The Bulgarian Times

Защо са опасни Егоизмът и Егоцентризмът

в Свят

Уродливата форма на любов към себе си. Егоизмът е първият инфантилен етап в самоутвърждаването на човека.

„Няма човек, който да е по-голям страхливец от егоиста. И няма по-жесток човек от него. Никой не се гордее толкова със себе си и не показва така силата си като себелюбивия в неговите победи и триумфи. Но никой не е по-жалък и по-слаб от егоиста в неговите падения…“

Много психолози твърдят колко опасни са егоизмът и неговият по-малък брат – егоцентризмът. Професор Лаврага казва още за тях:

„Егоизмът и неговата екзотерична – външна, сянка, егоцентризмът, винаги са били препъникамъкът на пътя на физическото, психическото, умственото и духовното развитие на човека…“

Защо се оказва, че егоцентризмът е само екзотерична страна на егоизма?

Егоизмът има по-дълбоки корени и предизвиква по-страшни, фатални последици, докато егоцентризмът винаги остава външна, видима проява.

Егоцентризмът е усещането на човека, че той е центърът на света и на всичките събития. Това е потребността му да бъде главен и винаги да привлича вниманието на околните. Тези качества не се срещат сред животните. Животното живее по естествен начин, то защитава себе си и потомството си само когато чувства опасност. Оказва се обаче, че един домашен любимец може да се зарази с егоцентризъм и той да започне да привлича вниманието на стопанина си.

От раждането си детето иска изключителното внимание към себе си на родителите си, особено на майката. То има свои методи да го постигне, своя тактика.

С времето децата и младежите все по-остро започват да чувстват потребността да бъдат център на вниманието вкъщи, сред приятели, в училище, в своето обкръжение. Егоцентризмът постепенно се превръща в своеобразна форма на самоутвърждаване.

Егоизмът означава човекът да се чувства не просто център, а единственият център на света. Макар че той знае, че има и други хора, но живее и действа така, все едно, че те не съществуват и не забелязва нищо и никого, освен самия себе си. За него светът се състои от две очевидни части: той, който е основният, главният и единственият по рода си, и всичките останали, които само смутно съществуват в представите му, някъде в неговата собствена сянка.

Егоистът се изолира от света, не се интересува от разнообразието в него, както и от онова, което се случва с другите хора, ако той е доволен от себе си и от това, че желанията му са удовлетворени.

Тъй като той е и егоцентрист, се превръща в хладен и равнодушен към всичкото останало, плюе на другите хора и вече е напълно погълнат от уродливата форма на любов към себе си.

Истинските взаимоотношения не са възможни без да даваш на другите, да бъдеш щедър към тях. Егоистът едва ли може да изгради пълноценни отношения с другите хора. Той би трябвало да се опита да разшири съзнанието си, да вникне в същността на живота, да почувства безкрайността на Вселената, да опознае всичко живо, да се научи да го обича и уважава. Да се освободи от затвора на собствения си егоизъм, да проявява мъжество и да споделя прекрасното с другите хора.

Егоизмът е само първият, инфантилен етап, в самоутвърждаването на човека. И ние трябва с всичките си сили да се стараем да унищожим тъмните му корени, от които се ражда не само егоцентризмът, но и друго зло, което е най-страшната преграда в духовното развитие. Никой не може да се развива духовно, когато остава равнодушен към проблемите на другите хора, към техните мечти и стремежи.

Никой не може да постигне освобождаване, ако самият той не се е освободил от оковите на егоизма, които му пречат да обича и помага на другите.

Ето какво казва още професор Лаврага:

„Няма човек, който да е по-голям страхливец от егоиста. И няма по-жесток човек от него. Никой не се гордее толкова със себе си и не показва така силата си като себелюбивия в неговите победи и триумфи. Но никой не е по-жалък и по-слаб от егоиста в неговите падения…“

 

Росица Тодорова, Издателство”Распер”

 

ПО ТЕМАТА:

 

Loading...

Последни от Свят

Отиди Горе