Един чуждодържавен патриарх поиска да забърка кашата в родната политика:

в България

Скандалът е предварително планиран и разчетен

Операция на руското Външно и целите му

Във фактите за руския патриарх Валери Симеонов е прав.
Безакцизният и безмитен разрешен внос за цигари и алкохол на руската православна църква по оценки на анализатори е донесъл над 21 млрд. аванта долара (не са 14 млрд.) и е позволил на църквата до 2010 г. (тогава тази привилегия беше отменена) да стане монополист на руския пазар.
Данни за агентурната принадлежност на Кирил не са изнасяни, но са налице общите инструкции на ЦК на КПСС и КГБ – всяко духовно лице задължително да бъде вербувано преди да получи право на църковна служба.

В изказването си Симеонов обаче не е прав. Защото не е журналист или коментатор, а вицепремиер на българското правителство. Като такъв можеше да се въздържи и да остави фактите да се изнесат от родните медии, вкл. и неговата телевизия СКАТ.

От трета страна някаква официална родна реакция на нападките на руския патриарх към българския народ като неблагодарен и към държавния ни глава трябваше да има. В нормалните държави това щеше да свърши институция на правителството, а не негов член.
Но кабинетът и премиерът са се скрили на завет и така да се каже, Симеонов ги отсрами.


Най-сетне от четвърта страна руският патриарх заслужено си получи истината.
Словото на президента Радев беше много премерено. Никъде в него не се споменава друга държава освен Русия. Споменаването на войните от различни националности, загинали за свободата на България, е стара дипломатическа традиция у нас – още от времената на социализма и Тодор Живков.


В тази връзка ще дам един странен факт за руската православна църква.
Църковният й Устав е публичен.
Но гражданската й регистрация и приложения към него граждански Устав за задачите и целите на тази обществена организация никога не са публикувани (освен първообраза й при първата регистрация през 1991 г.)
За изминалите близо две десетилетия са извършени многобройни промени, подменяна е и регистрацията, но тези текстове са нещо като свещена тайна. Проблемът с тази тайна многократно е поставян от руското обществено мнение и … нищо!

В тази връзка забележете, че в нападките си към нас руският патриарх въобще не спомена за неблагодарност към руския народ, а визирайки две години, ни обвини в неблагодарност и предателство към Съветската държава (1941 г.) и Руската федерация (1991 г.)
Т.е. той дойде и се държа като представител на Кремъл, като руски дипломат, провеждащ руската външна политика, а не като богоугодно и духовно лице.

Големият въпрос е защо досега – толкова десетилетия наред и при социализма, и при демокрацията нямаше скандали около едно споменаване на загиналите за свободата на България войни от различни националности, а сега има?!


Има, защото сме свидетели на операция на руското Външно министерство и скандалът най-вероятно е бил предварително планиран, разчетен и калкулиран с неговите плюсове и минуси, вкл. и с тукашните реакции.


Какво се цели с него?

1. Активация на русофилските и путинофилските общности у нас като форма на своеобразен натиск върху България (по същото време се появи и движението на Божидар Димитров „Кубрат”, зад което стои Боянския клуб за подкрепа на българската държавност и нация, съставен от всякакви ченгета от бившата Държавна сигурност и лица като Светлана Шаренкова и бившият шеф на Шесто на ДС – Димитър Иванов–Гестапото, които са нещо като представители на кремълските интереси у нас).
.
2. Реабилитиране на проруския образ на „Атака” сред нейния естествен кръг от съмишленици, която с влизането във властта и управляващото мнозинство загуби всякаква популярност сред електората си.
.
3. Реабилитиране на имиджа на НФСБ от последните няколко години. Защото патриотите на Валери Симеонов също загубиха всякаква популярност с участието си в правителството. Заради липсващата фактически читава организация на десницата у нас сега с тези реакции те се ориентират към нейния електорат, останал безпризорен.
.
4. Дискредитиране на влиянието на президента в част от проруски настроената част от обществото, с което относителната му самостоятелност като фигура в родната политика още ще намалее.
.
5. Създаване на видимост за крайно недоволство на Москва от родното управление, която „видимост” да тушира оценката за правителството от нашите партньори в ЕС и НАТО като верен изпълнител на идеите на Кремъл (разни потоци, АЕЦ, продажбата на ЧЕЗ, спряната модернизация на армията и т.н.)
.
6. Първа крачка към опипване на обществените настроения на фона на вече очерталите се като неизбежни предстоящи парламентарни избори в края на тази година или пролетта на следващата.
.
7. Руският патриарх дойде и заради църковни въпроси – Македонската православна църква.
Както е известно, нашата църква се нае да работи за каноническото й признаване в чужбина и отмяна на наложената й схизма.
Македонската църква изрази желание да признае Българската като нейна Майка-Църква. Преговорите в тази връзка, започнали официално миналата година есента, са към своя финал.
Това предизвика много остри протестни реакции на Сръбската православна църква и на Московската патриаршия, вкл. и непосредствено преди скандала около 3 март – на 28 февруари.

Разбира се, посещението на дипломата на руската държава Владимир Гундяев, наречен патриарх Кирил имаше и др. цели, но и тези са достатъчни.

Григор Лилов, Фейсбук

Loading...

Последни от България

Отиди Горе