вашият виртуален всекидневник

ИГ „Фарбен“

в Свят

Една неудобна история

Без капитала на Уолстрийт не би имало нито Хитлер, нито Втора Световна Война.

Един мой приятел, дълги години заемал високи постове в нашето външно министерство, ми сподели преди време, че в началото на 90-те години на дипломатически прием американски колега му казал: имаме намерение да разделим на две Чехословакия”. По-късно се оказа, че наистина на 1 януари 1993 година на картата на Европа се появиха две нови държави – Чехия и Словакия. В учебниците по история обикновено такива събития се обясняват „като ход на историята” или в резултат на „множество обективни фактори”. Но историята от доставреме е станала „проектна наука”. Има достатъчно субективни фактори, които стоят в полусянка и оказват влияние на локални, регионални и глобални процеси. Официалната наука малко се занимава с острите и спорни въпроси. Тя настоява, че официалните схеми, формули и интерпретации по принцип са неоспорими. Преразглеждането на кардинални постановки, които са приети като „непоклатими”, носи риск да бъдат обезсмислени куп дисертации, монографии и книги. И се поставя под съмнение не само написаното, но и научната йерархия. Затова много често всичко, което противоречи на официалните тези и постановки, се слага най-често в графата „конспирология”. По този начин всичко, което не съвпада с официалната наука и пропаганда, се окарикатурява и, естествено, маргинализира. Науката само в идеалния случай е търсене на истина. Александър Зиновиев в неговата книга „Зейнали висоти” забелязва, че съвременната наука не е тази сфера на човешката дейност, в която всички участници са заети само с търсенето на истината. Покрай научността в науката се съдържа и прилична доза антинаучност, която изглежда по-научно от самата научност.Александър Зиновиев твърди, че антинаучността паразитира върху научността и сесъотнася към последната като бурен към културно растение.

Днес виждаме, че съществува кръг от въпроси, чието съмнително официално решение се фиксира като единствено правилно. В него не можем да се съмняваме, нямаме право. Затова разглеждането от друг ъгъл на тези въпроси се третира като престъпление. Минимум като интелектуално. Очевидно е, че този подход води към тежка деинтелектуализация на науката. Един от въпросите, който официалната „професорска” наука старателно заобикаля, е съдбата на Третия райх, неговите ръководители и особената роля на концерна ИГ „Фарбен” (IG Farben – InteressenGemeinschaft Farbenindustrie AG). Важно в случая е да разберем защо тази тема днес става актуална. Вероятно за това, че Германия е икономически лидер в Европа и е ключова страна не само на Стария континент. Бащите основатели на Европейския съюз предвиждат ликвидиране на националните държави в интерес на финансово-аристократичните олигархии. Не е случайно, че през 1930 година Ялмар Шахт, германски финансов гений, директор на националната банка на Германия, призовава европейските финансисти да подкрепят Хитлер. Защото именно той щял да премахне националните граници в Европа и да създаде една „Венеция с размерите на Европа”. Не всички знаят, че концлагерите не са измислени от Хитлер, нито от Мусолини, още по-малко от Химлер. Концлагеристите в раирани дрехи са изготвяли шоколад Nestlé, двигатели BMW и автомобили Volkswagen. Интересно е, че именно Адолф Хитлер на кафе с Алберт Шпеер, министър на въоръжението и военната промишленост, нахвърля на една салфетка очертанията на прословутия „бръмбър”, модела на Volkswagen. Да, фюрерът е дизайнерът на тази култова кола! Концлагерът „Аушвиц” е само „частна инициатива” на концерна ИГ „Фарбен”. Там отчетността се води със сметачни машини IBM. Медицинските опити се провеждат по поръчка на фирмата Bayer, която не само е измислила аспирина, но е разработила и концепцията за „фюрерството” .

Днешните събития в Украйна, появата отново в западната част на страната на огнища от вилнеещи нацистки бандеровски организации плашат мислещите хора по света. По-грамотните виждат определени реминисценции от епохата на нацизма в Европа, донесла страдания на милиони човешки същества. Редица експерти, когато анализират ситуацията в Киев и страната, цитират Збигнев Бжежински и неговата теза, че Русия без Украйна не може да бъде пълноценна велика държава. Но тази постановка съвсем не е на известния американски геополитик от полски произход. Тя е германски извод, присвоен от Великия Збиг. В началото на ХХ век немският генерал от Втория райх Паул Рорбах поставя като ключов проблем отделянето на Украйна от Русия: „Отстраняването на руската заплаха (за Германия и Европа) ще последва само по пътя на отделянето на Украинска Русия от Московска Русия; или тази заплаха въобще няма да бъде отстранена”. Накратко, за Паул Рорбах Украйна и Московия –Русия, са все руска земя. Става ясно и геополитическото значение на украинската земя за централната руска територия. Излиза, че Збигнев Бжежински е чел внимателно Паул Рорбах. По време на преговорите в Брест–Литовск в края на 1917 година генерал Макс Хофман, който оглавява германската делегация, откровено и без всякакво лицемерие заявява: „Украйна е дело на моите ръце, а въобще не е плод на съзнателната воля на руския народ. Аз създадох Украйна, за да сключа мир, макар и с част от Русия”. Известният деец на Третия райх Херман Гьоринг допълва геоикономическия генерал Паул Рорбах, като казва, че създадената единна Европа с германско ядро и самата Германия могат да се изхранят само с помощта на богатите украински селскостопански реколти. Най-точно и актуално за днешната ситуация в Украйна се изказва преди доста време Ото фон Бисмарк: „Могъществото на Русия може да бъде подкопано само при отделянето на Украйна… необходимо е не само да се отдели Украйна, но и да се противопостави на Русия, да се насъскат две части на един и същи народ и да се наблюдава как брат убива брата. За това е необходимо да се намерят и отгледат предатели сред националния елит и с тяхна помощ да се измени самосъзнанието на една част от великия народ до такава степен, че той да ненавижда всичко руско, да ненавижда своя род, без да го осъзнава. Всичко останало е въпрос на време”. Формулата на „Железния канцлер” се прилага днес в Украйна 100%. Войните не започват случайно, просто ей така! По този начин могат да представят нещата само глупаци или съзнателни измамници. Войните се готвят методично и дълго време. Подготвят се от елити, които са готови заради власт и печалби да хвърлят в огъня войници и цивилно население. Световният елит си има свои собствени интереси, които коренно го отличават от основната маса хора. Интересно е едно изказване на Уинстън Чърчил за Германия в навечерието на Втората световна война: „Хитлерова Германия е огромна, научно организирана машина начело с половин дузина американски гангстери”.Естествено, не става въпрос за бандити като тези около Ал Капоне. Уинстън Чърчил има предвид американските банкери и собствениците на промишлени корпорации и преди всичко тези на известната „Стандарт Ойл” (тя е сред активите на фамилията Рокфелер). Думите на Уинстън Чърчил са подкрепени сериозно и в детайли от изследователите Антъни Сирил Сатън, Николас Хагер и др. Естествено, официалната западна историография елегантно заобикаля тези „деликатни” моменти и се прави, че те не съществуват. Самият Антъни Сирил Сатън е пределно ясен в своите изследвания: „Без капитала на Уолстрийт не би имало нито Хитлер, нито Втора световна война”. По онова време аташе Д. Гордън от американското посолство в Берлин съобщава на държавния секретар на САЩ Хенри Стимсън следното: „Няма никакво съмнение, че Хитлер е получил значителна финансова помощ от определени индустриални кръгове. Именно днес до мен достигна слух от добре информиран източник, че представените тук различни американски финансовикръгове доста активно действат в същото направление”. Естествено, не трябва да сепренебрегва и ролята на британските финансисти и специално на Монтегю Норман,директор на Централната банка на Англия, при „отглеждането” на Хитлер. Английският банкер е от кръга на банковата група „Ротшилд”. Благодарение на Монтегю Норман английските финансови потоци текат към Германия само при условие че начело еАдолф Хитлер. За отбелязване е, че Централна и Западна Европа се „приспособяват” относително и с не много усилия към Третия райх. Под вещото ръководство на германския банкер Ялмар Шахт европейците се залавят да строят единна Европа, в която няма да има национални държави. Още Валтер Ратенау, писател, индустриалец, либерален политик и министър на външните работи на Германия по време на Ваймарската република (1918-1933), споделя откровено пред виенска аудитория следната визия за бъдещето на обединена Европа: „… този, който владее акциите и облигациите, всъщност управлява обществото и контролира цялата политика. В тази сфера е възникнала олигархия, толкова недостъпна за страничен човек или профан, колкото е и старинна Венеция. Триста човека, които се познават помежду си, управляват икономическата съдба на Европа и си избират наследници сред хората от своя кръг”. Ратенау-старши е този, който купува патенти от американския изобретател и промишленик Томас Алва Едисон и създава Algemeine Elektrizitat Gezellschaft, световно известната днес фирма AEG, като аналог на американската компания „Дженерал Илектрик”. Нацистите срещат добро разбиране от управляващите елити в много страни на Европа. В чешките заводи на „Шкода”, които днес са филиал на „Фолксваген”, тогава те са били подразделение на „Херман Гьоринг Верке”, са били произведени 1/3 от танковете, които са изпратени на Източния фронт срещу СССР. Във френската Съпротива е имало по-малко французи, отколкото в армията на Третия райх. Френският писател Патрик Бюисон в своята книга „1940-1945. Еротични години”, издадена през 2008 година, обръща внимание на празничната атмосфера в Париж и Виши. Както и на особената сексуалност по време на войната, която за много французи става средство за сваляне на противоречията между унижението от поражението и стремежа им да се впишат в новия европейски германско-френски ред. Идеята за единна Европа винаги е била насочена обективно срещу Русия. Всички опити от края на XIX и първата половина на XX век за едно ново издание на империята на Карл Велики, тоест за обединена Европа, са се разбивали вРусия. Както е казал руският поет и мислител Фьодор Иванович Тютчев, с появата на империята на Петър Първи империята на Карл Велики в Европа става невъзможна. Не е случаен фактът, че реалното разширение на Европейския съюз започва с разпада на СССР, наследник на империята на Петър Първи. Това е причината евроатлантическите структури да реагират изключително болезнено на всяко едно движение, имащо за цел реинтегриране на постсъветското пространство, например идеята за Евразийски съюз. Още през 1875 година Фридрих Енгелс предсказва: „Руснаците са длъжни да се покорят на тази неизбежна международна съдба, при която в бъдеще тяхното движение ще става пред очите и под контрола на останалата Европа… На сантименталните фрази за братство към нас от името на най-контрареволюционните нации на Европа ние отговаряме: ненавистта към руснаците е била и продължава да бъде първа революционна страст при германците…”. В Хитлерова Европа се оформят две ключови държави – Швеция и Швейцария. Индустрията на първата работи с пълна мощ за победата на Третия райх. Швейцария се превръща в склад на награбеното от нацистите. Алпийската страна скрива „златото на партията” и „златото на СС”. Награбените от нацистите 579 милиона долара, от които 410 милиона в края на войната, се намират в Швейцария. Американците успяват да сложат ръка на „златото на Райха” (т.е. на държавата), което служи в значителна степен по-късно за финансиране на прословутия „план Маршал”. Не е случайно, че от създадените 750 компании през периода 1943-1945 година под ръководството на Мартин Борман с усилията на СС, Дойче Банк, стоманената империя на „Тисен” и ИГ „Фарбен” 233 са разположени в Швеция, а 214 в Швейцария. Отделно са създадени 112 в Испания, 98 в Аржентина, 58 в Португалия и 35 в Турция. По-горните цифри и факти доста ясно очертават една съвсем друга проекция на „шведското икономическо” чудо и на „шведските военни технологии” след Втората световна война. А и не само там! За управлението на големи корпорации има две формули: континентална (германска) и англосаксонска. Философията на двата подхода е различна. Причината е, че различната цивилизационна среда реагира по различен начин на един и същи управленски импулс. Континенталната формула за управление на корпорации е разработена до съвършенство от уникалния германски концерн ИГ „Фарбен”. Тази изключително разклонена структура е изиграла огромна роля както в германската, така и в световната история на XX век. Германският организационен и интелектуален гений по това време силно изпреварва останалия свят. Той оставя релефен отпечатък върху човешката история. Да се върнем назад в историята, за да осмислим някои събития през XX век, та чак до наши дни. Към края на XII век в Палестина по време на кръстоносните походи е основан Тевтонският (германски) орден. През 1198 година той се пребазира в Прибалтика. На завоюваните там земи от прусаците, литовците и поляците се създава държавата на Тевтонския орден. През 1240 година тевтонските рицари нахлуват в земите на Псков и Новгород, завладяват градовете Псков, Изборск и Луга. Година по-късно княз Александър Ярославлевич Невски изгонва тевтонските рицари от завоюваните земи и градове. Катедралният храм „Св. Александър Невски”, считан за символ на българската столица, носи неговото име. За много хора Тевтонският орден е синоним на Германия. Управлението на княз Александър Невски се счита за начало на формирането на руския етнос. Той провежда политика на фаворизиране на Източноправославната църква в противовес на европейското влияние. Той търси сближение и със Златната орда. Почти нещо като „Евразийски съюз”. Така че кой и защо иска да сменя името на катедралния храм в София, става ясно от по-горните факти. В края на XIX век Тевтонският орден разпродава голяма част от своите земи. Получените средства се влагат във военната промишленост, в химията и в банковото дело. Съдейки по косвени свидетелства, значителна част от тези пари се инвестират в това, което днес наричаме Дойче Банк и ИГ „Фарбен”. Друга част от парите са инвестирани в стоманената империя на „Тисен”. Зад Тевтонския орден стои германската династия на Хохенцолерните. Последните произхождат от един от най-древните немски швабски родове. Естествено, враговете на Хохенцолерните стават врагове на Тевтонския орден. Кои са те? Същите тези, които сглобяват северноатлантическия (английски) геоисторически субект – венецианци, ломбардци, оцелели тамплиери. Точно тук е коренът на междудържавната борба между Великобритания и Германия. Точно с този исторически акцент се осмисля противостоенето в Европа между британските масонски ложи и немската суперложа „Гехайме Дойчланд”. Времето, в което възниква ИГ „Фарбен”, разполага концерна в зората на водораздела между двете епохи при новото преразпределение на света.

Концернът ИГ „Фарбен” е създаден около 1903 година от шест големи германски химически компании: Bayer, BASF, Agfa, по-късно към тях се присъединяват Hoechst, Cassella и Kalle. Ключова фигура при обединението е Карл Дуйсберг, директор на Bayer. Той успява за кратко време да изгради уникална световна мрежа от картели. Не е случайно, че Карл Дуйсберг е наричан „най-великият индустриалец в света”. През 1929 година в концерна работят 120 000 сътрудници в 106 различни предприятия и фабрики, които произвеждат 100% от германските оцветители, 85% от азота, 90% от минералните киселини, 41% от фармацевтичните препарати, 1/3 от синтетичните влакна и на практика обективно всички взривни вещества. След края на Първата световна война ИГ „Фарбен” успява само за десет години да възстанови своите позиции в световната икономика. В края на 1941 година концернът притежава контролния пакет акции в 170 американски компании и е миноритарен акционер в 108 щатски компании. По времето на Адолф Хитлер концернът е държава в държавата. ИГ „Фарбен” разполага с перфектно разузнаване, което служи за еталон при създаването на разузнавателните служби на Третия райх. Специалният отдел в ИГ „Фарбен” е наречен „Бюро НВ-7”. Той не се занимава само с финансово-икономическо, но и с политическо разузнаване. Концернът следи много плътно всички партии. Във всякаедна от тях има своя собствена агентура. След идването на власт на Хитлер в „Бюро НВ-7” работи бъдещият принц Бернхард на Нидерландия и бъдещият основател на Билдербергския клуб. Самото Бюро тясно сътрудничи с Абвера – военното разузнаване и контраразузнаване на Германия. Системата за управление на Националсоциалистическата германска работническа партия до голяма степен е копирана от ИГ „Фарбен”. Концернът контролира най-големите издания на либералната преса. До 1945 година „Бюро НВ-7” се ръководи от Макс Илгнер, който е тясно свързан с началника на Абвера. Съвместно започват да формират икономическия вектор на агентурното разузнаване в средите на династичния европейски елит. През 1939 година служителите на „Бюро НВ-7” са призовани да служат във Вермахта, но на практика остават на работните си места. И продължават да изпълняват служебните си задължения. Концернът е идеен вдъхновител на нацистите по пътя към завладяване на световно господство. Карл Дуйсберг е човекът, който заедно със своите сътрудници чертае схемите на новия европейски ред. Много са тези, които считат, че без ИГ „Фарбен” Хитлер не би могъл да започне войната. Не само защото концернът предоставя 90% от така необходимата на Третия райх чуждестранна валута. Изключително важно е, че зад ИГ „Фарбен” стои американски капитал. Концернът действа съвместно със Рокфелеровата компания „Стандарт Ойл”. Сътрудничеството между цитираните два икономически субекта продължава до края на Втората световна война. Юридическата кантора „Съливън енд Кромуел” на двамата братя Джон и Алън Дълес, плътно свързани с фамилията Рокфелер, представлява интересите на ИГ „Фарбен” в САЩ. Фамилията Рокфелер има германски корени и винаги е симпатизирала на Германия. Към юни 1941 година ИГ „Фарбен” придобива очертанията на транснационален мастодонт, който осигурява военния потенциал на Третия райх. Франклин Рузвелт приравнява концерна към Вермахта. На 4 юни 1943 година в американския Сенат пред Комитета по военните въпроси сенаторът Хомер Боум заявява: „Фарбен” означава Хитлер и Хитлер означава „Фарбен”. Почти няма човек, който да не е чувал за концлагера „Аушвиц”. Той е най-голямата фабрика в историята на човечеството за умъртвяване на хора. В действителност самият концлагер е само допълнение към проекта ИГ „Аушвиц”, 100% дъщерно предприятие на ИГ „Фарбен”, най-големия в света промишлен комплекс за производство на синтетичен бензин и каучук, предназначени за завладяването на Европа. Главният обвинител на САЩ на Нюрнбергския процес заявява: „Тези престъпници от ИГ „Фарбен”, а не тези нацистки фанатици са главните военни престъпници. Ако техните престъпления не бъдат изкарани на бял свят, а те самите не понесат наказания, те ще представляват за бъдещия свят далеч по-голяма заплаха от Хитлер, ако той е останал жив”. На Нюрнбергския процес са осъдени 24 членове от Съвета на директорите и длъжностни лица от ИГ „Фарбен”. Те са признати за виновни за масови убийства, робство и други престъпления против човечеството. По непонятни причини всички те са освободени през 1951 година и отново се връщат да работят в германските корпорации. По решение на Нюрнбергския процес ИГ „Фарбен” е разделен на BASF, Bayer, Bosсh и Hoechst. Днес всяко едно от тези дъщерни предприятия на ИГ „Фарбен” превишава 20 пъти обема на компанията майка през предпоследната година от Втората световна война. Три десетилетия след 1945 година някои председатели на Съвета на директорите на изброените по-горе фирми са бивши членове на нацистката партия. Карл Вурстер, председател на Съвета на директорите на BASF до 1974 година, влиза в съвета на производителите на газ „Циклон-Б” по време на войната. Карл Винакер, председател на Съвета на директорите в края на 70-те, бивш член на щурмовите отряди на СА и член на директорите на ИГ „Фарбен”. Курт Хансен, председател на Съвета на директорите на Bayer в края на 70-те, участвал в завладяването на Европа, отдел „Завладяване на природни ресурси”. ИГ „Фарбен” има контакти с над 700 компании в света. В това число не влизат фирмите, които са част от корпоративната структура на самия концерн. Последните покриват 93 страни. Не се включват и 750-те корпорации, изградени по света от Мартин Борман. След поражението на Вермахта на Курската дъга през лятото на 1943 година ръководството на Третия райх разбира, че е загубило историческата инициатива и ще загуби войната. И се започва подготовка „за след това”. Американското и британското разузнаване през 1944 година регистрират изчезването от политическия живот на Райха на кръг от много важни и известни персони. Едни напускат нацистката партия и СС, някои даже са репресирани. А други просто изчезват. Това е само ограничен кръг от лица, влизащи във висшите ешелони на държавата. По коренно различен начин стои въпросът с партийните активисти на средно ниво. Тези нацистки кадри, които са известни само локално, се прехвърлят в други градове, където те започват антинацистки действия. Техните документи се сменят, техните лични досиета се заменят с нови. Или просто в старите досиета се слагат материали за отрицателно отношение към Адолф Хитлер, партията и държавата. Някои от тези хора влизат зад решетките или даже в концлагери. Накратко, върви подготовка за създаването на „дисиденти” след приключването на войната. Става въпрос за тези 8-9 хиляди човека, които съюзниците след окупирането на Германия приемат с разтворени обятия и ползват при изграждането на новата държава. Според експерти предвид материалните ресурси, с които са разполагали екипите на Мартин Борман, подготвяйки времето „за след войната”, били са необходими около 15 години на „дисидентите”, за да изплуват във властта в Германия. След Втората световна война дъщерните предприятия на ИГ „Фарбен” – BASF, Bayer, Bosсh и Hoechst, продължават да оказват поддръжка на политици, които представляват техните интереси. През 50-те и 60-те години те финансират политическата кариера на един млад човек от компанията ВASF от покрайнините на град Лудвигсхафен на Рейн. Младежът се казва Хелмут Кол. От 1957 до 1967 година той е платен лобист на Verband Chemischen Industrie, централна лобистка организация нанемски фармацевтичен и химичен картел. Случаят с Хелмут Кол е уникален. Единствен в света. Платен лобист оглавява правителство. Ангела Меркел, сегашният канцлер на Германия, влиза в политиката с протекциите на Хелмут Кол…

Боян Чуков,
А-specto.bg

* Този текст не може да бъде препечатван и копиран в други медии без изричното разрешение на редакцията на a-specto

Loading...
loading...
loading...
ИГ „Фарбен“ by

Последни от Свят

Отиди Горе