Вашият виртуален всекидневник за новини,анализи и коментари,като никой друг

Кадафи плати за своята реч с внуците си

в Свят

Мои братя и сестри!

Днешният ден е и радостен за мен, и печален. На този ден преди много години, в битката при Ал – Гадабия падна със смъртта на героите моят дядо. Падна заедно със стотици други либийци. Днес, почти половин век след това, Италия отново се връща да вреди на нашата земя. На мен ми е тъжно, че днес се налага да си спомням за това. Аз мечтаех това да се забрави.

Аз искам да попитам Берлускони: Силвио, къде е нашата дружба, за която ти толкова много говореше? Къде е италианският парламент, който също много говореше за дружба? Къде сте вие всички? Италия причини много болки на либийците, либийците са много обидени на Италия, и аз нямам право да им забраня да изпитват болка и обида.

Италианците ни казваха: ние искаме дружба. Те ни излъгаха. Вчера Италия бомбардира Сирт.

Вие, които се наричахте мои другари, – лидерите на Китай, Русия, Нигерия, Южна Африка, Португалия – ви питам: за какво ставаше дума в Резолюция 1973 на ООН? Тя позволява да се установи зона свободна от полети или да се унищожават либийците?

Тормозят Либия непрестанно. Прекратиха ни достъпът до нефта, взривяват пристанищата ни, бомбардират домовете ни, прекратяват снабдяването на населението ни с продоволствия, бомбардират залите, където се провеждат преговори с представители на други страни. И всичко това се нарича „зона свободна от полети”. Доскоро смятах, че „зона свободна от полети” е тази в която не летят самолети и на двете страни в конфликта, а се оказва, че това важи само за либийските самолети, а вашите летят, бомбардират, каквото си искат и където си искат.

Уставът и решенията на Организацията на Обединените Нации, за какво и за кого са?

За какво беше приета Резолюцията – за да се спрат самолетите или да уморят либийците от глад? Къде, в коя резолюция е казано, че: „може да се убива”? Къде е казано, че: „ може да се прекъсва връзката и водоподаването”? Къде?

Аз не съм от тези, които обичат да се молят, обикновенно мен молят, и аз не отказвам. Но сега аз моля целият свят: извинете, ние имаме необходимост да се нахраним и да поговорим, публично и начисто, за да може света да чуе и нашия глас.

Аз моля, аз моля лично вас, Владимир Путин, да станете посредник. Вие можете, аз вярвам в това. Ние сме щастливи, че прозвучаха вашите думи, че бомбардировките трябва да се прекратят, но поначало на всички е известно: „Ал – Кайда” презира международните закони. Аз Ви призовавам: погледнете кой води огъня, когато аз обявявам примирие. Не може да има мир, когато огънят се прекратява само от едната страна.

Либийците никога не са воювали по между си. Това, което се случва сега, е война против Либия, а не гражданска война. Аз моля световната общност: елате, направете всичко, за да се прекратят бомбардировките на гражданските обекти. На никого тук не му е необходима война.

Либийците са мои деца, либийците не воюват с мен, а аз не воювам с тях.

Погледнете: ние помагаме на хората, които загубиха всичко, заработено с тежък труд.

Аз моля лидерите на Африканският Съюз да дойдат в Аджабия и да погледнат, кой там воюва против нас. Защо пришълци от Афганистан, Тунис, Египет и други страни се представят за хора от Аджабия? Спасете този град от тези, които са го окупирали!

А сега слушайте вие, хора от НАТО!

Вие бомбардирате стената, не пропускаща, вълната от африканската миграция в Европа, стената, спираща терористите на „Ал – Кайда”. Тази стена беше Либия. Вие я разрушавате. Вие сте идиоти. За хилядите мигранти от Африка, за подкрепата на „Ал – Кайда” ще горите в ада. И така ще стане.

Аз никога не съм лъгал. Не лъжа и сега.

Има четири грешки, които не трябва да допускате. Четири грешки, за които няма да ви помогнат никакви бомби.

Първо: вътрешният живот на Либия и нейното устройство. Тези въпроси може да реши само либийския народ. Само той. Запомнете: не вие и даже не аз. Само либийците могат, ако искат, да променят своята система на самоуправление.

Второ: аз, Муамар Кадафи. Дали ще си замина или не – това не можете да решите вие. Вие сте никои. Властта в Либия вече 40 години се намира в ръцете на либийците. Моите баба и дядо, моите родители бяха убити на либийска земя и те никога не напуснаха Родината. Вие сте смешни с исканията си. Вие сте смешни. Аз не съм президент на Либия, но ако това би било възможно, народът би избрал мен. Да, моите хора ме обичат. И на вас е известно, за какво. За това, че аз не обичам вас.

Loading...

Трето: нефтът. Дори и не мечтайте. Даже не смейте да мечтаете, че вие ще отнемете правото на нашите деца да имат това, което имаха през последните 40 години. Аз не ви обещавам, че ние ще седим и ще гледаме, как ограбват децата ни. Но, разбира се, ние можем да побеседваме, как вашият бизнес в Либия да бъде по-успешен, отколкото по-рано. Нима точно това не ви е необходимо?

Четвърто: Либия. Бял флаг няма да има. Никога. Ако вие дойдете на нашата земя, всичките либийци ще вземат оръжие и ще се борят!

Животът без свобода е нищо. Ние ще защитим свободата си, или ще умрем!

–––––––

Няколко часа след речта на Кадафи, бяха убити синът и тримата внуци на Муамар Кадафи при въздушна атака. НАТО нарече това – законни военни цели, а Белият Дом – опит за политическо решение на въпроса. Либийското правителство обвини силите на НАТО в нарушаване на международното право.

Няколко месеца по-късно при опит да напусне родния си град с конвой, Кадафи е атакуван от бойни самолети на НАТО, попада в ръцете на бунтовниците, финансирани от „демократичните“ държави, които заснемат смъртта му, която да послужи като предупреждение за непослушните лидери на други държави.

Аnonybulgaria

Последни от Свят

Отиди Горе