Вашият виртуален всекидневник за новини,анализи и коментари,като никой друг

Публицистът д-р Пламен Пасков за отравянето на Сергей Скрипал

в Свят
Loading...

Той беше 4 години в руски затвор, и е предаден на Великобритания преди 2 години в резултат на обмен на агенти. Тоест, ако са искали да го ликвидират, са имали години на разположение. Но нормалните хора, особено от спец-службите, никога не ликвидират, още повече, с такива специални методи, без причина, смисъл, цел, значение, и полезно за целеполагането действие.

Има ли Русия полза от ликвидирането на Скрипаль?
Не.
Има ли полза от убиването му именно сега, преди изборите?
Не.

Има ли Русия отговорности за човек, който е предаден преди години в чужда юрисдикция, по искане на самите британци?
Не.

Има ли самият Скрипаль някаква ценност за Русия като жив и/или мъртъв?
Ако имаше, нямаше да го предадат преди години.

Има ли Русия нещо общо с изобретателя на бойното отровно вещество?
На практика – не. Той е емигрант още от 1991 в САЩ, където е изобретил и разработил веществото (отровата).

Има ли Русия нещо общо със самата лаборатория (да се чете – фабрика) за производството на това бойно отровно вещество във Великобритания?
Реторичен, на практика глупав въпрос с очевиден отрицателен отговор.

Накратко – Русия няма интерес, няма ползи, няма и средството, няма и възможностите, няма и правата над тази юрисдикция.

Сега, да започнем от обратната страна…
Има ли Великобритания полза от убиването на Скрипаль по този начин?
Пряка – едва ли. Но косвена, в качеството му на сакрална жертва – повод за CASUS BELLI – очевидно да.

Има ли Великобритания полза от убиването му именно сега?
С оглед на стремежа да бъде изпортен Путин за тези президентски избори в Русия – по-скоро да, отколкото не.

Има ли Великобритания отговорността за сигурността на човек, изискан именно от нея, и получен на нейна територия, в рамките на нейната юрисдикция?
Очевидно, че да.

Има ли нещо общо Великобритания с изобретателя на бойното отровно вещество от узбекски произход?
Очевидно, че да – фабриката за производството на точно това отровно вещество е на броени километри от мястото на убийството, именно във Великобритания.

Има ли Великобритания полза, средства, и възможности за това?
Очевидно, че да.

И сега по-конкретно за ползите.
Този, който дава ултиматум от 36 часа, знае какво, и защо прави. Знае нещо, и вече е планирал събитията, има намерение да управлява, а не да догонва, и да реагира на процесите, които предстоят.

Какво биха могли да направят, и получат на Острова?

Военен сблъсък с Русия?
Едва ли. Най-много прокси в Сирия, или на друго място. Има си достатъчно прокси-башибозуци за целта, в т.ч. и натовски държави, като източноевропейците, които и без това са с население със статут на “вреден дивеч”, подлежащ на съкращаване.

Допълнителни санкции към Русия?
По принцип – да, но едва ли това е целта. За санкциите не е нужно да се разиграват такива евтини сценарии (преписани от ниско-бюджетни сериали, както се оказа), и да са размахват такива публични ултиматуми.

Целта е по-голяма, и явно по-мащабна.
Мисля си за банките в Кипър през 2013. Познавачите знаят – какво имам предвид, за останалите е дълго да се обяснява. Накратко, тогава беше тренировъчната операция в малки мащаби на “опитно животно”.

Дали могат да секвестират имотите на руските корупционери и олигарси в Албиона?
Могат, разбира се, но в случая целта не е само банален легализиран пиратски грабеж на накраденото от крадците, приютени (както се оказва – временно) на Албиона.
Има нещо далеч по-мащабно, което би могло да е целта на това упражнение.

Следете ми мисълта.

1. Всички големи и значими руски компании, без никакво изключение (в т.ч. и Газпром), са с офшорна регистрация. Офшорките в случая в огромната си част са в британска юрисдикция. След документите Панама на кантората Мосак- Фонсека една голяма част от британските офшорки мигрираха в прясно подготвените специално за целта американски щати (което беше и целта на упражнението – кражба на офшорки), но под юрисдикцията на британската общност остана все пак огромна част от световните офшорки, в т.ч. и на руските олигарси, чиновници, и корупционери – около половин милион народ с много десетки милиарди капитал.

2. Офшорна регистрация на фирмата означава някои неща, за които обикновения човек не се замисля, и досеща. Големите компании в Русия, вкл. и производствените, вкл. и тези от Военно-промишления комплекс, се кредитират от западни банки именно благодарение на офшорната си регистрация. Просто в такъв случай получават работна лихва на кредита от 0.25-2-3%, а не 15-18%, както в Русия. Тоест, с такава лихва производствения процес е възможен, докато с колониално-руската на “руската” Централна банка са разрешени само 2 вида дейности: услуги, и купи-продай, не производство.

3. Кредитирането в западни банки обаче означава, че цялото имущество на работната компания (до мебелите в офисите на Газпром, например), е заложено, за да бъде отпуснат този кредит. И след спирането на емисиите на федерално-резервни долари от края на декември 2014 година световната финансова система (в това число и в Русия) се задушава от финансов глад, и от невъзможност за обслужване на кредитите и дълговете си.

Простичко казано, ако сега този случай бъде използван, за да може Великобритания (и не само, разбира се, сянката на САЩ стърчи няколко глави над короната на нейно величество) не само за да бъдат ограбени личните имоти и спестявания на руските олигарси, чиновници, и корупционери на Острова, но и да бъдат арестувани всички активи на тези големи руски компании, които и без това са вече заложени именно в юрисдикцията на банките и офшорките, където са регистрирани.

И не, това не е нещо ново. В навечерието на Първата световна война Руската империя е била с над 75% собственост на индустриалните си мощности от чужди компании, и с най-голям дълг от воюващите страни. Което лесно обяснява не много удачния и избор – на чия страна и срещу кого да воюва, както и неуспеха и разгрома и в тази война, въпреки, че уж се е сражавала на страната на крайните победители.

Сега положението е аналогично – без война, с подобни лошо сценарирани процедурни хватки Великобритания действително може да запорира, секвестира, блокира всички, или огромната част от руските компании, и без пушка да пукне, да създаде катастрофални затруднения на руската икономика. Накратко – да я разгроми.

В тази игра на капитализъм, на господари и слуги, на хищник и жертва англосаксите са майсторите, те са с белите фигури, те пишат правилата, те имат вътрешната информация, те имат правото да си нарушават правилата, и да избират терена за сражението.

И докато ние тук се майтапим във фейсбук колко съшито с бели конци и необосновано е измисленото им обвинение за отравянето на Сергей Скрипаль, съм сигурен, че в Уиндзор и Бъкингам тези сценарии са на дневен ред, а може би и папката за изпълнението на този план е най-отгоре на бюрото им.
Отворена, в действие, при това.

Размисли на един наивник на средна възраст…

Пламен Пасков, Фейсбук

Последни от Свят

Отиди Горе