Вашият виртуален всекидневник за новини,анализи и коментари,като никой друг

Да бягаме ли от България – въпроси към отговора

в България
Loading...

“Да замина ли за чужбина?” Често ми задават този въпрос. Естествено, всички задаващи го са млади хора. Обикновено някъде между 20 и 25-годишна възраст. По-рядко между 25 и 30.
Разбира се, аз не им отговарям нито с “да”, нито с “не”. Поне пряко. Не, защото не зная кое ще е по-добро за тях или искам да пазя информацията за себе си – а защото въпросът е принципен. Такива решения човек трябва да взема сам. Пътеката към такъв отговор е винаги за един. И той трябва да си я извърви, а не друг да го носи на ръце или гръб. Защото ще се получи, че търсещият отговора прехвърля отговорността както за него, така и за въпроса, на друг. А всеки си има достатъчно лични отговорности, за да се нагърбва с чужди; последиците от които, на всичко отгоре, ще носи питащият, а не този, който му е снесъл наготово отговора.

Ето защо, когато поредният младеж ми постави този въпрос, аз, вместо да поднеса готов, предварително сдъвкан отговор, му поставям на свой ред ред няколко въпроса. Всъщност, един въпрос, разделен на няколко части.
Първо го питам:

– Искаш ли да живееш в държава, в която:

1) след около 30 години българите ще са малцинство, а тогавашното мнозинство още отсега, когато е все още малцинство (но вече не навсякъде!) има навика да граби, изнасилва и убива българи-пенсионери?;

2) бандити, маскирани като “охранители”, пребиват и убиват хора в магазините; а когато някой от пребитите се оплаче в полицията, го съветват да си “мълчи”, защото можело да излезе той виновен; ако пък повикат полиция на мястото на побоя, първата работа на полицаите е да се прегърнат с побойниците;

3) ученици-небългари се гаврят с портретите на българските национални герои;

4) българският комисар в Еврокомисията заявява, че ще си решаваме демографския проблем (а по-точно може да каже “демографската катастрофа”) чрез внасяне на нелегални имигранти от Сомалия, Тунис, Алжир, Либия, Афганистан, Ирак и други подобни страни, и ги маскираме като нелегални имигранти;

5) съществуват съвсем официално пазари, на които се продават и купуват хора;

6) прокуратурата твърди, че педофилията не е престъпление, защото била “местна традиция”;

7) 500-годишно робство бива наричано “присъствие” на поробителя;

8) президентът посреща на тротоара като пиколо чужди министри;

9) чужди сенатори и чужди посолства диктуват на министър-председателя и президента как да постъпват с трети държави

10) горите са почти изсечени, а плажовете – урбанизирани;

11) Студентският град е превърнат в голям публичен дом;

12) почти не минава седмица без 2-3 “новини”, че небългари са пребили, ограбили, изнасилили или убили българи;

13) министър-председателят се хвали в Брюксел, че сме пропуснали 3 огромни енергийни проекта, само и само чиновниците в същия този Брюксел да ни потупат по рамото;

 
14) съществуват политически партии на етническа основа
 
15) където вече на почти половината от територията не се говори български;
– ако ти харесва да живееш в такава страна, в която горните тенденции все повече ще се разрастват и увеличават – остани в България!

 

 

След като му напомня тези общоизвестни факти, младият човек обикновено сам достига до предизвестеното решение и често ми задава следващия логичен въпрос:
– А къде?
Тогава подхождам по същия начин, със следните въпроси:
– Ако искаш да живееш в страна, където:

– по улиците обикаля шариатска полиция;

– има квартали, в които, ако влезе бял човек, просто изчезва безследно;

– вкарват в затвора родители, които не пускат децата си на уроци по “сексуална просвета”;

– обсъждат дали да узаконят инцеста;

– в училище обучават деца на 6-7-годишна възраст на мастурбиране и им обясняват, че педерастията и лесбийството са напълно нормални;

– органите на “ювеналната юстиция” отнемат и дават за осиновяване деца, без да уведомят родителите им;

– затварят църкви и ги превръщат в кръчми и складове;

– заявяват, че понятията “Родина” и “патриотизъм” било трябвало да се изхвърлят на бунището;

– белите хора стават все по-малко, а африканците и азиатците – все повече;

– забраняват на християните да носят кръстчета;

– африканците и азиатците постепенно стават мнозинство, а белите хора – малцинство;

– полицията отказва да влиза в мюсюлманските квартали, защото било “опасно”, и ги оставя на самоуправление;

– поради демографската катастрофа и поощрявания официално консумативизъм досегашното християнско мнозинство се превръща в малцинство;

– деца на имигранти от Африка и Азия бият съучениците си, които говорят езика на коренното население без акцент;

– ако ти харесва всичко това, което все повече ще се разраства като ракови метастази по тялото на европейската цивилизация – заминавай за Западна Европа, независимо къде точно: непременно ще попаднеш в страна, където поне няколко от горните “опции” са налице!

Ако пък искаш да живееш в страна, където:
– думите “Родина” и “патриотизъм” се почитат и уважават като висши понятия в моралната ценностна система на човека и на обществото като цяло;

– само за 20 години са построени 25 хиляди нови църкви;

– да бъдеш православен християнин е традиция, която се пази и развива на държавно ниво;

– е преодоляна демографската криза и коренното население започва да се увеличава;

– традиционното семейство има бъдеще и за новородено дете получава 10 хиляди долара;

– с бързи темпове нараства средната класа, а икономиката се развива и отбелязва увеличение даже в режим на т. нар. “санкции”;
– тогава заминавай за Русия!

Така отговарям на младите хора, които се допитват до мен. Най-странното за мен е, че броят на онези, които сериозно се замислят дали да опитат щастието си в Русия, е приблизително еднакъв с онези, които все още предпочитат Запада. Очевидно, със задълбочаването на западния разпад, тази тенденция ще се развива и задълбочава в полза на Русия – особено след непрестанното и все по интензивно противопоставяне на пришълците в Западна Европа срещу коренното европейско население. Засега парите все още играят главна роля в решението на младите да опитат късмета си на Запад. Но със задълбочаването на етническите и религиозни конфликти там, на чиито конфликти атентатът в “Шарли Ебдо” беше само върхът на айсберга, финансовият фактор в избора на посока за емиграция ще има все по-малко значение, а напред ще излизат съображения като обществена, социална и лична сигурност, морални ценности, религиозни и духовни стремежи.

Разбира се, най-тъжното е, че никой от младите хора няма намерение да остава в България.
Но, като разгледаме горните “опции” – нима можем да ги обвиним за това?

Loading...

Последни от България

Отиди Горе