The Bulgarian Times

Предколедното слово на проф. Людмил Георгиев

в България
Loading...

Още в началото искам да кажа, че този кратък текст не е толкова реплика нито на предколедните протуберанси на един (почетен) политик в България, нито на реакциите на абсурдната ни “политическа класа” спрямо неговите “философско-политически прозрения”, колкото тъжна констатация на българската нищета!

Нищета, най-вече духовна, която се възпроизвежда непоколебимо през вековете, но която в съвременните условия може да осигури края на държавата след няколко десетилетия!

Нищета, описана в последната ми книга – “Критическата психология на българската история”, може би най-мащабното и адекватно психологическо изследване на българската общностна психика в нейното историческо полагане до днес, колкото и това да звучи нарцистично!…

Фундаменталната разлика между мен и цялата “българска политическа класа”, и обслужващите я идеологически апологети и журналистически лакеи се свежда до нещо съвършено просто – всички те ви говорят за икономически модели, за партийни или програмни правителства, докато за мен българската нищета се корени в нещо съвсем различно! И то е възпроизвеждащото се през вековете отсъствие на позитивна българска национална идентичност, адекватна на собствената ни цивилизационна матрица, спрямо която ние, българите, дори сме исторически субект!

Ние, българите, продължаваме и до днес да се отказваме от истината, че кирилицата е всъщност българица, че чрез нея и православието сме създатели на Православната Цивилизация, че в духовните ни устои продължава да тлее богомилската социална визия – предтеча на европейския утопичен социализъм, че Учителят Петър Дънов е създател на уникална философска концепция, чрез която България може и трябва да претендира за духовен център, наред с конфуциански Китай и будистка и индуистка Индия!

Вместо това, възпроизвеждащата се през вековете българска цел за биологичното оцеляване и семейно-родовото благополучие, и техните политически последствия – външно-политическият васалитет, отнесен преди време към Византия, после към Османската империя, след това към Германия, в предходната ситуация към Съветския съюз, а днес към Вашингтон и Брюксел, всъщност е образец на същата тази българска нищета, за която ви говоря!

Нима не може да разберете всички вие – т.нар. “народ” и т.нар. “елит”, че нищо положително не може да се случва за хората и държавата България, ако ние продължаваме да не искаме да се случи нашата българска позитивна национална идентичност, което е възможно да стане след като осъзнаем собствената си цивилизационна принадлежност?!…

Вижте какво, драги, нито партийни, нито програмни правителства могат да осигурят просперитет на българските хора, на нацията и държавата, докато всички ние не сме проникнати от убеждението за българската историческа роля, че ние сме Исторически Субект на Цивилизация, за която НАТО и Европейският съюз са чужди тела! И това не е израз на съмнително “русофилство”, защото самата Русия и руският народ стават държава и народ тъкмо благодарение на нас като Субект на тази Цивилизация – около 360 милиона души към момента! Неосъзнаването на тези факти и нашият външно-политически васалитет всъщност възпроизвеждат през вековете и нашето българско възпроизводство на двойственото отношение към “собствената” ни държава – от една страна, всеобщото отчуждение от нея, но, от друга страна, инструменталното отношение към самата нея! Това ще рече, че българската маса винаги се отнася подозрително към “собствената” си държава, а българският “елит” ще я разглежда като най-сигурното средство за личното оцеляване и семейно-родовото благополучие! В този случай външните “гаранти”, на които ние джиросваме държавата – Германия, СССР, НАТО и Европейския съюз, се оказват покровители на българските “политически елити”, на които не само се прощават, но се и поощряват всички безобразия, които те възпроизвеждат във вътрешно-политически български план! И днес е така, драги!…

Знам, драги, ох как знам, че преобразуването на българското мислене в посоката, за която ви говоря, изисква дълго историческо и психологическо време – поне две/три поколения напред! Но нали все някога ще трябва да се положи началото, макар че фактът, че не виждам никакви признаци за осъзнаването на тази необходимост сред “народ” и “елит”, ме кара да се чувствам тъжен и нещастен! Тъжен и нещастен не за мен – аз съм изпълнил дълга си към Род и Отечество, защото съм ви предоставил “Критическата психология на българската история”, а тъжен и нещастен за всички вас, които не можете да проумеете собствените ни български проблеми!

По-рано или по-късно на мен ми предстои смъртта – годините нямат значение, но угрозата за моите деца и бъдещите внуци е, че пред тях ще случи смъртта на България! И никакви програмни или партийни правителства няма да могат да я предотвратят, ако не осъзнаем себе си, ако не формираме нашата българска позитивна национална идентичност чрез цивилизационната ни матрица!…

Това е положението, уважаеми дами и господа, драги ми другарки и другари!

Весели Коледни и Новогодишни празници, но се опитайте през пиенето и яденето да помислите за това, за което ви говоря!…

П.П. Еклесиаст: “Знанието носи само тъга!”

Проф. Людмил Георгиев, Поглед.инфо

Четете още от проф. Людмил Георгиев

 

Loading...

Последни от България

Отиди Горе