The Bulgarian Times

За „нефтеното проклятие“ и „невидимата сила“

в Свят

Ако разгледаме учебниците по икономика, то следва да отчетем, че най-богатата на нефт страна в западното полукълбо е Венецуела. Господ й е дал огромни запаси от  нефт и природен газ. По запаси от тези въглеводороди, тя се нарежда на първо място в света. САЩ, на която Тръмп обеща да върне титлата „велика нефтена държава“, притежава почти осем пъти по-малки запаси на черно злато, отколкото ВенецуелаПо данни на BP Statistical Review of World Energy от юни 2015 г. доказаните запаси на Венецуела са 46.6 млрд. тона, което е 17.5 % от световните запаси. На второ място е Саудитска Арабия с 36.7 млрд. тона (15.7%), на трето място е Канада с 27.9 млрд. тона (10.2%), следвана от Иран с 21.7 млрд. тона (9.3%). След Иран се нарежда Ирак (20.2 млрд. тона, 8.8%) и Русия с 14.1 млрд. тона (6.1%). След Русия са Кувейт (14.0 млрд. тона, 6.0%) и ОАЕ (13.0 млрд. тона, 5.8%) и едва след това идват САЩ с 5.9 млрд. тона (2.9%). Не по-малко интересна е и класацията на страните по стойност на запасите от нефт и природен газ в долари.

Нека да видим водещите 15 страни по запаси на обща стойност в трлн. долари: на първо място отново е Венецуела със запаси на стойност 33.22 трлн. долара, на второ Саудитска Арабия – 23. 53; Иран – 26.55; Русия – 23.53; Канада – 19.22; Ирак – 16.32; Кувейт – 11.34; Катар – 10.58; Туркменистан – 7.79; САЩ – 5.97; Нигерия – 5.57; Либия – 5.47; Казахстан – 3.78 и Алжир – 2.72 трлн. долара. Ако, обаче, разгледаме стойността на запасите от нефт и природен газ на глава от населението в млн. долари, картината изглежда по следния начин: на първо място е Катар с 6.01 млн. долара, на второ Кувейт с 4.14 млн. долара, следвани от ОАЕ – 1.64; Туркменистан – 1.55; Венецуела – 1.17; Саудитска Арабия – 1.12; Либия – 0.86; Канада – 0.57; Бруней – 0.52 и Ирак – 0.52. Тоест, от икономически развитите страни в първата десетка попада само Канада. Даже прехвалената Норвегия, за която се говори като за „въглеводородното Елдорадо“ заема в класацията 13-то място с 284 000 долара. Русия е на 17-то място със 165 000 долара, а САЩ е на 30-то с 19 000 долара. Социално-икономическата статистика показва обаче съвсем друга картина. Според оценката на Международния валутен фонд (МВФ), Венецуела през 2016 г. е била на 44 място в света по БВП разчетен по паритета на покупателната способност на валутата. По този показател тя е много по-назад от редица страни в Латинска Америка (Аржентина, Бразилия, Колумбия и Чили).

Още по-впечатляващ е показателя за БВП на глава от населението. По този показател съгласно оценката на МВФ Венецуела се намира едва на 86-то място. Според добива и експорта на черно злато Венецуела би трябвало да е в челните места на световните класации, но през 2016 г. тя е на 10-то място с добив от 121.1 млн. тона. В същата година Саудитска Арабия е добила 585.7 млн. тона, с което се нарежда на първо място сред нефтодобиващите държави. На второ място се нарежда Русия с добив от 554.3 млн. тона, а на трето място е САЩ с 543.0 млн. тона (BP Statistical Review of World Energy, от юни 2017). По неприятно от ниския добив обаче е, че през последните години икономическите показатели на Венецуела също се влошават. По данни на МВФ, през 2014 г. БВП на страната е бил 542 млрд. долара, а през 2016 г. – 435 млрд. долара. Нивото на безработица през 2014 г. е било 6.7%, а през 2017 г. е нараснало до 26.4%. Нивото на бедност, според данните от анкетата проведена от трите водещи университети във Венецуела, се е увеличило от 48% през 2014 г. до 82% през 2016 г. Показателно за Венецуела и някои други страни богати на въглеводородни ресурси е, че те са пример за т.нар. „суровинно проклятие“. Разновидността на това понятие е термина „нефтено проклятие“. Проклятието се обяснява различно, било то с намаляване на конкурентоспособността на другите, несуровинни сектори на икономиката, като резултат от увеличаването на обменния курс, свързан с притока на доходи от продажбата на суровини. Или високата волатилност на приходите, дължаща се на продажбите на суровини на международния пазар. Друг фактор са грешки в държавното регулиране, дължащи се на притока на „леки“ пари в икономиката от продажбата на въглеводородни суровини, тоест нерентабилно производство и т. н. Всички подобни обяснения обаче са повърхностни, защото има страни, които живеят за сметка на въглеводородите, но не стават жертви на „проклятието“. Например, Норвегия за сметка на доходите си от експорт на нефт създаде свой суверенен фонд, активите на който през септември 2017 г. достигнаха 1 трлн. долара. Проклятието не застига и Саудитска Арабия, Кувейт, Бахрейн и Катар. Според оценката на МВФ, днес Катар е на първо място в света по БВП на глава от населението. Жителите на тази страна са по-богати от тези в Люксембург и Швейцария. Вярно е, че през лятото на 2017 г. нещо се обърка и с тяхното „икономическо чудо“, като през тази година може да загубят първото си място. В същото време, неизвестно защо „проклятието“ освен върху Венецуела се стовари и върху Либия, Ирак, Иран и Нигерия. В този списък вероятно следва да добавим и Русия. По данни на МВФ, БВП на глава от населението в Русия през 2016 г. е бил 26.9 хил. долара (47-мо място в световната класация), а през 1990 г. по този показател Русия е била на 28-мо място. Освен това, по нататъшен срив на валутния курс на рублата подобен на този през 2014 г. може да изпрати страната с още двайсетина места по-назад в класацията.

Изтъкваните за „проклятието“ причини обаче тотално противоречат на реалните факти. Например, не издържа критика твърдението, че експортът на суровини води до нарастване на валутния курс на националната валутна единица, което нарастване на свой ред пък подкопава международната конкурентоспособност на другите сектори от икономиката. В икономическата литература тази теория се нарича „холандска болест“. Но, факт е, че в повечето страни, експортиращи нефт, газ и други суровини, нарастването на експорта е съпроводено не с ръст, а с падане на курса на националните валути. Ярък пример за това е Венецуела. Същото явление се наблюдава и в Русия. Увеличаването на суровинния експорт доведе до падане на курса на рублата. Няма да се спираме на причините за този парадокс, но ще отбележим, че в учебниците написани от либералните икономисти също не може да намерите обяснение на това явление. Другият парадокс е, че независимо от занижения курс на националната валута експортът на стоки от другите сектори на икономиката (несуровинните) неизвестно защо също не нараства. Либералните икономисти се объркаха окончателно, правейки опит да обяснят причините за „икономическите чудеса“ и „суровинното проклятие“. Излиза, че някаква невидима сила дава на едни страни богатство и процъфтяване, а на други кризисни социално-икономически ситуации. Наистина „невидимата сила“ понякога също по неведоми за нас причини променя съдбата на някоя страна. Например, в средата на ХХ век Саудитска Арабия беше една покрита с пясък територия, а днес е една от най-богатите държави в света. И обратната метаморфоза. Някога Венецуела беше най-процъфтяващата страна в Латинска Америка, като в средата на миналия век заемаше четвърто място по доходи на глава от населението. Тогава в ООН даже се обсъждаше въпросът да бъде извадена Венецуела от категорията на развиващите се страни и да бъде включена в списъка на икономически развитите държави. Този растеж на Венецуела продължи до 1980 г., след което започна упадъка. За това естествено веднага се намериха обяснения, основното от които беше резкият спад в цените на нефта. В същото време, цените не се отразиха на Саудитска Арабия и на много други страни, експортьори на нефт. Разбира се, обрат в съдбата може да настъпи за часове. Същият този Катар, който за мнозина беше модел за подражание, през лятото на 2017 г. започна да губи покровителството на „невидимата сила“.

Струва ни се, че всеки здравомислещ човек е наясно, че зад „невидимата сила“, способна да прави чудеса, стоят притежателите на парите, стремящи се да властват над света. Борбата за контрол над природните ресурси и световните пазари повече от сто години се определя като империализъм. Този феномен е добре познат. Първата световна война ненапразно се наричаше империалистическа. Това беше битка на финансовата олигархия за преразпределяне на природните ресурси, териториите и пазарите на планетата. Днес борбата продължава, като междувременно се направи „естествен отбор“ на империите. Най-силна, заела монополна позиция в света, стана империята САЩ. Но това е само фирма, зад която се крият тези, които предпочитат да бъдат „невидима сила“. И това пак са същите владетели на парите, главни акционери във Федералния резерв на САЩ.Америка беше окупирана от притежателите на парите преди повече от сто години, когато в последните дни на 2013 г. те успяха да прокарат закона за Федералната резервна система. От този момент САЩ станаха плацдарм, от който владетелите на парите продължават борбата за световно господство. Ефективността на тази борба до голяма степен зависи от няколко олигарси, контролиращи парите, които продължават да бъдат „невидимата сила“. За тази цел те купуват медии, преподаватели в училища,  университети и учени академици. Не е учудващо, че повечето икономически публикации са пълни с парадокси, „икономически чудеса“, „суровинни проклятия“, „виртуални активи“, „цифрови инструменти“ и прочие мистика. Затова Венецуела е най-яркия пример как „невидимата сила“ се опитва да постави под контрола си една суверенна държава, нейните граждани и природни ресурси.

Автор: Валентин Катасонов, fondsk.ru
Превод: 
A-specto.bg

* Този текст не може да бъде препечатван и копиран в други медии без изричното разрешение на редакцията на a-specto

Последни от Свят

Отиди Горе