Колко дни болнични изплащат в Европа? Не 3, а 10 дни болнични трябва да плащат работодателите! Вижте ИСТИНСКАТА карта!

в България
Loading...

РЕДИЦА ПРИМЕРИ, С КОИТО РАБОТОДАТЕЛСКИТЕ ОРГАНИЗАЦИИ НИ ПОДНАСЯТ „ЕВРОПЕЙСКИ ПРАКТИКИ“, НЕ ОТГОВАРЯТ НА ДЕЙСТВИТЕЛНОСТТА

В средата на септември Асоциацията на индустриалния капитал в България (АИКБ) организира кръгла маса за болничните, на която представи данни за броя на издадените болнични листове, изплатените средства и други аспекти на обезщетенията за временна нетрудоспособност. Бяха описани и практиките за изплащане на този тип обезщетения в другите държави членки на Европейския съюз.

След като управляващите обявиха решението си първият ден от болничните да не се заплаща от следващата година, вестник „24 часа“ веднага публикува карта, очевидно базирана на данните от презентацията на АИКБ. Според тях, в 14 държави първите дни от временната нетрудоспособност не се изплащат от никого – нито от осигурителните фондове, нито от работодател. Това се наричало „период на изчакване“. Целта очевидно е да се покаже, че има такава утвърдена практика в Европа и трябва да се примирим, че ще бъде внедрена у нас.

Карта, публикувана от в-к „24 часа“ въз основа на данни от АИКБ

Редом с това е публикувана графика, която сочи, че броят на изплатените болнични дни е нараснал от 8 877 720 през 2012 г. до 17 594 959 през 2018 г. Под графиката е записано, че данните са на НСИ и НОИ. Всъщност отчетът на НОИ за 2012 г. сочи, че болничните дни през годината са 12 100 012, а през  2018 г. са били 14 668 561. Нарастване има, НО ТО НЕ Е 10 МИЛИОНА ДНИ, както твърди работодателската организация, а 2 568 549 дни, или 4 пъти по-малко от твърденията. В същата графика, където АИКБ „допуска грешка“ относно броя на изплатените дни за обезщетения, допуска и втора „грешка“, като отчита единствено броя на наетите лица по постоянен договор. Случайно пропуска да отчете наетите лица с временен трудов договор, които в последните години постоянно нарастват. През 2012 г. всички наети лица, включително тези с временни договори, са 2 594 100, а през 2018 г. са 2 785 400, т.е. нарастването на броя на обезщетените болнични дни е придружено и от нарастване на броя на осигурените лица със 191 300.

Тук обаче ЩЕ ПРЕДСТАВИМ РЕАЛНАТА КАРТИНА на практиките за изплащане на обезщетения за временна нетрудоспособност в Европейския съюз, която се РАЗЛИЧАВА ЗНАЧИТЕЛНО ОТ ПРЕДСТАВЕНАТА НИ от работодатели и правителство.

След задълбочено проучване от експерти на Сдружение „Солидарна България“ и Инициатива „Хората преди печалбите“, в което участваха юристи, икономисти, журналисти, преводачи и др., открихме, че ПРАКТИКИ  ДА НЕ СЕ ПЛАЩАТ ПЪРВИТЕ ДНИ СЪЩЕСТВУВАТ, НО НЕ В 14, А В 5 ДЪРЖАВИ – Португалия, Кипър, Ирландия, Латвия и Естония. В Испания и Франция законодателството не задължава никого да изплаща първите дни от болничния, но реално почти всички работници са покрити от действащи колективни трудови договори, в които това е уредено – плаща се от работодателите.

Във всички други 22 държави членки на ЕС болничните се покриват – някъде от осигурителната система, но в повечето случаи от работодателите. Къде отидоха останалите примери от работодателската презентация?

 

Чехия – наистина до лятото на 2019 г. първите три дни не са се изплащали от никого. Вече ги плаща работодателят и така вече плаща общо 14 дни, едва след това болничните се поемат от осигурителния фонд.

Австрия – работодателят плаща 6 до 8 седмици на 100% и още 4 седмици на 50%, включително първите дни.

Италия – първите 3 дни се плащат от работодателя. Трите дни от първите две боледувания през годината се заплащат на 100% от стойността им, третото на 66%, четвъртото на 50%. Чак от петото заболяване нататък първите 3 дни вече не се заплащат от работодателя, нито от осигурителния фонд INPS, но това само в случай, че и четирите предишни заболявания са били за не повече от 12 дни. Работодателят не заплаща и в случай, че болничният е издаден за срок над 12 дни, ако е имало боледуване в предишните 30 дни, в случай на dayhospital или настаняване в болница, хемодиализа, множествена склероза, болестни събития на бременни, но в тези случаи първите дни се плащат от INPS.

Гърция – първите три дни се плащат от работодателя на 50%. След това плащанията се поемат от осигурителния фонд.  Ако болничният е издаден за повече от 3 дни, още от първия болничните се изплащат от осигурителната система. Работодателят продължава да доплаща след първите три дни разликата между обезщетението от фонда и пълната заплата.

Холандия – принципът е да се плаща от първия ден от работодателя, но законът допуска работникът да се съгласи да сключи трудов договор, в който е записано, че може работодателят  да не плаща първите 2 дни болнични. Тоест, става дума за изключения, а не за правило.

Малта – работодателят поема болничните в началото, след това обезщетенията се поемат от осигурителната система.

Швеция – работодателят плаща първите 14 дни от временната нетрудоспособност.

Да обобщим: от 14 държави, обявени от АИКБ за такива, в които първите дни болният работник не получава никакви плащания, се оказа, че в действителност са само 5. В две от тях след първите дни болничните започват да се изплащат не от осигурителния фонд, а от работодателя. Тоест, съществуват само ТРИ страни в ЕС, в които работодателят няма никакво задължение да изплаща болнични. И очевидно това не е европейската ПРАКТИКА, а ОТКЛОНЕНИЕТО от нея. Въпросът е къде искаме да бъдем ние – в правилото, или в изключението.

На втората карта може да се проследи в коя държава, колко дни от временната нетрудоспособност се покриват от работодателя.

Оказва се, че в 11 държави от ЕС работодателят поема не 3, колкото е в България, а над 30 дни от боледуването на работниците си. Тоест, отново БЪЛГАРСКИТЕ РАБОТОДАТЕЛИ СА СРЕД НАЙ-ОБЛАГОДЕТЕЛСТВАНИТЕ в Евросъюза.

Почти във всяко отношение положението у нас е – болен здрав носи.

Източник: Солидарна България

Loading...

Последни от България

Отиди Горе