От Ловешкия затвор | Георги Вълев: Осъдиха ме на доживотен затвор, без нито едно доказателство и без да съм извършил нито едно престъпление

в България


– Има една приказка, че в затвора всеки е невинен и несправедливо е попаднал там. Защо Вие да сте изключение? Как бихте могли да убедите хората, че наистина нямате вина, след като бяхте осъдени от три инстанции по т. нар. дело “Килърите”?

– Как ще убедя хората…След помията, която се изля върху мен в продължение на осем години, след огромния натиск върху медиите да не разкриват истината по това дело и дори да не се интересуват от нея… Как ще убедя хората? Интересен въпрос. Тези, които ме познават, нямат нужда от убеждаване. Те знаят, че аз не съм способен на такива деяния. На онези, които не ме познават, ще отговоря, че доказателствата за моята невинност са между кориците на самото дело. Те са изписани там и всеки може да ги прочете, стига да има желание за това.

Аз съм осъден по шест от седемте обвинения без нито едно доказателство по всяко едно от тях. Повтарям – без нито едно доказателство. Нещо повече – за двете убийства, чието поръчителство ми приписват, аз бях осъден без какъвто и да е доказан мотив, без намерен извършител и без никакви свидетели. Осъдиха ме на базата на показания на хора, някои от които не ме познават и не са ме виждали никога. Говоря за бившето обкръжение на Петър Стоянов (Сумиста, бел.ред.), които са от криминалния контингент и които бяха хванати от разследващите да лъжесвидетелстват. От друга страна, бяха хванали лъжесвидетели и от Велико Търново – Пламен Лаков и Цончо Ненов. Лаков работеше при мен като общ работник за два месеца, но след като започна да краде го изгоних и пуснах жалби срещу него в полицията и прокуратурата. Впоследствие те го хванаха да лъжесвидетелства срещу мен. Осъдиха ме само на базата на свидетелски показания от типа “този казал, онзи рекъл”, но нито едно пряко свидетелство за нито едно конкретно нещо.

– Нямаше ли веществени доказателства или нещо друго, освен показания на свидетели – специални разузнавателни средства, документирани срещи, снимки и т.н.?

– Нито едно доказателство! Нито едно! Само приказки от кошаревски свидетели, които не са ми виждали очите. С изключение на Лаков и Ненов. Да не забравя за дежурния им лъжесвидетел Светлин Иванов – Близнака, когото прокуратурата използва по най-различни дела. Явява се по различни дела и говори каквото му наредят – готови, написани предварително показания. (Б.а. –  Светлин Иванов-Близнака е свидетел на прокуратурата и срещу Златомир Иванов-Баретата във варненското мегадело срещу бившия общински съветник от ДПС Иван Славков, в материалите срещу Маргините, по делото “Октопод” и в още пет-шест дела. В един момент Близнака беше явен, анонимен и защитен свидетел по три различни дела). Към него винаги има прикрепен втори лъжесвидетел, който говори същите неща, за да се създава усещането за достоверност. Такъв в моето дело беше приятелят на Близнака – Симеон Симеонов, с когото прекарахме 18 часа във варненския арест. По време на общия ни престой аз не съм обелил нито дума за моето дело. Имаше даже СРС-та, записваха ни по време на ареста, които доказват, че нито една дума за моето дело не съм казал. Въпреки това Симеонов и Близнака се появиха в съдебната зала с написани предварително показания и разказаха как в килията съм си признал какво ли не.

– Значи това е схемата – вкарват ви човек в килията….

– Не, мен вкарват при тях, те са подготвени предварително.

– И след това ги изкарват пред съда, за да кажат “Той си призна всичко”, въпреки че няма такова нещо. Това ли е основното доказателство? 

– Това е основното доказателство, да. Това е. Нещо още по-лошо! Светлин Иванов-Близнака беше арестуван преди няколко години като тартор на група за разпространение на наркотици, склоняване към проституция и рекет. Симеонов е негов изпълнител. Срещу свидетелските им показания срещу мен, написани предварително от прокурори и следователи, им намаляват присъдите или ги освобождават предсрочно. Като шеф на организирана престъпна група за наркотици и проституция в района на Варна и Златни пясъци Близнака бе осъден на седем месеца. Седем месеца! А аз, който цял живот съм бил почтен, съм доживот тука.

– Но това хората трудно могат да го повярват. Хората си казват: “Не може невинен човек да е осъден доживот и то на няколко инстанции.”

– И аз винаги така съм си мислил преди да попадна в затвора. Но голямата част от хората, с които съм бил по килиите, са били или невинни, или не са обвинени за това, което са извършили, а им е измислено друго, или присъдите им са неадекватни и несправедливи. Повдигнати са им най-тежките обвинения. Не говоря за “кокошкари”. Да уточня: “кокошкарите” тук, в затворите в България, са 90 процента. Тях ги съдят на конвейр. Не им трябват дори и доказателства, щом веднъж е осъден, най-лесно е пак да го вкарат. 80-90 процента са “кокошкари”.

Случайно или не обаче, огромната част от тези, с които съм бил в една килия в Бургаския или в Ловешкия затвор, с тежки обвинения за убийства, най-тежките обвинения, са невинни, уточнявам,  по обвиненията, които са им повдигнати. Те може да са извършили убийство, но то да не е умишлено, което е най-често срещано. Тези убийства са от битов характер, станали по случайност, без извършителят да е целял убийство, но постфактум се получава така, че им повдигат обвинения в предумишлени убийства.

– Тогава хората и за Вас могат да си мислят: той не е поръчал тези убийства, но е направил някакви други, за които не могат да го хванат. Или други престъпления, за които не може да се докаже вината му. 

– Ще ви отговоря на това, но искам да продължа мисълта си, за да не бъда голословен. В килия 105, в запечатката, бях с едно момче – Марин Ангелов Маринов, на 20 г., от село Малка Брестница. Това момче е арестувано на 18 г., дете – той си е дете, аз съм на 60 г., за мен това са деца, вкарани в затвора, без каквито и да е доказателства, с двама адвокати – платени, които му обещават 25 г. затвор, но му обещават, че на горните инстанции ще му помогнат да му намалят присъдата. Всъщност вместо тези 25 г. тайно му гласят доживотна присъда. След като се запознах с доказателствата му по делото, аз го успокоих, видях, че той е напълно невинен и започнах да пиша от негово име до съда в негова защита. Вследствие на множеството неща, които изписах, вследствие и на това, може би, че привлякохме моя син, който е адвокат от Великотърновската адвокатска колегия, Валери Вълев, благодарение на моята намеса, този човек на първа инстанция получи оправдателна присъда, която бе потвърдена и от Алелативен съд – Велико Търново, след като две години и половина беше незаконно обвинен и задържан при най-тежкия режим – по 24 часа заключен за убийство с грабеж на баба. В случая разследващите много добре знаят кой е извършителят – той не е тайна, в едно село това се знае. Но не го хващат него, а Марин, защото по някакви причини е било по удобно него да обвинят и осъдят – това е жестоко.

–  Значи Вие помогнахте на него, а на себе си не можахте да помогнете…

– Когато цялата държава е срещу теб – това е друга работа… Това са доказателствата, че тези, които са тук, са невинни и то в много голям процент. Галин Костов от “Гранити”, на първа инстанция оправдан; Иван Коджамана от едно бургаско село, бяхме заедно в Бургаския затвор, на него му стана адвокат моят адвокат от Варна, Бейлерян. Той бе обвинен за тройно убийство – три години лежа, оправдаха го на всички инстанции, и след като го оправдаха на всички инстанции, почина – нямаше 40 години.

– Защо точно Вие? Защо един бизнесмен от Велико Търново го нарочват и цялата държава започва да се занимава с Вас, за да ви съсипе живота? Това не звучи много логично. Как попаднахте в “Килърите”? Защо ви се случва това, ако сте невинен?

– Както казах, става дума или за удобни, или за неудобни. Аз съм бил и двете, най-вероятно: и удобен, и неудобен. За някои – неудобен, а за обвинителите – удобен.

Защо удобен? Ами защото аз съм във Федерацията по сумо от 1996 година. Впоследствие Петър Стоянов стана сумист. Удобен, защото се познавам с него. Той има обвинения за организатор на престъпна група. Поради стечение на някакви обстоятелства, съм се оказал удобен за обвинението да попадна в тази престъпна група. Но аз познавам само него и никой друг…

– От тази група на т.нар. “Килъри”?

– Да.

– Не сте ги виждали до делото?

– Не, не съм ги виждал до делото никога. Не съм ги виждал, не съм ги познавал. Само Петър Стоянов и то, без, да кажем, че сме били някакви големи приятели. От време на време сме се засичали, виждали и т.н. От Стоянов съм с прекрасни впечатления, аз не мога да кажа нищо лошо за него, нито във връзка с обвиненията му. Той най-добре може да се защити, сега няма да говоря за това.

От друга страна, жертвите, чиито убийства ни приписват, са свързани по някакъв начин с мен, чрез делото за “Тракия Банк”. От там обвиняващите решават да навържат нещата, така че да са в тяхна полза. Това е единственото. Другото е пиар и пропаганда, както и материален интерес…

– Какъв е той?

– Който има апетитен бизнес…

– Взеха ли Ви бизнеса, след като попаднахте в затвора?

– Да, голяма част от бизнеса ми взеха. Но не го е взел Петър Христов.

– Други хора?

– Други хора. Нито сме имали общ бизнес с него, общи фирми. Нито от бизнеса, който ми е заграбен, Петър Христов не е взел абсолютно нищо, нито е проявявал интерес към моя бизнес.

– В едно интервю още в началото бяхте казали, че първоначално сте били с ГЕРБ във Велико Търново, след това сте се отказали да сътрудничите, т.е. да давате пари на партията. Така ли е?

– Да, аз открито съм заявил, че съм гласувал за ГЕРБ. Спонсор съм на ГЕРБ, ако Петър Христов е с 30 хил. лева към онзи момент, аз съм бил с 3000 лева. И това, че отричат, че съм им спонсор, не е вярно, аз мога да посоча свидетели – местният депутат от ГЕРБ, мои свидетели мога да посоча.

– Към онзи момент…

– Да, към 2009-а.

– Вие на депутата ли дадохте парите?

– Да. Говоря за 3000 лева. Те искаха много повече, но аз дадох само толкова. Дали са останали доволни е друг въпрос…

– Има ли СРС или подслушан разговори преди да Ви арестуват? Нещо, което да доказва Вашата съпричастност към тази група, “Килърите”? Или всички СРС-та са направени, след като ви арестуват – в затвора, или с подставени, както Вие твърдите, свидетели?

– Не. Няма приложени такива. Освен това съм подлаган на детектор на лъжата не веднъж, а два пъти, и който детектор, ако беше в моя вреда, щеше да е приложен по делото. Не го приложиха, защото бе в моя полза.

– Да поговорим за “удобния” съд. Вие употребихте този термин. Делото “Килъри” започва в София, но след като Софийският градски съд, казва, че няма доказателства за такава престъпна група, по обвинението за убийството на Юри Галев, ако не се лъжа, изведнъж то е преместено в Шумен и Вас ви арестуват тогава, защото сте от този регион. Така ли беше?

– Аз не съм от този регион, а от Търновския. Но понеже убийството на Румен Рачев е извършено в Шумен, там повдигат обвинението и там е удобният съд. Можеха да го повдигнат и в Търново, заради убийството на адвокат Лупов. Но не го направиха, а го повдигнаха в Шумен.

– Защо им е удобен този съд?

– Защо им е удобен? Защото е зависим. Защото изпълнява това, което му се нареди, без значение на доказателствата, а изпълнителите получават съответните награди и поощрения за това. Веднага след приключване на делото жената и синът на моя съдия Димчо Луков бяха назначени на много престижни длъжности в Областната управа на Шумен. Маргарита Георгиева, една от прокурорките, които ме обвиняваха, в момента е административен ръководител на Шуменската окръжна прокуратура. Съдийката, която беше със съдия Димчо Луков, София Радославова, в момента е административен ръководител на Шуменския окръжен съд. Тя е най-важната фигура в този град в момента. Няма по-силна фигура от председател на Окръжен съд, от него зависи всичко в този град. (Б.а. – За председател на Шуменския окръжен съд по време на делото “Килърите” бе избрана съдия Нели Батанова, която скандално оправда българските убийци на студента Мартин Борилски, заклан в Париж, въпреки безспорните доказателства на френската полиция).

– Какво стана в Шумен? 

– Първо, бяха проведени около сто съдебни заседания на първа инстанция. Тъй като обвиненията са много, а липсват доказателства, решават да компенсират липсата им с голямо количество излишна бумащина, съвсем излишни неща, които нямат нищо общо с обвиненията. Което продължи… 96 заседания общо, мисля, на първа инстанция. Надяваха се количественото натрупване да доведе до качествени изменения. Защото ако имаше малко, но качествено, поне едно стабилно доказателство щеше да е достатъчно. Като липсва – така се получава.

Повдигат ми седем обвинения, от които за шест ме осъждат. Аз, който цял живот съм живял правилен живот, имал съм бизнес, който достатъчно добре ме издържа, богат бизнес, не съм нарушавал никакви закони, дори правилника за движение по пътищата не съм нарушавал, не съм имал никакви административни нарушения, актове – нищо, нищо не съм имал, изведнъж ми повдигат седем обвинения. Това е стратегията. Като нямаш нищо срещу някой и се чудиш какво да му измислиш, засипваш го с обвинения и го опозоряваш.

Аз бях оправдан само по едно от обвиненията – за поръчителство за палеж. И защо бях оправдан? Защото в престараването си разследващите полицаи на Цоновски и неговите подчинени в досъдебното производство бяха писали за един свидетел, че е разпознал множество цветове. А в съдебно заседание се оказа, че човекът е далтонист.

– Това го помня, писали сме го. Така беше.

– И поради тази причина, аз не бях осъден по това обвинение. Ако не бяха направили тази грешка, 100 процента щях да бъда осъден и за това.

– Можете ли да посочите други фрапиращи разминавания между обвинения и доказателства?

– Искам да кажа друго: през всички тези заседания на първа инстанция, аз бях окован с белезници пред съда. Няколко месеца бях с белезници, приковани към колан на кръста, неподвижно в това положение. Тогава бяха разпитвани най-важните свидетели. Аз нито можех да си водя записки, нито да им задавам адекватни въпроси – нищо. На практика бях лишен от право на лична защита, което е основно мое право, окован, с белезници, по време на съдебното заседание, което продължава от 9 часа сутринта, до вечерта, понякога до 11-12 часа. Адвокатската си е адвокатска, но аз бях лишен от лична защита. Аз не мога да преглеждам нито документи, нито да записвам – нищо, нищо… Освен това в залата не пускат външни хора, а тя пълна с охранители.

На втора инстанция бях съден в затвора, в стола на затвора.

– Това не е ли грубо процесуално нарушение?

– Абсолютно нарушение. Аз имам право на публично гледане на делото. Тук бях лишен от тази публичност. Това е основен принцип в правораздаването – аз бях лишен от него.

– Това не би ли трябвало да бъде аргумент във Върховния касационен съд, който гледа предимно законността на процедурата, за да върне делото?

– Това е достатъчен аргумент, за да върне делото. Белезниците – също. Липсата на публичност – също. Да не говорим за липсата на доказателства и мотив. Но някак си тези неща минаха и заминаха.

– А как си обяснявате, че дори и във Върховния касационен съд ви осъдиха?

– Как си го обяснявам? По същата причина: зависимост.

– Знаете ли кой от кого е зависим?

– Не, там не мога да кажа. Не зная. Но мога да кажа за Илия Пачолов.

– Кой е той?

– Илия Пачолов е съдията, който ме съди във Варненския апелативен съд първия път, защото там бяхме два пъти. Там бяхме 2013-а, 2014-а, 2015-а, 2016 година. 2013-а и 2014-е ни съди Илия Пачолов – беше председател. Публично известно е, че този съдия беше засечен – и то сигналът излиза от негов колега, съдийка – публично засечен с подкуп, в афера с подкуп. Намесен с лица, подведени под наказателна отговорност, за които той взема подкуп, за да ги оправдае. Записан неведнъж – записан за уговаряне на подкупа, за вземане на подкупа, закован отвсякъде, но този човек продължава да бъде съдия. Какъв съдия? Ами на къс повод, за да изпълнява поръчки. Иначе това излиза и той изхвърча от работа. Вместо да бъде опозорен, да бъде уволнен и повече никога да не се занимава с такава дейност. Вместо това, този човек ме съди. Къде ме съди? В стола на затвора!

Втория път – пак в стола на затвора, 2014-а – 2015-а. Значи вместо да си вземат поука от грешките, да ги поправят, те ги затвърждават. С двоен кордон от охрана около затвора. Не стига, че ме съдят в стола на затвора, ами и с двоен кордон – от полиция, жандармерия, събрана полицията от половин България. Демонстрация на сила и власт. Е, как няма да се притесняват тези съдии?! Те са живи хора. Те имат семейства. Ако не изпълнят поръчката, не се знае какво ще се случи с тях. От там вече си задавам и въпроса: ние в демокрация ли живеем или в нещо друго? След като липсва независим съд. Къде живеем ние? В диктатура?

– Ролята на Цоновски във вашето дело? И защо шефът на направление“терор” се занимаваше с криминално дело?

– Много интересен момент – точно тогава стана атентатът в Сарафово. Цоновски, като шеф на “терор”-а, вместо да е първи там, в Сарафово, стоеше неотлъчно при нас и въобще не отиде на мястото на атентата, в който загинаха няколко израелски граждани.

– По време на делото в Шумен?

– Да, по време на делото в Шумен, въпреки че досъдебното производство е приключило. Той командваше журналистите, през него се пречупваше информацията, той им обясняваше какво да пишат и какви лъжи да пишат по вестниците. Имаше фрапантен случай. Излезе в местния вестник статия как бил разпитван някакъв свидетел и какво бил казал в съда. А този свидетел въобще не се яви на делото и неговият разпит беше отложен. Но беше подробно описано, благодарение на него, на Цоновски, този свидетел какво бил заявил пред съда.

– Значи Цоновски, шефът на “Терор” в ГДБОП не напусна съдебното заседание, за да отиде на мястото на атентата, мисля, че е най-големия в новата история на България?

– Абсолютно, да, да! Като шеф на “терор”, той остана там, в хотела, плътно да командва журналистите. И не само журналистите – това е най-малкото зло. Най-вече свидетелите да командва. Да ги инструктира, доколкото знам в една вила, някъде в Търговище. Преди да се явят, той ги обработва, последни репетиции правят какво да говорят и ги довеждат там.

По делото “Гранити” той също е архитект. Там, където Галин Костов е оправдан на първа инстанция още. Вие си правете изводи за Цоновски.

– Познавахте ли жертвите лично? 

– Да, лично ги познавам, с тях съм бил в перфектни отношения, абсолютно никакви конфликти не съм имал с тях, не е имало финансови претенции от тяхна страна към мен, както и аз към тях. Всичко е било изчистено, те са били доволни от работата си с мен. Предполагам, че познаството ми с тях и с Петър Стоянов ме е направило удобен за обвинението и така съм станал част от “престъпната група”. Скалъпена работа.

– По “Тракия Банк” имате предвид?

– Да. Те са си получили своето. Това, което сме се договорили, те са го получили. По историята около “Тракия Банк” аз и моят адвокатски екип успяхме да осигурим на акционерите на банката 3,5 млн. лева, които им дължеше вдовицата на Емил Кюлев. Има документи за това. Всичко приключи благополочуно. Две години след това, ние нито сме се виждали, нито сме се чували и изведнъж ме арестуват с най-тежки обвинения…

– Кога приключи цялата история с “Тракия Банк”? Колко години преди убийството?

– 2007-а приключва, в началото на лятото.

– А убийствата са извършени 2008-2009-а?

– 2009-а, мисля. Значи две години по-късно са извършени убийствата.

– А какво казаха обвинителите: какви са били мотивите ви? 

–  Те нищо не могат да кажат, тъй като няма мотив. Те можаха да си измислят само глупости. Неща, които абсолютно нямат връзка… Примерно, за адвокат Лупов спрягат отмъщение, за това че бил преминал в другия лагер. А, първо, няма друг такъв лагер, ние бяхме в един отбор около “Тракия Банк”, който се бори за постигането на една цел – вземане на обезщетение, на едни пари, които се дължат на акционерите. Това че едните са от Пловдив, другите са от Чирпан, от Търново, това не значи, че има два полюса или два лагера и т.н. Според обвинението той ме бил оставил и преминал в другия лагер. Пълни глупости, той си е адвокат, може да ходи, където си иска. Той не ми е длъжен на мен, не е зависим от мен, че да му казвам на кого да става адвокат и на кого да не става. Той е бил адвокат на пловдивските акционери, с нещо им е помагал, ползвали са неговите услуги и са му платили. Той си е получил това, за което са се разбрали. Аз също съм му платил това, за което сме се договорили, докато сме работили заедно, всичко съм му платил.

За Румен Рачев твърдяха, че съм дължал пари, което е пълна лъжа.

– Нямаше ли доказателства за това?

– За тяхната лъжа нямаше нито едно доказателство. Обратното – аз представих абсолютни доказателства, официални документи и т.н., че на него всичко му е платено. Всичко, за което сме се договорили, по банков път, всичко е платено. Има договор, има всичко.

– Помните ли деня, в който ви арестуваха? Оттогава, от самия арест, вие не сте излизали на свобода?

– Не, не съм излизал. На 21 октомври 2010 г. съм арестуван, но преди това имаше подгряване на обществото през медиите и в интерес на истината аз очаквах този арест. Въпреки това нито съм бягал, нито съм се крил, нито парите съм си крил, дойдоха и ми взеха парите от касата – обир ми направиха. Пладнешки грабеж. Тези пари, които ми взеха, впоследствие ги конфискуваха – 210 – 220 хил. лева. Нищо не върнаха. По едно от всичките обвинения ме осъдиха за лихварство, писаха някаква глоба, че ме глобяват и ги присвоиха – фирмени пари, които са законно изкарани. Моят бизнес е почтен, законен, с платени данъци. Пет години преди ареста ми съм платил около 4 милиона на държавата, внесъл съм в държавния бюджет. Тези пари бяха определени също за този бюджет, парите на държавата откраднаха.

Две думи за тази присъда. Бях осъден без нито един документ, без нито една разписка, извлечение от банков превод, нищо което да доказва, че съм давал пари срещу лихва. Само, защото кошаревските им свидетели казаха, че съм давал, бях осъден по това обвинение на осем години затвор. Аз с лихварство никога не съм се занимавал. Никога. Нещо страшно е. Не съм вярвал, че може да има такова беззаконие в България. Който и да ме убеждава – аз вярвах в тази държава, вярвах в тази демокрация  – не съм вярвал, че може да съществува такова страшно беззаконие. Всеки може да бъде осъден и вие можете да бъдете осъден. Трябва ви само един Цоновски, той ще намери и свидетели, и всичко останало

– Да, но Цоновски е само изпълнител. Кои са основните поръчители в тази работа?

– Не мога да знам кой е над него и не искам да спрягам имена, защото нямам доказателства. Нямам конкретика.

– И сега тук ще бъдете доживот? Има ли варианти, процедури, по които може да се обжалва това решение, което е окончателно?

– Аз разчитам на Страсбург, защото едва ли има мои човешки права, които да не са нарушени по това дело. И ако има нормален съд в Страсбург, а аз вярвам, че има, ще осъдя България, а Страсбург ще предложи на главния прокурор искане за възобновяване на делото, това предложение е задължително за изпълнение от наша страна и там вече, при възобновяването, се надявам истината да излезе. Това обаче ще отнеме няколко години. Така или иначе животът ми е съсипан. Животът ми, бизнесът ми, всичко. В момента нямам бизнес, фирмите ми са бившите. Това, което говоря за тези фирми, са мои бивши фирми.

– От осем години сте по затворите? Споменахте думата запечатка, какво означава?

– Запечатка е когато през цялото време си заключен в килията, без да можеш да излизаш от нея. Имаш право само на един час – час и половина разходка в карето и после пак под ключ. От самото начало съм така. Сега също. Бил съм в килии метър на два, само с една кофа за тоалетна, в килии с по четири легла, а вътре сме пет човека – единият спи на пода и така.

Но искам и нещо друго да ви кажа. Нещо, което е много страшно в тази държава. По повод първия въпрос за невинните по затворите. Има един човек, осъден за убийство, казва се Стайко Иванов, парапланериста от Кърджали. Аз се познавам с този човек. Той беше обвинен за убийство, което не е извършвал. Беше оправдан след две години, но тези две години се поболя от туберкулоза, едва не умря, едва се спаси и от разните други болести, причинени от ужасните и мизерни условия, в които е пребивавал две години. Той беше оправдан окончателно. След което започва да съди държавата за 30 хил. лева обезщетение за нематериални щети. Да, обаче прокуратурата решава тогава да поиска възобновяване на делото, възобновява делото и със същите доказателства го осъждат на осем години затвор. И Стайко тръгват да го преследват като последния престъпник, принуждава се да напусне България, какви ли не перипетии е изживял, само той си знае – нещо, достойно за филм. В момента той е постоянно на гладни стачки, иска помилване от президента и предсрочно освобождаване, обаче все още е в затвора. Беше лекуван наскоро – съмняваха се за рак на белите дробове след туберкулозата. Тези хора му взеха здравето, всичко.

– А Вие мислили ли сте да поискате помилване?

– Аз ще поискам всичко, което е по правата ми. Това, на което имам право, аз ще поискам.

– А имате ли обяснение защо Ви се случи всичко това? Като стоите вечер в килията и си мислите – защо Ви се случва всичко това? Има ли някакъв смисъл? 

– Ако не бях влязъл тук да видя за какво става въпрос, така щях да си замина, без да разбера същността на тази държава.

– Вие сте имали доста добър живот преди да влезете тук?

– Много добър. И тук разбрах, научих много неща – какво се случва, как, защо, по какъв начин. Много неща ми станаха ясни, които преди това не съм и предполагал, че могат да се случват в една демократична държава, член на Европейския съюз.

– Вие сте осъдени за поръчител, но физическите убийци не са осъдени?

– В случая, те не са хванати и никой не ги търси, а аз съм осъден за поръчителство – всъщност се слага каруцата пред коня. Каква е съдебната практика? Точно обратното: хваща се изпълнителят, убиеца, той обяснява, от там тръгва разплитането кой, какво, що и се стига до поръчителя. А в случая такива няма.

– Бяха обявени за убити. Бяха ли приложени в съда някакви доказателства, че тези хора именно са убийците на въпросните лица?

– Има приложени някакви документи, но аз на прокуратурата абсолютно нищо не вярвам, тя е способна всичко да изфабрикува, така че какво твърди прокуратурата, аз абсолютно нищо не вярвам. Истината е, че няма заловени и не се и издирват, никой не ги търси, никой не ги и съди, няма и дело срещу тях. Поне дело защо не им заведоха преди да обявят, че са загинали?

– Казват, че са убити, че са мъртви.

– Ами преди да кажат, че са мъртви, защо не им заведоха дело, да ги осъдят задочно? Такъв въпрос да задам. Въпреки че дали са убити е под въпрос.

– Това означава, че ако Вие сте осъдени като поръчител за убийството на търновския адвокат и шуменския бизнесмен истинските поръчители, истинските извършители са на свобода и срещу тях не се води разследване. Така ли излиза?

– Това е точно така. Никой не ги разследва, никой не го интересува, защото това са хора, които прокуратурата използва срещу мен. Как да ги обвини, като ги използва срещу мен?

– Вашият случай през погледа на медиите: какво разбрахте за медиите?

– Бяха изписани чудовищни неща по мой адрес, но сега искам да кажа, че това е първото интервю, което давам на медия след убийството на Петър Христов. След като приключим с вас ще говоря и за бТВ. Всичко друго, което излезе тези дни, са фалшиви новини. В един столичен вестник излезе измислено интервю с мен. На първа страница. После беше тиражирано и от други медии. А аз интервюта не съм давал.

Друг абсурд – в търновския вестник „Борба“ излезе „новината“, че съм поръчал Петър Христов за 60-ия си рожден ден. И тя беше тиражирана от най-различни медии и обиколи интернет. Дори не бяха уцелили рожденната ми дата. Аз съм роден на 9-ти, а не на 8-ми януари. И, трето, аз от затвора една торта не мога да си поръчам, камо ли да организирам подобни неща. Това е нещо страшно!

– Ася Петрова беше основният прокурор срещу Вас, тя изнесе това дело на гърба си. Какво мислите за нея?

– (дълга пауза) Мисля, че изпълнява поръчка, че е изпълнила поръчка.

Автор: Явор и Галя Дачкови за ГЛАСОВЕ

 Снимка:Георги Вълев,
Явор Дачков, “Гласове”

Последни от България

Капитал-но извращение

Преди 10-на дни, в предпоследния си брой любимият (дез)информационен инструмент на фондация
Отиди Горе