The Bulgarian Times

Нобеловата награда формира лъжеелит в науката, медицината, литературата и борбата за мир

в Свят

Дейността на Нобеловия комитет не само е несправедлива, но и опасна, защото масонският комитет не само участва във формирането на лъжеелита от мафиотско-юдейския клан, а нарочно вкарва световната наука в криза…

Как възникна „най-престижната награда в света“

Нейният родоначалник е Алфред Нобел, роден през 1833 г. През 1842 г. баща му заминал за Петербург, където се занимавал с разработването на торпеда. През 1859 г. на това дело се отдал вторият му син – Лудвиг Нобел. Алфред Нобел, след като семейството фалирало, се заел с изучаването на взривни вещества. С една дума цялото семейство се занимавало с производството на оръжие.

През 1862 г. бил извършен първият опит с динамит и била подадена заявка за патентоването му. В Швеция Алберт Нобел отворил завода „Нитроглицерин“ и основал своята промишлена група за производство на взривни вещества. След това била създадена мрежа от заводи в Европа.

В заводите на семейство Нобел избухнали няколко взрива; в един от тях през 1864 г. загинал най-малкият брат на Алфред – Емил, и още няколко работници.

От производството на динамит, други взривни вещества и от разработването на нефтените полета в Баку, в които Алфред и неговите братя Лудвиг и Робърт имали много важна роля, семейството натрупало голямо състояние.

През 1880 г. се състоял публичният сблъсък между Д. И. Менделеев и Лудвиг Нобел, който бил собственик на механичен завод в Петербург и шеф на нефтеното „Дружество „Братя Нобел“ – голям производител на керосин в Русия. В това производство бензинът и тежките остатъци се смятали за безполезни и се изхвърляли. Менделеев предложил те да се превръщат в масла, които били няколко пъти по-скъпи от керосина. Това нанасяло удар по нефтената империя на Нобел.

В. И. Рогозин поддържал Менделеев в дискусията с Л. Нобел и в съответствие с препоръките на учения започнал напълно да преработва нефт в построения на Волга завод, получавайки от него освен керосин и смазочни масла с добро качество. Полемиката се водела във времето, когато Л. Нобел имал думата в назначаването на градоначалниците в Баку, което затруднявало работата на руските индустриалци.

Последните години в живота на Алфред Нобел били белязани от редица скандали. Един от патентите си за бездимния барут Нобел продал на Италия и правителството на Франция го обвинило в кражба и закрило лабораторията му. След това последвало участието на А. Нобел в неуспешния опит да бъде прокаран Панамският канал. Съвременниците го наричали „кървавия милионер“, „търговец на барутна смърт“, „динамитен крал“.

През 1888 г. в един френски вестник се появил погрешно некролог на А. Нобел. Вестникарите го сбъркали с брат му Лудвиг, който починал преди това. В некролога се порицавало изобретяването на динамита.

Смята се, че този факт довел Алфред Нобел до решението да учреди награда, за да не остане в съзнанието на човечеството като злодей.

През ноември 1895 г. той подписал завещанието си в Париж, според което голяма част от състоянието му от 31 милиона крони влизало във Фонда на Нобеловата награда. С неговия капитал се присъждала награда на онези, които са създали най-много полза за човечеството. Предвиждало се наградата да се дава в пет сфери: медицина, физика, химия, литература и миротворчество.

Дейността на Комитета по присъждането на наградата е пълна с несправедливост. Гениалният създател на Периодичната таблица – Менделеев, не е получил наградата. Ролята на руските и съветските учени, откакто съществува Нобеловата награда, целенасочено се принизява.

До 2009 г. са получили Нобеловата награда 19 души от Русия; за този период Щатите имат 304 лауреати, Великобритания – 114, Германия – 100, Франция – 54.

Нобелови лауреати от Русия са: два пъти И.П. Павлов, И.И. Мечников, Н.Н. Семьонов – химия, Б. Пастернак – литература, Л. Д.Ландау – физика, А.И. Солженицин – литература, А.Д. Сахаров – за мир, П.Л. Капица – физика, М. С. Горбачов – за мир, и др.

Присъждането на Нобеловата награда за руснаци имаше и има чисто политически, антируски или антисъветски характер. М. Горбачов, който е в основата на разрушаването на Съветския съюз, се лекува, храни и чете лекции на Запад. Борис Пастернак не получи Нобеловата награда за нелошите си стихотворения , а за посредствения антисъветски роман „Доктор Живаго“.

Великите Лев Толстой и А. Чехов не бяха удостоени с честта да получат Нобеловата награда, а Иван Бунин, който значително им отстъпва като талант, я получи, вероятно защото емигрира от Русия и заради това, че е масон.

Ярък пример за литературните предпочитания на Нобеловия комитет през 2004 г. е присъждането на наградата за литература на австрийската писателка Е. Елинек, която страда от наследствено разстройство на психиката. Нейното творчество според критици е смесица от порнография и садизъм.

През 2009 г. наградата за литература е присъдена на германската писателка Г. Мюлер, авторка на книгите „Горещият картоф е топла постеля“, „Жената живее в сноп от косми“ и др. Вероятно Нобеловата награда вече се присъжда за заслуги в дебилизирането на населението.

Защо броят на американците – носители на наградата, е най-голям? В чии ръце се намират американските пари?

За никого не е тайна, че финансовите организации в САЩ се намират в ръцете на евреи, затова е голям процентът на евреите сред американците нобелови лауреати.

Нобеловата награда се присъжда от 1901 г. За икономика – от 1969 г. В общия брой лауреати евреите са: по физика – 26%, по химия – 19%, по медицина и физиология – 29%, по икономика – 38%“.

Присъждането на Нобеловата награда на Айнщайн се обяснява с факта, че той е бил десетилетия наред важна фигура в ционисткото движение.

Традиционната дейност на Нобеловия комитет е раздаването на пари и слава на свои хора. В областта на екологията наградата получил бившият вицепрезидент на САЩ А. Гор и член на еврейската община в САЩ, и то не за друго, а заради един посредствен филм.

Върхът на цинизма в работата на Нобеловия комитет е присъждането на наградата за мир през 2008 г. на бившия президент на Финландия М. Ахтисари, който е автор на проекта за независимо Косово, което беше по-най бандитския начин откъснато от Сърбия.

Същото важи и за присъждането на наградата за мир на бившия американски президент Барак Обама.

Докторът на техническите науки Ф. Ф. Менде пише в статията си „Сбъркани ли са Нобеловите лауреати?“, присъждането на наградата осигуряват „групировки, наречени научни школи; в голямата си част те се състоят от посредствености, кариеристи и псевдоучени, които не представляват никаква научна ценност. Целите, които те преследват, е господстващо положение в дадения отрасъл от знания с цел достъп до материалните ресурси. В техните задачи влизат също борба с инакомислието, максимална консервация на съществуващото положение в науката и потискане на всякакви нови идеи, които могат да навредят на тяхното господстващо положение“.

„Типичен пример е групировката… на академик В. Л. Гинзбург… Тя контролира всичките основни научни издания по физика в Русия… В борбата за власт и пари групировки от този тип прибягват до най-унизителните методи…“

За мислещите хора думата „нобелов лауреат“ не звучи гордо, защото тя означава принадлежност към определен мафиотско-масонски клан, нищо повече.

Още един цитат от статията на Ф. Ф. Менде: „Присъждането на Нобеловата награда вкарва учения в редицата на почитаемите, обожествяваните и неприкосновените. Този процес на канонизация надмина дори църквата, където канонизират само след смъртта. Може ли да се смята, че съществуването на такова явление в науката, като присъждането на Нобеловата награда, й носи някаква полза? Мисля, че много хора ще се съгласят, че този процес е далеч от обективността и справедливостта…“

Дейността на Нобеловия комитет не само е несправедлива, но и опасна, защото той участва във формирането не просто на лъжеелит, който, прикривайки се с високото звание лауреат на „най-престижната награда“, заема високи места в ръководството на науката, икономиката и политиката.

Всевластието на Нобеловия клан доведе до това, че световната наука беше вкарана в криза, което се проявява със снижаване нивото и ефективността на научните изследвания, които често се движат по инерция, не реагират на бързо променящата се ситуация в света, не решават насъщните жизненоважни задачи на човечеството. В тези условия науката престана да изпълнява основната си функция – да осигури на човечеството правдиви знания за заобикалящия го свят.

Нобеловият клан задушава талантливите учени в науката. В тези условия кой ще спасява човечеството от икономическия колапс, от надигащата се екологична катастрофа?

В. И. Бояринцев, доктор на физико-математическите науки
А. Н. Самарин, кандидат на философските науки
Л.К. Фионова, доктор на физико-математическите науки
Росица Тодорова,Издателство “Распер”

Последни от Свят

Снимка на деня

ПРИЕМИ ЕВРОАТЛАНТИЧЕСКИТЕ ЦЕННОСТИ! ВЕДНАГА! Those inconsiderate leavers how dare they not consider
Отиди Горе