За какво беше убит Сталин

в Свят

В началото на януари 1953 г. Сталин взел под контрола си разследването на престъпленията на кремълските лекари вредители с еврейска националност.

Той починал вечерта на 5 март. Смъртта при такива обстоятелства веднага породила слуховете, че вождът на народите е станал жертва на заговор.

Молотов: „Аз също поддържам мнението, че Сталин не е починал от естествена смърт. Той не боледуваше от нещо съществено; през цялото време работеше… Беше много жизнен…“

И други от близкото обкръжение на Сталин били сигурни, че Сталин не е починал от болест, а в резултат от преднамерени действия.

Арестуването на групата лекари вредители

Преди смъртта на Сталин органите на държавна сигурност разкрили терористичната група от лекари, които си поставили за цел да лекуват по вредителски начин и да съкратят живота на видни дейци в Съветския съюз. Сред тях се оказали професор М. С. Вовси, професор В.Н. Виноградов, професор М.Б. Коган, професор А.И. Фелдман, Я. Г. Етингер и др.

Документи, изследвания и заключения на медицински експерти и признанията на арестуваните установили, че тези лекари били врагове на народа и осъществявали вредителско лечение на болните и сривали здравето им. Те злоупотребявали с доверието на болните, злодейски и преднамерено ликвидирали здравето им, умишлено игнорирали изследванията, поставяли им неправилни диагнози, а след това ги лекували неправилно и ги погубвали.

Престъпниците признали, че скрили диагнозата на Андрей Жданов инфаркт на миокарда и му назначили противопоказен на това заболяване режим и по този начин го убили. По същия начин евреите лекари постъпили и с М. А. Щербаков. Те се стараели преди всичко да сринат здравето на ръководните военни кадри, да ги извадят от строя и по този начин да отслабят отбраната на страната като маршал А. М. Василевски, маршал Л.А. Говоров, маршал И. С. Конев, генерал С. М. Штеменко, адмирал Г.И. Левченко и др.

Разследването установило, че тези лекари били наемни агенти на чуждестранно разузнаване – с международната еврейска буржоазно-националистическа организация „Джойнт“, създадена от американското разузнаване за оказване на материална помощ на евреите в други страни. По същество тази организация извършвала шпионска, терористична и подривна дейност в редица страни, включително и в Съветския съюз. Арестуваният Вовси заявил пред следствието, че е получил директива „за изтребление на ръководните кадри в Съветския съюз“ от САЩ от организацията „Джойнт“ чрез лекаря Шимелиович и известния еврейски буржоазен националист Михоелс. Други участници в терористичната група – Виноградов, Коган, Егоров и др., се оказали агенти на английското разузнаване.

В тази обстановка от еврейските кръгове било изпратено писмо до редакцията на вестник „Правда“, в която се отричали от своите съплеменници лекари, обвинени в участие в антиправителствения заговор. Лично до Сталин изпратил писмо Иля Еренбург, който искал да бъдат строго наказани „лекарите убийци“, които опозорили еврейския народ. Писателят евреин и другите подписали писмото молели Сталин от милост да депортира всички евреи от Москва и други градове в Биробиджан, за да ги спаси от справедливия гняв на съветския народ.

„Делото на лекарите“ десетилетия наред се представя от ционистите като образец на незаконно, измислено преследване на евреи по национален признак.

Какво се случило всъщност със заявлението на лекаря от кремълската болница Л. Ф. Тимошук за внушаващите дълбоки съмнения в действията на медицинските светила, които лекували ръководството на страната?

От амбулаторните карти на членовете на правителството, висшите военни чинове направили 12 копия и те били изпратени под измислени фамилии, а някои и анонимно, на лекари в Ленинград, Омск, Киев, Владивосток, Ярославъл, Орел, Курск, с цел да се провери правилността на диагнозата на заболяванията, методите за лечение и профилактиката.

Резултатът бил, че е извършена „целенасочена работа по разклащане на здравето и обостряне на наличните заболявания при всичките пациенти без изключение“.

Наблюдавало се явно разминаване на данните на обективното обследване на пациентите и поставените диагнози, които не отговаряли нито на характера, нито на остротата на заболяванията. По времето на разследването били открити „факти с неправилно назначаване на лекарствени препарати за дадения болен, което имало тежки последици за него, който едновременно с това бил подлагана на продължително психологическо въздействие с цел потискане потенциала на съпротивляемост на организма“. Жертви на лекуващия персонал в Кремълската болница станали Димитров, Готвалд, Жданов, Щербаков…

В началото на януари 1953 г. Сталин взел „делото на лекарите“ под контрола си. В последния ден на февруари той извикал в Кремъл Хрушчов, Маленков, Берия и Булганин. След разговора ги поканил в Близката дача да вечерят. Сталин бил в добро разположение на духа и много се шегувал. Гостите си тръгнали около шест часа сутринта на 1 март. След като те си отишли, Сталин изпаднал в безсъзнание и лежал без медицинска помощ 12-14 часа; състоянието на болния било безнадеждно и без да дойде в съзнание, вождът на народите починал вечерта на 5 март.

Лекарският консилиум установил, че в последните си часове Сталин повърнал кръв; той посочил причината за това – съдово-трофичното увреждане на слизестата обвивка на стомаха. Тези симптоми са характерни за отравяне и може би е умъртвен от онези сили, които искали да свалят съветската власт.

След публикуването на комюникето за „делото на лекарите“ Сталин живял само 51 дни. Когато починал внезапно, „делото на лекарите“ веднага било обявено за интрига на кариеристи и вредители, проникнали в системата на министерството на държавна сигурност. Министерството било ликвидирано, Л. Ф. Тимашук загинала в автомобилна катастрофа. Началникът на следствената част по особено важните дела в министерството на държавна сигурност Рюмин и неговите помощници, които провели разследването, веднага били разстреляни.

Освобождаването на обвинените лекари било възприето от старшото поколение съветски евреи като повторение на „пуримското чудо“. Сталин починал точно на еврейския празник Пурим, когато Есфир спасила евреите в Персия от Аман.

Възторженият отзив на Чърчил за Сталин

„Голямо щастие за Русия беше, че в годините на тежки изпитания я оглави геният и непоколебим пълководец Й.В. Сталин. Той беше бележита личност, импонираща на нашето жестоко време, в което протече животът му.

Сталин беше човек с необикновена енергия, ерудиция и несъкрушима сила, рязък, жесток както на дело, така и в разговорите, на когото аз, който съм възпитан в английския парламент, не мога нищо да противопоставя… В неговите произведения звучи исполинска сила. Тази сила е толкова мощна у Сталин, че кой изглеждаше неповторим сред ръководителите от всичките времена и народи… Неговото влияние над хората беше неотразимо.

Когато той влизаше в залата на Ялтенската конференция, ние всички, сякаш по заповед, ставахме на крака. И странно, държахме ръцете си по шевовете.

Сталин притежаваше дълбока, лишена от всякаква паника, логична и осмислена мъдрост. Той беше превъзходен майстор да намира в трудна минута изход от най-безизходното положение… Той беше човек, който своя враг унищожаваше с ръцете на своите врагове, карайки нас, които открито наричаше империалисти, да воюват против империалистите…

Той прие Русия с ралото, а я остави с атомно оръжие…“

След смъртта на Сталин евреите се върнали във висшите ешелони на съветската професионална йерархия.
От 1953 г. до 1964 г. Съветския съюз ръководи Никита С. Хрушчов и тези години са белязани от предателството. По неговото време са претопени мощни бойни кораби от военноморския флот, подлежат на съкращаване и унищожаване на тежки самолети. Закрити са най-ценните отбранителни институти. На практика това е разоръжаване пред лицето на Америка. Съветските въоръжени сили през 1955-1960 г. са съкратени с около четири милиона души.

При Брежнев са взети определени мерки в борбата с ционизма, както вътре в страната, така и на международната арена. Осъждането на ционизма и противодействието на агресията му ционистите представят като антисемитизъм.

В специално разяснение на ЦК на КПСС се казва: „В братското семейство на народите в Съветския съюз съветските евреи живеят пълнокръвен духовен живот. За никакъв „антисемитизъм“ в Съветския съюз не може да става дума, когато евреите, които заемат 11-о място по численост сред всичките националности в страната, по съответното количество на своите представители са на трето място сред учените. По броя на аспирантите евреите са на трето място, след украинците и руснаците. На евреите, които са по-малко от един процент от населението в страната, се падат 14% лекари и писатели, 23% музиканти и пр. Днес всеки шести съветски гражданин с еврейска националност е член на КПСС. Нима това прилича на дискриминация, за която толкова обича да плаче ционистката пропаганда?“

В. Дрожин „Ликвидацията на Съветския съюз и ционизмът“,
Росица Тодорова,Издателство“Распер“

Loading...

Последни от Свят

Отиди Горе