вашият виртуален всекидневник

Грубата реч разрушава човека

в Полезно

В началото бе Словото. Това не е само цитат от Библията. Словото е невероятна сила, която човекът осъзнава бавно, а много често и мъчително. Словото е съзидателно, но и разрушително.

Според будистката философия основният източник на загубата на енергия е речта. Християнството сочи, че не е важно какво влиза в устата на човека, а какво излиза. Много светци и аскети са се изолирали от хората, за да не участват в празни разговори. Във Ведите – свещените писания на индуизма, написани на санскрит, празните разговори се наричат “праджалпа” и те са едно от главните препятствия по пътя към духовния и материалния прогрес. Речта определя човека.

Всеки човек трябва първо да лекува тялото си, второ – да следи речта си, трето – да поддържа съзнанието си чисто и да постига абсолютната истина.

От речта на човека зависят здравето и материалното му благополучие. Умението да се говори и слуша сериозно се изучава във всичките бизнесшколи. Буда – Сидхарта Гаутама, живял между 623 и 543 г. пр. н.е., постигнал най-високата степен на духовното усъвършенстване според индуизма, твърди, че с дума може да се убие човек. Ведическата митология разказва, че Кету – планетата “сянка”, която оказва огромно влияние върху живота на хората и на всичко сътворено, отговаря за оскърбленията между хората; в някои случаи Кету дарява хората с огромен успех, особено в духовния живот; тя символизира духовното пречистване на човека, но често наказва със страдания и загуби човека, с цел да го обърне към Бога. Заради оскърбленията и непочтителната реч, тази планета бързо лишава човека от всичко, което е постигнал в духовен и материален план. Кету е символ на ума, мъдростта, проницателността, непривързаността към материалното и на свръхестествените способности.

Глупакът се отличава от мъдреца, когато заговори. Речта има много силна енергия. Хората, които общуват с ругатни, грубо и оскърбително с други хора, в определен момент получават пробойни във финото си тяло, което след година-две може да прерасне в раков тумор.

Фините тела според някои религиозни, окултни и мистични учения са “психодуховна” съставка на всичките живи същества. Според тази представа хората се състоят не само физическа форма на материята, но и от “жизнена енергия” – прана, ци, аура и др., която обгръща човешкото тяло под формата на светлинни сфери, всяка от които има свое метафизично значение. Тази представа е сформирана в древната индийска духовна култура, а през 19 в. се разпространява чрез Теософското общество на Запад.

Речта е проява на жизнената сила. Според Аюрведа – традиционната система в индийската медицина, в превод “знание за живота”, “наука за живота”, тя е Вселенска енергия. Нейната цел е да доближи човека до Божественото. С нея той може да обсъжда практически дела и да общува с близките си. Тя е проява на Прана (“дишане” или “живот” според учението Йога, “жизнена енергия” – според езотериката). Според учението Йога Прана пронизва цялата Вселена, макар и невидима за човешкото око. Колкото повече Прана притежава човек, толкова е по-здрав, успешен, харизматичен и хармоничен е той. Праната се изразходва най-напред, когато човекът говори, особено когато критикува някого, осъжда, предявява претенции, псува. Най-успешните хора говорят приятно и умеят да контролират речта си.

Хората, които говорят лошо, заемат в различните йерархии последните места. На Изток човекът, който не умее даконтролира речта си, се смята за много примитивен, дори да е професор на Запад.

Нашата карма се определя от речта ни. Когато критикуваме някого, ние поемаме върху себе си негативната му карма и лошите му качества; така действа Законът за Кармата. Ние вземаме качествата на човека, когото възхваляваме; така придобиваме частица от Божественото. Западната философия съветва да мислим и говорим за успешни и хармонични хора.

Неслучайно Булат Окуджава пееше: “Хайде да възкликнем и един на друг да се възхитим…”

Колкото повече са егоизмът и завистта у човека, толкова по-тежко му е да говори добре за някого. Не трябва никого да критикуваме, колкото и трудно да е това.

Онзи, който ни критикува, ни отдава положителната си карма и взема нашата лоша карма. Затова във Ведите се казва, че е добре да ни критикуват.

В древноиндийския епос “Махабхарата” – “Голямото Сказание за потомците на царя Бхарата”, се разказва, че ако искаме плановете ни да се сбъднат, е нужно да мълчим и на никого да не разказваме за тях; ако сме ги доверили дори на един човек, с 80% спада вероятността те да бъдат осъществени, особено ако сме ги споделили със завистлив и алчен човек.

Хората, които говорят малко и обмислено, постигат повече. Те не губят енергията си.

Речта на невежите хора е пълна с оскърбления, претенции, осъждания, заплахи, нецензурни думи, които са пропити от гняв и ненавист. Ако на такъв човек му се каже нещо хубаво за някой друг, той може дори да се разболее. Такива хора, осъзнато или неосъзнато, провокират другите, опитвайки се да предизвикат у тях енергията на гнева, раздразнението, обидата, завистта, тъй като на тази вълна те са настроени и се хранят с тези нисши разрушителни емоции. Хуморът им е “черен”, пълен с издевателства и удоволствие от чуждата мъка. Такива хора Вселената ги лекува с тежки удари на съдбата и болести. Те много често страдат от психически проблеми. С тях не бива да се общува.

Когато имаме претенции, нашият сърдечен център се блокира. Най-честите ни претенции са срещу съдбата, срещу заобикалящите ни хора, недоволството от себе си и света. Претенциите се проявяват не само в думите, но и в мислите, тона, стила на общуване и отношението към живота.

Всичките претенции имат деструктивна природа; те отнемат енергията на човека и затварят сърцето му за доброто.

 

ТЪРСЕТЕ КНИГАТА НА ИЗДАТЕЛСТВО РАСПЕР –„КАЖИ МИ ДОБРА ДУМА”, АВТОР ПЛАМЕН ГРИГОРОВ

 

 

Често обвиняваме другите за нашите проблеми и неудачи. А може би истинската вина е скрита дълбоко в човешката природа? Хората искат да бъдат обичани, но не обичат, искат да бъдат уважавани, но не уважават. Това довежда до едно постоянно недоволство, което за много хора се превръща в убеждение, че за тяхното нещастие са виновни другите. Блудкавите сапунени телевизионни сериали също допринасят за това ненужно самосъжаление и страдание, постепенно да се превърне в непоносимост към ближния. Предизвикват гняв.
Пътят към другия човек, към човека до нас, става все по-трънлив и невъзможен. Какъв е тогава изходът? На този въпрос, както и на останалите, няма универсален отговор. Въпреки това, философи, психолози и всякакви учени и неучени хора са се опитвали да дадат своя отговор. Да го потърсим и ние. Може би ключът към всеки от нас е Добрата Дума.

Росица Тодорова,Издателство”Распер”

ПО ТЕМАТА:

Само една дума може да предизвика нелечима болест:

Думи, които имат чудовищен мутагенен ефект

 

Loading...
loading...
loading...
Грубата реч разрушава човека by

Последни от Полезно

Отиди Горе