Вашият виртуален всекидневник за новини,анализи и коментари,като никой друг

Кой е икономическият убиец Джон Пъркинс?

в Свят
Loading...

Причина за световната слава на Джон Перкинс е неговата книга “Изповед на един икономически убиец“ (Confessions of an Economic Hit Man), която е публикувана през 2004 г. в САЩ, след което се превежда на около 50 езика. Навсякъде тя е бестселър, заемайки върховете на класациите. 

Джон Пъркинс (John Perkins) е роден на 28 януари 1945 г. в Хановер, щата Ню Хемпшир. 
Чичото на съпругата му заемал висок пост в Агенцията за национална сигурност на САЩ. През 1968 г. именно той го препоръчал за работа в американския Корпус на мира в Еквадор. 

Именно там, в джунглите на Амазония, той изпълнява задачата да осигури благоприятни условия за американските петролни компании да проучват и разработват залежите от петрол. Тъй като местните индиански племена оказали сериозна съпротива на тези корпорации, които унищожавали джунглата и разрушавали средата за живот на туземците, Джон провеждал “разяснителна работа” с тях, като ги убеждавал да се преместят в “цивилизовани” места. В джунглата на Амазонка той се срещнал с вицепрезидента на голямата американска консултантска компания “Мейн” и от 1970 г. започнал да работи в нея. 

Според Перкинс, компанията го взела на работа само, защото, като регистриран в Корпуса на мира, бил преминал проверката на специалните служби. Тази проверка касаела способностите му да изпълнява функциите на служител с условното название “икономически убиец”. 

Оттогава за него започнал вълнуващ живот: пътувал по целия свят, отсядал в луксозни хотели, обядвал в най-добрите ресторанти, запознавал се с представителит на американския истеблишмънт, преговарял с важни чужденци и получавал висока заплата. 

Джон бързо се превърна в главен икономист в компанията „Мейн“. 
От висотата на този пост той осъзнал, че компанията трябва да пробива в страните от Третия свят път за Международния валутен фонд, Световната банка, транснационални корпорации и транснационални банки. 
Първо: да налага на други страни заеми от МВФ, Световната банка и американските банки – като по този начин превръщал тези страни в длъжници. 
Второ: да ги принуждава да сключват договори за доставка на стоки, за дейности и услуги само и единствено с американски компании. 
На трето място, да съдейства в тези страни за такива “реформи”, които дават възможност за навлизане на други американски компании (тези реформи били наречени „Вашингтонски консенсус“). 
Самият Пъркинс се занимавал предимно с първата задача – да вкарва страната в дългове. За целта се използвали „морков“ и „тояга“ 

„Морковът“ били обещания да се включват в проектите хора, близки до първите лица в държавата; да вземат роднини на първите лица на високи длъжности в съответния проект; да изпращат децата им на безплатно образование в Америка. 

Ако „морковът“ не сработвал, в ход влизала „тоягата“: небрежно напомняли за съдбата на някои президенти, министър-председатели и монарси, които отказали да приемат американските облаги. 

Класически пример е съдбата на иранския министър-председател Мохамед Мосадък, свален от власт през 1953 г. от американските и британските специални служби (операция „Аякс“). 

Икономическите убийци са първият ешелон на американския натиск върху дадената страна. Ако те не успеят, в действие влиза вторият ешелон – специалните служби. 


Джон Пъркинс ги нарича “чакали”. Първите лица на държавите били сваляни от власт – а най-често директно убивани, без значение как , с куршум, както Алиенде; сред гаври и изтезания, както Кадафи; или чрез “съдебна присъда”, както Саддам Хюсеин и Слободан Милошевич.

Пъркинс си спомня, че редица държавници, с които работил и не се съгласявали на американските искания, загивали в катастрофи или умирали по загадъчен начин. Особено го поразила смъртта на президентите на Панама Омар Торихос и на Еквадор – Хайме Ролдос. И двамата загинали в авиационни катастрофи. 

Но понякога “чакалите” също не успявали да постигнат желания резултат.

Тогава влизал в сила третият ешелон – въоръжените сили. По времето на Джон Перкинс на американски нападения, които понякога се превръщали в продължителни войни, били подложени Камбоджа, Виетнам, Лаос, Доминиканската република. 

В “Изповеди на един икономически убиец” и в следващите си публикации Пъркинс обръща голямо внимание на т. нар. „икономически растеж“. Този растеж се е превърнал в религия, която Вашингтон натрапва насила на другите държави. Икономическите убийци, които пътуват из различни страни, твърдят пред лидерите им, че заеми от МВФ, Световната банка и западните банки ще им осигурят “икономически растеж”. 

Но какво е „икономически растеж“? 
Първо, икономическият растеж (дори и наистина да го има, а не да представлява просто цифри върху хартия) осигурява на Запада печалби, които напускат страната в посока САЩ, Западна Европа или към офшорни зони. 
Второ: дори ако трохите на икономическия растеж останат в страната, те остават само за богатите. 
Трето, икономическият растеж се постига с цената на ограбване на природните ресурси и замърсяването на околната среда в страните, където с парите на Световната банка и други западни кредитори се строят производства, които са експортно ориентирани. 
Така, например, в Амазонка тропическите гори изчезват, а реките и езерата са покрити с петролни разливи. 

Дейността на Джон Пъркинс в ролята на икономически убиец продължила около десетилетие – от началото на 70-те до началото на 80-те години. През това време той посетил Еквадор, Колумбия, Перу, Панама, Индонезия, Египет, Индия, Пакистан и други страни. И навсякъде оставял подире си една и съща картина:

– растеж на външния дълг;
– прогресираща социална поляризация;
– икономическата деградация;
– опростяване на структурата на икономиката;
– засилена корупция;
– преминавана на икономиката в сенчестата сфера. 

В началото на 80-те Пъркинс започнал да изпитва угризения на съвестта – защото виждал, че професионалната му дейност е несъвместима с морала. И той напуснал компанията „Мейн“. 
Занимавал се с бизнес, написал книги по психоанализ и социална психология – но главен проект на живота му станало написването на книга, в която да опише дейността си като икономически убиец.

Писал я в условията на пълна секретност, защото разбирал, че “господарите на парите” и специалните служби могат не само да унищожат ръкописа, но да ликвидират и неговия автор. Изпратил ръкописа на десетки издатели, но никой не се решил да публикува книгата. Само едно издателство, която било на ръба на фалита и нямало вече какво да губи, рискувало да я отпечата през 2004 г. 


Реакцията на официалния Вашингтон и едрия бизнес в САЩ на книгата „Изповед на един икономически убиец“ била светкавична. 

Обвинили автора, че книгата му е плод на болна фантазия. 
Че това е още една “перла” на пазара на конспирологическата литература. 
Множество водещи американски вестници и списания заявили, че цитираните от автора факти не са документирани и са неверни. 
Че Джон Пъркинс бил слабо образован човек, който компенсирал липсата на образование с богата художествена измислица. 

По-късно станало ясно, че Държавният департамент и американските разузнавателни служби буквално са проверили всяко изречение с лупа – но в действителност нямало никакви несъответствия на действителността. Много бивши държавници признават, че всичко в книгата е вярно. 
Книгата беше високо оценена от бившия министър на финансите на Гърция Янис Варуфакис, който потвърди, че самият той бил под прицела на икономическите убийци от МВФ, ЕЦБ и Европейската комисия. 

Опитите за дискредитиране на книгата и нейния автор се провалили. Издателите се втурнали да я печатат. Започнали да канят Пъркинс в телевизии, за снимки на документални филми, да чете лекции в университети. 

Той изнасял лекции в Харвард, Оксфорд и още над 50 университета по целия свят. 
Джон Пъркинс симпатизира на Русия. През юни 2017 г. той беше гост на Международния икономически форум в Санкт-Петербург. В интервю за руски журналисти Пъркинс постоянно подчертава, че Русия трябва да излезе от пътя на капитализма, защото той, според него, е моделът на “икономиката на смъртта”. За САЩ вече е много трудно да излязат от „коловозите на смъртта“ – но Русия, според Перкинс, има много по-голям шанс да започне изграждането на “икономика на живота”. Ето част от интервюто му за руска телевизия от 4 юни 2017 г .: 
“Така нареченият хищнически капитализъм има една-единствена цел – да увеличи максимално краткосрочната полза за акционерите, без да подобрява света наоколо, без да помага на обществото. Ние трябва да променим тази ситуация. Трябва да се измъкнем от сегашната форма на хищнически капитализъм, когато корпорациите убиват конкуренцията или купуват съперниците, генерирайки само краткосрочни печалби. Системата трябва да работи така, че да донесе достоен доход на инвеститорите, но в същото време печалбата да се влага в околната среда, в обществото, за да може светът да стане по-добър за вашите и моите внуци. 
Ето защо печалбите трябва да бъдат инвестирани в разработването на нови технологии, възобновяеми ресурси, в създаването на икономическа система, която да бъде възобновяема. Аз наричам това „икономика на живота“. Русия е в отлична позиция, за да участва в създаването на тази нова икономика. Вие имате своя лидер, Путин е силен лидер. Освен това, Русия има велика технологична история”. Ето и заглавията на други книги (освен “Изповедите”) на Джон Пъркинс, като се посочва годината на първото издание: 

„Играта на старата империя: тайният свят на икономическите убийци и мрежата от глобална корупция“ (A Game as Old as Empire: the Secret World of Economic Hit Men and the Web of Global Corruption), 2007; 

„Секретната история на американската империя“ (The Secret History of the American Empire), 2007; 

„Измамените: икономически убиец обяснява защо световните финансови пазари избухнаха и какво трябва да се направи, за да ги възстановим (Hoodwinked: An Economic Hit Man Reveals Why the World Financial Markets Imploded – and What We Need to Do to Remake Them), 2009; 

Новата изповед на един икономически убиец (The New Confessions of an Economic Hitman), 2016). 

Източник, превод и редакция: Любомир Чолаков

Последни от Свят

Брекзит в 2 снимки

Loading... ПО ТЕМАТА; Един малко известен ФАКТ; Кралицата на Великобритания можеше да отмени резултатите от
Отиди Горе