани, 7 са унищожени. 15 ракети удрят по заявената цел – комплекс от три здания, където, по мнението на САЩ, се помещава „правителствената химическа лаборатория на Асад“, останалите поразяват подобен обект в Джарамани.

 

Останалите ракети падат в покрайнините на Дамаск. Жертви сред населението и военните няма.

 

Сега да анализираме ситуацията.

 

През 1967 година два египетски ракетни катера произвеждат пуск на четири най-нови за онова време съветски крилати ракети П-15 (направени в авиозавода в Арсениев) по израелския миноносец „Ейлат“. И четирите ракети попадат в целта, потопяват кораба и убиват повече от 50 моряка. Това е истински триумф! Целият свят (който може) се захваща да прави крилати ракети.

 

През 1991 в момента на началото на американското нахлуване в Ирак, ВМФ на Ирак провежда ракетна атака по американската ескадра – пуснати са 59 крилати ракети П-15 по добре видими радиоконтрастни цели. Ракетите са снабдени с два типа насочващи глави – радиолокационни и топли. И въпреки че успехът изглежда гарантиран, ескадрата се скрива с помощта на РЕБ и в резултат нито една ракета не стига до целта. Това е катастрофа!

 

След това с нечуван успех САЩ прилагат своите крилати ракети Tomahawk за нанасяне на неотразими удари по Ирак, Югославия, Либия, Сирия. В основата на точността на ракетите е система от спътниково-позиционирани GPS. Именно тя става впоследствие слабото звено…

 

7 април 2017 по авиобазата Шайрат в Сирия американците пускат 60 ракети Tomahawk, от които до определената цел достигат 23. Една ракета пада след старта, а 36 попадат в зоната на действие на РЕБ на руските сили и изгубвайки приема на данни от GPS, не успяват да продължат полета по набелязания маршрут. Ракетите се изгубват още в акваторията на Средиземно море. Огнево въздействие по тях не е прилагано.

 

На 14 април 2018 историята се повтаря: ПВО и РЕБ демонстрират ПЪЛЕН КОНТРОЛ НАД СИТУАЦИЯТА, фактически разскъсват удара на коалицията по назначените цели, ПОСТАВЯЙКИ ТОЧКА на „политиката на оръдията“, реализирана от САЩ и техните поддръжници с крилати ракети. Всички, които трябва, разбраха – този похват вече не действа. Преди двадесетина години ми досаждаше един пораснал юноша, който беше с една глава по-висок от мен, по-широкоплещест и физически много силен.

 

Без да знае моето минало, той старателно ми досаждаше, откровено търсеше конфликт, особено в присъствието на приятели и момичета, смятайки че със сигурност е в по-силната позиция и без дори да се съмнява в успеха при евентуален бой. Аз постоянно отклонявах боя, не смятайки за нужно да обезобразявам красивото му лице. Той възприемаше моите действия като проява на слабост и един прекрасен ден отново започна да ме провокира на бой.

 

В един момент се опита да ми нанесе дълъг удар с ръка, но ръката му (много внезапно и удивително за него) попадна в захват, след което приложих едно извиване на ръцете (който знае, има идея колко е болезнено), съборих го на асфалта, продължавайки да държа болезнената хватка. Той крещя като никога, макар че тази болка можеше да се изтърпи – особено при условие, че те гледат приятелите ти. Така и не успя да се измъкне от хватката и затова накрая се помоли.

 

Казах му „Виждаш ли, аз още не те бия, а ти вече виеш, а ако искаш мога да започна?“ В този момент той се осъзна и даже каза нещо примирително и аз го пуснах. Но веднага щом се изправи, се нахвърли върху ми с юмруци – очевидно нищо не беше разбрал. И тогава ми се наложи да му ударя един в слънчевия сплит. Това му беше достатъчно за цял живот.

 

Така и с коалицията. Засега само им държат ръцете, давайки им възможност да си запазят лицето. Но те не го разбират. Като им ударят един, ще бъде вече късно.

 

Войната свърши и войната продължава.

 

——————

Алексей Суконкин е филолог по образование и лейтенант от Главно Разузнавателно Управление, подчинено на Генралния щаб на Министъра на отбраната на Русия. Учатвал е в бойна мисия на спецчастите на ГРУ в Чечения. Автор на няколко книги и сборници с разкази на военна тематика.

 

Заглавието е на “Гласове”

Източник: Alexey Sukonkin

Превод за ГЛАСОВЕ: Екатерина Грънчарова

 

 

 

Loading...

Последни от Свят

Отиди Горе