Германската икономика е пред избор: Китай или САЩ?

в Свят

Митът за трансатлантическата солидарност, отдавна критикуван от германската опозиция, получи още един удар. В обществото на германските икономисти започна дискусия по въпроса дали китайският икономически модел е по-добър от американския? За Германия, която е залята от китайски инвестиции, това има напълно практическо значение.

Трябва да се вземе решение, чие влияние ще има по-голям приоритет, китайското или на американското. Не е възможно да се седи на два стола, пък и Вашингтон няма да позволи това.

Нов момент в дискусиите внесе излязлата наскоро от печат книга на Вернер Рюгемер „Варианти на капитализма – сравнение на западния с китайския модел на капитализъм“. Изследвайки американския модел на капитализъм, Рюгемер стига до извода, че „капитализмът в Америка е останал все така хищнически, какъвто е бил през XVIII век“. Рюгемер пише, че:

„Ако САЩ са замислили нещо в някоя точка на света, било то инвестиция, война, операция на специалните служби, или нещо друго, то това винаги се прави в полза на националните интереси на Америка, а националните интереси на другата страна въобще не интересуват американците“. 

По-нататък Рюгемер пише, че американският начин за инвестиране в чужбина е доста специфичен. Макар, че инвестициите са гарантирани от търговски договори и специализирани международни институции, американците не считат, че тези гаранции са достатъчни.

САЩ провеждат собствена политика, обезпечавайки с военна подкрепа инвестиционните си дейностиЗа това служат над 1000 техни военни бази, разположени в целия свят. 

Авторът отбелязва, че след поражението във Виетнам, отношението на САЩ към войната се е променило.

Пентагонът счита, че не е задължително да печелиш войните. Има полза от тях при всички случаи. Колкото по-продължителна е една война, или един тлеещ конфликт, толкова по-голяма печалба носи това.

Деловите интереси диктуват да се приватизират множество дейности от военния сектор като частни армии, частна военна логистика, частни предприятия в интерес на специалните служби, частни услуги за военни тренировки, консултации и т.н. Рюгемер пише, че:

„Американският капитализъм легитимира себе си в началото на епохата на глобализацията, издигайки лозунга за правата на човека, като едновременно с това максимално извращава това понятие“. 

Например от 190 раздела за правото на труд в Устава на Международната организация на труда (МОТ) към ООН, САЩ са признали само 11. Германският автор изтъква следните по-важни особености за китайския модел:

  • Смесената икономика, включваща обществена и частна собственост е планова и се управлява от комунистическата партия;
  • Китай няма нужда от военно обезпечаване на чуждестранните си инвестиции. Още повече, че Китай няма и военни бази в чужбина. Обаче забележителна роля в провокирането на Китай към надпревара във въоръжаването изигра президентът Барак Обама, използвайки за тази цел Япония и Тайван. Доналд Тръмп продължава тази линия. През последните години Китай започна усилено да се въоръжава, но засега действията на китайската държава имат отбранителен характер;
  • В резултат на бурния китайски икономически ръст, САЩ определиха Китай не като най-сериозния свой конкурент, а като „системен враг“;
  • Китайците се концентрират върху дългосрочни инвестиции в инфраструктура и предприятия, които в бъдеще ще им позволят да диверсифицират своята икономика. Такъв пример е „новия път на коприната“, от източното китайско крайбрежие до Дуйсбург в Германия;
  • Китай активно развива отношенията си със страните от БРИКС и провежда политика, съобразена с концепцията за многополюсен свят;
  • Комунистическата партия контролира всички важни процеси в сферата на икономиката. Например строителството на жилища, трудовата миграция, намаляване излишните мощности в металургията, трудовите взаимоотношения, движението на финансите;
  • Китайската комунистическа партия води активна борба с корупцията. Заслугата на партията се състои в това, че тя не прави разлика между „свои“ и „чужди“. За корупция се налагат сурови наказания, включително и разстрел на висши партийни и държавни функционери;
  • Китай е единствената държава в света, в която доходите на всички класи и слоеве от населението постоянно нарастват. Това се отнася и за средната класа и за бедните, и даже за икономическите мигранти. 700 милиона от най-бедните слоеве на населението получават помощи на планова основа, които ежегодно се индексират. От 2006 г. до 2016 г. средното почасово заплащане на един китайски работник се е увеличило три пъти (от 1.2 до 3.6 долара за час). По този показател Китай задмина такива страни като Мексико (2.10 долара), Тайланд (2.20 долара), Бразилия (2.70 долара), Индия (0.70. долара). В същото време средното възнаграждение на Запад остава без промяна или в много от страните намалява;
  • Китай е единствената страна, където постоянно се увеличава броят на социално осигурените граждани (пенсии, безплатна медицина и образование). Безплатната медицина обхваща 1.3 млрд. граждани, а пенсия получават 870 млн. Човека; Минималните работни заплати се повишават от регионалните правителства и днес те превишават минималните работни заплати в новите страни, членки на ЕС;
  • Трудовите права се регулират със закона от 2007 г., като глобите за нарушенията им от работодателите са много по-тежки от тези в Германия.

Особен интерес за германския читател на книгата представлява темата за китайските инвестиции в Германия. Рюгемер привежда следния пример: През 2016 г. министърът на икономиката и енергетиката Зигмар Габриел дава разрешение на китайския концерн Fujian Grand Chip Investment (FGC) да закупи крупната германска технологична фирма Aixtron.

Акционерите в Aixtron подкрепят това решение, но се намесват американските специални служби. Оказва се, че сделката представлява заплаха за националната сигурност на САЩ. Aixtron има филиал със 100 работници в Калифорния и властите не разрешават този филиал да бъде придобит от китайския инвеститор.

Зигмар Габриел е принуден да промени решението си и сделката се проваля. Въпреки, че германското правителство и ЕК съдействат на американците за провеждане на антикитайска политика в ЕС, от 2006 г. до сега китайските инвестиции в Европа са нараснали четири пъти. Днес в Германия работят около 8000 предприятия, в които китайските предприемачи са инвестирали 60 млрд. евро. Макар че инвестиционната активност на САЩ в Европа също не е малка, нейният характер е от съвсем друго естество.

В книгата си Рюгемер дава следния пример: През ноември 2016 г. хамбургската фирма Smaato е купена за 148 млн. евро от китайски инвеститор, като не е прието по-изгодното предложение на американски купувачАкционерите в Smaato открито заявяват, че американците „изкореняват производството и съкращават работните места“ . А както пише Рюгемер: „Китайският бизнес винаги е насочен към дългосрочно планиране и разширяване на производствената база, за разлика от американските инвеститори, които имат манталитет на бандити“.

Разглеждайки политиката на САЩ спрямо Китай, германският автор отбелязва, че етикетът „главен враг на САЩ“ и демонизацията на Китай са породени от заплахата Америка да загуби икономическата надпревара с Китай и затова САЩ разчитат да си осигурят победа с военна блокада и политическа изолация на китайската държава. Но за германския бизнес тези намерения са напълно ясни.

В деловите кръгове на ФРГ започва да назрява протест срещу  безропотното подчинение на германските власти на натиска на САЩ. 

Например президентът на Съюза на германските производители на метали Райнер Дулгер, който категорично се обявява против плановете да бъдат забранени китайските инвестиции в Германия, казва:

„Надяваме се, че германското правителство няма да позволи на американците отново да ни заплашват, както това се случи по времето на президента Обама“. Рюгемер пише, че по това време висшите представители на германския бизнес рязко са критикували американските санкции спрямо Русия, но после са се примирили. Затова сега им се налага да търпят загубите на десетки хиляди работни места и да плащат сметките на Украйна. 

Дискусията по повод на тезите на Рюгемер набира скорост. Даже видния германски политик и публицист Албрехт Мюлер отправи следния необичаен призив към своите читатели:

„Приятели прочетете книгата на Вернер Рюгмер и я предайте по-нататък“.

Дмитрий Седов, fondsk.ru
Превод: A-specto

* Този текст не може да бъде препечатван и копиран в други медии без изричното разрешение на редакцията на a-specto

loading...
Германската икономика е пред избор: Китай или САЩ? by

Последни от Свят

Отиди Горе