По-подробно за Евpoгeйщинaтa: “Националните държави в Европа трябва да загинат”

в Любопитно
Loading...

Светата троица на ЕС

ЕС всъщност е резултат от агресивните интереси на транснационалния капитал, който предпочита сговоричив общ режим, отколкото голям брой своенравни парламенти.

До 1989 година в СССР и в социалистическите страни Карл Маркс се счита за „свещена крава”. Той е превърнат в легенда. От биографията на Карл Маркс грижливо са изтрити съществени подробности, които не пасват на соцпропагандата. Във фундаменталните си трудове Карл Маркс проповядва братство между работниците, но в личния си живот прави точно обратното. Не се жени за обикновена работничка от фабрика, а си взема за съпруга баронеса Жени фон Вестфален. Самият Карл Маркс е потомък на много поколения равини, а съпругата му е аристократка, при все че той проповядва унищожаване на същата тази аристокрация. От баронеса Жени фон Вестфален той има шест деца, от които три прекъсват жизнения си път още в ранна детска възраст. Остават три. От тях двете му дъщери се самоубиват поради неудачна любов. Едната, Лаура, слага край на своя живот заедно със своя съпруг, заядливия марксист Пол Лафарг, който се пада племенник на Карл Маркс. На това му се вика кръвосмешение. Маркс е много мързелив, много пие, не обича да работи, ето защо съпругата и децата му са полугладни. Затова пък прави дете на домашната си прислужница. Отрочето има голям късмет – Фридрих Енгелс го осиновява. Маркс има нетрудови доходи, има възможност да живее като буржоа, ако не играе на борсата, на която всичко профуква. Затова апостолът на пролетариата е хрантутник на капиталиста Фридрих Енгелс.

Ако Карл Маркс е живеел в СССР, моментално е щял да попадне в ГУЛАГ като социален паразит. Преди да станат комунисти, Карл Маркс и Фридрих Енгелс са членове на някакви мъгливи тайни общества от типа на „Лига на справедливите” или „Съюз на равните”, които се самоопределят като хуманисти, но други хора ги наричат сатанисти. Главният секрет на тези тайни общества е, че там главна роля играе хомосексът. Съветник на Карл Маркс при написването на „Манифест на Комунистическата партия” е Жан Лафит-Лафлини, който е бил първоначално пират, после фабрикант на барут и накрая търговец на роби. Жан Лафит-Лафлини е създал в Америка в щата Луизиана специални комуни, в които е развъждал негри за продан. В еврейските енциклопедии Карл Маркс е описан като ярък антисемит. Той е обвинявал евреите за всичките грехове на капитализма. Карл Маркс стига до крайност, като нарича своя най-близък сподвижник и също евреин Фердинанд Ласал „еврейски негър”. Любимецът на световния пролетариат е не само антисемит. Той се отнася към руснаците като яростен хитлерист. Карл Маркс пише за руския народ с огромна враждебност, ненавист и презрение. Това е щателно изчистено от съветските издания. Нещо повече, истински родоначалник на идеята за руския „унтерменш” не е Хитлер, а именно Маркс. Спонсорът на Карл Маркс – Фридрих Енгелс, който пише на автора на „Капиталът” еднозначни любовни писма, влага 6 милиона златни франка в своя „другар”. На погребението му Карл Маркс е изпроводен само от шест човека, защото той като мизантроп се изпокарва с всички свои последователи. Някои марксисти се инатят и твърдят, че до ковчега на апостола на пролетариата не са били шест човека, а повече – осем. Вероятно са прави, ако се вземат предвид и двамата гробари. Така както комунистическите идеолози си имаха една официална и силно напудрена версия за пред света, а заедно с нея и друга – истинска, достатъчно нелицеприятна, така и Европейският съюз и неговите доктринери имат днес своята dark side (тъмна страна). За „красивата” история на Европейския съюз чуваме всеки ден по много. Ето и някои детайли за ЕС от малко по-друг аспект.

ТОВА БЕ НАЧАЛОТО, ОБГЪРНАТО ОТ МЪГЛАТА НА ВРЕМЕТО

Европейската идея се появява още в далечното Средновековие. Обединението на Европа с принципи, различни от римските, за първи път се реализира от Шарлеман, това е Карл Велики (742-814 г.), син на Пипин Къси. Той успява да установи контрол над земите, които днес е прието да се наричат Западна Европа. През 1957 г., когато шест западноевропейски страни се обединяват в ЕИО (Европейска икономическа общност), те решават, че най-високото им отличие ще бъде орденът Шарлеман. Карл Велики е провъзгласен за император на Свещената Римска империя. След смъртта на Шарлеман създадената от него единна Европа бързо се разпада на няколко феодални кралства. Самият Карл Велики остава в историята като узурпатор и разколник, принудил папството да се отдалечи от живата християнска традиция. Тази ефимерна Свещена Римска империя на германската нация се смята от германците за Първия Райх. През средните векове Европа се раздира от междуособици. Държавите постоянно враждуват помежду си. Феодалните и династическите войни имат ясно междуконфесионално измерение и са чисто вътрешноевропейско взаимно клане. Европейците са единствените, които дълго време са обладани от огромна екзалтация и ненавист към ближния, което дава резултат – многовековно взаимно унищожаване. Клани са всички безразборно и подред. В края на Тридесетгодишната война през XVII век, която приключва с Вестфалския мир, равносметката е ужасяваща. Загиват над два милиона войници и шест милиона мирни жители. По това време се формира и мистичното братство Орденът на Розенкройцерите, което си поставя за цел да превърне земите на постоянния кървав хаос в зона на „вечен мир”. Лозунг на братството става Pax Augusta et Profunda, което означава „августейши и дълбок мир”. Розенкройцерите призовават да бъдат преодолени противоречията с помощта на мистично учение, в което се „сливат всички вери и всички езици на света”. Идеологията на розенкройцерите оказва голямо влияние върху европейското масонство, което се превръща в главен апологет на единна Европа. Покровителят на ЮНЕСКО, видният розенкройцер Ян Комениус, е в действителност Ян Амос Коменски, роден през 1592 г. в Нивнице, Южна Моравия, в протестантската общност „Чешки братя”. Не е тайна, че свободните зидари стоят в основата на Великата френска революция, чийто основен лозунг е масонската триада „Свобода, равенство, братство”. За любителите на прецизирането можем да добавим, че тези три думи са извадени от следните три изречения: „Свобода на инициативата”, „Равенство на възможностите” и „Братство между съмишленици”. Тези, които имат усет към нюансите, ще разберат, че все пак има различие в осмислянето на трите думи и отделно на трите фрази. Умерените масони подкрепят Наполеон и му поверяват мисията да обедини Европа. В случая става въпрос не за обединение на феодални кралства, а за създаване на общоевропейска буржоазна империя, в която ключова позиция се дава на „третото съсловие”, което играе основна роля във Великата френска революция. За разлика от духовенството и аристокрацията буржоазията като трето съсловие е фискално обложена за разлика от първите две. Европейските масони са виждали в Наполеон и неговите походи реализация на своите мечти. Много от дворяните, чиито страни е прегазвала Наполеоновата армия, са го превъзнасяли. Гьоте е възпявал Наполеон. Руските масони от началото на XIX век са се отнасяли към него със симпатии. В империята на Наполеон, също така ефимерна като Първия Райх на Шарлеман, може да се види първообразът на съвременна Европа. Средновековен антураж на императорската власт, масонски традиции и помпозни секулярни ритуали съжителстват със социална модернизация, либерализъм и буржоазен дух.

ГРАФ РИХАРД КУДЕНХОВ-КАЛЕРГИ

От началото на XX век идеята за европейска интеграция избухва с нова сила. Перспективата за създаване на единна Европа става все по-реална. В този период се появява и една изключително загадъчна и екзотична персона – австрийският масон граф Рихард Николаус Куденхов-Калерги (1894-1972). Неговата майка е японка, а по линия на своя баща в родословното му дърво се смесва кръвта на венециански дожове и византийската императорска династия Фока. Тази ключова личност в развитието и историята на ЕС винаги се премълчава. През 1923 г. граф Рихард Куденхов-Калерги основава Паневропейския съюз, който се подкрепя от Хабсбургите, австрийската аристокрация, крупната европейска буржоазия, и което е много показателно – от бъдещия финансов министър на Третия Райх Ялмар Шахт. Членове и симпатизанти на Паневропейския съюз стават Алберт Айнщайн, Томас Ман, Зигмунд Фройд, Бърнард Шоу, Пол Валери, Хосе Ортега-и-Гасет, Стефан Цвайг, Райнер Мария Рилке, Мигел де Унамуно, Аристид Бриан, Ото фон Хабсбург и Конрад Аденауер. Включват се още и Бруно Крайски, Густав Щреземан (външен министър на Германия) и други. Естествено, Аристид Бриан като външен министър на Франция, когато става почетен председател на Паневропейския съюз, търси активно осигуряване на френската хегемония в изграждането на бъдеща единна Европа. През 1922 г. двадесет и осем годишният чехословак Рихард Куденхов-Калерги, който не знае чешки, се усамотява в замъка Вюртинг и написва труда на своя живот – книгата „Паневропа”. Манифестът е издаден във Виена през 1923 г. Рихард счита, че Европа трябва да се обедини, да се въведат общо гражданство и обща валута, да се създадат общи властови органи и обща армия. Основа на европейското обединение според граф Куденхов-Калерги трябва да стане съюзът между Франция и Германия. Светът според него трябва да се раздели на няколко мегадържави: Паневропа (Континентална Европа и нейните колонии), Британска общност, Панамерика (Западното полукълбо без европейските и английските колонии), Руска федерация и Ориент (Китай и Япония). След три години „Паневропа” излиза на чешки език с помощ та на Томаш Гариг Масарик, президент на Чехословакия, и с предисловие от Едвард Бенеш, министър на външните работи на Чехословакия. Да, през 1923 г. Рихард полага основите на Паневропейския съюз. Знаме на съюза става синьо платно, украсено с 12 звезди, обкръжаващи кръст на фона на слънце. Граф Куденхов-Калерги участва в разработката на герба на ЕС, където 12-те звезди символизират 12-те колена израилеви. Гербът е бил окончателно завършен от Пол Леви. След време слънцето и кръстът се загубват. Срещу кръста протестира Турция. Слънцето е символизирало античната мъдрост. А кръстът – христянските ценности. Паневропейският съюз съществува и днес. Той е дясна консервативна организация, обявила се против социализма, комунизма, консумеризма, генното инженерство, евтаназията и абортите – всичко, което подрива устоите на духовната и моралната сила на Европа. Граф Куденхов-Калерги лансира заслужаващи внимание геополитически идеи. Според него светът се дели на пет планетарни зони: паневропейска, в която влизат всички континентални страни на Европа със своите колонии; панамериканска, включваща Западното полукълбо; паневразийска, обединена около Русия; паназиатска начело с Китай и Япония, които се борят за власт в Тихоокеанския регион; британска, включваща огромната империя с всички колонии и доминиони. По този начин графът е подсказал различните формули за регионални глобализации, към които върви днес светът. Важно е да се подчертае, че всички до една са на цивилизационна основа. Любопитно е да се види на фона на разсъжденията на граф Куденхов-Калерги как стои мотаещата се периодически в българското медийно пространство изключително неграмотна теза от преди десетина години, че „България трябва да направи своя цивилизационен избор”. Какви да станем? Конфуцианци или англосаксонци? Един наш президент преди време направи безумното предложение да зарежем кирилицата, която е основен елемент на цивилизационния ни код, и да преминем на латиница! Граф Куденхов-Калерги е виждал отделна и обособена Великобритания с нейната Британска общност – наследник на Британската империя. Затова е ясно защо Лондон често се разминава с континенталните страни в ЕС и води самостоятелна и „специфична” външна и финансова политика. Накратко – още тогава Великобритания се е възприемала за нещо различно от Континентална Европа. Гео политическите разсъждения на граф Куденхов-Калерги като отправна точка се подемат от световно известния германски геополитик Карл Хаусхофер. По отношение на идеологията на бъдеща Европа граф Куденхов-Калерги е призовавал към синтез на социализма и индивидуализма. Съвместяване на ценностите: буржоазни и социалистически, демократични и фашистки. Австрийският граф е бил доста двуличен. Пред публика е убеждавал аристокрацията „да сключи съюз с народните маси”, а в закритите клубове и на масонските сбирки е възпявал Шарлеман и е възлагал определени надежди на Хитлер. На един от конгресите на Паневропейския съюз през октомври 1932 г. в Базел германският финансист Ялмар Шахт заявява: „След три месеца Хитлер ще дойде на власт… Хитлер ще създаде Паневропа. Само Хитлер може да създаде Паневропа”. След едно такова „обединение” като аншлюса на Австрия на графа му се налага бързо да бяга и той емигрира. Първо отива в Чехословакия. После се спира във Франция и накрая, бягайки от преследването на нацистките строители на единна Европа, се установява в САЩ. Но преди това граф Куденхов-Калерги през 1933 г. се среща с Карл Хаусхофер. През 1936 г. е приет от Джан Галеацо Чиано (граф Чиано), външен министър на Италия, и от Бенито Мусолини. Последният първоначално е резервиран към идеите на граф Куденхов-Калерги, но по-късно променя своето отношение към паневропеизма. Годините 1924-та и 1925-а в живота на граф Куденхов-Калерги са изпъстрени с интересни събития и срещи. Както самият той споделя: „В началото на 1924 г. ние получихме съобщение от барон Луи Ротшилд: един от неговите приятели, Макс Варбург (световно известен финансист и банкер) от Хамбург, е прочел моята книга („Паневропа”) и желае да се запознае с мен и моите съмишленици. За мое голямо учудване Варбург веднага ни предложи 60 хиляди златни марки за развитие на движението през първите три години… Макс Варбург, който е един от най-известните и мъдри хора, които аз някога съм познавал, считаше за свой принцип да финансира подобни движения. Той през целия си живот се интересуваше от идеите за Паневропа… Макс Варбург организира моето пътуване в САЩ през 1925 г., по време на което се срещнах с Пол Варбург и финансиста Бернард Барух”. В САЩ граф Куденхов-Калерги беседва с полковник Едуард Хаус, марксист, съветник и ментор на президента Удроу Уилсън, имащ роднински връзки с международни банкери. Посещава Оуен Юнг (американски банкер и политически деец) и Волтер Липман (американски писател и журналист), с които обсъжда идеята за създаването на Паневропа. Голяма подкрепа получава от Мюрей Батлер, ректор на Колумбийския университет, оглавяващ фонда „Карнеги” и американския филиал на Pilgrims Society (англо-американска организация). Самият Батлер написва предисловие към американското издание на „Паневропа”. Непосредствено преди отпътуването на граф Куденхов-Калерги от САЩ е основан „Американски обединен комитет на Паневропейския съюз”. След тази поредица от срещи през 1925 г. излиза изданието с ограничен тираж и разпространение „Практически идеализъм”. Книгата отразява редица от „по-интимните мисли” и възгледите на граф Куденхов-Калерги. Както казва един от изследователите на графа: „Това, което си го мислят тайните общества, е на езика на Калерги”. Страница 22: „… човекът на далечното бъдеще ще бъде със смесена кръв. Расите и класите ще изчезнат вследствие на преодоляването на пространството, времето и предразсъдъците. Бъдещата евразийско-негроидна раса, външно приличаща на древноегипетската, ще смени сегашната. А външното различие на хората ще се смени с разнообразието на личностите”. Граф Куденхов-Калерги вижда бъдещето на Европа по следния начин: европейците се смесват с другите раси и народи и изчезват като индивидуалност. Страница 50: „Днешните еротични традиции, бидейки непълноценни, се трансформират в свободна любов на избраните – свободен брак. По този начин новата аристокрация на бъдещето няма да излезе от изкуствените стандарти на човешките съсловия, а ще се формира благодарение на божествените закони на еротичната евгеника (селекция)”. Граф Куденхов-Калерги разделя европейците на две групи. Първата: „хора на количеството”. И втората: „хора на качеството”. Днес в ЕС се говори за групи страни. Даже има група, наречена с нелицеприятното PIGS (Португалия, Италия, Гърция и Испания). Нещо като „прасетата” на ЕС. През 1947 г. по инициатива на Куденхов-Калерги се създава първият неформален Съюз на европейските парламентаристи. Неговото изказване на учредителната сесия на тази организация очертава основните направления при строителството на единна Европа: създаване на стабилна общоевропейска валута, обединяване на европейските икономики в общ митнически съюз, тясно сближаване на страните, което гарантира „вечен мир” на континента. През 1955 г. австрийският граф предлага произведението на Бетовен „Ода на радостта” за химн на обединена Европа. След 16 години предложението му е прието! Граф Куденхов-Калегри в действителност е баща – основател и последователен теоретик на Европейския съюз. В разговор с американски събеседници той нарича ЕС първата в историята „франкмасонска държава”. Отричайки участието на Англия в съюза, граф Куденхов-Калерги е разглеждал оста Франция – Германия като главен „мотор” на базата на общ контрол на ресурсите на двете държави. Той е разбирал понятието „Европа” вширок цивилизационно-културен смисъл, а Съединените европейски щати, или Паневропейската федерация, е разглеждал като шестия проект за европейско обединение след империите на Александър Македонски (елинска), Юлий Цезар (римска), Карл Велики (германска), Инокентий II (папска), Наполеон (френска). Пътят към „Шестата Европа” според него е открит след революциите в Централна и Източна Европа, след Първата световна война. Това е причината към „Европа” граф Куденхов-Калерги да причислява и Русия, считайки, че тя временно се е отделила от европейската демокрация. Културните граници между Европа и Азия не ги е лимитирал до Урал или Алтайските планини. Той е смятал, че „Европа” трябва да се простира до Китайската и Японската империя и Тихия океан.

ЖАН МОНЕ ОТ КОНЯК, ЧОВЕКЪТ НА АНГЛИЯ

Като втори баща – основател на съвременна обединена Европа, може да се приеме големият френски предприемач Жан Моне (1888-1979). На него му хрумва идеята за европейско единство по чисто меркантилни съображения. Жан Моне е член на масонската ложа „Верига на Европейския съюз” (Chaine d’Union Européenne). Като търговец на вина и коняци в Европа той е убеден, че границите му пречат да получава по-големи печалби. С тази мисъл в главата той се превръща в един от най-активните обединители на Стария континент. През Първата световна война той е снабдител на армията и полага усилия за обединяването на съвместните операции на френските и английските военни планове срещу Германия, особено по въпросите на логистиката. През 1919 година Жан Моне работи за създаването на Лигата на нациите и става вторият човек в нея. Продавачът на коняк е номинално французин, но цял живот той служи вярно на лондонското Сити, духовен наследник на средновековната венецианска „диктатура на международните финанси”. По-точно Жан Моне е обвързан с банковия дом „Лазар”, инвестиционна банка, тясно свързана с „Кръглата маса” (от нея пряко и непряко произлизат: Съветът за международни отношения, Тристранната (Трилатерална) комисия, Римският клуб, групата „Билдерберг”, Кралският институт по външни работи и Обединените нации). Френският продавач на коняк е човек на лорд Роберт Бранд, управлявал половин век лондонската банка „Лазар”. Жан Моне години наред е лидер на френския клон на организацията „Синархия”. Тази структура е разработвана от американските и френските специални служби. В документ на френското военно разузнаване от юли 1941 г., озаглавен „Синархисткото движение на империята” (СДИ), пише: „Синархисткото движение е международно движение, възникнало след Версайския договор, финансира се и се управлява от определени финансови кръгове на висшите сфери на международната банкова общност. Неговата цел е сваляне на парламентарните режими във всички страни, където и да са, защото парламентите не са достатъчно предани на интересите на тези кръгове и затова е прекалено сложно да бъдат управлявани. Затова СДИ предлага да ги сменят с по-сговорчиви и лесно управляеми режими. Властта се съсредоточава в ръцете на капитаните на промишлеността и назначените представители на избрани банкови групи във всяка една страна”. Генерал Шарл дьо Гол често нарича Жан Моне не само синархист, но и вдъхновител на Синархията. След избирането му през 1958 г. за президент на Франция по време на алжирската криза генерал Шарл дьо Гол казва: „Настъпиха времена, когато Моне няма да командва повече”. През 20-те години на миналия век Жан Моне зарязва временно политиката и се отдава изцяло на бизнеса. По това време в САЩ е въведен „сухият закон” и Жан от Коняк е там на терена. Той си намира сериозен задокеански бизнес партньор. Жан Моне успява да се споразумее и постига изключително ползотворно сътрудничество с чикагската мафия на Ал Капоне и, естествено, става приказно богат. Десет години по-късно той се връща във Франция и излиза с инициатива за политическо обединение на Франция и Англия с общ парламент и обща армия. По време на Втората световна война Жан Моне сътрудничи на генерал Дьо Гол при формирането на правителство в изгнание. Той влиза в ролята и на застъпник на англичаните пред американците. Отблизо следи военните доставки от САЩ за Албиона. Жан Моне е любител на военното и следвоенното планиране. След освобождението на Франция от хитлеристката армия той е назначен за комисар по планирането от 1945 до 1952 г. През 1950 г. разработва план за създаване на „Съюз за въглища и стомана”. Това е началото на пътя към Европейска федерация. Учредителният договор го подписва Робер Шуман. Връх в усилията на Жан Моне е Римският договор от 25 март 1957 г. и създаването на Общия пазар и „Евратом”. Негова е крилатата фраза: „Модернизацията не е положение на нещата, а състояние на ума”. За отбелязване е, че генерал Шарл дьо Гол е бил против създаването на „Съюз за въглища и стомана”, Европейската отбранителна общност и на двата договора от Рим, с които се създават ЕИО и „Евратом”. Европейската конституция, приета под названието Лисабонски договор, продължава традицията на английското авторство на схемите за „единна Европа”. Проектът е подготвен от лорд Джон Кер Кинлохардски, бивш посланик на Великобритания във Вашингтон и бивш вицепрезидент на нефтената компания Royal Dutch Shell. Той е бил още генерален секретар на Конвенцията на ЕС за бъдещето на Европа, бивш постоянен зам.-министър и глава на дипломатическата служба на Форин офис. Номиналният шеф на Конвенцията на ЕС, бившият президент на Франция, аристократ и привърженик на световното правителство Валери Жискар д’Естен се изпуска и казва, че 95% от текста на приетия Лисабонски договор е изготвен от лорд Кер. Във връзка с юбилея на Евросъюза списание Economist издава специален брой на 17 март 2007 г., в който има футуристична статия, озаглавена „Когато Евросъюзът ще бъде на 100 години”. В нея е изказано мнението, че ЕС под английско ръководство затъмнява и САЩ, и Русия след финансовия крах на САЩ и след атомния конфликт между САЩ и Русия по повод Украйна, провокиран от Евросъюза.

АРНОЛД ТОЙНБИ ПРЕЗ 1920 ГОДИНА СКИЦИРА ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪЮЗ

Световно известната английска научна група Чатъм Хаус, оглавявана от Арнолд Тойнби през 1920-1930 г., залага основите на бъдещия Европейски съюз. Базата на ЕС съгласно концепцията са марксизмът, подоходният данък и ликвидацията на суверенитета на държавите в Европа. „Синдикат. История на световното правителство” е книга, написана от английския историк Николас Хагер. В нея е описано възникването на идеята за евроинтеграция. Първоначално в Чатъм Хаус са виждали превръщането на Британската империя в световна. Към средата на 20-те години на миналия век се сменя концепцията. Като по-перспективна се оценява идеята за създаване на обединена Европа. През 1926 година Сталин заявява: „Необходимо е създаването на Федеративни щати на Европа, където могат да влязат Съветският съюз и Англия. След като Англия бъде погълната, Съветският съюз ще стане водеща сила”. По това време Арнолд Тойнби е командирован в САЩ, където работи съвместно с братята Джон Дълес и Алан Дълес под ръководството на Таскер Блис, началник на американския Генерален щаб през Първата световна война. В края на 20-те години на миналия век е формулирана конкретна цел. Арнолд Тойнби и Джон Фостър Дълес предлагат: националните държави в Европа трябва да загинат. Дълес е републиканец и счита, че краят на националните държави в Европа ще бъде гаранция за мир, а Арнолд Тойнби се мисли за марксист и отхвърля националните държави по идеологически съображения. В британския екип, който изработва теоретичните основи на бъдещия Евросъюз, работят английските марксисти Уилям Темпъл и Р.Х. Тауни, историк и социолог, фабианец. Те творят под ръководството на Арнолд Тойнби. В Чатъм Хаус Арнолд Тойнби играе водеща роля чак до 1955 година. Втората световна война е битка между две идеи, където главната цел и на двете е една и съща: обединена Европа. Побеждава концепцията на Арнолд Тойнби и Джон Фостър Дълес. Британската империя не се превръща в световна. Интересен факт е, че през 1990 г. в кръговете на банковата група на Рокфелер се появява идеята за раздробяване на държавите, влизащи в Евросъюза.

Автор: Боян Чуков
Източник: Infacto

Този текст не може да бъде препечатван и копиран в други медии без изричното разрешение на редакцията на списанието за политическа култура Infacto

*Заглавието е на редакцията

Loading...

Последни от Любопитно

Отиди Горе