Кръстовден е

в България
Loading...
На 11 март Църквата чества третата неделя от началото на Великия пост, която е посветена на Св. Кръст и се нарича Кръстопоклонна.
Българската православна църква извършва поклонение на кръста Господен четири пъти в годината – на третата неделя от Великия пост, наречена Кръстопоклонна, на Велики петък, на 1 август и на 14 септември.
По традиция на Кръстовден се спазва строг пост, “говеее се за кръста” и не се хапва нищо червено, като червен пипер, домати, репички, червени ябълки и червено грозде.
На трапезата има само постни храни. Яде се зелник с праз лук, печена тиква, грозде. Най-възрастната жена в домакинството опича Кръстова пита (кръсташка) – обреден хляб с украса от кръст върху него.
За празника се раздават пресни пити – тази “житна жертва” умилостивява стихиите, за да дарят стопанина с берекет.
На този ден професионален празник имат огнеборците и чакръкчиите, а имен ден: Кръстьо, Кръстина, Кръстил, Кръстила, Кръстилена, Кръстена, Кръстан, Кръстана, Кана, Кънчо,Криста,Кристина,Кристиян.

Православната църква прославя Светия и Животворящ Кръст господен – Кръстопоклонна неделя”.

В този ден се чества паметта на Св. Софроний патриарх Йерусалимски. Българската православна църква почита и нашия роден сетител – св. Софроний епископ Врачански. Знаменитият деец на Българското възраждане е роден в Котел през 1739 г. и получил кръщелното име Стойко Владиславов. Останал кръгъл сирак на единадесет години, той израснал в недоимък и учил в местното килийно училище. Отличавал се с вродени способности и високи нравствени качества. Оженил се едва 18-годишен, а на 1 септември 1762 г. бил ръкоположен за свещеник. През 1765 г. се запознал с Паисий Хилендарски и преписал неговата „История славянобългарска”. През 1774 г. прекарал шест месеца на Света гора, а после доста се скитал немил-недраг из поробеното си отечество.

През 1794 г., вече овдовял, той се замонашил в Арбанаси и два месеца бил игумен на Капиновския манастир „Св. Никола”. На 17 септември с. г. бил хиротонисан и изпратен за епископ във Враца. Прекарал десетгодишна архипастирска дейност в бурни и смутни времена, винаги ревностен и усърден сред своите пасоми. Бил изряден народен църковен пастир с високо съзнание за дълг и отговорност.

Още като свещеник в Котел той се оформил като способен църковен писател – преписвач на богослужебна книжнина и на дамаскини, автор на оригинални нравоучителни произведения („Житие и страдания грешнаго Софроний”, „Кириакодромион сиреч Неделник”) и др. Починал на 13 септември 1813 г. в Букурещ. Канонизиран от Светия синод на Българската православна църква на 31 декември 1964 г. с Протокол N 23 с календарна прослава на именния му ден (денят на неговия патрон – св. Софроний Иерусалимски) – 11 март./КРОСС,Епицентър

Последни от България

Отиди Горе