Вашият виртуален всекидневник за новини,анализи и коментари,като никой друг

Необходим ли е ден без употребата на месо

в Свят
Loading...

На 20 март вегетарианците отбелязаха Международния ден без месо. Традициите да се отбелязва този ден започват от 1985 г. В Шри Ланка те се поддържат на държавно ниво. В Русия веганският празник води началото си от 2012 г.

В арсенала на противниците на месоядството има още две дати – Световният ден на вегетарианството – 1 октомври, и Международният ден на вегана – на 1 ноември.

Според веганите всяка година се убиват 60 милиарда животни за храна, което е безчовечно. В последните години еколозите твърдят, че кравите унищожават околната среда. На животновъдството се падат 18% от парниковите газове – повече от всичките видове транспорт, взети заедно. Към това се добавя и изсичането на горите за пасища и изтощаването на почвите от фуражните култури. Излиза, че месото излиза скъпо на планетата.

Медиците още не са дали точен отговор на въпроса полезно ли е месото и трябва ли да се откажем от него. То съдържа животински белтъчини, нужни за увеличаването на мускулната тъкан и укрепване на скелета. Дали месото трябва да се замени с растителни източници на белтъчини като бобовите растения? Засега няма достоверни изследвания на тази тема. Съществуват аргументи за отказване от месото и аргументи да остане в менюто на хората.

1. Злоупотребата с месни продукти повишава риска от онкологични болести, проблеми със сърдечно-съдовата система и диабет. Това се потвърждава от много научни експерименти и те вече са отразени в отчетите на Световната здравна организация. Съдържащата се в месото аминокиселина провокира химически реакции, което се отразяват зле на сърдечния мускул.

Изходът е да се употребява бяло месо. В него вредните компоненти са много по-малко. Учени от университета в Невада стигнали до извода, че по времето на еволюцията човекът е мутирал и на генно ниво е загубил свойствената на прадедите му способност да усвоява тежка храна.

 

2. За много хора отказът от месото означава излишни килограми. Този факт се забелязва по времето на пост, когато в храненето присъстват прости лесноусвояеми въглехидрати – ястия от зърнени култури, макарони, хляб и др. През зимата и пролетта плодовете и зеленчуците са скъпи, затова вместо млечни белтъчини менюто се пълни с въглехидрати от брашното, а фигурата увеличава размерите си. Дори много полезните растителни масла и ядки, които така обичат да пропагандират веганите, са много калорични.

3. Отказването от месото означава намаляване на холестерина. Преминаването от животински на растителен белтък намалява риска от остеопороза, тъй като месните серосъдържащи киселини извеждат активно калция от организма, а също от артрит и образуването на камъни в бъбреците.

4. Но вегетарианството също не е панацея срещу „лошия“ холестерин. Нивото му спада, но не дотам, че да бъдат победени месоедите. По-голямата част от холестерина произвежда черният дроб и няма значение какво ядем. С растителна храна можем да свалим „лошия“ холестерин само с 10%, максимум – с 20%, но не повече. Но „добрият“ холестерин при вегетарианците – обратното, е по-малко, отколкото у месоедите.

5. И растителните, и животинските продукти могат да съдържат вредни вещества, използвани за повишаване на реколтите: торове, стероиди, нитрати. В месото се съдържа повече вредна химия отколкото във вегетарианската храна. В промишленото животновъдство и птицевъдство редовно и масово се използват стимулатори на растежа, антибиотици и консерванти.

6. Растителните компоненти не могат да заменят животинските. Те се усвояват по-лошо, например витамин В12 и желязото могат да се получат в нужното количество само от месото. Растителните белтъчини също се усвояват по-лошо от животинските и натоварват повече храносмилателната система, а това вече не е здравословно хранене.

7. Месото също бие по храносмилателната система – по червата. То влошава микрофлората, а това води до проблеми с перисталтиката, слабост, гадене, намаляване на тонуса и влошаване на самочувствието. У вегетарианците полезните бактерии в червата са повече отколкото у месоедите.

8. Отказвайки се от месото, не губим кой знае колко. Животинският белтък е много важен, но неговият дефицит може да се попълни, ако човек се храни грамотно. Аминокиселината аргинин, която получаваме от месото, се съдържа в тиквата, фъстъците, сусама, а лецитинът и изолецитинът – в бобовите храни и ядките, които са богати и на аминокиселините метионин и треонин.

9. Не може да се каже, че вегетарианците като цяло са дълголетници. Сред дълголетниците има и вегетарианци и месоеди. Съотношението между вегетарианците и месоедите сред дълголетниците е 50:50. / Издателство “Распер”

Loading...

Последни от Свят

Отиди Горе