The Bulgarian Times

Израел – Палестина: Какво означава “интифада”? (ВИДЕО)

в Свят
След решението на САЩ да преместят посолството си в Ерусалим, лидерът на “Хамас” призова за започването на нова “интифада”. Терминът, който означава “въстание” на арабски език, е свързан с двата големи палестински бунтове от 1987 и 2000 година. Оттогава редовно се появява призракът на трета интифада.

 

Палестинците призоваха в четвъртък за обща стачка и демонстрации в окупираните територии, в знак на протест срещу американското признаване на Ерусалим за столица на Израел, а ислямисткото движение “Хамас” отиде още по-далеч, обявявайки се за “нова интифада”, по думите на лидера му Исмаил Ханиех. Арабският термин “интифада”, който означава “въстание”, отразява

 

два исторически моменти от израелско-палестинския конфликт.

 

Докато много държави, които предупредиха Вашингтон за риска от преместване на посолството му, се опасяват от ескалация, “Фигаро” се връща към двете “интифади” от 1987 и 2000 г., както и към постоянния риск от започването на трета.

 

1987-1993 г., първата интифада или “войната на камъните”

 

Първата интифада започна двадесет години след Шестдневната война от 1967-а, когато Израел окупира Източен Ерусалим, Западния бряг на река Йордан и Ивицата Газа. Под ръководството на Ясер Арафат, лидерът на “Фатах”, палестинстинските организации избраха въоръжената борба, извършвайки множество саботажи и атентати.

Въпреки това обаче, интифадата от 1987 г., преди точно тридесет години, не бе започната от палестинските организации в изгнание. “Палестинците във вътрешността се надигаха спонтанно в окупираните от Израел територии. Стачки и невъоръжени бунтове характеризират тези събития”, пише Оливие Каре, изследователски директор в Института по политически науки, в Encyclopédie Universalis. Тогава Ясер Арафат подкрепя народното движение. През 1998 г. той обявява Палестинска държава, признава Израел и се отказва от тероризма.

Широко отразена в медиите, “войната на камъните” срещу израелските войници не стига до въоръжен конфликт, дори и саморъчно направените бутилки със запалителна течност бързо да заместват камъните. Паралелно се организира “пасивна съпротива”, с бойкот на изралеските продукти, отказ да се плащат такси и данъци и организирането на общи стачки. Израелският отговор обаче е остър: арести, експулсиране, мъчения, всекидневни въоръжени отговори. “Интифадата завършва с 1260 убити от израелската армия палестинци или заселници, 970 палестинци “колаборационисти” и 205 израелци, убити от палестинци”, обяснява Оливие Каре.

 

Войната на камъните завършва през 1993 г. с подписването на Споразуменията от Осло

 

от израелският премиер Ицхак Рабин и Ясер Арафат, който става през 1996 г. президент на новата Палестинска власт.

 

 Ицхак Рабин, Бил Клинтън и Ясер Арафат в Осло, септември 1993 г.

 

2000-2005 г., “интифадата “Ал Акса”

 

И в двата лагера са многобройни критиците на споразуменията от Осло. Преговорите се провалят през юли 2000 г. в Кемп Дейвид, САЩ. Обсъждат се чувствителни теми, като очертаването на границите или статута на Израел. Палестинските лидери искат Източен Ерусалим за столица на държавата, към която се стремят. Израел обявява целия Ерусалим, Западен и Източен, за своя “вечна и неделима столица”.

В този контекст Ариел Шарон, по онова време член на израелската опозиция, а от 2001 до 2006 г. министър-председател на Израел, отива през септември 2000 г. на площада на джамиите в Ерусалим, претендирайки за суверенитета над това символично за палестинците място, което предизвика втората интифада. “Интифадата “Ал Акса”, по името на джамията, която се намира на площада, бързо се милитаризира, за разлика от първата, със стотици самоубийствени палестински атентати, преди всичко срещу цивилни. Израелската армия отговаря главно с въздушни удари.

 

 Израелски войници в Наблус, Западния бряг на р. Йордан

 

“Нещо повече от масово движение, което мобилизира голяма част от цивилното население, втората интифада се отнася до последователни сблъсъци, ожесточени и локализирани, в които участват ограничени слоеве от палестинското общество. Тя обаче се ползва от нарастваща народна подкрепа”, пише Од Синьол, доцент в Института по политически науки в Екс-ан-Прованс в Encyclopédie Universalis. Конфликтът, който продължава до 2005 г. ще причини смъртта на 3000 палестинци и 1000 израелци.

 

Постоянни страхове от трета интифада

 

Опасението от трета интифада се появява редовно. Защитавайки от 1993 г. пътя на дипломатическото решаване на израело-палестинския конфликт, Палестинската власт, доминирана от “Фатах”, е политически отслабена. През 2006 г. ислямистката партия “Хамас”, създадена през 1988 г. по време на първата интифада, която смята Споразуменията от Осло за предателство, печели парламентарните избори и де факто поема властта в Ивицата Газа, но не е и на Западния браг на река Йордан, който е под контрола на Палестинската власт.

Свързан с “Мюсюлманските братя” и смятан за терористично движение от много страни, “Хамас” се отказа миналата година от самоубийствените атентати, но за сметка на изстрелването на снаряди и ракети по израелските градове. Неговото засилване, в ущърб на “Фатах”, ще доведе до втвърдяване на израелската политика. От 2007 г. е наложена блокада на Ивицата Газа, което сериозно влошава социално-икономическата ситуация там. Израелската армия навлиза неколкократно в палестинските територии. През 2008 г., след израелската операция “Излято олово”, Халед Мешаал, лидерът на “Хамас” в изгнание, призова по телевизия “Ал Джазира” за нова интифада.

 

През 2015 г. започва т.нар. “интифада на ножовете”,

 

която обаче, по своя мащаб, не може да се сравни с тези от 1987 и 2000 година. Стотици отделни нападения с нож или атентати с коли-бомби са извършени от палестинци, предизвиквайки отмъщението на израелската армия. Въпреки това тази вълна от насилие не преминава във всеобщо надигане на палестинските територии, а Палестинската власт официално осъжда атентатите.

Призивът на лидера на “Хамас” за започването на нова интифада, след решението на Доналд Тръмп да премести американското посолство в Ерусалим, е част от тази дълга серия на повече или по-малко остри кризи, всички те белязани от спомена за двете интифади от 1987 и 2000 година.

 

Превод от френски: Галя Дачкова, ГЛАСОВЕ


ЗАДАВА СЕ НОВА ИНТИФАДА СЛЕД РЕШЕНИЕТО ЗА ЕРУСАЛИМ 

Лидерът на палестинското движение ХАМАС Исмаил Хания призова за нова арабска «интифада» след решението на САЩ за Ерусалим.
Той обяви петък за «ден на гнева» и въстание срещу Израел под лозунга «свобода за Ерусалим и Западния бряг».
Хания заяви, че градът остава обединена столица на цяла Палестина.
Лидерът на ХАМАС призова арабските страни да скъсат сътрудничеството си с Вашингтон и заяви, че Доналд Тръмп ще съжалява за своето решение.
Президентът на САЩ по-рано обяви, че ще признае Ерусалим за столица на Израел и подписа документ за прехвърлянето на американското посолство от Тел Авив в този град.
Израел нарича Ерусалим своя «единна и неделима» столица, включително неговите източни райони и историческия център, които бяха завзети по време на Шестдневната война през 1967 година.
Световната общност не признава израелския суверенитет над града и счита неговия статус за една от основните проблеми в близкоизточния конфликт, който трябва да се реши на базата на споразумение с палестинците, претендиращи за източната част на Ерусалим.

По-рано световните медии съобщиха мнението на екс-генералния директор на ЮНЕСКО Ирина Бокова, която каза, че  историческото наследство на Йерусалим в равна степен принадлежи на евреите, християните, мюсюлманите, недопустимо е то да се разделя между религиозните общини. Това заяви генералният директор на ЮНЕСКО Ирина Бокова.

«Както многократно съм казвала и неотдавна повторих по време на 40-та сесия на Комитета за световно наследство, Йерусалим е свещен град за три монотеистични религии — юдаизма, християнството и исляма. Именно в знак на признание на това изключително многообразие на културното и религиозно съжителство Йерусалим бе внесен в Списъка на световното наследство на ЮНЕСКО», — отбеляза Бокова.

Генералният директор на ЮНЕСКО Ирина Бокова заяви още в близкото минало, че «наследството на Йерусалим е неделимо, всяка от общностите има правото на признаване на нейната история и връзки с града».

«Да се отричат, скриват или зачертават от паметта каквито и да било юдейски, християнски или мюсюлмански традиции би означавало да се подкопае целостта на обекта и да се върви в разрез с основанията за включването на дадения обект в Списъка на световното наследство на ЮНЕСКО», убедена е Бокова.

Споменавайки за рязката реакция на Израел по последните решения на ЮНЕСКО за Йерусалим, Бокова призова всички страни да запазят самообладание и да се въздържат от демарши, съхранявайки привързаността си към основополагащите принципи на организацията, «създадена за диалог и търсене на мирни решения».News Front

 

 

 

Последни от Свят

Отиди Горе