The Bulgarian Times

Руската рамка за сигурността в Черноморския регион

в Свят

Руската гледна точка за сигурността в Черноморския регион е свързана с няколко фактора:

  • историческата приемственост по отношение на геополитиката;
  • намеренията и действията на ключови опоненти и други участници в региона;
  • терористичната и трансграничната престъпна дейност;
  • възникващите нови заплахи, които варират от инсценирането на преврати, наречени „цветни революции”, до манипулирането на миграционни потоци.

Тези фактори са взаимносвързани. Геополитическата приемственост се изразява в ясната позиция на Русия по отношение на държавите, които са под покровителството на НАТО и САЩ и прецедентите от Студената война в региона – като например разполагането на американски ядрени ракети в Турция, което предизвика кризата с кубинските ракети; провокациите по границите на Съветския съюз; и възприемането на това пространство като високорискова зона поради геополитическите му характеристики. Този регион е Римланд* и е в пряк контакт с Хартланд** в Евразия – точка, която Збигнев Бжежински включва в арката на нестабилност.

Самият Черноморски басейн има ограничени възможности. От гледна точка на военната стратегия, това е затворено пространство, което се контролира лесно. От гледна точка на геоикономиката, полезното действие на Черноморския регион също не е високо. В резултат на това този регион обикновено се разглежда в по-широки рамки. Например като районът на Азовско и Черно море, който е рамка, характерна за вътрешната политика на Русия, или като по-мащабната концепция за триъгълник от три морета – Черно, Каспийско и Средиземно море – или като двуморски проект, коридор между Черно и Балтийско море, който съвпада с проекта за Източното партньорство и който Русия асоциира с потенциален нов санитарен кордон.

Следователно всички стратегии и действия в региона, особено външни, принуждават Москва да адаптира подходите си, когато става дума за политически проекти или да прилага превантивни стратегии за предотвратяване на надигаща се заплаха за националните интереси на Русия. След споразумението със Сирия за руското военно присъствие, тези национални интереси автоматично включиха Черноморския басейн като зона, която е от изключително важно значение.

Трябва да се отбележи, че в този контекст е важно да се разберат намеренията на всички страни. Но Западът умишлено изкривява начинa, по който се възприема ситуацията, за да обрисува събитията в перспектива, която отговаря на конвенционалните позиции на неговите политически елити и интереси. Известно е, че погрешното разбиране на стратегията на противника води до неприятни изненади и неочакван развой на събитията.

Подобен пример за това са действията на Русия и проектът за Евразийския икономически съюз. Москва се опита да създаде защитен пояс около себе си в широкия смисъл, като субсидира икономически граничещите с нея държави от постсъветското пространство. Тя предложи да бъдат създадени ясни механизми за икономическо сътрудничество. Но тези усилия бяха неправилно интерпретирани и объркаха общественото мнение на Запад. 

Създаването на защитен пояс предполага подсилване на стабилността на съседните страни, както в политическо, така и в икономическо отношение. Поради тази причина Русия подкрепи Украйна по времето, когато президент бе Виктор Янукович. Но погрешното тълкувание на Запада, който до голяма степен включва Съединените щати, доведе до дестабилизация и преврат през февруари 2014 г.

Това, което последва, беше верижна реакция. За да се предотвратят масовите убийства, като тези в Киев през февруари 2014 г. или в Одеса през май 2014 г., както и по-късно в Югоизточна Украйна, Русия подкрепи и призна референдума в Крим.

Операцията „Атлантическа решимост” на НАТО официално бе обявена за начин да се противодейства на Русия. Москва бе принудена да предприеме мерки, което доведе до промяна във военния баланс. В същото време военните учения в рамките на Съюзната държава на Русия и Беларус, както и маневрите в рамките на Организацията на Договора за колективна безопасност (CSTO), показват, че подходът на Москва е координиран с интересите на други страни, които принадлежат към тези организации.

Освен това Русия се интересува от засилването на стратегическите възможности на организации като Шанхайската организация за сътрудничество Евразийския икономически съюз (SCO) и Конференцията за взаимодействие и мерки за укрепване на доверието в Азия, за да подсили сигурността в Голяма Евразия. Този подход е пряко свързан с реализацията на руската инициатива, при която се вземат предвид всички участници и всички възможни промени в баланса на силите в региона, включително и по отношение на естествените промени в ръководствата на държавите. По този начин Русия внимателно наблюдава и анализира действията и методите на всички държави и съюзи.

Моделът на НАТО за нападение срещу центровете на тежестта, включително чрез различни методи на влияние и стратегически комуникации; програмата „Черноморска синергия” на ЕС, която е елемент от евроатлантическата интеграция; и решенията в рамките на Организацията за Черноморско икономическо сътрудничество, които могат да бъдат разглеждани като Троянски кон за националните интереси на участващите страни – всичко това изисква коригиране съществуващите сценарии, които имат за цел да гарантират регионалната сигурност.

Ако говорим за военна мощ, то благодарение на държавната програма за периода 2011-2020 г. Русия прескочи „технологичната и организационната пропаст”, а сирийският опит спомогна за изпробването на нови възможности, включително що се отнася до военнополитически решения, свързани с партньорски споразумения.

Както бе отбелязано и по-рано, Западът умишлено изопачава реалните факти и не разбира методите на Русия за планиране и реални действия, когато става въпрос за прилагане на твърда сила. Например през последните няколко години показателите за глобалната огнева мощ определиха Русия като военен хегемон в Черноморския регион, следвана от Турция, но тези данни не са съвсем верни.

Общата представа за хегемония е свързана с привличането на други държави в сферата на влияние на дадената страна, докато някои съседни на Русия държави свободно избират и определят с кого да си партнират и с кого не. Потвърждение за това са регионалните политики на Украйна и Азербайджан. Ето защо не можем да говорим за хегемонна роля за Русия.

Би било по-правилно да се каже, че Русия е доставчик на сигурност, докато повечето страни от Черноморския регион, включително някои страни – членки на НАТО, са консуматори на сигурност.

Що се отнася до третия и четвъртия фактор, методите на директен натиск с използване на военна сила се прилагат само частично. Сегашната концепция за използването на въоръжените сили, известна на Запад като доктрина „Герасимов”, включва използването на военна сила в отговор на предизвикателства и заплахи само от първа до четвърта степен. Другите компоненти включват информационна война, геоикономика, дипломация и хуманитарни операции, които Западът обичайно възприема като мека сила.

В момента в Русия виждаме консолидиране на работата на мозъчните тръстове по определени въпроси. Това не се отнася само до специални структури за сигурност или до отбранителни корпорации, но също така и до независими асоциации по политически науки, научни и образователни центрове и специални експертни групи. Методите за координация на мрежата и анализът на данни се използват за прогнозиране, за изчисляване на възможни сценарии и за превенция. Последната е особено важна и показа своята ефективност при сътрудничеството между правоохранителните органи и неправителствените организации за предотвратяване разпространението на екстремизма и терористичната идеология.

Въпреки това, когато става дума за действия в Черноморския регион, виждаме липса на доверие между различните участници в конфликти, негативна историческа памет, индивидуални политически амбиции, както и борба за ресурси. В рамките на един дълъг исторически период, силното влияние върху вземането на решения и формулирането на дневния ред често се осъществява чрез скрити политически техники, прилагани от играчи, които не са пряко свързани с региона – по-рано това бе Великобритания, а сега и Съединените щати.

Програмите за икономическа помощ, за военно и технологично сътрудничество често се използват като инструменти за осъществяването на стратегическите интереси на САЩ. В резултат на това страните, които се покровителстват от САЩ, стават силно зависими от тях и частично губят суверенитета си.

Можем да видим, че Вашингтон прилага двойни стандарти срещу Турция и използва своите агенти, за да осъществи различни операции за оказване на влияние, включително срещу съседните държави. Това проникване позволява на САЩ да подклаждат изкуствени конфликти и политическо напрежение, което създава геополитическа нестабилност в региона и позволява той непрекъснато да бъде трансформиран в съответствие с интересите на истинската западна глобална хегемония.

В този смисъл сътрудничеството между Русия, Турция и Иран по отношение на сирийската криза може да бъде добър опит за решаване на регионални проблеми и преминаване към ново ниво на сътрудничество между нашите държави. Ако искаме ефективна сигурност, действаща на принципа на автаркията, то тогава няма да има нужда да използваме старите клишета и проядени механизми на НАТО. Тук можем да споменем и пълната неефективност на тази организация в предотвратяването на терористични актове в териториите на собствените ѝ членки. И няма нужда да вървим по стъпките на американците, тъй като ще осъществим единствено техните интереси.

Гъвкав подход, уважение към суверенитета и интересите на всички участници, разбиране на общата съдба на евразийското пространство и установяване на ясни критерии по отношение на това какво представлява заплаха – тези принципи са норма за Русия в регионалното сътрудничество. Тази препоръка може бъде разглеждана като още един сигнал от страна на руските лидери, представен от представител на експертната общност.

* Проф. Никълъс Спикмън от Йейлския университет разработва концепцията за Римланд (Rimland) – ивицата крайбрежна земя, която обкръжава Евразия. Той смята, че Римланд е по-важна от централната азиатска зона – Хартланд** (Heartland) за контрола върху евразийския континент и заявява: „Този, който контролира Римланд управлява Евразия, а който управлява Евразия контролира съдбата на света”.

Автор: Леонид Савин, Geopolitica.ru
Превод: Десислава Пътева,  A-specto.bg

* Този текст не може да бъде препечатван и копиран в други медии без изричното разрешение на редакцията на a-specto

Последни от Свят

Отиди Горе