На днешния ден, през 1942 година, в София, на 72 годишна възраст, си отива в по-добрия свят един от гениалните български писатели

в България

На днешния ден, през 1942 година, в София, на 72 годишна възраст, си отива в по-добрия свят един от гениалните български писатели, всъщност – описател на българското село – Димитър Стоянов, с творчески псевдоним “Елин Пелин”.

Майсторът и познавачът на шопските села се съревновава за титлата “най-добър описател на бита на българското село” с Йордан Йовков, който е описателят на добруджанските села.

Но силата му е далеч не само в тези “селски истории”, а и в едни от най-топлите, човечни и мъдри български народни приказки.

Шапки долу!

Да си припомним неговите произведения:

„Разкази“, том I (1904 г.)
„Пепел от цигарите ми“ (1905 г.—1910 г.)
„От прозореца“ (1908 г.)
„Златни люлки“ (1909 г., стихове за деца)

„Разкази“, том II (1911 г.)
„Гераците“ (1911 г., повест)
„Мечтатели“
„Китка за юнака“ (1917 г., разкази)
„Пижо и Пендо“ (1917 г., 2 попр. изд. 1918)
„Гори Тилилейски“ (1919 г., приказки за деца, наредени в стихове)
„Петльо герест златоперест“ (1919 г., рус. нар. приказки)
„Сладкодумна баба“ (1919 г., нар. приказки)

„Правдата и кривдата“ (1920 г., нар. приказки)
„Избрани разкази“ (1922 г.)
„Сборник от разкази“ (1923 г.)
„Сватбата на Червенушко“ (1924 г., весела история в стихове за деца)
„Цар Шишко“ (1925 г., приказки в стихове)
„Песнички“ (1927 г.)
„Земя“ (1928 г., повест)
„Черни рози“ (1928 г.)

„Поточета бистри“ (1931 г., стихове за деца)
„Ян Бибиян. Невероятни приключения на едно хлапе“ (1933 г.)
„Ян Бибиян на луната“ (1934 г.)
„Аз, ти, той. Мили родни картинки“ (1936 г.)
„Под манастирската лоза“ (1936 г.)
„Дядовата ръкавичка“ (1937 г.)
„Кумчо Вълчо и Кума Лиса“ (1939 г., сценирана приказка)

„Три баби“ (1940 г.)
„Щурче-свирче. Весели стихчета за момичета и момчета“ (1940 г.)
„Страшен вълк“ (1944 г., приказки в стихове)
„Антология“ (1945 г.)
„Избрани разкази“ (1946 г.)
„Мили родни картинки. Весели разкази“ (1946 г.)
„Избрани разкази“ (1949 г.)
„Приказки и басни“ (1949 г.)

Да попитам днешните преподаватели по български език и литература – кои от тези произведения са все още част от учебната програма за българските деца?
Благодаря ви предварително!

Д-р Пламен Пасков

ПО ВЪПРОСА

ЗА РАЗСТРЕЛ: От 38 български творби в V, VІ и VІІІ клас. . .остават 14

Отпада “История славянобългарска” – Няма да се изучава и “Хубава си, моя горо” на Любен Каравелов

Изхвърлят “Опълченците на Шипка” от учебниците

 

 

10 от най-запомнящите се цитати на Елин Пелин

 

1. „То целият свят е болен, синко. Едни от това, други от онова. Няма здрав човек на света. Гледаш тялото желязно, а душата – гнила.“
От “Спасова могила“

2. „Ако го нямаше злото, никой нямаше да знае що е добро.“
От „Пророк“

3. „Живеем като червеите в дървото, всеки гризе и си прави път според силите си.“
От „Пророк“

4. „Любовта бяга от човешките сърца, хората не са вече братя.“
От „Гераците“

5. „Ще се оправят работите. Злото не е трайно, доброто е господар на човешкото сърце.“
От „Гераците“

6. „Тогава аз пристъпих треперещ, примрял от срам и сложих в скута ѝ като на жертвеник всичката иглика. Тя се посипа и попада по крачката ѝ. Ангелинка я прие с благодарствен и радостен вик.“
От „Ангелинка“

7. “Тръгнал дядо за Златица,
изгубил си ръкавица.
Там играла на поляна
малка мишчица Гризана,
ръкавичката видяла
и на топличко се свряла.“
От „Дядовата ръкавичка“

8. „Ей, хора, тая беда за вас е малко! Чумата, чумата ви се пада! Потънахте в грехове до шия, продадохте душите си на дявола, забравихте пост и пречест, пропихте се и разгневихте бога … Сега сърбайте каквото сте дробили! Думах ви да подновим параклиса под село – не искате! Теглете сега!“
От „Напаст божия“

9. „Всичко, всичко тъне в кал – и души, и сърца, и умове, и хора, и говеда, и всичко… Вечно окаяние, вечно безпомощно напъване, вечно омразно жабуркане из тая тиня. Нито криле има, нито простор има… А поробената душа иска да живее волно, широко и пълно… Волно, широко и пълно! Каква смисъл съдържат тия думи?“
От „Кал“

10. „Като заваля дъжд, та цяла неделя! Тихо, кротко, ден и нощ. Вали, вали, вали – напои хубаво майката земя, па духна тих ветрец, очисти небето и пекна топло есенно слънце. Засъхнаха нивята. Оправи се време – само за оране.“
От „На браздата“

Loading...
На днешния ден, през 1942 година, в София, на 72 годишна възраст, си отива в по-добрия свят един от гениалните български писатели by

Последни от България

Отиди Горе