Каква комбинация на Запада унищожи Москва? (част трета)

в Свят
Loading...

Хайде да разгледаме разположението на фигурите на световната шахматна дъска примерно през 2000-та година. САЩ доминират почти върху цялото пространство на дъската, те са завзели огромни пространства и стратегически позиции, навсякъде са поставили свои ключови фигури и се подхранват с гигантски държавни кредити от всички страни на Запада и сателитите им.

Русия е икономически отслабена. Вътре в нея бушуват политически и социални страсти, раздира се, също както и СССР, от национален сепаратизъм. В ход е Чеченската война, подхранвана отвън така, както и сега войната в Сирия. Основен източник на постъпления в държавния бюджет на Русия е все същата газова и нефтена пъпна връв между Русия и Европа. Достатъчно е тя да се среже и Русия, под влияние на възникналите икономически трудности, ще падне, ще се разсипе на множество малки враждуващи помежду си страни, както това вече се случи със СССР.

Тогава в САЩ се появява гениален план. Трябва бавно и незабелязано Русия да бъде обкръжена в пръстен от недружелюбни към нея държави, които отначало да бъдат приети в Европейския съюз, а после в НАТО. А за да не забележи нищо, трябва и на Русия да се обещае „светло европейско бъдеще”, безвизов режим и прочее западни ценности. След това трябва в Украйна да се инсталира абсолютно прозападно русофобско правителство.

Разполагане на бази на НАТО в Крим би позволило на САЩ не само да контролират Черно море, но и да поставят под пряк прицел на крилатите ракети европейската територия на Русия чак до Урал. Но преди това трябва от най-голямото в света газово находище в Персийския залив да се построи газопровод през Катар, Сирия и Турция до Европа. Едновременно с това трябва да се реконструират едно-две пристанища в Полша и Прибалтика, за да могат да приемат втечнен газ от САЩ.

Когато всички необходими приготовления бъдат завършени, тръбопроводът Русия-Европа се закрива под някакъв благовиден предлог. Например, заявява се, че той е във висока степен износен (което е и самата истина, тъй като за времето на своята „независимост” Украйна изобщо не се е занимавала с ремонт и реконструкция на доставяната ѝ от СССР газопреносна система) и че инвестициите в реконструкция ще бъдат неоправдано високи и по тази причина доставките на газ и нефт от Русия трябва да се прекратят.

Целият този план се разработва във времето, когато приходите в руския бюджет от доставка на въглеводороди на Запада стигат до 60-70% (за сравнение, сега тази сума е 40%, а в САЩ – 35 %, съвсем съпоставими цифри). Разбира се, такъв удар по икономиката на Русия в положението, в което се намираше в началото на 2000-те години, Русия едва ли би издържала. Щяха да започнат социални и национални протести. А доброжелателите и западопоклонниците от „Ехото на Москва” и „Нов вестник” активно щяха да разпалват тези протести (с което, впрочем, се занимават и в настоящия момент). После щеше да последва разпад на Русия на отделни княжества и щеше да се установи пълно и абсолютно доминиране на Запада върху Великата шахматна дъска. Шах и мат.

А сега хайде да разгледаме какво разположение на фигурите имаме на дъската към сегашния момент в началото на 2018 г.. САЩ успяха с малки крачки да придвижат базите на НАТО към границите на Русия. Но тя, както и СССР, отдавна вече живее в обкръжението на тези бази. В бившите съветски прибалтийски републики при властта на антируски правителства. Но позициите им са доста разнебитени, тъй като там икономиките вървят по-скоро към спад, отколкото към ръст. Пристанището в Клайпеда вече е реконструирано за прием на втечнен газ от САЩ. Даже един газовоз достави там една партида от този газ. Но американският газ е доста по-скъп в сравнение с руския.

Американците трябваше да ускорят процесите и като не издържаха дългите преговори с Асад в Сирия, решиха да го свалят с помощта на ИД и други „умерени терористи” (впоследствие САЩ възнамеряваха и тях да разчистят и да поставят в Дамаск абсолютно прозападно правителство от средите на сирийските опозиционни имигранти намиращи се в страните на Запада). Но Асад се оказа „костелив орех” и войната в Сирия се проточи. На всичко отгоре ИД започна война в Ирак против проамериканското марионетно правителство, което САЩ, съдейки по всичко, изобщо не очакваха. Но „Изтокът е тънка работа”… Тогава САЩ решиха да играят ва банк и организираха държавен преврат в Украйна. Явно вече нямаха търпение да чакат избори.

Кога в Москва разгадаха тази шахматна комбинация е трудно да се каже. Възможно е цялата комбинация да е станала понятна в последния етап. Но това, че в Кремъл започнаха да се догаждат за нещо и преди известно време да готвят контрамерки, е очевидно. Подготовката на проекта „Силата на Сибир” за доставки на газ в Китай се разработваше не от скоро. Сега този газопровод вече се строи и Западът не е в състояние да му попречи. Мощността му ще бъде сравнима с мощността на доставките за Европа, а това означава, че зависимостта от Европа рязко ще се намали. Но и не трябва напълно да се загуби. А за целта трябва да се извади от играта украинския тръбопровод. Как да се направи това? Много просто – да се прокара тръба в Европа от север („Северен поток”) и от юг („Южен поток”). Тогава пъпната връв се превръща в две ръце, с които Русия ще държи западното „фаберже” в дружеските си „таралежови” обятия.

Русия пропусна първия удар – САЩ успяха да поставят марионетно русофобско правителство в Киев. Но контраударът беше мигновен. Крим отпадна от разработената комбинация и там не можа да бъде разположена база на НАТО. Бойните действия в Донбас, провокацията на западните спецслужби със свалянето на „Боинга”, личностните и секторни икономически санкции срещу Русия – всичко това не помогна на САЩ и движените от тях ремъци в Европа да поправят ситуацията.

Като разбра, че първоначалната комбинация започва да се проваля, Западът реши да вземе контрамерки. Отначало в ЕС беше прокаран „третият енергопакет”, който изискваше от страните на Европа „да диверсифицират доставките си на газ”, а по-просто казано, изискваше газ да се купува от САЩ, а не от Русия. За да закрепят това положение, отначало оказаха натиск върху България, през територията на която трябваше да мине „Южен поток”. И България, страна с не най-успешната икономика и изпитваща сериозни енергийни трудности, се отказа от този проект във вреда на самата себе си и заради печалбите на САЩ.

Русия реагира на това с преработването на „Южен поток” в „Турски”. Преди това Турция беше поканена от САЩ да участва в разделянето на Сирия с последващо прокарване на „катарския газопровод” през нейната територия. Но Русия влезе в конфликта в Сирия и провали тази комбинация. Турция с радост се съгласи на „Турски поток”. Това не влизаше в плановете на САЩ. Трябваше спешно да се развалят отношенията между Турция и Русия. И ето, в Турция беше убит руския посланик и беше свален руски военен самолет.

Изглеждаше, че целта е постигната. Но САЩ подцениха качествата на противника. Кремъл намери в себе си достатъчно сили и прозорливост, за да разгадае тази маневра и без оглед на всичко да помогне на Ердоган да запази властта си, като го предупреди за опита за преврат. И ето, „Турски поток” вече се строи с пълна пара и трябва да бъде завършен към началото на 2019 г.. Асад в Сирия не само удържа атаките на проамериканските бойци, но и на практика напълно ги разгроми. По този начин перспективите на газовата тръба „Катар-Европа” към днешна дата се сведоха до нула. С това се обяснява и тази яростна истерия, с която Западът напада сирийското ръководство.

Същото сега се случва и със „Северен поток-2”. Вече дълго време се опитват да го спрат с всички сили: от приеманите по спешност закони в парламента на Дания, които не разрешават да се прокарват тръби в морската икономическа зона на малката, но горда, страна, до безконечните съдебни искове от страна на „Грийнпийс” и прочее правозащитници. Но съдейки по всичко, проектът бавно, но сигурно, се придвижва напред. За европейския бизнес е очевидно, че неговата реализация ще донесе дивиденти именно на Западна Европа, а спирането му само на САЩ, Полша и на „гордите прибалтийски тигри”.

Всъщност, към настоящия момент спирането на „Северен поток-2” е последният шанс на САЩ по какъвто и да било начин да осъществят замислената комбинация за прекратяване доставките на руски газ в Европа. Правителството в Киев е готово да затвори крана във всеки момент. Още повече че Порошенко и обкръжението му нямат какво толкова да губят – на тях лично и на семействата им е осигурено безопасно съществуване за години напред, а и много отдавна им е дадено американско гражданство. Ще пострада само народът на Украйна. Но кой го интересува това? САЩ възнамеряват да водят война с Русия до последния украинец.

МВФ променя собствените си правила и в спора между Русия и Украйна по кредита застава на страната на Украйна. Същото се случва в Арбитражния съд в Стокхолм по газовия спор между Русия и Украйна. Допингов скандал, отстраняване от съревнованието на руските лекоатлети, параолимпийците и на целия руски олимпийски отбор. Навсякъде двойни стандарти, лъжи и лицемерие. Западните СМИ са се разбеснели. Няма престъпление, в което Русия да не е обвинена. Даже снеговалежите тази година в Европа бяха наречени „Звярът от Изток”.

На 01.03. Владимир Путин излезе с послание пред Съвета на Федерацията. Разбира се, всички бяха впечатлени от демонстрацията на новото съветско оръжие. На неговия фон никой не забеляза основната и най-важна част от неговата реч. Тя беше посветена на осъществяването на глобални стратегически проекти. Притежаването на най-нови оръжия в случая се явява само в качеството си на защита от външен натиск. Русия възнамерява да произведе основния удар по Запада с неговите средства – чрез икономиката.

По време на предизборната борба Путин нееднократно говори на различни подиуми, че вижда основната задача през следващия си президентски мандат в решаване на „свръхзадачите на Русия – създаване на такива условия, които ще ѝ дадат тласък за десетилетия напред”. По-нататък той постоянно повтаряше, че основните приоритети през следващия президентски мандат ще бъдат задачите на вътрешната политика. Но какво може да означава това?

За да разберем, трябва да се върнем към правилата и целите на играта на „великото шахматно поле” – „който контролира световните търговски потоци, той контролира световните финанси, който контролира световните финанси, той контролира световната политика”. Китай отдавна лелее идеята да възстанови сухопътния „Велик път на коприната”. Изминаха вече много векове, а основният световен товаропоток между Европа и Азия, както и преди, продължава да върви по море. Морският търговски път се контролира от бази на САЩ и НАТО. Да се прокара нов сухопътен път през множеството воюващи помежду си страни от Близкия и Далечния Изток не е реална задача. Прекалено много рискове.

Затова пък той може да бъде прокаран през една страна – Русия. Проектът „Един пояс – един път” вече дълго време се обсъжда от руското и китайското ръководства. И съдейки по всичко, са постигнати договорености. Именно затова Путин обяви в своята реч, че в близките години в Русия трябва да бъдат прокарани високоскоростни автомобилни и железопътни магистрали и високоскоростен интернет. Всъщност, Русия се връща към тази „Голяма азиатска програма”, която Руската империя не успя да осъществи в началото на миналия век.

Осъществяването на този проект днес трябва да даде тласък в развитието на множество руски региони. Нали помним от историята, че всички най-големи градове са възниквали и са се развивали именно благодарение на търговските пътища, които са минавали през тях. Но търговският път Китай-Европа не означава само икономически скок за Русия, той означава смърт за вековния морски търговски път през Индийския океан, Суецкия канал и Средиземно море. Това е краят на морското доминиране на Запада в този район. Именно това чу Западът в изказването на Путин.

Не, не го изплашиха хиперзвуковите ракети. Изплаши го поражението в икономическата война с Русия и попадането му в дълбока икономическа зависимост от стратегическия съюз между Русия и Китай. Днес Китай притежава най-голямата и най-динамично развиващата се икономика в света. Той е най-големият собственик на облигации от държавния дълг на САЩ и във всеки момент може да разруши тази пирамида. Просто моментът още не е настъпил.

„Какво общо има с това отравянето на Скрипал?”- ще попита внимателният читател. Всичко е много просто.

Ако наистина сте внимавали, трябвало е да разберете, че спирането на „Северен поток-2” е единственият шанс на САЩ да се закрепят на европейския газов пазар. Осъществяването на този проект кардинално ще измени цялата геополитическа ситуация в света за десетилетия напред. Тогава вече Русия ще доминира Европа, а не Америка. И ето че САЩ с ръцете на своя стратегически партньор, който е и тяхна историческа родина – Британия, се опитват да организират скандал с обвиняване на Русия в нападение.

Нападение върху Британия, с което трябва да се изрази първо политическа (отзоваване на посланици), а после и икономическа солидарност (преустановяване на всички руски проекти в Европа) на всички европейски страни. И цялата тази истерия и всички тези голословни обвинения са нищо повече от димна завеса в поредната антируска западна комбинация върху „великата шахматна дъска”.

Партията влиза в ендшпил. Англосаксонците изпадат в истерия.

Автор: Руслан Москвитин, iarex.ru
Превод: Д. Атанасова / Българска легия за защита

Loading...

Последни от Свят

Отиди Горе